№
_________
гр.
Варна _____________2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 2580 на Административен съд – Варна
по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.68,
ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалбата на Ц.И.Ц.-Л., ЕГН: **********, в качеството ѝ на родител и
законен представител на С.Г.Л. - роден на ***г., против Решение №
293/24.04.2019г. по преписка № 590/2018г. на пети заседателен състав на
Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено, че приетото
по т.9.9 от Решение № 31.2/30.01.2018г. на ОбС-Аксаково не създава предпоставки
за непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 и не представлява нарушение
на ЗЗДискр. на основата на признак „възраст“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по
отношение на С.Г.Л. и е оставен без уважение сигнал № 44-00-3845/09.10.2018г.
С
жалбата са релевирани оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и
противоречиво. Твърди се, че текстът на т.9.9 на Решение №31.2/30.01.2148г. на ОбС-Аксаково
е дискриминативен. С.Л. е приет в Математическа гимназия „П.Б.“ след 4-ти клас,
като на територията на община Аксаково няма математическа гимназия. Дискриминацията
е по възрастов признак защото детето няма да получи намаление за пътуване с
междуградски транспорт за да стигне до своето училище и е по-неблагоприятно третирано
от дете, учащо в същото училище в осми клас, което има право да получи до 50%
намаление за автобусна карта за междуградски транспорт. Относно тежестта на
доказване в производството сочи, че според общото правило отрицателните факти
не се доказват, поради което са изправени пред невъзможност да се снабдят с
доказателства. Иска се отмяна на решението, както и съдът да приеме за
установено, че по отношение на С.Л. е налице дискриминация по възрастов
признак.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител О. К. - специалист-регионален
представител за област Варна на КЗД, правоспособен юрист, оспорва жалбата.
Сочи, че в хода на производството пред Комисията не е установено да има
извършено нарушение на ЗЗДискр. Моли обжалваното решение да се остави в сила.
Заинтересованата
страна - Общински съвет-Аксаково, чрез адв.Г., оспорва жалбата. Счита, че
правилно в обжалваното решение КЗД е приела, че ОбС-Аксаково не е допуснал
неравно третиране на детето С.Л. по признак „възраст“ спрямо други лица при
сравними сходни обстоятелства. Безспорно е установено, че детето учи в
прогимназиален етап на основното си образование в Община-Варна. В Община
Аксаково са осигурени училища, в т.ч. в гр.Аксаково, където живее детето, за
обучение на всички деца от начален и прогимназиален етап на основното
образование. Няма как със своя бюджет община Аксаково да подпомага ученици,
които желаят да учат в друга община, при условие че е осигурила необходимите
условия за обучение на тези лица в Община-Аксаково. Освен това обстоятелството,
че общината, без да е нормативно задължена да осигури такова подпомагане, е
осигурила подпомагане на лица на определен признак, не може да се приеме за
неравноправно третиране спрямо всички останали лица, за което е осигурено
такова подпомагане. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА.
За да
се произнесе по същество, съдът съобрази от фактическа и правна страна,
следното:
Производството пред КЗД е образувано
по сигнал на Ц.И.Ц. - Л., в качеството ѝ на родител на С.Г.Л., относно
наличието на дискриминация по възрастов признак в т.9.9 от Решение №
31.2./30.01.2018г. на ОбС-Аксаково, с
която е прието предоставянето на помощи за доплащане за ученици от осми до
дванадесети клас в езикови, хуманитарни и професионални гимназии или
профилирани паралелки в училищата в Община Аксаково и студенти редовно
обучение, живеещи с постоянен адрес в населените места на територията на община
Аксаково, в размер на до 50% от стойността на картите за междуселищен транспорт
до гр.Варна и в рамките на Община-Аксаково, за учебния период през 2018г.,
както и за придружаващи родители на ученици до специални училища в размер до
37000лв.
Според жалбоподателката решението
дискриминира сина ѝ по възрастов признак. Детето е прието след четвърти
клас в МГ „П.Б.“ в гр.Варна, като т.9.9 от Решение № 31.2./30.01.2018г. на
ОбС-Аксаково го изключва от кръга ученици, за които се отпуска финансова помощ
за пътуване с градски транспорт, т.к. е пети, а не осми клас. Счита и че като
цяло разпоредбата дискриминира и всички ученици, живеещи в гр.Аксаково, които
учат във Варна, без да са приети в езикови, хуманитарни и професионални
гимназии или профилирани паралелки. Отделно, решението дискриминирало и всички
ученици, които живеят в гр.Аксаково и учат в гр.Варна, без да са приети в
езикови, хуманитарни и професионални гимназии или профилирани паралелки.
В изпълнение на чл.55 и сл. от
ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в закона процедура по проучване, като е
изискала и приложила по преписката становища и доказателства в производството.
С Разпореждане № 1332/24.10.2018г.
на жалбоподателката да дадени указания относно доказателствената тежест в
производството, а именно, че следва да представи факти, въз основа на които
може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Във връзка с
указаната доказателствена тежест с молба вх. № 44-00-4160/08.11.2018г. са представени:
копие от ученическа карта - за удостоверяване на обстоятелството, че С.Л. учи в
МГ П.Б.; копие от лична карта на Ц.И.Ц.-Л.- за удостоверяване на постоянния
адрес. С писмо изх.№ 44-00-4189/12.11.2018г. на Ц.Л. е указано, че в жалбата е
изразено общо недоволство, което не отговаря на изискванията на чл.51, ал.2,
т.3 за конкретно и ясно посочване на обстоятелствата, на които се основава жалбата,
поради което следва да прецизира оплакванията си, да посочи лица в сравнимо
сходно положение, както и да уточни признака, по който счита, че е осъществена
дискриминация и искането до комисията.
С вх.№ 44-00-4317/21.11.2018г. е
подадено допълнение към жалбата, според което в сравнимо сходно положение са
всички ученици от 8 - ми до 12 - ти клас, учащи в езикови, хуманитарни и
професионални гимназии в гр.Варна или профилирани паралелки в училищата в
Община Аксаково и студенти редовно обучение с постоянен адрес ***, които са си
купили карта с до 50% отстъпка намаление за междуселищен транспорт до гр.Варна.
С вх.№ 16-15-637/27.11.2018г. е постъпило
становище от ОбС-Аксаково, според което жалбата е неоснователна. Посочено е, че
в общината функционират две средни училища и четири основни, които осигуряват
обучение на учениците от общината в начален и прогимназиален етап на основно
образование. За всички тези ученици е осигурен транспорт до съответните учебни
заведения, в случай че в съответното населено място няма училище. В бюджета на
общината за 2018г. са предвидени помощи само за ученици от осми до 12 клас за
училища, каквито няма на територията на общината. Това подпомагане не е
нормативно задължение на общината за да се счита, че е налице дискриминация.
В изпълнение на чл.59, ал.3 от
ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по
преписката материали. Съобразно чл.60-63 от ЗЗДискр. на 12 март 2019г. е
проведено открито заседание, за участие в което страните са редовно призовани.
След преценка на доказателствения
материал и на изложените от страните доводи, КЗД е постановила Решение №
293/24.04.2019г., с което е установила, че приетото по т.9.9 от Решение
31.2/30.01.2018г. на Общински съвет - Аксаково, не създава предпоставки за
непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 и не представлява нарушение на
ЗЗДискр. на основата на признак „възраст“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по
отношение на С.Г.Л., и е оставен без уважение сигнал с №
44-00-3845/09.10.2018г.
За да постанови този резултат КЗД е
приела за безспорно установено, че детето С.Г.Л. е ученик в пети клас на МГ „П.Б.“,
както и че в община Аксаково функционират две средни и четири основни училища,
с което се осигурява равно третиране на учениците. Относно предвидените помощи
по т.9.9 от Решение 31.2/30.01.2018г. е прието, че се касае за предприети мерки
от Общински съвет Аксаково за стимулиране на учениците да учат в местното
училище, като функционирането и развитието на местното училище не представлява
дискриминация. По този начин се осигурява възможност за равен достъп до
образование и удовлетворяване на потребности на децата, на които не могат да
бъдат предоставени такива на територията на община Аксаково. Установено е също,
че за децата от пети до осми клас със здравословни проблеми е предвидена
финансова подкрепа за транспорт в друго населено място за придружаващи
родители.
От правна страна КЗД е приела, че
според чл.10, т.1 и т.3 от Закона за закрила на детето, всяко дете има право на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси, като не се допускат никакви ограничения
на права и привилегии основани на раса, народност, етническа принадлежност,
пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или
наличие на увреждане. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на
ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав
на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна. За да бъде квалифицирано дадено деяние като дискриминационно, трябва да
има за резултат нарушаване на принципа на равенство и да е обусловено от
защитен признак по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Пряката дискриминация по
смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. е свързана с по-неблагоприятното третиране на
лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано
или би било третирано друго лице, при сравними сходни обстоятелства. В производствата за защита от дискриминация
пред КЗД, с оглед чл.9 от ЗЗДискр. доказателствената тежест се прехвърля върху
ответната страна след като страната, която твърди, че е дискриминирана
представи факти и обстоятелства, от които може да се направи предположение за
наличие на дискриминационно отношение. Т.е. сигналоподавателят трябва да наведе
достатъчно факти и обстоятелства, които да навеждат за неравно третиране въз
основа на посочените защитени признаци. От представените факти и събраните
доказателства КЗД е приела, че липсва нарушение на ЗЗДискр. от страна на
ОбС-Аксаково по защитен признак „възраст“, т.к. липсва задължителния елемент на
фактическия състав, пораждащ отговорността на лице, свързано с допускане на
неравно третиране. След като от доказателствата по преписката не може да се
направи обоснован извод за наличието на защитен признак, който да е основание
за нежелано поведение, то не може да се приеме, че поведението на ответната
страна спрямо С.Г.Л. представлява дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр.
Настоящият съдебен състав след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства преценява
жалбата като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на служебната
проверка за законосъобразност на администравния акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че решението е постановено от компетентен орган (подписано е
единодушно от членовете на състава), в предвидената от закона форма и при
спазване на административнопроизводствените правила.
Установената от КЗД фактическа
обстановка не се оспорва от страните и изцяло кореспондира със събраните в хода
на административното производство доказателства. Спорни са само правните изводи
за липса на пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак
„възраст“.
За да е налице проява на
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички
елементи от фактическия състав на приложимата правна норма, включително и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за
него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по чл.4 от
закона.
С разпоредбата на чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. императивно се забравяна всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява
прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на
основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според
нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр.
е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или
законни интереси.
Целта на закона е да се гарантира на
всички лица равнопоставеност и справедлива перспектива за достъп до възможностите
в обществения живот, като се изхожда от принципа, че лицата, които са в сходно
положение, следва да бъдат третирани по еднакъв начин, а не да са обект на
по-неблагоприятно третиране единствено поради факта, че притежават определена
характеристика, която е „предмет на защита“. Такова по-неблагоприятно третиране
е „пряка“ дискриминация, чиято основна характеристика е разликата в третирането
на дадено лице.
За да се установи тази
характеристика е необходимо да се приведе „случай за сравнение”, т.е. лице,
намиращо в сходни обстоятелства, като основната разлика между двете лица е
„признака, предмет на защита от дискриминация”.
В конкретния случай Ц.Л., като майка
и законен представител на С.Л., е твърдяла, че детето е обект на пряка дискриминация
от страна на Общински
съвет - Аксаково по признак „възраст“, спрямо всички деца, които са с постоянен
адрес *** и са ученици от 8-ми до 12-ти клас в езикови, хуманитарни и
професионални гимназии в гр.Варна или профилирани паралелки в училищата в
Община - Аксаково.
Съгласно цитираната по-горе
дефиниция, за да е налице неравно третиране в контекста на твърдяно
дискриминационно нарушение, следва разликата между лицата да е в признака,
предмет на защита.
От представените пред КЗД факти и
доказателства не се установява детето С.Л. да е третирано неравно по признак
„възраст“ във връзка с гласуваната от Общински съвет - Аксаково помощ. Както
правилно е приела КЗД, т.9.9 от решение № 31.2/30.01.2018г. е мярка, предприета
от Общински съвет - Аксаково, за стимулиране на учениците да учат в местни
училища, което не представлява дискриминация. Не е спорно, че на територията на
Община-Аксаково функционират две средни и четири основни училища, като приетите
от общинския съвет помощи са за ученици от средния курс на обучение за
специалности, които не фигурират и по които не се обучават ученици в
община-Аксаково. По този начин не се третират неблагоприятно деца от основния
курс на обучение, живеещи в Община-Аксаково и обучаващи се в гр.Варна в
езикови, хуманитарни и професионални гимназии, а се предоставя равен достъп до
образование и удовлетворяване на потребности на децата, на които не могат да
бъдат предоставени такива на територията на община Аксаково.
В този смисъл и учениците от средния
курс на обучение - от 8-ми до 12-ти клас, живущи в община Аксаково и обучаващи
се в езикови, хуманитарни и професионални гимназии, в т.ч. математическата
гимназия в гр.Варна, не са „случаи за сравнение“, т.к. обстоятелствата, при
които се обучават не са сходни.
При това положение правилно КЗД е
приела, че по отношение на С.Л. не са установени обективните признаци, за да се
приемат за осъществени твърдените дискриминационни действия от Общинския съвет-Аксаково.
Не е установено нито
по-неблагоприятното му третиране в сравнение с други деца, живущи в община
Аксаково и обучаващи се в основния курс на обучение в езикови, хуманитарни и
професионални гимназии в гр.Варна, нито че дискриминация е извършена по някой
от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и причинно-следствена връзка
между тях.
Тежестта на доказване в
производството е разпределена съобразно доводите на страните и съобразно
правилото по чл.9 от ЗЗДискр, като им е предоставена възможност да ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Видно от проведеното проучване,
административният орган е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на
релевантните за случая факти. КЗД е постановила решението си след обсъждане на
относимите доводи, както и на събраните доказателства и правилно е приела, че в
случая не са налице доказателства, които да водят на извод за дискриминационно
третиране. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи така
постановения правен резултат.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като
е осигурила в пълна степен правото на защита на страните.
По така изложените съображения
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Независимо от изхода на спора в
полза на ответната страна не следва да се присъждат, т.к. не са поискани. На
основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на Общински
съвет - Аксаково следва да се присъдят сторените в производството разноски,
които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са в размер на 500,00лв. - за
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие серия
Б № **********/03.10.2019г., изплатено изцяло по банков път съгласно преводно
нареждане от 09.10.2019г. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е определено в минималния размер по
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.И.Ц.-Л.,
ЕГН: **********, в качеството ѝ на родител и законен представител на С.Г.Л.
- роден на ***г., против Решение № 293/24.04.2019г. по преписка № 590/2018г. на
пети заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което
е установено, че приетото по т.9.9 от Решение № 31.2/30.01.2018г. на
ОбС-Аксаково не създава предпоставки за непряка дискриминация по смисъла на
чл.4, ал.3 и не представлява нарушение на ЗЗДискр. на основата на признак
„възраст“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по отношение на С.Г.Л. и е оставен без
уважение сигнал № 44-00-3845/09.10.2018г.
ОСЪЖДА Ц.И.Ц.-Л., ЕГН:
********** да заплати на Общински съвет - Аксаково разноски за производството,
в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: