Решение по дело №7699/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 215
Дата: 13 януари 2023 г. (в сила от 13 януари 2023 г.)
Съдия: Ивета Миткова Антонова
Дело: 20211100507699
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА

Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507699 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на О. С. ХИРСТОВ и Ю. И. Х. срещу решение
от 22.03.2021г. постановено по гр.д. № 65171/2020г. по описа на Софийския районен
съд, 76 състав, в частта, с което:
- е признато за установено спрямо тях по чл.422 от ГПК, че дължат на
„Т.С.“ЕАД, както следва:
-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1320,00 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г. за
топлоснабден имот,находящ се в гр. София, ж.к. ******* ведно със законната лихва
върху главницата считано от 16.10.2020г. до окончателното й изплащане, при
условията на разделност по ½ част;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 186,09 лв. ,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 1320,00 лв. за
периода 15.09.2018г. -06.10.2020г.;
и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 50161/2020г. по описа на СРС, 76 състав.
-са осъдени да заплатят на „Т.С.“ЕАД на основание чл.78 ал.1 от ГПК
разноските по делото, както и по заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочат, че
1
първоинстанционният съд необосновано и при неправилна преценка на
доказателствата по делото е приел, че страните са „потребители на топлинна енергия“
за процесния период и относно посочения исковата молба обект. Посочват, че е налице
неяснота както относно абонатния номер на обекта, така и по отношение на това, което
лице се води титуляр на същия, вкл. и от представените от ищеца писмени документи.
Поддържат направените оспорвания на списък на етажните съсобственици, както и
протоколите от общите събрания и взетите на тях решения.
Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част вкл. и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца
разноски, да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Т.С.“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не подава
такъв.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:

Решението не е обжалвано от ответниците в частта, с което:
- е отхвърлен иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за разликата над
1320,00 лв. до пълния предявен размер от 1328,55 лв. и в която част решението е
влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен
интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по
правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се
добави и следното:

В срока по чл.131 ГПК ответниците изрично са оспорили твърдението в
исковата молба, че имат качеството на „потребители на топлинна енергия“ като
собственици или ползватели.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в
§ 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
2
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в
имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия.
По делото ищецът е представил писмени документи – списък на живущите в
апартаментите в сграда на ул.******* от 06.11.1984г., видно от който по № 11
ответникът О. С. Х. е положил саморъчно подпис, като живущ в *******. Цитираният
протокол е оспорен от ответниците като надлежно приложение към протокол от общо
събрание на етажните съсобственици, като се твърди неяснота относно момент на
полагане на подписите и дали е във връзка с надлежно проведено общо събрание.
Посочените аргументи биха имали отношение при съдебно оспорване на решение на
общо събрание, но не и в настоящото производство, тъй като:
-не са ангажирани доказателства, че конкретно решение взето на общо
събрание е атакувано по съответния ред и отменени – по реда на ПУРНЕС /отм/ сета
ЗУЕС, като оспорване незаконосъобразността им в настоящото производство е
заобикаляне на закона и злоупотреба с права и е недопустимо /както отменения
ПЕРНС, така и ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на ОС,
но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните
или незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може
да се установява безсрочно. Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС/ респ.чл.13-15 от
ПУРНЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат
тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не може да стане чрез възражение в
настоящото производство. Целта на нарочния иск, лимитиран във времето, е да
стимулира етажният собственик активно да участва и контролира провеждането на
общите събрания, а от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй
като те обикновено засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера
на конкретен собственик и в този смисъл законът не е дал превес на правата на
3
последния, отчитайки интересът на общността. Ирелевантно е дали са допуснати
цитирани процесуални нарушения във връзка със свикване и взимане по същество на
решенията, като е недопустимо последващ инцидентен съдебен контрол, какъвто
ответниците целят да бъде осъществен в настоящото производство /в подкрепа на
изложеното - решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, решение №
39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС/;
-извън хипотезата, че процесния списък на живущите в съответната жилищна
сграда е част –приложение към протокол на ОС на ЕС, същият съставлява частен
писмен документи, носещ изявление на частно-правни субекти вкл- и ответника О. С.
Х., като същия не е оспорил автентичността на подписа си, поради което и неговото
изявление има спрямо същия материална доказателствена сила, която не е разколебана
по съответния ред в настоящото производство. Същата доказателствена стойност има и
приложения на л.23 от първоиннстанционното производство списък на етажните
собственици към протокол от ОС от 23.09.2002г. , в който са обективирани взети от ОС
на ЕС решения за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с третото лице помагач и упълномощаване на лице, което да сключи
договора от иметона ЕС. Както беше посочено в горното изложение, по отношение на
решението на ЕС не може да се извършва инцидентен контрол за законосъобразност,
поради което същото обвързва етажните собственици вкл. и техните правоприемници.
Към списъка към протокола, който е изготвен саморъчно, относно ответника О. Х. като
собственик на ******* саморъчно е удостоверил този факти и е изписал абонатния си
номер № 241895, както и броя радиатори, разпределители и вид на плащане.
По делото е представено и удостоверение от СО – л.16 от
първоинстанционното производство, видно от което в т.4 е посочено, че с договор за
покупко-продажба от 23.05.1991г. издаден въз основа на заповед № ДИ-03-
342/91/20.05.1991г. *******, находящ се в ж.к. *******, вх.А, ет.12, е продаден на Ю.
И. Х. и О. С. Х.. В тази връзка, е важно да се направи уточнението, че представената
справка от имотна партида на името на Ю. И. Х. за периода 01.01.2010г. – 08.02.2021г.,
доколкото същата съдържа вписани актове относно действия по отношение на
недвижими имоти именно в посочения период, като не съдържа данни за такива преди
2010г. и до 2000г., а във всички случаи обективно няма как да съдържа данни за сделки
и вписвания относно недвижими имоти преди 2000г., доколкото тогава влиза в сила
ЗКИР, който предвижда създаване на имотните партиди вкл. и по имена на лицата,
като фактическото и техническо изпълнение стартира едва 4 години по – късно и което
не включва цифрово набиране и подреждане на съществуващата информация по
книгите за вписване и подреждане на актовете до този момент. Горното издва и в
подкрепа на извода, че данни за собствеността на процесния имот не съществува по
партидата на ответниците, тъй като както посочва удостоверението от СО
придобиването и съответно вписването е през 1991г, като по аргумент на противното и
по – силното основание, такива данни биха съществували само ако ответниците са
извършвали разпоредителни сделки с имота след 2000г., за каквито няма вписвания и
отбелязвания.
Не е налице и неяснота относно местоположението на процесния топлоснадбен
обект, съответно неяснота относно обстоятелството на кой обект с кой абонатен номер
ответниците са клиенти и потребители. Това е така, тъй като ******* – процесния, в
част от документите е посочван като сграда в ж.к. *******4, вх.А, а в други –
ул.******* което е посочване на един и същ административен адрес – *******, се
намира в гр. София, ж.к. ******* Наличието на техническа грешка в партидата и
4
извлеченията издавани от третото лице помагач чрез размяна на бащино и фамилно
име на ответника, е несъмнено техническа грешка и ирелевантно, дококото основния
индивидуализиращ белег ЕГН съвпада, а и от всички останали доказателства, е
несъмнено, че лицето е именно ответника О. С. Х. с ЕГН: **********.

На следващо място, съдът споделя довода на ответниците във въззивната жалба,
че абонатния номер не е инвидидуализация относно правото на собственост и
съответно потребителя, чийто титуляр е записан, но е индиция, която следва да бъде
преценявана с оглед всички събрани по делото доказателства. В тази връзка,
несъмнено от заключението по СТЕ се установява, че ответниците са титуляри на
абонатен № № 241895, какъвто е посочен от О. Х. като такъв в списък от 2002г. – л.23
от първоинстанционното дело, както и в исковата молба и в справките от третото лице
помагач, като съществуването на предходен номер с други цифри и ирелевантно,
доколкото несъмнено същия абонатен номер отговаря на ******* в гр. София, ж.к.
******* *******.

Във връзка с направеното от ответниците възражение за допуснати процесуални
нарушения от съда при изискване на обяснения по чл.176 от ГПК, съдът счита, че
същото е основателно, тъй като няма пречка съдът по свой почин да разпореди
страната да се яви и да даде обяснения относно конкретни фактически обстоятелства,
които следва да бъдат ясно посочени, като собствеността относно недвижим имот е
правен въпрос и по същество по посочения ред страната не би следвало да бъде
„принуждаваа“ да прави признание на правни изводи. Предвид посоченото, съдът
счита, че неправилно е приложена разпоредбата на 176 ал.3 вр. чл.161 т ГПК.
Посоченото обаче по никакъв начин не влияе върху категоричния извод,
следващ логически и обосновано от преценката на гореобсъдените доказателства, че
ответниците за процесния период са собственици на процесния топлоснабден, който е
идентичен с извода на първоинстнационния съд, макар и обоснован по различен начин.

Съществременно няма пречка съдът да съобразява всички факти и обстятелства
по делото, включително и този, че ответниците са редовно призовани на адреса на
процесния топлоснадбен имот, което преценено съвкупно с гореобсъдените
доказателства, са несъмнена индиция и потвърждение, че същите освен че са
собственици, реално ползват имота. /т.е. не е налице хипотезата на „гола
собственост“/.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора.
С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с
5
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя
от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“,
бр.19/11.07.2016г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая жалбоподателят не твърди, нито установява да е упражнил
това право срещу Общите условия на „Т.С.“ЕАД, поради което следва да се приеме, че
ги е приел.
По изложените съображения въззивният съд счита, че правилен е изводът на
решаващия съд, че за исковия период между страните в производството е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на
топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Необоснован е извода в първоинстанционното решение, че ответниците са
придобили собствеността като съпрузи, поради което и процесния имот е съпружеска
имуществена общност, съответно същите отговарят солидарно относно разходите за
топлинна енергия. Такъв извод не може да се направи, тъй като по делото нито има
твърдения, нито събрани каквито и да са доказателства относно съществуването на
граждански брак между страните.Този извод на районния съд обаче по никакъв начин
не се отразява на допустимостта и правилността на решението, тъй като същия се е
произнесъл именно съобразно основанието и петитума, с който е бил сезира, а именно
ответниците като съсобственици са потребители на топлинна енергия и отговорността
им – разделна при равни квоти, при липса на друго изрично уговорено /чл.30 ал.3 от
ЗС/.

Във въззивната жалба липсват други оплаквания относно правилността на
решението освен, че ответниците не са потребители на топлинна енергия. Предвид
изложените мотиви и направения от настоящата инстанция категоричен правен извод,
че ответниците са потребители на топлинна енергия относно процесния топлоснадбен
имот за процесния период и съответно страна по облигационно правоотношение с
ищеца по договор за продажба на топлинна енергия, сътоветно носяг отговорност за
заплащане на цената на потребените топлинни услуги, то поради съвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.

С оглед изхода на въззивното производство, на въззивниците не следва да се
присъждат разноски.

6
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.03.2021г. постановено по гр.д. №
65171/2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, В ЧАСТТА, с което е
признато за установено по реда на чл.422 от ГПК спрямо О. С. Х. с ЕГН: ********** и
Ю. И. Х. с ЕГН: ********** и двамата с адрес : гр. София, ж.к. ************** със
съдебен адрес: гр. София, ул. *******, че дължат разделно /по ½ част/ на „Т.С.“ЕАД с
ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******
заплащането, както следва:
-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 3735,64 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 0112.2016г. -30.04.2019г. за топлоснабден
имот,находящ се в гр. София, ул. *******,аб. № 328719, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 04.12.2019г. до окончателното й изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 423,72 лв. представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 3735,64 лв за периода
15.09.2017г. – 28.11.2019г.;
- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 40,45 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2016г. – 30.04.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 04.12.2019г. до окончателното й
изплащане;
и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 50161/2020г. по описа на СРС, 76 състав.

РЕШЕНИЕТО в частта, с което са отхвърлени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице-помагач на страната
на „Т.С.“ЕАД - „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8