Р Е Ш Е
Н И
Е № 1538
гр. Пловдив, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13086 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба от „Титан Комерс” ЕООД срещу „Виктория – Г 8“ ООД.
В исковата молба се
излагат твърдения, че по силата на сключени девет неформални договори за покупко-продажба на
технологична дървесина, ищцовото дружество е продало и доставило на ответното дружество
технологична дървесина, а именно по договори от 26.01.2017 г., 31.01.2017 г.,
01.02.2017 г., 06.02.2017 г., 08.02.2017 г., 11.02.2017 г., 14.02.2017 г.,
15.02.2017 г., 15.02.2017 г. Доставките на дървесината по договорите са извършени,
както следва: на 25.01.2017 г. за количество 22, 120 тона, на 31.01.2017 г. -
21, 480 тона, на 01.02.2017 г. - 22, 920 тона, на 02.02.2017 г. - 28, 140 тона,
на 03.02.2017 г.- 22, 960 тона, на 03.02.2017 г. -21, 620 тона, на 04.02.2017 г.-22,
380 тона, на 07.02.2017 г. -29, 960 тона, на 08.02.2017 г. -29, 580 тона, на
11.02.2017 г.- 31, 480 тона, на 10.02.2017 г. - 22, 540 тона, на 10.02.2017 г.-30,
460 тона, на 14.02.2017 г. - 26, 880 тона, на 15.02.2017 г. - 21, 760 тона.
С определение от 27.06.2018 г. към производството за съединени на основание
чл. 213, ал. 1 ГПК в едно производство - гр. д. № 13086/2017 г. на ПРС, гр. д.
№ 13087/2017 г. на ПРС, гр. д. № 13088/2017 г. на ПРС и гр. д. № 13089/2017 г.
на ПРС за съвместно разглеждане.
Гр. д. № 13087/2017 г. на ПРС е образувано от „Титан
Комерс” ЕООД срещу „Виктория – Г 8“ ООД, като е предявена претенция за сумата
от 9529.34 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена дължима по договор за
продажба на технологична дървесина от 11.02.2017 г., за което е издадена
фактура № ***г. и сумата от 3032.06 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена
дължима по договор за продажба на технологична дървесина от 14.02.2017 г., за
което е издадена фактура № ***г.
Гр. д. № 13088/2017 г. на ПРС е образувано от „Титан Комерс”
ЕООД срещу „Виктория – Г 8“ ООД, като е предявена претенция за сумата от
10727.28 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена дължима по договор за продажба
на технологична дървесина от 06.02.2017 г., за което е издадена фактура № ***г.
Гр. д. № 13089/2017 г. на ПРС е
образувано от „Титан Комерс” ЕООД срещу „Виктория – Г 8“ ООД, като е предявена
претенция за сумата от 6716.11 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена дължима
по договор за продажба на технологична дървесина от 08.02.2017 г., за което е
издадена фактура № ***г.
След съединяването в едно производство по настоящото производство е налице
претенция от „Титан Комерс” ЕООД срещу „Виктория – Г 8“ ООД, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумите от: 2415.50 лв. с ДДС, съставляваща
неплатена цена дължима по договор за продажба на технологична дървесина от
26.01.2017 г., за което е издадена фактура № *** г., сумата от 2422.94 лв. с
ДДС, съставляваща неплатена цена дължима по договор за продажба на технологична
дървесина от 31.01.2017 г., за което е издадена фактура № **** г., сумата от
2585.38 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена дължима по договор за продажба
на технологична дървесина от 01.02.2017 г., за което е издадена фактура № ****
г., 9529.34 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена дължима по договор за
продажба на технологична дървесина от 11.02.2017 г., за което е издадена
фактура № ***г., сумата от 3032.06 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена дължима
по договор за продажба на технологична дървесина от 14.02.2017 г., за което е
издадена фактура № ***г., 10727.28 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена
дължима по договор за продажба на технологична дървесина от 06.02.2017 г., за което
е издадена фактура № ***г. и 6716.11 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена
дължима по договор за продажба на технологична дървесина от 08.02.2017 г., за
което е издадена фактура № ***г.
Претендираната от ищеца сума е в общ размер от 37 428.61 лв. по седем неформални договора
сключени между страните за продажба на технологична дървесина от дати:
26.01.2017 г., 31.01.2017 г., 01.02.2017 г., 11.02.2017 г., 14.02.2017 г.,
06.02.2017 г. и 08.02.2017 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба – 18.08.2017 г. /датата, на която са предявени и четирите иска
преди съединяването/ до окончателното изплащане.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е
ангажиран отговор на исковата от ответника по всички съединени производства. Оспорват се всички правни и
фактически твърдения в исковата молба. Излага, че няма създадени търговски отношения
между дружествата. Твърди, че липсват основни елементи на договора за
покупко-продажба на движими вещи. Стоките са складирани в производствената база
на ответника по инициатива на управителя на ищеца, който е съдружник в
ответното дружество с друго негово търговско дружество, без да е налице
облигационно отношение. Издадените фактури не са представяни на ответника и той
е узнал за тях при завеждане на делото. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.327 ТЗ, във вр. с чл.318 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъде уважен
така предявения иск ищецът следва, при условията
на пълно и главно доказване, да установи наличието на валидни облигационни отношения
по силата на посочените от него договори за продажба на технологична дървесина,
извършването на доставката на технологична дървесина в конкретно посочените количества /изправността си по договорите/, приемането
на доставената дървесина от „Виктория – Г 8“ ООД, размера на претенцията и
падежа на задължението. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените
по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането,
следва да установи, че е погасил задължението.
По делото липсват годни писмени
доказателства, които да установяват сключването на твърдените в исковата молба
договори за продажба на дървесина. Това е така, доколкото представените, по
всички съединени производства документи, са частни документи, изхождащи
единствено от ищеца.
Документ по сметка 41101 за
партидата на „Викторияв-Г8“ ООД за периода 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. /л.8/
е частен документ, изходящ от ищеца, носещ единствено подпис на негов
представител и не обвързва ответника с посочените в него цифри и основания.
Представените по делото фактури - фактура № *** г. за сумата 2415.50 лв. с
ДДС /л.9/, фактура № *** г. за сумата от 2422.94 лв. с ДДС /л.10/, фактура № ***
г. за сумата от 2585.38 лв. с ДДС /л.11/, фактура № ***г. за сумата от 9529.34
лв. с ДДС /л.14/, фактура № ***г. за сумата от 3032.06 лв. с ДДС /л.15/, фактура
№ ***г. за сумата от 10 727.28 лв. с ДДС /л.12/ и фактура № ***г. за сумата от 6716.11
лв. с ДДС /л.13/, не са подписани от представител на ответника, поради което не
може да се приеме, че го обвързват и установяват наличие на договорни
правоотношения по седем броя договори за продажба на технологична дървесина със
съдържание, посочено във фактурите.
По делото не се установи, че тези фактури са осчетоводени в счетоводството
на ответното-дружество, за да се приеме, че то се е съгласило и признава посочените
в тях обстоятелства, описващи елементи на договор за продажба на дървесина в
посоченото количество и на посочената цена.
Сключването на процесните договори и доставка на твърдяното количество
дървесина от ищеца на ответника не се установява и от приложените по делото
експедиционни бележки /л.18 и л.19/. В Експедиционна бележка от 15.02.2017 г.
/л.18/ и експедиционна бележка от 11.04.2017 г. /л.21/ не е посочен получател
на товара, липсва подпис на представител на ответното дружество, а от
експедиционната бележка на л.19 не става ясно за какво и на кого е издадена.
Представените по делото кантарни бележки /л.20 и л.22-28/ също не
установяват сключването на процесните седем броя договори за продажба на дървесина и
доставянето на твърдяното количество дървесина. Повечето от кантарните бележки
не носят подпис на представител на ответното дружество и не могат да го
обвържат, а тези от тях които имат подпис – за клиент /л.29, 22 и л.28/ са
изключени от доказателствата по делото с протоколно определение на съда от
26.02.2019 г. /л.176 - гръб/, поради непредставянето им в оригинал и след като
съдът е указал последиците от непредставянето им, предвидени в чл.183 ГПК.
От представените уведомления за приемане на постъпили от „Титан комерс“
ЕООД данни от справка – декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за
продажби за данъчен период януари 2017 г. /29-35/ и данъчен период февруари
2017 г. /л.36-43/ също не се установява, че реално са сключени декларираните
продажби. Така представените уведомления са частен свидетелстващ документ,
изходящ от ищеца, удостоверяващ изгодни за него факти, не се установява,
обстоятелствата, изложени в тях да са декларирани в НАП. Не се установява по
делото ищецът за периода януари-февруари 2017 г. да е водил редовно
счетоводство, за да се приеме, че тези документи удостоверяват реално настъпили
факти.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на по един
свидетел, доведен от всяка една от страните.
От показанията на свидетеля К.В.Д. ищеца /протокол от о.с.з. 17.12.2018 г.
л.150/, се установява че знаел от майка си, която чрез своя фирма има дял в
ответното дружество, че ищцовото дружество „Титан Комерс“ продава на ответника
„Виктория Г 8“ дървесина за периода февруари 2016 г. като били издадени
седем-девет броя фактури. Свидетелят установява, че е присъствал на уговорка
между *** и ответно дружество – ***, касаещи доставка от първия на втория
дървесина, като е постигнато съгласие за тон дървесина да се заплаща по 95 лева,
като не било уговорено конкретно количество дървесина. Свидетелят заявява, че е
присъствал само на една от доставките на дървесина, като заявява, че знаел, че
били доставени 400 тона дървесина на стойност около 39 800 лева.
Свидетелят Т. Г. К., доведен от страна на ответника /протокол от о.с.з.
17.12.2018 г. л.151/ установява, че *** на ответното дружество – *** му е
споделил за преговори, които се водят между „Виктория Г- 8“ и Титан Комерс, че
последният ще доставя дървесина на „Виктория Г- 8“, като цената щяла да се
заплати след пускане в производство на доставената дървесина. Свидетелят
установява, че дървесина е оставена в двора на ответното дружество.
От така разпитаните свидетели, макар и да се установява наличие на
договорни отношения между ищцовото и ответното дружество по повод доставка на
дървесина, не се установява конкретно съдържанието на всеки един от процесните
договори относно количеството доставена дървесина по всеки един от тях. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля К. Д., досежно обстоятелството, че били
доставени от ищеца на ответника 400 тона дървесина. На първо място свидетелят
установи, че лично е присъствал само на една доставка, при твърдени в исковата
молба 14 доставки, като не се установи какво количество дървесина и на кого е
предадено, съответно от кого е прието. Знанието за доставени 400 тона дървесина
и тяхната стойност свидетелят е получил от майка си, която изготвила процесните
фактури, не е придобил лични и непосредствени впечатления за факта на доставка
на такова количество дървесина. В тази насока за количеството доставена
дървесина, показанията на този свидетел не се подкрепят от показанията на
другия разпитан по делото свидетел, както и от годни да установяват тези
обстоятелства писмени доказателства.
Свидетелят К. също не установя какво количество дървесина е доставено и на
кого е доставено, същият свидетелства, че в двора на дружеството има стоварена
дървесина, но от кого е доставена, в какво количество и кой я е приел,
свидетелят не установява.
Обстоятелствата за конкретно доставено количество дървесина, описано в
отделните фактури не се установява и от изготвената и приета по делото
съдебно-икономическа експертиза, която дава единствено пазарна стойност на тон
иглолистна дървесина /л.157/. По същество съдът не дължи обсъждане на така
приетата експертиза, доколкото по делото не се установи количеството доставена
дървесина на ответника по процесните договори, за да се остойностява същата.
Наред с горното три от договорите, чието изпълнение се търси, а именно
от 11.02.2017 г. за сумата от 9529.34
лв. с ДДС, от 08.02.2017 г. за сумата от 6716.11 лв. с ДДС и от 06.02.2017 г.
за сумата от 10 727.28 лв. с ДДС, са на стойност по-голяма от 5000 лева и
съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т. 3 ГПК е недопустимо сключването им да
се установява със свидетелски показания, в това число и изпълнението на
задължението за доставка на дървесина, доколкото при липса на каквито и да е
писмени доказателства, именно с доставката ще се счита сключен договора, тъй
като към този момент ще е постигнато съгласие между страните.
С оглед всичко изложено по делото, съдът счита, че ищецът не успя да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между страните са
възникнали облигационни отношения по седем на брой договори за продажба на
технологична дървесина със съдържание, посочено в исковата молба, както и
изпълнение на задълженията на ищеца по всяко едно от тях за доставка на посочените
в исковата молба конкретни дати, конкретното количество дървесина, което ответникът
да е приел.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за ответника. Същият доказа
разноски в размер на 1200 лева – представляващ адвокатско възнаграждение, за
което е представен договор за правна защита и съдействие /л.166/, в което се съдържа
разписка за платената сума.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Титан Комерс“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 161, представлявано от Л.И.В. – *** срещу
„Виктория-Г-8“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район Тракия, бл.47, вх.А, ет.6, ап.21, представлявано от Г.Т.Ч. – ***
обективно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумите от 2415.50 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена,
дължима по договор за продажба на технологична дървесина от 26.01.2017 г., за
което е издадена фактура № *** г., сумата от 2422.94 лв. с ДДС, съставляваща
неплатена цена, дължима по договор за продажба на технологична дървесина от
31.01.2017 г., за което е издадена фактура № *** г., сумата от 2585.38 лв. с
ДДС, съставляваща неплатена цена дължима по договор за продажба на технологична
дървесина от 01.02.2017 г., за което е издадена фактура № *** г., 9529.34 лв. с
ДДС, съставляваща неплатена цена дължима по договор за продажба на технологична
дървесина от 11.02.2017 г., за което е издадена фактура № ***г., сумата от
3032.06 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена дължима по договор за продажба
на технологична дървесина от 14.02.2017 г., за което е издадена фактура № ***г.,
10727.28 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена дължима по договор за продажба
на технологична дървесина от 06.02.2017 г., за което е издадена фактура № ***г.
и 6716.11 лв. с ДДС, съставляваща неплатена цена дължима по договор за продажба
на технологична дървесина от 08.02.2017 г., за което е издадена фактура № ***г.
ОСЪЖДА Титан Комерс“ ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управленЛ.И.В – *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Виктория-Г-8“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Тракия,
бл.47, вх.А, ет.6, ап.21, представлявано от Г.Т.Ч – ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата в размер на 1 200 лева
– разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ