№ 257
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100500248 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод въззивна жалба на вх.№ 30/05.01.2022г. по описа на РС
Поморие, подадена от Х.И.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Шейново“
№ 50, ет.3, адв.кантора –адв.Румяна Цветкова, против Решение № 118 от 21.12.2021г.
постановено от РС Поморие по гр.д.№ 685/2021 по описа на същия съд.
С посоченото решение е признато за незаконно и отменено уволнението на Х.И.С.,
ЕГН **********, с адрес с.*** общ.*** ул.*** № **, извършено със заповед №
783/30.07.2021 г. на директора на Детска градина „Сребърно звънче“, БУЛСТАТ *********,
с адрес с.Страцин, общ.Поморие, ул. „Шипка“, № 10, а ищцата е възстановена на заеманата
от нея преди уволнението длъжност „учител“ в Детска градина „Сребърно звънче“.
Ответната страна е осъдена да заплати на Х.И.С. /неправилно в решението на РС фамилното
й име по този иск е записано –Ю./ сума в размер 5 558.49 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 02.08.2021 г. до
08.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска –
30.09.2021 г., до окончателното и изплащане, като искът за разликата над уважения размер
от 5 558.49 лв., до предявения размер от 7 756.02 лв., е отхвърлен.
Ответникът е осъден да заплати на Х.И.С. /неправилно в решението на РС фамилното
й име в този диспозитив е записано –Ю./, сума в размер 1960 лв., представляващи разноски
по делото, както и да заплати по сметката на РС – Поморие държавна 322.34 лв. Искането на
ответника за присъждане на разноски е оставено без уважение.
С допълнително решение № 11 от 26.01.2022г., на основание чл.74, ал.4 КТ е
1
прогласена недействителността, поради заобикаляне на закона, на клаузата със срок на
изпитване в полза на работодателя.
Решението на ПРС е обжалвано единствено в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225 КТ за сумата над уважения размер от
5558,49 лв. до предявения такъв от 7756,02 лв.
Въззивната страна излага становище, че предвид уважаването на иска за отмяна на
незаконно уволнение, са налице предпоставките и за уважаване на иска за обезщетение за
оставане без работа за период от 6 месеца. Сочи, че от момента на оставане без работа –
02.08.2021г. до настоящия момент ищцата е безработна, съответно регистрирана в Дирекция
„Бюро по труда-Поморие“. Твърди, че към момента на подаване на въззивната жалба, не е
възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението, както и че не е в трудово
правоотношение. До приключване на делото в първата инстанция, ответникът не е оспорил
нито основанието, нито размера на търсеното обезщетение, поради което искът за
обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца следва да бъде уважен изцяло,
включително за периода от 02.08.2021г. до 02.02.2022г.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде
постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати сумата от 2197,53 лв.-
обезщетение по чл.225 КТ за оставане без работа за времето от 08.12.2021г. до 02.02.2022г.,
представляващо разликата между уважения размер от 5558,49 лв., до пълния предявен такъв
от 7756,02 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Представен е препис от адвокатско пълномощно за въззивната инстанция и договор за
правна помощ, в който е отразено като платено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. за въззивното производство. В съдебно заседание пълномощникът на въззивника
поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, като претендира разноски. Ангажира нови
писмени доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от адв. Мариана Бузова –
процесуален представител на Детска градина „Сребърно звънче“, с адрес с.Страцин,
общ.Поморие, ул. „Шипка“, № 10, представлявана от директора Р. Б. Петкова, съдебен
адрес: гр,Бургас, ул.“Климент Охридски“ № 1, ет.3.
Въззиваемата страна намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. Оспорва твърдението във въззивната жалба, че
ищцата е без работа, считано от приключване на устните състезания. Посочва, че решението
в частта, с която уволнението е признато за незаконно и ищцата е възстановена на работа, е
влязло в сила на 05.01.2022г. След този момент, ищцата е следвало да се яви на работа и да
заеме длъжността, на която е възстановена, но същата не го е сторила, което води до извода,
че оставането й без работа след тази дата се дължи само и единствено на собственото й
поведение и не е резултат от уволнението.
Иска от съда решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата
2
страна поддържа подадения отговор. Ангажира нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от лице, което има правен интерес да го обжалва в атакуваната
част. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Поморийският районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 КТ и чл.74, ал.4 КТ- за отмяна на уволнението на ищцата като незаконно,
възстановяването й на длъжността, заемана преди уволнението и за заплащане от ответника
на обезщетение за това, че ищцата е останал без работа вследствие незаконното уволнение,
ведно със законната лихва, както и за прогласяване недействителността на клауза от
трудовия договор /производството по последната претенция е прекратено/.
Решението на Поморийският районен съд, в частта с която е признал за незаконно
уволнението на Х.И.С. за незаконно, възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност- „учител“ в Детска градина „Сребърно звънче“, осъдил е ответника да заплати на
ищцата обезщетение за оставане без работа в размер на 5558,49 лв. за периода от
02.08.2021г. до 08.12.2021г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
30.09.2021г. до окончателното изплащане, е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано
от ответната детска градина.
Районният съд е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр.
с чл.225, ал.1 КТ единствено по съображения, че към датата на приключване на съдебното
дирене – 08.12.2021г. претенцията е доказана по основание, и след тази дата не е възможно
да се прецени дали работникът ще отговаря на изискванията за присъждане на обезщетение.
Затова съдът е присъдил обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
ищцата за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение-
5558,49 лв. за периода от 02.08.2021г. до 08.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума.
Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е само тази част от решението, с
което е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 за сумата над присъдения размер
от 5558,49 лв. до предявения такъв от 7756,02лв.
При въззивната проверка на решението в обжалваната от ищцата част Бургаският
окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо. Като краен резултат решението
следва да бъде отменено, поради новонастъпили обстоятелства, които са от съществено
значение за изхода на делото, които следва да бъдат съобразени от въззивната инстанция на
основание чл.235, ал.3 ГПК.
По делото са налице писмени доказателства- препис от трудовата книжка на
въззивницата, от което е видно, че от 02.08.2021г. до датата на приключване събирането на
доказателствата във въззивната инстанция- 14.03.2022г., няма регистрирано ново трудово
правоотношение, по което въззивницата Х.С. да е работник/ служител. Нанесена е забележка
в трудовата книжка, според което прекратяването на трудовото правоотношение е отменено
3
с решение № 118 от 21.12.2021г. по гр.д.№ 685/2021г. по описа на РС Поморие. Изложеното
дава основание на съда да приеме, че вследствие незаконното уволнение въззивникът е
останал без работа в периода 02.08.2021г. до 02.02.2022г.
Неоснователни са оплакванията на въззиваемата страна във връзка с твърденията, че
Х.С. е следвало да се яви на работа на 05.01.2022г.
Според възприетото становище в ТР № 3 от 02.12.2021 г. по т.д.№ 3 от 2019 г. на
ОСГК на ВКС, нормата на чл. 345, ал. 1 КТ е императивна и специална, и като такава
дерогира общите правила за узнаване на влязлото в сила решение и задължава
първоинстанционния съд, разгледал делото, да изпрати на работника или служителя нарочно
съобщение за възстановяването му на работа, независимо от влизането в сила по правилата
на ГПК на съдебното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В процесния случай нарочното съобщение по чл.345, ал.1 КТ за възстановяването на
Х.С. на заеманата от нея длъжност преди уволнението е изпратено на 26.01.2022г. и е
получено от нея на 01.02.2022г. Още в първия ден от двуседмичния срок за явяване на
работа, въззивницата е подала заявление № 321/01.02.2022г. до Детска градина „Сребърно
звънче“ с искане за възстановяване на работа. Представена е Заповед № 330/28.01.2022г. на
Кмета на Община Поморие, видно от която дните от 31.01.2022г. до 04.02.2022г. са
неучебни и неприсъствени за децата от Детска градина „Сребърно звънче“. Приложена е и
Заповед № 370/07.02.2022г. на Директора на Детска градина „Сребърно звънче“, с която
Х.С. е възстановена на длъжност „учител“. Видно от решение от 08.02.2022г. на Директора
на Дирекция „Бюро по труда“ Поморие, регистрацията на Х.И.С. е прекратена, считано от
07.02.2022г. поради постъпване на работа на лицето като учител в Детска градина
„Сребърно звънче“.
Предвид гореизложеното, искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа
се явява основателен и за периода от 9.12.2021г. до 02.02.2022г., т.е. до изтичането на 6-
месечния срок по закон. Обезщетението по чл.225, ал.1 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за целия 6-месечен период на оставане без работа е дължимо. Безспорно
установено е, а и видно от ведомостта за заплата за месец юли 2021г., брутното трудово
възнаграждение на ищцата през месец юли 2021г. – последният месец, предхождащ месеца,
в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, е в размер на 1292,67 лева
или обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ възлиза общо на 7756,02 лева, за 6 месечния
период.
Ето защо, като взе предвид новонастъпилите обстоятелства, въззивният съд намира,
че иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ е основателен и доказан за целия
претендиран размер и период, поради което следва да бъде уважен изцяло, като на
въззивника се присъди и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху присъденото обезщетение.
С оглед изложеното решението на РС- Поморие следва да бъде отменено в
обжалваната от въззивницата част, като вместо него се постанови ново, с което иска за
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ бъде уважен и за горницата над уважения от ПРС размер до
пълния претендиран размер от 7756,02 лв.- т.е. на въззивника следва да се присъди
4
допълнително обезщетение в размер на 2197,53 лв., дължимо за периода от 09.12.2021г. до
02.02.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването
на иска- 30.09.2021г.
При този изход, въззиваемата следва да заплати сторените от въззивницата разноски
по делото. Към жалбата е приложен препис от договор за правна защита и съдействие,
според който платеното в брой на адвоката възнаграждение от страна на въззивника е 400
лв.
Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемия възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в с. з. от 14.03.2022 г., съдът намира следното: за иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, възнаграждението следва да бъде определено
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. / в сила от
23.05.2017 г.)/, съгласно която при материален интерес от 1000 до 5000 лв.
възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., или иначе казано 383,83 лв.
Така определеният минимален размер на възнаграждението е много близък до заплатения от
страната в размер на 400 лв., поради и което съдът намира възражението за неоснователно.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК Детска градина „Сребърно звънче“, БУЛСТАТ
*********, с адрес с.Страцин, общ.Поморие, ул. „Шипка“, № 10, следва да заплати в полза
на Бургаския окръжен съд държавна такса за въззивното производство в размер на 43,95 лв.
Тъй като цената на иска по чл.225, ал.1 КТ е под 5000 лв., на основание чл.280, ал.2
ГПК решението на въззивният съд не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №118 от 21.12.2021г., постановено по гр.д.№685/2021г. по описа
на Районен съд Поморие В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е отхвърлен искът на Х.И.С.
против Детска градина „Сребърно звънче“, БУЛСТАТ *********, с адрес с.Страцин,
общ.Поморие, ул. „Шипка“, № 10, представлявано от директора Р. Б. Петрова за заплащане
на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение над уважения от
Районен съд Поморие размер от 5558,49 лв. до предявения такъв от 7756,02 лв. за периода от
09.12.2021г. до 02.02.2022г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Детска градина „Сребърно звънче“, БУЛСТАТ *********, с адрес
с.Страцин, общ.Поморие, ул. „Шипка“, № 10, представлявано от директора Р. Б. Петрова да
заплати на Х.И.С., ЕГН **********, с адрес с.*** общ.*** ул.*** № **, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 50, ет.3, адв.кантора –адв.Румяна Цветкова, допълнително
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ- в размер на 2197,53 лв. (две
хиляди сто деветдесет и седем лева и петдесет и три стотинки), дължимо за периода от
09.12.2021г. до 02.02.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяването на иска- 30.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Детска градина „Сребърно звънче“, БУЛСТАТ *********, с адрес
с.Страцин, общ.Поморие, ул. „Шипка“, № 10, представлявано от директора Р. Б. Петрова да
5
заплати на Х.И.С., ЕГН **********, с адрес с.*** общ.*** ул.*** № **, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 50, ет.3, адв.кантора –адв.Румяна Цветкова сумата от 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Детска градина „Сребърно звънче“, БУЛСТАТ *********, с адрес
с.Страцин, общ.Поморие, ул. „Шипка“, № 10, представлявано от директора Р. Б. Петрова да
заплати по сметката на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 43,95 лв.
(четиридесет и три лева и деветдесет и пет стотинки) за производството по в.гр.д.
№248/2022г. по описа на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6