РЕШЕНИЕ
№ 1651
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502105 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от „Ред клей мастър“ ЕООД и „Клей
мастър“ ЕООД против решение № 1783/20.05.2022 г. по гр.д. № 18255/2021 г.
на Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният
от всяко едно от дружествата против „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД положителен установителн иск за признаване за установено, че „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***дължи на всяко едно от
дружествата сумата в размер на 100 лева, представляваща ½ от общото
задължение за законна лихва за периода 29.04.2018г. до 20.07.2019 г. върху
главница в размер на 1623,58 лв., представляваща недължимо платена сума от
„М.Хотел“ ЕООД на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, което вземане
за законна лихва са прехвърлено на ищците с договор за цесия от 11.06.2020
г. и за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17062/2020 г. на Пловдивския районен съд.
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като районният съд неправилно е обявил сключеният
договор за цесия между „М.Хотел“ ЕООД от една страна и „Ред Клей
Мастър“ ЕООД и „Клей Мастър“ ЕООД от друга, за нищожен. На второ
място се поддържа, че договорът за цесия не засяга материални права на
ответното дружество, поради което липсва правен интерес от обявяването му
за нищожен. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
1
друго решение по същество, с което да се уважат предявените искове.
Претендират се разноски в заповедното, в първоинстанционното исково
производство, както и за въззивното производство.
Въззиваемата страна „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно и обосновано и моли съда да го потвърди. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно
и допустимо.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17062/2020 г. по описа на ПРС, за
процесните вземания ищците са се снабдили със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на ответника, като в срока
по чл.415, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу вземанията по заповедта.
Предявените тук установителни искове са постъпили в съда в срока по чл. 415
от ГПК, поради което същите са процесуално допустими.
С решението си въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните районният съд е приел за установено,
че с влязло в сила решение № 638 от 18.02 .2019 г. по гр.д. № 11676/2018 г. по
описа на ПРС ответникът е осъден да заплати на „М.Хотел“ ЕООД сумата в
размер на 1623,58 лв., която е част от сумата от 4123,58 лв. – стойност на
допълнително начислено количество ел. енергия и е била недължимо платена;
че сумата от 1623,58 лв., част от сумата от 4123,58 лв., е платена от
„М.Хотел“ ЕООД на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на 17.01.2017
г. и от тази дата за връщането на сумата „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД дължи и законна лихва; че дължимата се от ответника на „М.Хотел“
ЕООД законна лихва за периода 29.04.2018г. до 20.07.2019 г. е в размер на
200 лв., както и че с договор за цесия от 11.06.2020 г. „М.Хотел“ ЕООД
прехвърлило на ищците по равно вземането си за законна лихва в общ размер
на 200 лв. върху главницата от 1623,58 лв., начислено за периода 29.04.2018г.
до 20.07.2019 г., както и че ответникът - длъжник е уведомен за цесията,
преди завеждане на заповедното дело.
Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред
настоящата инстанция.
Спорът отнесен пред настоящата инстанция е относно това дали
договорът за цесията, от който ищцовите дружества черпят права, е
действителен. С отговора на исковата молба ответникът е направил
2
възражение, че цесията е нищожна на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави и поради противоречието му със закона.
В решението си районният съд е направил извод, че за вземане в общ
размер на 4123 лв. с ДДС, недължимо платена сума по фактура, за разноските
в производствата и за законната лихва за отделни периоди върху всяка една
от присъдените на части главници са сключени 10 броя договори за цесия,
като за част от прехвърлените вземания вече са заведени от цесионерите
искове срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, наред с настоящото
дело, като по всяко едно от тях се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение, което надхвърля размера на претенциите, какъвто е и случая
по настоящото дело.
Приел е, че сключвайки процесния договор за цесия страните по него,
ползвайки позволен от закона механизъм, а именно залегнала в закона
възможност и право за прехвърляне на съществуващи вземания между
гражданско правните субекти, се цели постигането на един забранен от
закона резултат, а именно да се навреди на едно трето за правоотношението
лице, в случая ответника. Нарушени са основни принципи в правото, а
именно да не се вреди другиму.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав споделя тези
изводи и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Видно от материалите по делото, установяването на дължимостта на
основното вземане за главница е проведено в две съдебни производства, като
вземането е било разделено на две. Същото е присъдено без акцесорното
вземане за мораторни лихви, като такива в заповедните и последвалите го
искови производства не са търсени. Последвали са множество договори за
цесия, някои с една и съща дата - 11.06.2020 г., на вземанията за главницата,
за съдебни разноски и по отношенията на вземанията за законна лихва,
дължима за различни периоди, като вземанията са цедирани на различни
юридически лица, които са регистрирани на един и същи адрес и са
управлявани от едно и също физическо лице, след което са образувани
множество съдебни производства. Съдът приема, че целта на сключваните
договори за цесия, включително и процесния, е била да се генерират съдебни
разноски. Така се постига със законни средства една противозаконна цел -
увреждането на длъжника. Изрично е предвидно в нормата на чл.289 от ТЗ,
че упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо,
ако се извършва с намерение да се увреди другата страна.
Ето защо съдът намира, че процесният договор за цесия от 11.06.2020г.
е недействителен поради накърняване на добрите нрави, принципа за
добросъвестност при упражняване на законни права и като противоречащ на
закона - чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради което
процесните вземания не са преминали в патримониума на ищцовите
дружества - цесионери.
3
Предявеният искове за установяване съществуването на вземанията са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение е в същия смисъл и како правилно ще се
потвърди.
Поради неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателите ще
бъдат осъдени да заплатят на въвззиаемото дружество претендираните по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждсение, което на основание
чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП съдът определя на 100 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1783/20.05.2022 г. по гр.д. № 18255/2021 г.
на Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр. състав.
ОСЪЖДА “Ред Клей Мастър” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г.К. и „Клей Мастър“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К., да заплатят
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** сумата от 100 /сто/ лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждсение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4