Решение по дело №877/2022 на Административен съд - Бургас

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№            1509                             16.12.2022 година                                    гр. Бургас

 

                                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                                     2. ТОДОР ИКОНОМОВ

 

при секретаря В. Т., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Икономов касационно административно наказателно дело № 877 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от А.В.Г.– младши разузнавач в група "Криминална полиция", към РУ- Карнобат при ОДМВР - гр. Бургас, против Решение № 17 от 06.04.2022 г., постановено по АНД № 329/2021 по описа на Районен съд – Карнобат. С решението е отменена Заповед за задържане на лице № 282зз - 137 от 03.12.2021 г., издадена от касатора, с която на П.Д.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу издадената от него заповед за задържане. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърденията си. Претендират се разноските за държавна такса. Евентуално, с оглед изхода от делото, се прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по касация.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - П.Д.К., се  представлява от упълномощен адвокат, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Депозира писмени бележки. Не претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, след като обсъди доводите и становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и въз основа разпоредбите на закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – гр. Бургас е отменил атакуваната заповед за задържане на лице, издадена от касатора, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, на ответника по касация е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа". За да постанови решението си, съдът е приел, че при издаването на процесната заповед е бил нарушен принципа на съразмерност по чл. 6, ал.  2 от АПК.  Обосновал е извод, че не са били налице изискуемите предпоставки за налагане на процесната ПАМ, като това се потвърждава от събраните по делото доказателства, поради което П.Д.К. бил неправомерно задържан за посочения срок.

Съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията, релевирани в касационната жалба.

Събраните в хода на производството доказателствени източници са обсъдени от районният съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към тези мотиви на съдебното решение и не следва да ги преповтаря.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лице по този ред представлява принудителна административна мярка, която непосредствено засяга правната сфера на адресата. При наличието на такива данни, полицейският орган, в условията на оперативна самостоятелност може да наложи мярката. Целта на задържането е да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване.

В оспорения съдебен акт е направен обективен и верен анализ на доказателствата по делото, въз основа на който е обоснован извод, че не са установени изискуемите предпоставки за задържане на лицето. Действително в даденото сведение от И.В.А.от 03.12.2022 г. същият е посочил П.К. като евентуален извършител на кражбата, но така дадените показания не са достатъчни да обосноват налагането на процесната ПАМ. Районният съд правилно е приел, че видно от съставената докладна записка рег. № 282 р -12013/03.12.2021 г. се установява, че П.К. е допуснал полицейските служители да огледат притежаваните от него инструменти, намиращи се в дома му, като е предал доброволно някои от тях, за които не е имал документи за собственост с цел извършване на проверка дали са били предмет на друга кражба. Същият е оказал пълно съдействие на полицейските органи, поради което не може да се приеме, че е било необходимо задържането му с цел предотвратяване на възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване. В случая няма данни, лицето да е било призовано да даде показания във връзка с получените сведения за съпричастността му към извършеното престъпление, като директно е пристъпено към задържането му. Още повече, че в преписката липсва съставен протокол за разпит, от които да е видно, че К. е бил разпитан във връзка с дадените сведения от Иван Атанасов, поради което първоинстанционият съд правилно е приел, че не са били налице основания за задържането му като с издаване на процесната заповед е бил нарушен принципа на съразмерност. В този смисъл наложената ПАМ не е била пропорционална по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В настоящият случай не се обосновава извода, че действията по задържането на жалбоподателя са били необходими, тъй като същият е указал пълно съдействие на полицейските органи.

По изложените съображения, съдът намира, че като е отменил процесната заповед за задържане на лице, издадена от касатора, Районен съд – Карнобат е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

При този изход на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не са поискани от ответника по касация.

Мотивиран от изложеното на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, Административен съд – Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от 06.04.2022 г., постановено по АНД № 329/2021 по описа на Районен съд – Карнобат.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.