№ 2511
гр. С., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110173332 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 113618/22.12.2021 г.
/уточнена в проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.11.2022 г. от
процесуален представител на ищеца/, с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../
протИ. Т. Я. К., ЕГН ********** и И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация
Швейцария, роден на ********** г., са предявени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение изпълнението на това свое задължение.
Претендира се и цената на услугата дялово разпределение, ведно с лихва за
забава върху същата.
Моли се за постановяване на решение, с което ответниците Т. Я. К., ЕГН
********** и И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация Швейцария, роден на
********** г. да бъдат осъдени да заплатят разделно в полза на /.../ ЕАД суми,
както следва: 1/ сумата от 2919,35 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
1
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. /.../ №
55, ет. /../, абонатен № 355491, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 22.12.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 564,51
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г.,
върху главницата за доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 18,18 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. –
29.02.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в
гр. С., ул. /.../ № 55, ет. /../, абонатен № 355491, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 22.12.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 4,15 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.12.2018 г. –
15.11.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. От Т. Я.
К. се претендира ¼ част от горепосочените суми. От И. Ш. Н. Д., гражданин на
Конфедерация Швейцария, роден на ********** г. се претендират ¾ части от
горепосочените суми.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение в производството.
В срока по чл. 131 ГПК /а и след това до настоящия момент/ не е депозиран
отговор на исковата молба от страна на ответницата Т. Я. К..
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на
ответника И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация Швейцария, роден на
********** г., чрез назначения му в производството особен представител –
адвокат М. Д. З. – САК, с който се оспорват предявените искове. Прави се
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Оспорва се
наличието на валидно възникнало и съществувало през процесния период
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, което
да е обвързвало страните в производството. Оспорват се посочените от ищеца
квоти в съсобствеността на процесния недвижим имот.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.02.2023 г., от
името на ответника Т. Я. К., чрез назначения й в производството процесуален
представител, по реда на Закона за правната помощ – адвокат Б., е изразено
становище за неоснователност на предявените срещу ответника Т. Я. К. искове.
Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на
предявените срещу ответницата Т. Я. К. обектИ.но кумулатИ.но съединени
2
осъдителни искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка, с предмет
доставка на топлинна енергия до процесния имот, която да е обвързвала ищцовото
дружество и ответника Т. Я. К. през процесния период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обектИ.но и субектИ.но кумулатИ.но съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респектИ.но
техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството им потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
подадена от името на ответника И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация
Швейцария, роден на ********** г., чрез назначения му в производството особен
представител – адвокат М. Д. З. – САК, възражение за погасяване по давност на
претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок
по отношение на претендираните в настоящото производство вземания от
3
ответника И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация Швейцария, роден на
********** г.
Във връзка с направеното от името на ответника Т. Я. К. възражение за
погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото
производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства
довели до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение
на претендираните в настоящото производство вземания от ответника Т. Я. К..
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
4
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респектИ.но носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ.а качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ането на
индИ.идуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индИ.идуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
5
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императИ.но урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/.../" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том № XXXX, нот. дело №
7974/1996 г. на I-ви нотариус при Нотариална служба към Софийски районен съд,
се установява в производството, че на 25.04.1996 г., С. Х. С. е придобила
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се
в гр. С., ж.к. /.../, ул. /.../ № 55, ет. /../.
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал по делото удостоверение за наследници изх. № 003258/18.05.2007 г.,
издадено от Столична община, район „Слатина“, се установява по делото, че С. Х.
Н. /с предишно фамилно име С./, ЕГН ********** е починала на 19.11.1999 г.,
като е оставила за свои наследници по закон ответниците Т. Я. К., ЕГН
********** и И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация Швейцария, роден на
********** г.
От съвкупния анализ на посочените по-горе доказателства, събрани в хода
6
на настоящото производство, се налага извод, че през процесния период
/01.05.2018 г. – 30.04.2020 г./, ответниците Т. Я. К., ЕГН ********** и И. Ш. Н.
Д., гражданин на Конфедерация Швейцария, роден на ********** г., са били
съсобственици на процесния имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в
гр. С., ж.к. /.../, ул. /.../ № 55, ет. /../, собствеността върху който е придобита по
реда на наследственото правоприемство от наследодателя им С. Х. Н. /с предишно
фамилно име С./, ЕГН **********. Съдът намира, че доколкото по делото не са
събрани доказателства, че процесният недвижим имот е придобит от
наследодателя на ответниците през време на брака му с И. Ш. Н. Д., гражданин на
Конфедерация Швейцария, роден на ********** г., то следва извод, че след
смъртта на С. Х. Н. /с предишно фамилно име С./, ЕГН **********, наследниците
й Т. Я. К., ЕГН ********** и И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация
Швейцария, роден на ********** г., са придобили по ½ идеална част от процесния
имот, по реда на наследственото правоприемство.
От друга страна, обаче, от представеното и приобщено към
доказателствения материал заявление-декларация от 05.08.2009 г. се установява в
производството, че на 05.08.2009 г. до ищцовото дружество е подадено заявление
от ответницата Т. Я. К., ЕГН **********, в което е обектИ.ирано искане на името
на Т. Я. К., ЕГН ********** да бъде открита партида за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, ул. /.../ № 55, ет. /../,
като партидата бъде променена на нейно име, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от /.../ ЕАД на клиенти в гр. С..
Настоящият съдебен състав намира, че с подаденото заявление-декларация,
подадено от името на Т. Я. К., ЕГН ********** до /.../ ЕАД, Т. Я. К., ЕГН
********** е заявила пред ищцовото дружество, желанието си партидата за
процесния имот да бъде прехвърлена именно на нейно име. Заявление-декларация,
подадено от името на Т. Я. К., ЕГН ********** до /.../ ЕАД не е оспорено от
страните, като същевременно от останалия събран по делото доказателствен
материал, в това число фактура № **********/31.07.2020 г., се установява в
производството, че във връзка с отправеното до ищцовото дружество заявление-
декларация от 05.08.2009 г., последното е открило партида именно на името на
лицето подало заявление-декларацията – Т. Я. К., ЕГН **********. В конкретния
случай, съгласно заявление-декларация, чиято автентичност не е оборена по
делото, Т. Я. К., ЕГН ********** е отправила искане цялата енергия доставена до
имота да се заплаща от нея. При така възприето и като съобрази заявление-
декларацията на Т. Я. К., ЕГН ********** от 05.08.2009 г., и обстоятелство, че
7
ищецът е открил партида именно на нейно име за целия имот въз основа на това
заявление, то съдът приема, че по делото е установено, че Т. Я. К., ЕГН
********** е заявила пред „/.../“ ЕАД, че тя ще ползва имота и ще заплаща
енергията /т.е. отправила е предложение до /.../ ЕАД за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия до посочения в заявление-декларацията недвижим
имот/, ищецът се е съгласил със същото и е открил партидата за имота само на
нейно име /с което е приел отправеното предложение за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия до посочения в заявление-декларацията недвижим
имот/, поради което и съдът приема, че след 05.08.2009 г., т.е за исковия период
/01.05.2018 г. – 30.04.2020 г./ само Т. Я. К., ЕГН ********** е следвало да
отговаря за заплащането на цялото количество потребена енергия в имота, въз
основа на сключения между нея и ищцовото дружество договор за доставка на
топлинна енергия.
Според задължителните за съдилищата разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год.,
ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването;
писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет –
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената
на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Собствениците,
респ. бИ.шите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата
8
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В
мотИ.ите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че договорът между
трето ползващо се лице /на договорно основание/ и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ането на
индИ.идуална партида на ползвателя при топлопреносното предприятие, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
Същевременно според идентичните клаузи на чл. 62, ал. 2 от Общите условия от
2008 г. за продажба на топлинна енергия от „/.../” ЕАД на потребители за битови
нужди, чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. и чл. 62, ал. 2 от Общите
условия от 2016 г., в случаите, когато имотът се ползва от повече от един клиент,
продавачът открИ.а партида на всички клиенти въз основа на споразумителен
протокол за разпределение на топлинната енергия за имота. В контекста на
изложеното настоящият съдебен състав приема, че когато топлоснабденият имот е
съсобствен и се ползва само от един от съсобствениците, който е уведомил за това
топлопреносното предприятие и е заявил съгласието си да заплаща стойността на
доставената в имота топлинна енергия – каквито именно волеизявления са
направени в частност от Т. Я. К., ЕГН **********, то именно той има качеството
на потребител на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че след
05.08.2009 г., т.е за исковия период /01.05.2018 г. – 30.04.2020 г./, само
ответницата Т. Я. К., ЕГН ********** е следвало да отговаря за заплащането на
цялото количество потребена енергия в имота, въз основа на сключения между
нея и ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия.
Следователно, предявените срещу ответника И. Ш. Н. Д., гражданин на
Конфедерация Швейцария, роден на ********** г. обектИ.но кумулатИ.но
съединени осъдителни искове, следва да бъдат отхвърлени.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
9
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.
/приложими към процесния период/, както и от действащата към съответния
момент норматИ.на уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от отдел „Дялово разпределение“ на /.../ ЕАД. Установява се
също, че през процесния период начислените суми за ползвана в посочения в
исковата молба имот са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния
сезон дружеството, извършващо дялово разпределение е изчислявало реалното
потребление на топлинна енергия и е извършвало изравняване между начислената
и дължимите суми.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот при коригиран отопляем
обем от 24 кубически метра; 2/ топлинна енергия отдадена от сградна инсталация,
която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект,
като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е 239 кубически метра;
3/ топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, която: 1/ за периода
01.05.2018 г. – 31.10.2019 г. е определяна по норма за разход на гореща вода 140
литра на обитател за едно денонощие /за 3 бр. лица/, поради липса на осигурен
достъп за извършване на реален отчет и монтиран в имота и узаконен водомер; 2/
за периода 01.11.20219 г. – 30.04.2020 г. по реален отчет на монтирания в имота
водомер. От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот в
размер на 235,62 лева, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в размер
на 257,70 лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност
от 2480,56 лева. Установява се също, че през процесния период дяловото
10
разпределение на енергията през е извършвано от отдел „Дялово разпределение“
при /.../ ЕАД, като редовно и на конкретна дата са изготвяни изравнителни сметки
за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника –
общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот,
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума
за доплащане в размер на 1044,74 лева, която следва да бъде прибавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия.
Същевременно от заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява в производството,
чеза периода 01.05.2018 г. – 31.10.2019 г. топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, определяна по норма за разход на гореща вода 140 литра на
обитател за едно денонощие /за 3 бр. лица/, поради липса на осигурен до имота
достъп и поради липса монтиран и узаконен в имота водомер. По делото се
установи, че през процесния период единствено ответникът Т. Я. К. е бил
потребител на топлинна енергия в процесния имот и единствено тя е следвало да
отговаря за заплащането на потребената в процесния имот топлинна енергия. Не
са ангажирани доказателства, че през процесния период, посочения в исковата
молба недвижим имот е бил обитаван от трима души, респектИ.но неправилно
ищецът е начислявал топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за 3 бр.
лица, вместо за едно лице, за което по делото безспорно се представиха
доказателства, че е потребявало топлинна енергия в имота през процесния период.
В тази връзка, следва да се посочи, че не само, че по делото не са ангажирани
никакви доказателства за обстоятелството, че през процесния период, посочения в
исковата молба недвижим имот е бил обитаван от трима души, а дори напротИ., от
събрания по делото доказателствен материал, в това число заявление-декларация
от 05.08.2009 г., подадено от ответницата Т. Я. К., ЕГН **********, безспорно се
установява по делото, че имотът е ползван от едно лице и това е именно
ответницата К.. Видно от заключението на вещото лице след датата 31.07.2019 г.
не са начислявани суми за битово горещо водоснабдяване, като изравнителната
сметка за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е отчетена сума за връщане
на потребителя /в размер на 239,14 лева/ именно поради обстоятелството, че за
същия отчетен период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е
определяна по норма за разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно
денонощие, за 3 бр. лица, вместо за едно лице.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
11
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1320,17 лева, за чието заплащане следва да отговаря
ответницата Т. Я. К., ЕГН **********.
Същевременно от ответницата Т. Я. К., ЕГН ********** се претендира ¼
част от сумите за доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия,
поради което и при спазване на принципа на диспозитИ.ното начало в
гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвъзран
от искането, с което е сезиран от ищеца, респектИ.но, искът срещу ответницата
следва да бъде уважен за ¼ част от сумите за доставена и потребена в процесния
имот топлинна енергия през заявения в исковата молба период, поради което и
предявеният иск за главница за доставена и потребена топлинна енергия протИ. Т.
Я. К., ЕГН ********** се явява доказан до размера от 330,04 лева и за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.
В първото по делото проведено открито съдебно заседание на 06.02.2023 г.,
от името на ответника Т. Я. К., ЕГН **********, чрез назначения й по реда на
Закона за правната помощ процесуален представител – адвокат Б. Г. от САК, е
направено възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца по
отношение на ответницата Т. Я. К., ЕГН **********.
По отношение направеното възражение за погасяване по давност на сумите,
начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такИ.а за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответницата за заплащане на стойността
12
на доставената енергия са възникнали като срочни.
По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5
ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
протИ.опоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не
може да поправи пред въззИ.ната инстанция пропуските, които поради
собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да
се допусне протИ.ното, би означавало да се обезсмисли заложената в
процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото
производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по
определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на
релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на възраженията
на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за
придобИ.на и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок,
доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй
като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/.
В този смисъл са задължителните разрешения, дадени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че възражението за погасяване по
давност на претенциите на ищеца не е релевирано своевременно и се явава
преклудирано, поради което и настоящият съдебен състав не може да се произнесе
по същото, доколкото не е редовно сезиран с такова възражение.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия се
явява основателен и доказан за сумата от 330,04 лева и за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г. и следва да бъде уважен за тези сума и период, а за разликата над
уважения размер от 330,04 лева до пълния предявен размер от 729,84 лева, следва
да се отхвърли.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 141,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2019 г. – 15.11.2021 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
13
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. С., приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “/.../” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 330,04 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.07.2018 г. до 15.11.2021 г., която съдът определя в размер на
111,76 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен калкулатор на
НАП/. Същевременно от ищеца се претендира лихва за забава в изпълнението на
задължението на ответника да заплати стойността на доставена и потребена в
процесния имот топлинна енергия, за период по-кратък от този, за който може да
претендира обезщетение за забава, а именно за периода 15.09.2019 г. – 15.11.2021
г., като за този период дължимата лихва за забава за неизпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 330,04 лева, е в размер на 72,71 лева
/изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен калкулатор на НАП/.
Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 141,13
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019 г. – 15.11.2021 г., върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, се явява основателен и доказан за размера от 72,71 лева и за
периода 15.09.2019 г. – 15.11.2021 г.
От ответника Т. Я. К. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия.
14
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2019 г. – 15.11.2021 г. и за размера от 72,71 лева и следва
да бъде уважен за тези период и размер, а за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 141,13 лева, искът следва да се отхвърли.
В първото по делото проведено открито съдебно заседание на 06.02.2023 г.,
от името на ответника Т. Я. К., ЕГН **********, чрез назначения й по реда на
Закона за правната помощ процесуален представител – адвокат Б. Г. от САК, е
направено възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца по
отношение на ответницата Т. Я. К., ЕГН **********, което съдът намира за
преклудирано, поради което и не може да се произнася по основателността на
същото. Като допълнение следва да се посочи, че дори да беше своевременно
заявено, то това възражение се явява неоснователно по отношение на сумата за
лихва за забава за върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. – 15.11.2021 г., предвид началната дата, от която се
претендира лихва за забава върху главницата за доставена и потребена в
процесния имот топлинна енергия /15.09.2019 г./ и датата на депозиране на
исковата молба в съда, а именно 22.12.2021 г.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 4,55 лева за периода 01.10.2018 г. – 29.02.2020 г.,
съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесният имот. По делото се установи, че /.../ ЕАД, отдел „Дялово
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия, като
точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г., се явява основателна,
като от страна на ответника Т. Я. К. не са наведени възражения относно размера
на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради
което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 18,18 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
15
Ответницата Т. Я. К. следва да отговаря за ¼ част от горепосочената сума
или за сума в размер на 4,55 лева.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г. е основателна и доказана
за пълния предявен размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г. е основателна и доказана
за пълния предявен размер и следва да бъде уважена.
В първото по делото проведено открито съдебно заседание на 06.02.2023 г.,
от името на ответника Т. Я. К., ЕГН **********, чрез назначения й по реда на
Закона за правната помощ процесуален представител – адвокат Б. Г. от САК, е
направено възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца по
отношение на ответницата Т. Я. К., ЕГН **********, което съдът намира за
преклудирано, поради което и не може да се произнася по основателността на
същото. Като допълнение следва да се посочи, че възражението за погасяване по
давност на главницата за цена на услугата дялово разпределение е неоснователно
и по същество, доколкото това вземане не е с периодичен характер, респектИ.но
по отношение на него е приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1,04 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 15.11.2021 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
16
и ищеца и ответниците.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 254,52 лева;
2/ за заплатена държавна такса за обнародване в ДВ в размер на 40 лева 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за
заплатен депозит за особен представител на ответника И. Ш. Н. Д., гражданин на
Конфедерация Швейцария, роден на ********** г. в размер на 400 лева. От ищеца
се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
В полза на ищеца не следва да се присъждат разноски, сторени във връзка с
исковете срещу ответника И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация Швейцария,
роден на ********** г., доколкото исковете срещу този ответник следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Т. Я. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. /.../ № 55, ет. /../, ап. 7,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /../, сумата от 127,78 лева,
представляваща разноски в производство по гр.д. № 73332/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация Швейцария,
роден на ********** г. не е направено искане за присъждане на разноски в
производство по гр.д. № 73332/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав и не са
представени доказателства за извършването на такИ.а, поради което и в полза на
ответника И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация Швейцария, роден на
********** г. не следва да се присъждат разноски в производството по гр.д. №
73332/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на ответника Т. Я. К., ЕГН ********** не е направено искане за
присъждане на разноски в производството по гр.д. № 73332/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав и не са представени доказателства за извършването на
такИ.а, поради което и в полза на ответника Т. Я. К., ЕГН ********** не следва
17
да се присъждат разноски в производството по гр.д. № 73332/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав.
По отношение искането за разсрочване:
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. е
направено искане от името на ответницата Т. Я. К., ЕГН ********** да бъде
допуснато разсрочване на изпълнението на решението. Искането е процесуално
допустимо. Разгледано по същество, следва да бъде уважено
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да
отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства.
По делото е представена декларация за имущественото и гражданското
състояние на ответницата Т. К., от която се установява, че ответницата К. не е
трудово ангажирана, не получава месечен доход; осигурява издръжка на двама
души; не притежава недвижими имущество, освен идеални части от процесния
недвижим имот като с оглед на горното и предвид икономическото положение в
страната и състоянието на пазара на труда, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.241, ал.1 ГПК, като молбата следва да бъде уважена.
Изпълнението на общото задължение за главници, законна лихва, мораторна
лихва и разноски по исковото производство следва да бъде разсрочено на 10
равни месечни вноски, платими до 10-то число на всеки месец, считано от месеца,
следващ влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
По отношение искането за отсрочване:
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. е
направено искане от името на ответницата Т. Я. К., ЕГН ********** изпълнението
на задължението да бъде отсрочено без конкретизиране на период
Съдът намира, че не е налице основание за допускане отсрочване на
изпълнението на общото задължение за главници, законни лихви, мораторна
лихва и разноски в исковото производство, още повече, че вече бе допуснато
разсрочване на изпълнението на общото задължение за главници, законни лихви,
мораторна лихва и разноски.
Така мотИ.иран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Я. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. /.../ № 55, ет. /../, ап.
18
7 да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
/.../ № /../, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 330,04 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. /.../ №
55, ет. /../, абонатен № 355491, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 22.12.2021 г. до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 330,04 лева до пълния
предявен размер от 729,84 лева.
ОСЪЖДА Т. Я. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. /.../ № 55, ет. /../, ап.
7 да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
/.../ № /../, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 72,71 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., върху главницата за
доставена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 72,71 лева до пълния предявен размер от 141,13 лева.
ОСЪЖДА Т. Я. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. /.../ № 55, ет. /../, ап.
7 да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
/.../ № /../, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 4,55 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. – 29.02.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. /.../ № 55, ет. /../, абонатен
№ 355491, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
22.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. С.,ул. /.../ № /../ протИ. Т. Я. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. /.../ № 55, ет. /../, ап. 7, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането
на Т. Я. К., ЕГН ********** да заплати на /.../ ЕАД сумата от 1,04 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.12.2018 г. – 15.11.2021 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. С.,ул. /.../ № /../ протИ. И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация
Швейцария, роден на ********** г., иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за осъждането на И. Ш.
Н. Д., гражданин на Конфедерация Швейцария, роден на ********** г. да заплати
на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /../,
сумата от 2189,51 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
19
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. /.../ № 55, ет. /../,
абонатен № 355491.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. С.,ул. /.../ № /../ протИ. И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация
Швейцария, роден на ********** г., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация Швейцария, роден на
********** г. да заплати на /.../ ЕАД сумата от 423,38 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., върху главницата за
доставена топлинна енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. С.,ул. /.../ № /../ протИ. И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация
Швейцария, роден на ********** г., иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за осъждането на И. Ш.
Н. Д., гражданин на Конфедерация Швейцария, роден на ********** г. да заплати
на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /../,
сумата от 13,64 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.10.2018 г. – 29.02.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. /.../ № 55, ет. /../, абонатен № 355491.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. С.,ул. /.../ № /../ протИ. И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация
Швейцария, роден на ********** г., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на И. Ш. Н. Д., гражданин на Конфедерация Швейцария, роден на
********** г. да заплати на /.../ ЕАД сумата от 3,11 лева, представляваща лихва за
забава за периода 01.12.2018 г. – 15.11.2021 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Т. Я. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. /.../ № 55, ет. /../, ап.
7 да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
/.../ № /../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 127,78 лева, представляваща
разноски в производство по гр.д. № 73332/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, разсрочване
изпълнението на решението по отношение ответницата Т. Я. К., ЕГН **********
на 10 /десет/ равни месечни вноски, платими до 10-то число на всеки месец,
считано от месеца, следващ влизане в сила на настоящото решение до
20
окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Я. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. /.../ № 55, ет. /../, ап. 7 за допускане отсрочване на изпълнението на
общото задължение за главници, законни лихви, мораторна лихва и разноски в
исковото производство по гр.д. № 73332/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21