Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. В., 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4920 по
описа на ВрРС за 2016 год. и за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД.
В първоначалната искова молба ищците М.Е.Л.
и В.М.Л. твърдят, че с ответника М.П.Ц. са съсобственици при равни права на
поземлен имот с идентификатор 12259.1021.376, целият с площ от 992 кв.м.,
заедно с построената върху него сграда с идентификатор 12259.1021.376.1, със
застроена площ от 671 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 12259.1021.377, с
площ от 595 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор
12259.1021.377.1, с площ от 344 кв.м., находящи се в гр.ГР.В ****** Поддържа
се, че ответникът Ц. изцяло е обсебил процесните имоти, като е съборил
съществуваща ограда и на нейно място е монтирал метална врата, за която държи
ключа. Твърди се още, че Ц. е съборил и носеща преградна стена в сградата, с
което създава опасност за нейната цялост и има характер на незаконно
строителство, като съсобствения имот е трайно увреден и с намалена стойност.
Излага се, че в резултат на неправомерните действия на ответника, сградата
подлежи на забрана за ползване по силата на чл.224а ЗУТ. Освен гореизложеното,
ответникът започнал незаконно изграждане на външна електроснабдителна мрежа към
имота, без съгласието на тях като съсобственици, без надлежно одобрени
строителни книжа и без нужните разрешения от компетентните органи. Поддържа се,
че по този начин за ищците, като съсобственици на имотите, е налице пречка да
реализират имуществени ползи от тях, чрез инвестиционни проекти или имуществени
сделки с трети лица, до възстановяване на законовото положение и привеждането
на обектите в съответствие със строителните и градоустройствени планове. По
изложените в исковата молба доводи се иска осъждане на ответника да им заплати
обезщетение за непозволено увреждане в размер на 10 000 лева, за периода от
м.август
В подадения по реда на чл.131 ГПК
отговор от ответника М.Ц. се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Поддържа се, че ищците нямат каквито и
да било самостоятелни права по отношение на поземлен имот с идентификатор
12259.1021.377 и построената върху него сграда с идентификатор
12259.1021.377.1, тъй като по силата на решението за делба, този имот е
поставен в негов дял и е негова изключителна собственост. Сочи се, че
твърденията в исковата молба за събаряне на преградна стена, не отговарят на
обективната истина. Касае се за укрепване на съществуващ портал и монтиране на
преградна врата между собствената на ответника сграда с идентификатор
12259.1021.377.1 и съсобствената с ищците сграда с идентификатор
12259.1021.376.1, от което последната не е засегната от тези действия. Твърди
се още, че единствените действия по електрозахранване са били предприети във
връзка с имота, който е изключителна негова собственост. Излага се, че
твърденията в исковата молба за извършено незаконно строителство в съсобствения
имот са голословни, тъй като не са налице констатации в тази насока от
компетентните технически органи. Напротив, предприетите от ответника действия
по фактическо обособяване, са били с цел обезопасяване и предотвратяване
посегателства върху съсобствените имоти, сигурността на сградата, живота и
здравето на нейни потенциални обитатели.
В писмения отговор на ответника по
първоначалната искова молба М.Ц. е обективирана насрещна искова претенция
против първоначалните ищци, с искане за солидарното им осъждане да му заплатят
сумата от 4050,00 лева, представляваща извършени от него необходими и полезни
разноски за запазването и увеличаването стойността на общия имот, съответстваща
на притежаваните от ищците идеални части,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до
окончателното изплащане. Излага се, че за предотвратяване на посегателства и
фактическо обособяване на имота, М.Ц. е сключил договор с фирма, на която е
възложил направата на ограда, портал и метални врати на сградата. Преди
изграждането на оградата е изискал и е било извършено трасиране, означаване и
координиране на поземления имот. Извършил е преостъкляване по фасадата на
сградата, като е подменил счупените стъкла на прозорците. Твърди, че ключовете
за металната врата на сградата са оставени в съседен имот с указания в случай,
че ищците се появят и желаят да влязат в имота, да им се осигури достъп. Претендира
разноски.
В подадения в срока на чл.131 ГПК
отговор на насрещната искова молба, ответниците М.Л. и В.Л. изразяват становище
за нейната неоснователност. Поддържат, че т.нар. от ищеца „фактическо
обособяване на имота“ не се налага. Твърдените от него разходи по поставяне на
ограда и трасиране на имота имат характер на неправомерно управление и
разпореждане с имота без представителна власт, които не са предизвикани от
никаква нужда от запазване на имота или неговата поддръжка. Поддържа се, че тези
действия са самоуправни, ограничават правата на останалите съсобственици и
обсебват имота, а предоставянето на ключовете на трети лица, които нямат
отношение, не е действие, за което ищците по първоначалния иск са могли да
узнаят.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен заверен препис от
решение № 85/04.11.2004 г. по гр.д.№ 1232/2002 г. по описа на Районен съд - гр.В.,
с което е допусната делба на недвижими
имоти, представляващи урегулиран поземлен имот I в кв.1 на Промишлената зона на ГР.Вс площ от 17 740 кв. и
построените върху него сгради с различно предназначение между “****” АД, ГР.Вс
права 89,43 % ид. части, от една страна, и М.Г.Ц., М.П.Ц. и П. П.Ц. с права
общо за тримата 10,57 % ид. части, от друга.
По делото е представен заверен препис от
влязло в законна сила на 25.04.2013 г. решение № 859/11.07.2011 г. по гр.д.№
1232/2002 г. по описа на ВрРС, постановено във втора фаза на съдебна делба,
след влизане в сила на предходни решения, с които е допуснато да се извърши
съдебна делба на съсобствени недвижими имоти, от което се установява, че на
основание чл.292 ГПК /отм./, съдът е поставил в дял на ”****” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ГР.Вул.”Христо Смирненски” №2
/трето за делото лице/ - парцел І в кв.1 на Промишлената зона на гр.В., с площ
16 266 кв.м. /част от поземлен имот с идентификатор 12259.1021.109 с площ
17 365.6 кв.м./, заедно със сградите и подобренията в парцела; в дял на М.П.Ц.,
с ЕГН ********** /настоящ ищец/ - парцел V в кв.1 на Промишлената зона на гр.В.,
с площ 595 кв.м. /част от поземлен имот с идентификатор 12259.1021.109 с площ
17 365.6 кв.м./, заедно с 343 кв.м. от сграда с идентификатор
12259.1021.109.10, попадаща в парцела, съгласно инвестиционния проект по
делото, който е обявил за неразделна част от решението, а в дял на П. П.Ц., с
ЕГН ********** /трето за делото лице/ - парцел ІV в кв.1 на Промишлената зона
на гр.В., с площ 992 кв.м. /част от поземлен имот с идентификатор
12259.1021.109 с площ 17 365.6 кв.м./, заедно с заедно с 680 кв.м. от
сграда с идентификатор 12259.1021.109.10, попадаща в парцела, съгласно
инвестиционния проект по делото.
По делото е представена заповед №
КД-14-06-244/17.10.2013 г. на началника на СГКК – гр.В., от която се
установява, че по заявление на М.Ц. и въз основа на горепосоченото съдебно
решение по втора фаза на делбата, е одобрено изменение в КККР на гр.В., като са
нанесени нови обекти, както следва: поземлен имот с идентификатор
12259.1021.376, с площ от 992 кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид
производствен, складов обект, собственост на П. П.Ц.; поземлен имот с
идентификатор 12259.1021.377, с площ 595 кв.м., начин на трайно ползване: за
друг вид производствен, складов обект, собственост на М.П.Ц.; сграда с
идентификатор 12259.1021.109.17, с площ от 580 кв.м., предназначение:
промишлена сграда, собственост на ”****” АД; сграда с идентификатор
12259.1021.376.1, с площ от 671 кв.м., предназначение: промишлена сграда, П. П.Ц.
и сграда с идентификатор 12259.1021.377.1, с площ от 344 кв.м., предназначение:
промишлена сграда, собственост на М.П.Ц.. Видно още от заповедта е, че са
нанесени промени в границите на съществуващи обекти в КККР и е извършена
промяна в собствеността на такива, които съдът не намира за необходимо да
обсъжда, тъй като не касаят настоящото производство.
По делото е представен и нотариален акт
№ 93, том VIII, рег. №
9690, дело № 875/2009 г. по описа на нотариус В.В.,*** действие РС - В., в
който е обективиран договор за дарение, по силата на който П. П.Ц. /трето за
делото лице/ дарява на М.Е.Л. /нейна дъщеря и настоящ ответник/ цялата
притежавана от нея 1/3 ид. част от притежаваните в съсобственост 10,57 %
от поземлен имот с идентификатор
12259.1021.109 по КК на ГР.Ви общо 14 сгради, находящи се в имота, 1/3 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 12259.350.10, 1/3 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 12259.333.2, поземлен имот с идентификатор 12259.354. и 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
12259.354.1, подробно посочени и описани в нотариалния акт.
По делото е представен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане №41, т.X, peг. №10743,
дело № 1321/01.10.2007 г. по описа на
нотариус В.В.,*** действие РС - В., сключен между М.Г.Ц. и П. П.Ц. за
прехвърляне на 2/6 идеални части от притежаваните в съсобстевност 10,57 % от ПИ с
идентификатор
12259.1021.109 /нов идентификатор 12259.1021.376/ и общо 14 сгради, находящи се
в имота, както и идеални части от други недвижими имоти, които не са предмет на
настоящото производство.
Представен е и заверен препис от договор
за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД от 29.11.2007 г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ 13260/29.11.2007 г. на нотариус В.В.,*** действие РС
– В., по силата на който П. П.Ц. продава на дъщеря си и ответница по настоящото
дело М.Е.Л. наследствените си права /като съвкупност от права и задължения/,
оставени й от наследодателя П.М.Ц..
По делото е представен препис от влязло
в законна сила на 21.04.2015 г. решение № 337/01.08.2014 г. по в.гр.д.№
424/2014 г. по описа на ОС – В., с което съдът се е произнесъл по въззивна
жалба на настоящия ищец М.Ц. против решение на РС – В., с което са отхвърлени
предявените от него искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.26 ЗЗД,
чл.135, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС. Видно от решението на въззивния съд е, че
първоинстанционното решение е изцяло отменено, като на
основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор за покупко-продажба срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 41, том X, рег. № 10743, дело № 1321/2007 г. на
нотариус В.В.,*** действие РС - гр.В., сключен между М.Г.Ц. и П. П.Ц. за
прехвърляне на 2/6 идеални части от притежаваните в съсобственост 10,57 % от ПИ с
идентификатор
12259.1021.109 /нов идентификатор 12259.1021.376/ и общо 14 сгради, находящи се
в имота, до размера на 1/6 ид.ч., както и по отношение на още пет
недвижими имота, които нямат отношение към настоящото производство. Със същото
решение, въззивния съд е обявил на основание чл.135 ЗЗД за недействителен
спрямо настоящия ищец М.Ц. до размера на 1/6 ид.ч. гореописания договор за
дарение, сключен на 06.11.2009
г. между П. П.Ц.
и М.Е.Л., обективиран в НА
№ 93, том VIII, рег. №
9690, дело № 875/2009 г. по описа на нотариус В.В.,*** действие РС – В. по
отношение на процесния поземлен имот с идентификатор 12259.1021.376 и
построените в него 14 сгради, както и по отношение на други недвижими имоти,
които не касаят настоящото производство. Със решението на ОС – В. е признато за
установено между М.П.Ц., от една страна и М.Е.Л., от друга страна, че първият е
собственик на 1/6 ид.ч. от притежаваните в съсобственост 10,57 % от поземлен
имот с идентификатор 12259.1021.376 /предмет на настоящото производство/ и построените
в него 14 сгради, както и на 1/6 ид.ч. и 1/12 ид.ч. от други недвижими имоти,
които не са предмет на настоящото производство.
Видно от нотариален акт за признаване
право на собственост на недвижим имот № 97, том ІІ, рег.№ 3550, дело №
274/23.07.2015 г. по описа на нотариус И.Л., с район на действие РС - В. е, че
на основание чл.587, ал.1 ГПК ищецът М.Ц. е признат за собственик на ¼
ид.част от ПИ с идентификатор 12259.1021.376 по КККР на гр.В., находящ се в гр.В.,
кв.”****”, ул.”******, целият с площ от 992, кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от
сграда с идентификатор 12259.1021.376.1, цялата със застроена площ от 671 кв.м.
По делото е представено удостоверение за
наследници на П.М.Ц.,***, от което видно, че негови наследници са М.Г.Ц.
/негова съпруга и майка на ищеца/, починала на 30.05.2012 г., М.П.Ц. /син/ П. П.Ц.
/негова дъщеря и майка на ответника М.Л./.
От представеното удостоверение за
семейно положение, съпруг/а и деца с изх.№ 6075/19.04.2016 г., издадено от
Община Столична, район Младост се установява, че ищцата по първоначалната
искова молба е омъжена за В.М.Л..
Съдът не обсъжда представения по делото
с първоначалната искова молба констативен протокол от 13.04.2016 г. /л.9/, тъй като представлява частен свидетелстващ документ, с
който трети лица свидетелства в писмен вид за определени факти. По аргумент от
чл.163 ГПК, свидетелски показания в писмен вид не са допустимо средство за
доказване в гражданския процес.
По делото е представен договор от 07.03.2016 г., сключен между М.П.Ц. и „С-К“
ЕООД /л.98-100/ с предмет „СМР – направа ажурна ограда от стоманени колове и
поцинкована оградна мрежа, направа и монтаж един брой портал и направи и монтаж
два броя метални врати – съгласно приложена оферта /Приложение № 1/, неразделна
част от договора. Съгласно чл.1 от договора стойността на СМР възлиза на
3800,00 лева.
По делото са приложени три броя разписки
/л.101-103/ за изпращане на пари в брой, чрез система „Easy pay“, с наредител М.П.Ц. и получател П.Т.П., на обща
стойност 3650,00 лева.
По делото е представен и договор от
14.04.2016 г., сключен между М.П.Ц. - инвеститор и М.Г.Б.- изпълнител. Съгласно
договора инвеститорът е възложил на изпълнителя „да постави вътрешна ограда на халето
и дупченото хале – обшо
По делото е представена разписка от
14.04.2016 г. от М.Г.Б./л.105/, в която последния декларира, че е получил от М.Ц.
сумата от 1100,00 лева за материали, подробно описани в разписката.
По делото е представена и разписка от
14.04.2016 г. от И.Г.С./л.106/, в която декларира, че е получила сумата от
500,00 лева от М.Ц., която трябва да заплати на М.Г.Б.при завършване на
оградата на халетата.
По делото е представен проект
/л.107-113/ за обект: Ограда по чл.48 и чл.147 ЗУТ и пробиване на отвор за
врата в съществуваща фасада на промишлена сграда, местонахождение: п.и. с
идентификатор № 12259.1021.377 по плана на гр.В., ул.“******, с възложител: М.П.Ц..
Проектът е изготвен от инж.Ил.З.
По делото е представено и конструктивно
становище /л.114-115/, отново изготвено от инж.Златарска, но след извършеното
преустройство съгласно горепосочения проект, в което е отразено, че след
извършен оглед на обекта не са забелязани видими деформации, слягания,
пукнатини и разрушения, които да покажат, че в конструкцията са настъпили
състояния, поставящи под въпрос нейната носимоспособност.
По делото е представен протокол №
3/18.03.2016 г. за трасиране, означаване и координиране на ПИ 1021.376 по КК на
гр.В., ведно с приложени към него скица на имота и регистър /л.93-95/, от който
се установява, че правоспособно лице е извършило трасиране, означаване и
координиране на граници на ПИ с
идентификатор 12259.1021.376.
По делото е представен протокол от
проведена на 20.10.2015 г. тристранна среща между представители на КЕВР, „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД и М.П.Ц. /л.92 и л.97/ във връзка с присъединяване
на обект „стопанска сграда/склад“ собственост на Ц.,***
По делото са представени още
скица-проект № 5754/17.10.2013 г. на СГКК – ГР.Вотносно изменение на КККР за
поземлен имот с идентификатор 12259.1021.109 и построените в него сгради, както
и скица за поземлени имоти с идентификатор 12259.1021.377 и 12259.1021.376.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите П.Т.П. и М.Г.Б..
В показанията си св.П. П. заявява, че е
работил с М.Ц. по повод поставяне на ограда в негов имот, находящ се „в бившата
фабрика на „****“ АД, гр.В.“. Свидетелят разказва, че преди това там не е имало
ограда и директно се е влизало в халетата. Свидетелят разказва още, че преди да
поставят оградата, бил повикан геодезист, който да сложи точките. Сочи, че
оградата, която поставили били приблизително около
В показанията си св.М.Б.разказва, че по
поръчка на М.Ц. е поставил преградна мрежа в т.нар.“дупчено хале“ с цел да се
отдели имота на Ц. от съседните имоти. Според свидетеля, М.Ц. е платил
материалите, а след това на него е платил само за труда, но не си спомня колко.
Свидетелят разказва още, че е поставял и стъклопакети „при пещите“.
По делото е изслушана и
съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж.Ц.Г.К.. Видно от заключението
на вещото лице е, че след извършен оглед на процесните поземлени имоти и
находящите се в тях самостоятелни обекти, същото е констатирало, че е налице
ограда по границата на ПИ с идентификатор 12259.1021.376, между ПИ с
идентификатор 12259.1021.377 и имот с идентификатор 12259.1021.109, както и
между части от сграда с идентификатор 12259.1021.377.1 и с идентификатор
12259.1021.109.17 и вътре в сграда с идентификатор 12259.1021.376.1. Вещото
лице е констатирало и метална врата между имот с идентификатор 12259.1021.376 и
имот с идентификатор 12259.1021.163. Според заключението самостоятелни обекти с
идентификатор 12259.1021.376.1 с площ от 671 кв.м. и с идентификатор
12259.1021.377.1 с площ от 344 кв.м. граничат един с друг и между тях има
преградна стена. Според заключението тази преградна стена е неносеща, като при
преустройството не се засягат конструктивни елементи. Отварянето на врата в
преградната стена не променя по никакъв начин носимоспособността на сградата.
Вещото лице е отразило още, че направените по границите на имотите прозирни
огради отговарят на чл.48, ал.8 ЗУТ и за тях не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за разрешение за строеж съгласно чл.147, ал.2 ЗУТ, а само
становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им, като такова
становище е приложено по делото.
По делото е изслушано и допълнително
заключение към съдебно-техническата експертиза, изготвено от в.л. инж.А.В..
Според вещото лице изпълнената в процесните имоти ограда може да се счита за
подобрение, тъй като отграничава две отделни собствености и по този начин
функционалното обезценяване на съсобствения ПИ с идентификатор 12259.1021.376
намалява. Изграждането на портал за достъп до ПИ с идентификатор 12259.1021.376
и до ПИ с идентификатор 12259.1021.377 може да се счита за подобрение, тъй като
дава възможност за достъп до съсобствения
ПИ с идентификатор 12259.1021.376, както и на сграда в него с идентификатор
12259.1021.376.1. Изпълнената метална врата също може да се счита за
подобрение, тъй като дава възможност за достъп до съсобствената сграда с
идентификатор 12259.1021.376.1 и по този начин функционалното обезценяване на
сградата намалява. Изграждането на метална врата между сграда с идентификатор
12259.1021.376.1 и сграда с идентификатор 12259.1021.377.1 също може да се
счита за подобрение, тъй като осигурява достъп до сграда с идентификатор
12259.1021.377.1 и това не би оказало влияние върху функционалното обезценяване
на съсобствената сграда с идентификатор 12259.1021.376.1. Според заключението,
с изпълнените СМР по договор от 14.04.2016 г. е осъществено отделяне на сграда
с идентификатор 12259.1021.376.1 от собствената на „****“ АД сграда с
идентификатор 12259.1021.109.20, като изпълнената ограда, макар и прогледна,
може да се счита за подобрение, тъй като отграничава две отделни собствености и
функционалното обезценяване на сграда с идентификатор 12259.1021.376.1
намалява. Изпълнените стъклопакети несъмнено са подобрение, което намалява
стойността на належащите ремонтни работи по сграда с идентификатор
12259.1021.376.1. В заключение вещото лице е посочило, че изпълнените СМР по
договор от 07.03.2016 г. със „С-К“ ЕООД възлизат на 3829,56 лева, а след
закръгление на 3 830,00 лева. По договор от 14.04.2016 г. на сумата от 806,00
лева, а извън договорите, но претендирани от ответника СМР /подмяна на 2 бр.
единични стъкла с 2 бр.стъклопакет/ възлизат на 85,00 лева. Според вещото лице
е налице увеличение стойността на ПИ с идентификатор 12259.1021.376 и
построената в него сграда с идентификатор 12259.1021.376.1 в размер на 4 721,00
лева.
Други относими и допустими доказателства
не са представени.
При ката установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
По
иска с правно основание чл.45 ЗЗД.
За да бъде осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД следва да се
установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно
деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината
се предполага до доказване на противното.
Настоящият съд приема,
че в случая ищците не доказаха твърдяните в исковата молба действия по
увреждане от страна на ответника М.Ц. в съсобствените имоти. Това е така, тъй
като по делото не се установиха действия от страна на последния
представляващи „незаконно строителство“, довело до „трайно увреждане и намаляване на стойността“ на съсобствените
имоти. Напротив, от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства се установи точно обратното. Видно от представените по
делото писмени доказателства – проект за
обект: Ограда по чл.48 и чл.147 ЗУТ и пробиване на отвор за врата в
съществуваща фасада на промишлена сграда, местонахождение: п.и. с идентификатор
№ 12259.1021.377 по плана на гр.В., ул.“*****и конструктивно становище,
изготвени от инж.Ил.Златарска е, че същата е дала указания за изпълнение и
детайли. Видно от заключението на СТЕ, изготвена от инж.Ц.К. е, че след оглед
на имотите и обсъждане на горепосочените писмени доказателства вещото лице
установява, че направените по границите на имотите прозирни огради отговарят на
чл.48, ал.8 ЗУТ и за тях не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
разрешение за строеж съгласно чл.147, ал.2 ЗУТ, а само становище на
инженер-конструктор с указания за изпълнението им, каквото становище е
приложено по делото. Посочено е още, че с отварянето на врата в преградната
стена между самостоятелни обекти с идентификатор 12259.1021.376.1 и с
идентификатор 12259.1021.377.1, не се променя по никакъв начин
носимоспособността на сградата, тъй като тази стена е неносеща и при
преустройството не се засягат конструктивни елементи.
Не се доказаха твърденията и на ищците
за намаляване стойността на съсобствените имоти, вследствие незаконни действия
на ответника Ц.. Видно от заключените на допълнителната СТЕ, изготвено от инж.А.В.
е, че констатираните СМР в имотите могат да се считат за подобрения, тъй като
отграничават отделни собствености и дават възможност за достъп до същите, като
намаляват функционалното им обезценяване. Според вещото лице дори е налице
увеличение стойността на ПИ с идентификатор 12259.1021.376 и построената в него
сграда с идентификатор 12259.1021.376.1 в размер на 4 721,00 лева.
При горните съображения, съдът намира,
че предявения от М.Л. и В.Л. против М.П.Ц. иск с правно основание чл.45 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
насрещния иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД.
От представеното по делото влязло в законна сила
решение № 859/11.07.2011 г. по гр.д.№ 1232/2002 г. по описа на Районен съд –
гр.В., постановено във втора фаза на съдебна делба, което на основание чл.297 ГПК е
задължително за настоящия съд се установява, че в дял на ищеца
по насрещния иск М.П.Ц. е поставен парцел V в кв.1 на Промишлената зона на гр.В.,
с площ 595 кв.м. /част от поземлен имот с идентификатор 12259.1021.109 с площ
17 365.6 кв.м./, понастоящем с идентификатор 12259.1021.377 по КККР на гр.В.,
заедно с 343 кв.м. от сграда с идентификатор 12259.1021.109.10 /понастоящем с
идентификатор 12259.1021.377.1/, попадаща в парцела.
Видно от представения по
делото заверен препис от влязло в законна
сила на 21.04.2015 г. решение № 337/01.08.2014 г. по в.гр.д.№ 424/2014 г. по
описа на ОС – В. е, че въззивния съд е
уважил предявения иск по чл.108 ЗС, като е признал за установено между М.П.Ц.,
от една страна и М.Е.Л., от друга страна, че първият е собственик на 1/6 ид.ч.
от притежаваните в съсобственост 10,57 % от поземлен имот с идентификатор
12259.1021.376 /предмет на настоящото производство, обособен от имот с
идентификатор 12259.1021.109/ и построените в него 14 сгради, сред които и
процесната с идентификатор 12259.1021.376.1 /част от сграда с идентификатор
12259.1021.109.10/, или по отношение на ½ ид.ч. от поставените в дял на П.Ц.
/праводател на М.Л. и В.Л./ с решението по втора фаза на делбата имоти.
Ответниците по насрещната искова молба М.Л. и В.Л. също се легитимират като
собственици на общо ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
12259.1021.376 и сграда с идентификатор 12259.1021.376.1. С оглед предходното,
настоящият съд приема, че отразеното в представения по делото нотариален
акт за признаване право на собственост на недвижим имот № 97, том ІІ, рег.№
3550, дело № 274/23.07.2015 г. по описа на нотариус И.Л., с район на действие
РС – В., с който на основание чл.587, ал.1 ГПК ищецът М.Ц. е признат за
собственик на ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 12259.1021.376 по КККР на
гр.В., находящ се в гр.В., кв.”****”, ул.”******, целият с площ от 992, кв.м.,
ведно с ¼ ид.ч. от сграда с идентификатор 12259.1021.376.1, цялата със
застроена площ от 671 кв.м., не отговаря на действително правно положение.
Горното не влияе на преценката на съда относно правилното решаване на настоящия
спор, доколкото този нотариален акт не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
От
събраните по делото писмени доказателства – договор от 07.03.2016 г., договор
от 14.04.2016 г. и проект за обект:
Ограда по чл.48 и чл.147 ЗУТ и пробиване на отвор за врата в съществуваща
фасада на промишлена сграда, местонахождение: п.и. с идентификатор №
12259.1021.377 по плана на гр.В., ул.“******, събраните по делото гласни
доказателства и заключенията на СТЕ, по делото безспорно се установи, че ищецът
по този иск е извършил разходи за необходими и полезни разноски в съсобствените
между страните имоти. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
двама свидетели, тъй като са участвали в извършването на ремонтните работи и
имат непосредствени впечатления от състоянието на имотите преди и след ремонта,
като показанията им кореспондират на събраните по делото и горепосочени писмени
доказателства. От констатациите на вещите лица по двете СТЕ се установява, че
ищецът по този иск е направил подобрения в съсобствените имоти като е построил
ограда за отделяне на ПИ с идентификатор 12259.1021.376 от ПИ с идентификатор
12259.1021.109, собственост на „****“ АД, изградил е портал за достъп до съсобствения ПИ с идентификатор 12259.1021.376
и до ПИ с идентификатор 12259.1021.377, изградил е метална врата, даваща
възможност за достъп до съсобствената сграда с идентификатор 12259.1021.376.1,
поставил е ограда за отделяне на съсобствения имот с идентификатор
12259.1021.376.1 от собствена на „****“ АД сграда с идентификатор
12259.1021.109.20 и изпълнение на стъклопакети в сграда с идентификатор
12259.1021.376.1.
Следва да се има предвид, че правоотношенията
между съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общия имот се
решават, като се държи сметка, че всеки е владелец на своите идеални части и
държател на частите на останалите. Тъй като в случая полезните и необходими
разноски са извършени от ищеца по насрещния иск М.Ц. без съгласието на
ответниците, но и без изричното им противопоставяне, а работата е била
предприета и в собствен интерес, то последните отговарят само до размера на обогатяването
им. Ето защо, съдът приема, че правната квалификация на този иск е чл. 61, ал.2 ЗЗД. По правилата на гестията – водене на чужда работа без пълномощие по чл.
61, ал.2 ЗЗД, имуществото на заинтересованите лица се е увеличило и
следователно те следва да заплатят на ищеца това, с което са се обогатили.
По отношение стойността на извършените СМР
по договор от 07.03.2016 г., сключен между М.П.Ц. и „С-К“ ЕООД вещото лице по
допълнителната СТЕ е посочило, че същите възлизат в размер на 3 829,56 лева, но
доколкото в договора страните са определили цена от 3800,00 лева, то съдът приема,
че именно това е стойността на извършените по същия СМР. По отношение на СМР,
извършени по договор от 14.04.2016 г., сключен между М.П.Ц. и Митко Г. Боянов,
съдът възприема заключението на допълнителната СТЕ, тъй като видно от същото,
при огледа на имотите вещото лице е констатирало, че изпълнената вътрешна
ограда е 34,6 лин.м., а не както претендира ищеца
Предвид гореизложеното, искът следва да
бъде уважен за сумата от общо 2 345,51 лева, представляваща сумата, която ответниците
биха заплатили, ако сами са предприели работата и съобразно квотата им
съсобствеността /1/2 ид.ч./. Тази сума се дължи ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на насрещния иск /21.02.2017 г./ до окончателното
изплащане. В останалата му част до пълния претендиран размер от 4050,00 лева
иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца по
насрещния иск М.Ц. следва да се присъдят разноски в общ размер на 221,23 лева,
съразмерно с уважената част от иска. При определяне размера на направените от Ц.
разноски съдът не взема предвид разноските за адвокатско възнаграждение, тъй
като в договора за правна защита и съдействие /л.118/ е отбелязано, че договореното
възнаграждение е платено по сметка. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС заплатено от ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат съразмерно с уважената част от иска, като условие за
присъждането им е те действително да са направени и съответно това
обстоятелство да е удостоверено. В случаите, при които е договорено заплащането
на адвокатското възнаграждение по банков път, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В
конкретния случай това не е сторено.
Ответниците по насрещния иск не са
поискали разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Е.Л.,
ЕГН ********** и В.М.Л., ЕГН ********** против М.П.Ц., ЕГН ********** иск с
правно основание чл.45 ЗЗД - за осъждане
на ответника да им заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от неоснователните му действия,
изразяващи се в извършване на незаконно строителство в съсобствен недвижим имот с административен адрес: гр.В.,
ул.“******, през периода м.август
ОСЪЖДА
на основание чл.61, ал.2 ЗЗД М.Е.Л., ЕГН **********
и В.М.Л., ЕГН ********** да заплатят солидарно на М.П.Ц., ЕГН ********** сумата
от общо 2 345,51 лева, представляваща стойността на извършени СМР в
съсобствен недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 12259.1021.376 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В., с площ от 992 кв.м.,
начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с
административен адрес: гр.В., ул.“*****и в построената в имота сграда с
идентификатор 12259.1021.376.1, с площ от 671 кв.м., на един етаж, с предназначение: промишлена сграда, при съседи на поземления имот:
12259.1021.163, 12259.1021.377, 12259.1021.109, с която сума ответниците са се обогатили.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Е.Л., ЕГН **********
и В.М.Л., ЕГН ********** да заплатят на М.П.Ц., ЕГН ********** сумата от 221,23
лева, представляваща направени разноски по производството, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: