№ 21965
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110133730 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ за заплащане на сумата от 1223,80 лева, представляваща неизплатения
остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило
на 17.12.2023г. в гр. Свиленград, на кръстовището между бул. „България“ и ул. „Камчия“, по
вина на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 280ЦДИ“, рег. № ***, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Сузуки“, модел
„Суифт“, рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“- щета №
44011512308678, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
07.06.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 17.12.2023г. в гр. Свиленград, на
кръстовището между бул. „България“ и ул. „Камчия“, водачът на МПС марка „Сузуки“,
модел „Суифт“, рег. № *** е подал светлинен пътепоказател за предприемане на маневра за
завиване на ляво. В този момент, водачът на движещия се зад него автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 280ЦДИ“, рег. № ***, без да съобрази местоположението и маневрата
на намиращия се пред него автомобил, както и обстоятелството, че се намира в района на
кръстовище, е предприел неправилна маневра за изпреварване, навлязъл е в лентата за
насрещно движение, в резултат на което по негова вина било реализирано ПТП и бил
увреден МПС марка „Сузуки“. Сочи, че към момента на настъпване на произшествието за
лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Суифт“, рег. № *** имало сключена валидна
застраховка „Каско +“ при ищцовото дружество- полица № 440123263000603. След
подадено уведомление била образувана щета № 44011512308678, бил изготвен опис на
щетите, калкулация и ликвидационен акт, въз основа на които на автосервиза, извършил
1
ремонта на увредения автомобил, била заплатена сума в размер на 2447,60 лева на
05.02.2024г. Сочи, че съгласно съставения от органите на МВР Протокол за ПТП № 1839800
от 17.12.2023г. ПТП било настъпило по вина на водача на МПС марка „Мерцедес“, който
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. На ответника
била изпратена регресна покана за заплащане на сума в размер от 2462,60 лева,
представляваща застрахователно обезщетение с включени 15 лева, ликвидационни разноски.
Ответникът бил заплатил само част от претендираната сума. Поради което претендират
неизплатения остатък в размер на 1223,80 лева. Искането към съда е да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск по размер. Не оспорва, че лек автомобил „Мерцедес“, рег.
№ *** е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, както и че е било налице валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и собственика на лек автомобил „Сузуки“, модел
„Суифт“, както и че ищецът е заплатил на 05.02.2024г. застрахователно обезщетение в
размер на 2447,60 лева. Не оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка,
както и че са получили покана за доброволно изпълнение. Оспорва единствено размера на
причинените вреди. Сочи, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на
действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието. Счита, че
с изплащането на обезщетението дружеството изцяло и напълно е възмездило вредите по
процесното МПС, възникнали в резултат на описаното събитие съобразно действителната
им стойност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже следните обстоятелства: сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към
датата на ПТП; плащане на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор;
отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което
следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка
между деянието и вредите; размера на причинените вреди; сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП, по силата
на който ответникът се е задължил да застраховка гражданската отговорност за вреди на
виновния водач.
В конкретния случай с определението от 04.10.2024г., постановено по реда на чл. 140
ГПК, в което е обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в
проведеното съдебно заседание на 28.11.2024г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
2
лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинно-следствената
връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди, както и извършеното от ищеца
плащане на застрахователното обезщетение и частичното му погасяване от ответника по
регресната покана със сумата от 1238,80 лева.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия
препис от комбинирана застрахователна полица № 440123263000603 за автомобилна
застраховка „Каско+“, фактура № 4387 от 02.02.2024г., издадена от „Ауто Папи“ ЕООД,
Калкулация по претенция 44011512308678 от 21.12.2023г., ликвидационен акт по щета №
20701659405, уведомление за прихващане на насрещно дължими вземания – л. 31 от делото.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото
застрахователно обезщетение. По този въпрос от събраните по делото доказателства се
установява следното:
От приетото и неоспорено САТЕ, което съдът кредитира като пълно и компетентно
изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че обстоятелствата и причините, при
които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП и уведомлението за щета
са следните: на 17.12.2023г. около 21,20 часа, в гр. Свиленград, лек автомобил „Мерцедес
Е280 ЦДИ“, рег. № *** се движи по бул. „България“, където на кръстовището с ул. „Камчия“
водачът предприема маневра за изпреварване на лек автомобил „Сузуки Суифт“, рег. № ***,
предприемащ маневра за завой на ляво. Вследствие на маневрите на двамата водачи
траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях. Видимите
щети по лек автомобил „Сузуки Суифт“, отразени в протокола за ПТП и уведомлението за
щета, били следните: преден ляв калник, предна лява врата, предна броня, ляв фар, ляв фар
за мъгла, лява решетка; за лек автомобил „Мерцедес Е280 ЦДИ“- деформирана дясна част.
От заключението се установява, че щетите по лек автомобил „Сузуки Суифт“ се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото на 17.12.2023г. произшествие в гр. Свиленград.
Експертът е посочил, че към датата на събитието процесният автомобил е бил в
експлоатация 14 години, 5 месеца и 10 дни от датата на първоначалната регистрация-
07.07.2009г. Вещото лице е уточнило, че стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „Сузуки Суифт“, рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 3439,42 лева.
С оглед на изводите на вещото лице съдът намира, че по делото са установени по
категоричен начин щетите, причинени на увредения лек автомобил, вследствие на
процесното ПТП, както и необходимостта от извършването на ремонтно-възстановителни
дейности за отстраняването на констатираните увреждания.
Относно стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, експертът е посочил, че стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „Сузуки Суифт“, рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП е 3439,42 лева. Размерът на ликвидационните разноски не е бил оспорен от
3
ответника, като в случая същият бил в размер от 15 лева.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че претенцията по чл. 411 КЗ е изцяло
основателна. Отговорността на застрахователя по гражданска отговорност е до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
настоящия случай това е сумата от 2462,60 лева /2447,60 лева, застрахователно обезщетение
и 15 лева, ликвидационни разноски/.
Същевременно размерът на обезщетението следва да бъде определен именно на база
средни пазарни цени към датата на процесното ПТП, а не въз основа на Приложения № 1-6
на Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 КЗ
(отм.) и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС, издадена от КФН. Изрично в Методиката /чл. 4/ е предвидено, че тя се прилага само
като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства
/фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. При предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката. До този размер се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и
платилият застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ спрямо
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач съобразно
правилото на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). В този смисъл е и съдебната практика, изразена в
Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК. Същевременно стойността, изчислена на база на
средни пазарни цени е стойността, която съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните
пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
С оглед гореизложеното съдът приема, че исковата претенция е изцяло основателна,
доколкото вещото лице е дало стойност, необходима за възстановяване на увредения лек
автомобил, определена по средни пазарни цени, в размер на 3439,42 лева, към която следва
да се прибавят 15 лева, ликвидационни разходи по щетата, тоест общо 3454,42 лева, а
ответникът е изплатил извънсъдебно сумата от 1238,80 лева, тоест разликата, получена при
вземане предвид стойността, дадена от вещото лице и извънсъдебно платената /2215,62 лева/
е по-голяма от претендираната от ищеца /1223,80 лева/ и при приложение на принципа за
диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
4
При този изход на спора право на разноски има ищеца. Ищецът е сторил следните
разноски- 50 лева за държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 506,86 лева с вкл. ДДС като са представени доказателства за
сторените разноски, а именно фактура № 1107 от 06.06.2024г. и извлечение от банкова
сметка за получено плащане. С оглед на което на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер от 856,86 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 1223,80 лева, представляваща
неизплатения остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за
ПТП, настъпило на 17.12.2023г. в гр. Свиленград, на кръстовището между бул. „България“ и
ул. „Камчия“, по вина на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 280ЦДИ“, рег. № ***,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил
„Сузуки“, модел „Суифт“, рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“- щета
№ 44011512308678, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
07.06.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 856,86 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5