Р Е Ш Е Н И Е
№ 2377
Град Пловдив, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесети трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
АДРИАН ЯНЕВ
при секретаря
Г.Г. и участието на прокурор СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 2423 по
описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Б.Н.И., ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. Д. против решение № 1412/14.08.2023г.,
постановено по АНД № 7015/2022г. на Районен съд – Пловдив, ІІ наказателен
състав, с което е потвърдено наказателно постановление № BG10042022/5800/Р8-677
от 05.10.2022г. на директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, за наложено на водача административно наказание
„глоба“ в размер на 1800 лв. за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Касационният жалбоподател намира решението за неправилно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се, че в АУАН и НП е
налице неправилната правна квалификация на деянието, която не следва да бъде
саниран от съда, тъй като не фигурира в съставения от наказващия орган акт. Посочва,
че неправилно на водача е вменено
задължение да плати ТОЛ такса преди управление/ движение по платен път, тъй
като липсват доказателства същия да е управлявал ПП на посочените в АУАН и НП
дата и час. Иска да се отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на
разноски в производството, съгласно представен списък. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът по касационната жалба – директор на Национално ТОЛ управление –
София, в отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. С.-Г.,
сочи изложените в жалбата доводи за неоснователни и недоказани. В с.з., чрез
юрк. В. моли да се остави в сила
оспорваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, която моли да бъде оставена без уважение.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, от процесуално
легитимирано лице - страна в производството пред районен съд.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна, при
следните съображения:
Установено е, че на 10.04.2022г. Б.Н.И. управлявал товарен автомобил вид: влекач,
марка и модел ИВЕКО СТРАЛИС АС 440 С 45 ТП, с рег. № ****, с обща техническа
допустима максимална маса - над 12 тона, брой оси – 5или, т.е. пътно превозно
средство (ППС) от категория, за което е дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2
от Закона за пътищата (ЗП). Към 12:48 часа жалбоподателят пристигнал на
граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, като преди преминаване на
границата му била извършена проверка за нарушения, свързани с режима на
заплащане на дължими пътни такси. При проверката било установено, че на
10.04.2022г. в 05:28 часа, горепосоченото ППС било засечено по път № А-1, км
118+599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото не е
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За посочения
път № А-1, км 118+599 се събира такса за изминато разстояние - тол такса,
съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20
февруари 2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно
нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението №
DC490F9C76D81365E053031F160A8E0B, заедно с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал, представящ пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението.
При тези данни било установено, че за посоченото ППС с рег. № **** не са
изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа,
свързани със заплащането на дължимите пътни такси, тъй като на датата
10.04.2022г. 05:28 часа няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е
получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“. На 10.04.2022г. И. заплатил пътни такси в размер на 133 лева с
квитанция № 45242281 за МПС. За извършеното административно нарушение бил
съставен от старши инспектор в териториална дирекция на Агенция Митници в
присъствие на нарушителя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № BG10042022/5800/P8-677/10.04.2022r. за неизпълнение на задължение по
чл.179, ал.За от ЗДвП. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него
на жалбоподателя, като саморъчно е вписано „доброволно избрах акт с максимална
такса“.
На основание констатациите в акта е издадено
и атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП и му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 1800 лева.
В хода на първоинстанционното производство районният съд не е разпитал съставителя
на АУАН – А.М., като е приел, че в жалбата, с която е сезиран не се оспорват
констатациите в акта и действията на актосъставителя , а се касае за приложение
на материалния закон.
При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до
извод, че не са налице пороци в съдържанието на АУАН и НП. Изложени са доводи,
че вмененото на жалбоподателя нарушение е в като водач на ППС и под формата на неизпълнение в това
му качество на задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Приел е, че в случая от
приетия доклад от електронна система по
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е установена общата технически допустима максимална
маса над 12 тона и брой на осите - 5 на процесното ППС, както и движението му
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Съдът е прел авторството на процесното деяние за
неоспорено и признато от жалбоподателя.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и
е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
постановил правилен съдебен акт.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние: такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства
по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно
средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло,
а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път
или пътен участък.
С чл. 10б, ал. 3 от ЗП е въведено задължение тол таксата да се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона,
извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между
две точки.
Съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица. По отношение
на компетентността за съставяне на АУАН, настоящият състав намира, че същата е
спазена по арг. на нормата на чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която
длъжностните лица от Агенция "Митници" осъществяват контрол върху
заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от ЗП за съответната категория моторно
превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен
пункт в направление излизане от територията на Република България, както и
предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в
брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.
Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения. Според
настоящата инстанция самоличността на нарушителя е безспорно установена. От
документите по административната преписка става ясно, че процесното МПС е било
отдадено под наем на юридическото лице „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД със седалище гр.
Пловдив. В деня на проверката - 10.04.2022 г. в 12,48 ч. е установено, че
нарушението е извършено същата сутрин в 5,28 ч. на Радиново път № А-1, отсечка
118+599. Видно е също така от представените в заверено копие на лиценз на
дружеството и международна товарителница от 09.04.2022 г., че е превозвана
стока е от товарен пункт Свиленград до разтоварен пункт в Република Гърция за
превоз на 23140 кг слънчогледово семе с високо съдържание на протеин. Повече от
очевидно е, че се касае за превоз в рамките на същия ден и няма основание да се
приеме, че нарушението за декларирана по-малка категория максимална маса от
заснетата не е извършено от същия водач на товарния автомобил. От извършена
справка се установява, че декларираното ППС е с максимална допустима маса 18000
кг.
Деянието, за което е наложено наказанието, се свежда до несъобразяване с
изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която според настоящата инстанция освен
санкционна е и материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с
което водачът следва да се съобразява. Отговорността на собственика и
отговорността на водача са независими една от друга, но се реализират при
ограничението на чл. 179, ал. 3д, изр. 3 от ЗДП, според което, когато с едно и
също пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП в рамките
на един календарен ден е осъществено движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и при извършени нарушения по ал. 3а и 3б, наказание се
налага само по ал. 3а.
В аналогичен смисъл е и правилото на
чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, според което водачът на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
И двете разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
16.08.2019 г. В тази връзка, касационният състав не намира за съществен
процесуален порок непосочването на разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП в акта и в НП и
правото на защита на лицето не е било ограничено. Не се констатира и
несъблюдаване с императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото
санкционния акт съдържа необходимото нормативно съдържание.
Неоснователни са възраженията, че съдът е отменил разпита на
актосъставителя и като не го е допуснал до разпит, е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила. В производствата по оспорване на
наказателни постановления разпитът на актосъставителя не е задължителен, а в
случаите като този актосъставителят само констатира посочените от електронната
система данни. Поради това и не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила за заличаване на актосъставителя като свидетел по делото.
По силата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата. Посредством ангажираните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът е установил по несъмнен начин извършването на
нарушението и неговия извършител, както и правилното прилагане на материалния
закон при посочване на санкционната норма и определяне на съответното наказание
за извършеното административно нарушение.
Не е нарушен и принципът на пропорционалност в съответствие с нормата на
чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Съобразно цитираната разпоредба от директивата,
държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат
всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални
разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Според настоящия съдебен състав, българският законодател е създал
достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП, целящ
именно съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата
изискване. Този режим включва не само инструментариума на административно
наказателната принуда, който борави с административни наказания и санкции в
твърд размер, а и уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от ЗП за лицето да
заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е диференциран и дължимият размер на
компенсаторната такса при отчитане на категорията на пътното превозно средство,
съответно неговата допустима максимална маса и оси, като за касатора е
съществувала възможност да заплати тази компенсаторна такса и да избегне ангажирането на
административнонаказателната отговорност.
С оглед горните съображения, не са налице сочените в жалбата основания за
отмяна на решението, същото е правилно, поради което следва да се остави в сила.
При този изход от спора неоснователно се явява искането на касатора за
присъждане на направените от него пред касационната инстанция разноски. В полза
на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пловдив, ХХIV касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1412 от 14.08.2023г.,
постановено по а.н.д. № 7015/ 2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, II наказателен състав.
ОСЪЖДА Б.Н.И., ЕГН **********,***,
да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" 80 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.