РЕШЕНИЕ
№ 871
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. И.а
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500415 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №2417/06.12.2021г. по гр.д.№6176/2021г. по описа на РС-
Пловдив,ХХII гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.439 от
ГПК,вр. с чл.124,ал.1 от ГПК относно недължимост на сумата 37,75лв.,представляваща
главница,сумата от 140лв.,представляваща неустойка ведно със законната лихва върху
главницата от 13.12.2013г. до пълното изплащане на задължението,сумата от
25лв.,представляваща платена държавна такса и сумата от 100лв.,представляваща платено
адвокатско възнаграждение,за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано
изп.д.№2667/2018г. по описа на ЧСИ К.П..Недоволен от така постановеното решение е
останал ищеца в първоинстанционното производство и счита,че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се
постанови друго,с което исковата претенция да се уважи,тъй като задължението е погасено
по давност.
Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,от
фактическа и правна страна,установи следното:
Жалбоподателя по делото е посочил в исковата си молба,че с изпълнителен лист
по ч.гр.д.№20387/2013г. по описа на ПРС е бил осъден да заплати процесните суми на
въззиваемата страна,тъй като същия се явява кредитополучател за абонаментна услуга
1
„БОБ“,за която се дължи абонаментна такса.За периода 01.02.2011г.-28.02.2011г. била
издадена фактура за дължимостта на сумата от 37,75лв. за посочената услуга.Дължи се и
неустойка по договора в размер на 140лв. за периода 17.02.2011г.-16.01.2012г. за
предсрочното прекратяване на договора.Твърди се,че процесните вземания били
прехвърлени от кредитора на заявителя с цесия,но жалбоподателя не бил уведомен за
цесията.Сочи,че от датата на изискуемостта на вземането 28.03.2011г. до датата на налагане
на първия запор върху банковите му сметки 14.11.2018г. ,са изминали повече от седем
години и вземането се е погасило по давност
Жалбоподателят навежда доводите си,относно погасяване на вземането по давност
въз основа на т.д.№2/2013г. на ОСГТК,с което беше отменено ППВС №3/80г.,с което
постановление се предвиждаше,че давност не тече при наличие на изпълнително
производство,което е висящо,а с решението по т.д.№2/2013г. ОСГТК прие,че с
извършването на всяко същинско изпълнително действие започва да тече нов давностен
срок,а такива действия са извършване на опис,налагане на възбрана или въобще действие,с
което по същество се събира вземането на кредитора.Изпълнителния лист е издаден на
13.03.2014г.При положение,че е налице изпълнителен титул въз основа на съдебно
решение,то давностния срок за всички вземания е петгодишен съобразно нормата на чл.117
от ЗЗД.В настоящия случай следва да се приеме,че от посочената дата 13.03.2014г. до датата
на завеждане на изпълнителното производство през 2018г. и датата на налагане на първия
запор върху банковите сметки на длъжника в „ПИБ“ АД не са изминали пет години,поради
което вземането не се е погасило по давност,тъй като това е първото същинско
изпълнително действие,извършено от ЧСИ П..Оттам нататък са налагани запори на МПС на
длъжника,отново запор върху банковата сметка,както и запор на трудовото му
възнаграждение,като по време между всяко от тези изпълнителни действия не са изтекли
повече от пет години,а сроковете са много по-кратки,поради което не може да се приеме,че
давностния срок е изтекъл и вземането се е погасило по давност.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и същото следва да
го потвърди поради следното:
Настоящата инстанция приема,че не е налице изтекла погасителна давност,тъй
като от момента на издаване на изпълнителния лист до момента на образуване на
изпълнителното дело не са изтекли пет години,а след това за всяко извършено действие от
ЧСИ П. също не са изтекли пет години.Следователно не може да се приеме,че е налице
изтекла погасителна давност и процсните суми не се дължат от жалбоподателя,тъй като не е
налице погасяването им по давност.
Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски от страна на
въззиваемата страна,поради което такива не следва да се присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2417/06.12.2021г. по гр.д.№6176/2021г. по описа на
РС-Пловдив,ХХII гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3