№ 22612
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № *************** по описа за 2025 година
Пред Софийски районен съд делото е образувано след изпращането му по подсъдност
от Софийски градски съд.
Производството пред Софийски градски съд е било образувано по искова молба,
уточнена с молби от 15.07.2022г. и от 11.08.2022г. на Сдружение с нестопанска цел
„ФИРМА“ (Х), с която срещу Сдружение с нестопанска цел „ФИРМА“ (Сдружение Х) е бил
предявен осъдителен иск за връщане на сумата от 150 000 лева като частичен иск от
претенция за сумата от общо 2 777 587,36 лева, представляващa внесени във фонд „Домове
на техниката“ парични средства в периода от 1966г. до 1990 г., с които ответникът се
обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
С исковата молба ищецът твърди, че има качествoто на правоприемник на Градски
съвет на Научно-техническите съюзи (ГС на НТС) и на Софийския клон на „Х“ (БИАД),
както и учредител и член на Сдружение „Федерация на научно-техническите съюзи“ (Х).
Заявява, че Софийският клон на БИАД имал 70 % принос в построяването на Х, находящ се
в гр.Х“ 108, като приносът се изразява в това, че 70 % от паричните средства били осигурени
именно от Х, поради което през 1995г. и като признание за това било подписано
споразумение между Х и Сдружение Х за строеж на сграда – дом на ищеца, но до
изграждането на такава не се е стигнало. Твърди, че на 10.06.2021г. на заседание на УС на
СДНТ било взето решение за образуване на съдебно производство, в което Х да поиска от
съда да осъди ответника Сдружение Х да върне предоставяните през периода 1966г. – 1990г.
от праводателя на ищеца и от самия ищец средства на Сдружение ФТНСБ, за които заявява,
че възлизали на сумата от 2 777 587,36 лева, която ответникът получил без основание, тъй
като съгласно постановено влзязло в законна сила съдебно решение при предходен спор
между страните било прието, че споразумението от 1995г. не съдържа насрещно задължение
на ответника да построи с предадените му средства сграда за ищеца в столицата, поради
което не можело да претендира реално изпълнение на договорно задължение.
1
В проведено на 28.05.2024г. открито съдебно заседание по делото съставът на СГС е
приел, че са налице пречки за даване ход на поради необходимостта от уточняване на
предявения иск. В тази връзка на първо място е посочено, че е необходимо уточнение за това
как е формиран размерът на паричната сума, която ищецът смята, че ответникът трябва да
му върне с разяснението, че към посочените суми би следвало да се приложи и
деноминиране съгласно Закона за деноминация на лева, поради което ищецът изрично
следвало да уточни за частичната му претенция и посочената цяла претенция, дали са в
деноминирани лева или са в недоминирани лева.
По делото на 28.06.2024 г. е постъпило заявление от ищеца в изпълнение на дадените
му указания от съда, в което изрично като отговор на въпроса деноминирани или
неденоминирани са исканите суми е посочено, че независимо от значителното обективно
увеличение на предоставените парични суми искът остава в размера, както я заявен в
исковата молба. В тази връзка в заявлението си ищецът е формулирал доказателствено
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с
материалите в кориците на делото и направи справки в счетоводството на ищеца, отчете
натрупаната инфлация и деномнацията да даде заключение какъв е размерът на внесените
суми във „Домове на техниката“ към ЦС на НТС.
С определение № ******/12.10.2024 г. по гр. д. №****/2022 г. по описа на СГС, Г О I-
6 състав, съдът е приел, че по силата на Закона за деноминация на лева, Обн., ДВ, бр. 20 от
5.03.1999 г., в сила от 5.07.1999 г. и без необходимост от други действия се извършва
преизчисляване на паричните права и задължения като 1000 стари лева се заменят за 1 нов
лев. Прилагайки това правило към процесния случай съставът на СГС е приел, че ищецът
претендира от ответника заплащане на сумата от 2 717,58лв, за установяване на който
размер не са необходими специални знания и към него са неприложими статистическите
коефициенти за инфлация. От тук е приел, че предявеният иск, с оглед цената му, не
подлежи на разглеждане като първа инстанция от окръжния съд по аргумент от чл. 104, т. 4
ГПК и е изпратил делото на Софийски районен съд, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.
Срещу определението на СГС е постъпила частна жалба от ищеца, която е оставена
без уважение с определение № 94/15.01.2025г. по в.ч.гр.д. № 69/2025г. по описа на САС.
Цената на иска се посочва от ищеца (чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК). Съгласно чл. 127, ал. 1,
т. 3 ГПК цената на иска, когато е оценяем, е част от съдържанието на исковата молба,
обуславяща нейната редовност, за която съдът следи служебно. Под „посочване на цената на
иска“ следва да се има предвид ясната и точна индивидуализация на оценяемото в пари
спорно материално право – посочване на правопораждащите го юридически факти и видът
и обемът на търсената защита, които са от значение за цената на разглеждания по делото иск,
когато е оценяем. От друга страна, хипотезата на чл. 70, ал. 3 ГПК е неприложима при иск за
парично вземане – при него не е налице затруднение за определяне на цената на иска,
същата е ясна и дори да не е изрично посочена в исковата молба – тя е равна на търсената
парична сума (съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК). Поради това, ако ищецът не посочи размера
на търсената сума (например, заявявайки, че му е трудно да я определи или ще я посочи след
2
събиране на доказателства по делото), исковата молба ще е нередовна. Посочването на
претендираната от ищеца сума е реквизит на исковата молба и за редовността на исковата
молба е необходимо да се конкретизира по размер сумата, която се търси, в противен случай
липсва петитум (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК).
Съобразно изложеното настоящият състав на районния съд е приел, че и след
уточненията, дадени от ищеца със заявлението от 28.06.2024 г., исковата молба не е
приведена в съответствие със съдържателните изисквания по чл. 127, ал. 1 т. 3 и т. 5 ГПК.
Ето защо и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК на ищеца отново е предоставена възможност да
отстрани констатираните нередовности на исковата молба.
В изпълнение на указанията, дадени на ищеца с разпореждания от 14.03.2025г. и
03.04.2025г. същият депозира заявления с вх. №№*****/26.03.2025г. и 15.04.2025г., с които
уточнява, че претендираната сума от 2 777 587,36 лв. е в деноминирани лева.
С оглед на допълнително внесените уточнения от страна на ищеца по реда на чл. 129,
ал. 4 ГПК в цената на предявения искове и петитума на исковата молба на основание чл. 104,
т. 4 ГПК делото не е родово подсъдно на районния, а на окръжния съд.
Предвид изложеното и на основание чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 ГПК
производството по делото следва да бъде прекратено пред Софийски районен съд и да се
изпрати на родово компетентния Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №*****/2025 г. пред Софийски
районен съд поради родова неподсъдност.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 104, т. 4 ГПК на
Софийски градски съд по компетентност.
Определението във връзка с подсъдността подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3