№ 7102
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100103218 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на И. Т. Ч.
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А. И. Т. - САК, с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 пр. I ЗЗД вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД, както и на евентуален иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
първо ЗЗД срещу М. П. Ф., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
общо 70 050 лв., представляваща сбор от главници по предоставени в заем парични
суми по 4 (четири) броя неформални договори за заем, както следва: заем за сумата от
5 000 лв., предоставен на 20.12.2019г.; заем за сумата от 7 050 лв., предоставен на
04.11.2020 г.; заем за сумата от 29 900 лв., предоставен на 30.09.2021г.; заем за сумата
от 25 100 лв., предоставен на 01.10.2021г., невърнати в едномесечен срок от
получаване на поканата, а в условията на евентуалност - дължими като суми, с които
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца съгласно чл. 55, ал.1,
предл. първо ЗЗД, ведно със законна лихва върху всяка от посочените суми от
предявяване на иска до изплащането.
В исковата молба са изложени твърдения, че поради дългогодишни приятелски
отношения ищецът Ч. предоставил на ответника М. П. Ф. в заем парични суми, както
следва:
1
• на 20.12.2019г . от сметка на ищеца в „Алианц Банк България" АД, на
ответника е преведена сумата 8 000 лв.;
• на 04.11.2020г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк " АД, на ответника е
преведена сумата 7 050 лв.;
• на 30.09.2021г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк" АД, на ответника е
преведена сумата 29 900 лв. с основание „срочен безлихвен заем за закупуване на
техника";
• на 01.10.2021 г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк " АД, на ответника
е преведена сумата 25 100 лв. с основание ,,срочен безлихвен заем за закупуване на
техника".
Тъй като срок за връщане на предоставените в заем парични суми не бил
уговорен между страните, а ответникът преустановил комуникация, ищецът отправил
както устни, така и писмена покана за връщане на предоставените в заем средства.
Поканата била връчена по възлагане по реда чл.18, ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Г.К..
Предвиденият в чл. 240, ал. 4 ЗЗД едномесечен срок за връщане на заема е изтекъл,
като и до момента ответникът не е върнал каквато и да е част от предоставените суми
и се укрива. Съобразно изложеното моли исковите претенции да бъдат уважени.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от
ответника М. П. Ф., в който е изложено становище за неоснователност на исковите
претенции. Посочва, че сумата от 8 000 лева е преведена именно на основание -
връщане на заем. Твърди, че на 18.08.2019г. И. Ч. поискал от ответника да му заеме 7
500 евро. Ищецът върнал на ответника на части съответно 8 000 лева на 20.12.2019г. и
7 050 лева на 04.11.2020г.
Твърди, че преведената на 04.11.2020г. сума в размер на 7 050 лева от И. Ч. към
ответника е с основание - възстановяване на заем, като поддържа, че същата
представлява връщане на заета от ответника на ищеца сума.
Ответникът не оспорва, че на 30.09.2021 г. сума в размер на 29 900 лв. е
преведена по негова сметка, като заявява, че основанието за превеждането й не е
отпускане на заем. Твърди, че ищецът го помолил да преведе тази сума по негова
сметка, като след време, ответникът следвало да я нареди по друга сметка на ищеца на
два транша в началото на месец декември. Ищецът обяснил, че се извършва проверка
на дейността му, в качеството му на ЧСИ и има проблеми с наличностите по сметките
си. Поискал да посочи като основание на преводите „От ДИЦ към ДИЦ“. Ответникът
посочва, че на 08.12.2021г. превел по посочената му от ищеца сметка BG*******
сумата от 29 330лв., а на 09.12.2021г. превел още 670 лева. Сочи още, че посочените
суми са преведени от специалната сметка на ЧСИ И. Ч..
Ответникът не оспорва обстоятелството, че сумата от 25 100 лева е преведена на
2
основание сключен устен договор за заем. Оспорва твърдението, че не е бил уговорен
срок за връщане на този заем. Твърди, че между страните по договора е уговорен
тригодишен срок за връщане на заема, т.е. до 01.10.2024г. заявява още, че падежът не е
настъпил, поради което искът е преждевременно предявен и в този смисъл
неоснователен. Оспорва и акцесорната претенция.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адв. Т., поддържа предявените
искове. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез адв. А. оспорва предявените искове.
Навежда възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, преценявайки доводите и възраженията
на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 ГПК и чл.235 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото и неоспорено удостоверение № 0250-94-003967 от
22.02.2023г. на “Уникредит Булбанк” АД – район Възраждане, гр.София, ищецът И. Т.
Ч. е направил три превода от своя сметка в банката, в полза на ответника М. П. Ф. и
по негова сметка, както следва:
на 04.11.2020г. - 7 050 лева, с основание „възстановяване на заем“;
на 30.09.2021г. – 29 900 лева, с основание „срочен безлихвен заем за закупуване
на техника“ и
на 01.10.2021г. - 25 100 лева, с основание „срочен безлихвен заем за закупуване
на техника“./л.11 от делото/
Приети са неоспорени 4 /четири/ броя платежни нареждания, от които се
установява, че ищецът е превел по сметка на ответника сума в общ размер на 70 050
лева, както следва: с платежно нареждане от 04.11.2020г. сумата от 7 050 лева, с
основание „възстановяване на заем“; с платежно нареждане от 30.09.2021г. сумата от
29 900 лева, с основание „срочен безлихвен заем за закупуване на техника“, с
платежно нареждане от 01.10.2021г. сумата от 25 100 лева, с основание „срочен
безлихвен заем за закупуване на техника“. /л. 12-л.15 от делото/
От приетата покана изпратена чрез ЧСИ Г. Костов по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ,
от която се установява, че ищецът е поканил ответника Ф. в едноседмичен срок от
получаването да му върне предоставената в заем сума в общ размер на 78 050 лева.
Видно от приложената разписка поканата е връчена на ответника на 07.02.2023г. /л. 17-
л.20 от делото/
Приети са две платежни нареждания от 08.12.2021г. и от 09.12.2021г., от които се
установява, че на 08.12.2021г. ответникът Ф. е превел на ищеца Ч. сума в размер на
29 330 лева с основание „от ДИЦ към ДИЦ“, на 09.12.2021г. ответникът е превел на
ищеца сума в размер на 670 лева със същото основание. /л.52-л.53 от делото/
3
По почин на ищеца е допусната изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като
обективно и пълно. От приетото заключение на ССчЕ се установява, че:
• на 20.12.2019г. от сметка на ищеца в „Алианц Банк България“ АД, по сметка
на ответника е преведена сумата 8 000 лева;
• на 04.11.2020г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД, по сметка на
ответника е преведена сумата 7050 лева;
• на 30.09.2021г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД по сметка на
ответника е преведена сумата 29 900 лева с основание „срочен безлихвен заем за
закупуване на техника “;
• на 01.10.2021г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД по сметка на
ответника е преведена сумата 25 100 лева с основание „срочен безлихвен заем за
закупуване на техника “.
Вещото лице констатира наличие на 4 броя платежни нареждания за кредитен
превод с наредител И. Ч. и получател М. Ф. на обща стойност 70 050 лева, формирана
както следва:
- на 20.12.2019 г. с платежно нареждане за кредитен превод е извършен паричен
превод от разплащателна сметка в Уникредит Булбанк АД c титуляр И. Т. Ч. към
разплащателна сметка в ПИБ АД с титуляр М. П. Ф. с основание на превода „връщане
на заем“ в размер на 8 000.00 лева (л.15).
- на 04.11.2020 г. с платежно нареждане за кредитен превод е извършен паричен
превод от разплащателна сметка в Уникредит Булбанк АД титуляр И. Т. Ч. към
разплащателна сметка в ПИБ АД с титуляр М. П. Ф. с основание на превода
„възстановяване на заем“ в размер на 7 050.00 лева (л.12).
- на 30.09.2021 г. с платежно нареждане за кредитен превод е извършен паричен
превод от разплащателна сметка в Уникредит Булбанк АД с титуляр И. Т. Ч. към
разплащателна сметка в ПИБ АД с титуляр М. П. Ф. с основание на превода „срочен
безлихвен заем за закупуване на техника“ в размер на 29 900.00 лева (л.13).
- на 01.10.2021 г. с платежно нареждане за кредитен превод е извършен паричен
превод от разплащателна сметка в Уникредит Булбанк АД с титуляр И. Т. Ч.
към разплащателна сметка в ПИБ АД с титуляр М. П. Ф. с основание на превода
„срочен безлихвен заем за закупуване на техника“ в размер на 25 100.00 лева (л. 14).
Вещото лице обобщава, че видно от извършените кредитни преводи, сумите в
размер на 8 000 лева, 7 050 лева, 29 900 лева и 25 100 лева са наредени съответно на
20.12.2019 г., 04.11.2020 г., 30.09.2021 г. и 01.10.2021 г. от ищецът И. Т. Ч. от
разплащателни сметки в „Уникредит Булбанк“ АД към разплащателна сметка в „ПИБ“
АД с титуляр М. П. Ф.. Вещото лице констатира, че от извършената проверка в „Първа
4
Инвестиционна Банка“ АД по разплащателна сметка в лева с титуляр М. П. Ф. са
постъпили парични средства от И. Т. Ч. в размер на 70 050.00 лева, както следва:
- 8 000 лева на 20.12.2019 г. по разплащателна сметка в лева при ПИБ АД с
титуляр М. П. Ф. е получен паричен превод от И. Т. Ч. с основание „връщане на заем“;
- 7 050 лева на 04.11.2020 г. по разплащателна сметка в лева при ПИБ АД с
титуляр М. П. ;
- 29 900 лева на 30.09.2021 г. по разплащателна сметка в лева с титуляр М. П. Ф.
е получен паричен превод от И. Т. Ч. с основание „срочен безлихвен заем за
закупуване на техника“;
- 25 100 лева на 01.10.2021 г. по разплащателна сметка в лева с титуляр М. П. Ф.
е получен паричен превод от И. Т. Ч. с основание „срочен безлихвен заем за
закупуване на техника“.
От приетото писмо изх. № 1494-09-89/ 02.04.2024г. на НАП - Териториална
дирекция София, офис „Изток“, се установява, че за М. Ф. няма данни за подадени
годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансова 2019г., 2020г. и
2021г./л.99/
По искане на ищеца в хода на съдебното дирене е изслушан свидетелят П.Л. М.. В
показанията си свид.М. сочи, че е в приятелски отношения с ищеца и ответника.
Спомня си, че се запознали на турнир по футбол през 2014 г. – 2015г. Заради
финансови въпроси развалили взаимоотношенията си с ответника. Свидетелят сочи, че
М. работил като призовкар в кантората на ищеца няколко месеца. Сочи, че И. дал
голяма сума на М. да купи багер за общ бизнес, а М. трябвало да върне парите с
работа. М. ходил в гр. Перник на курсове за багерист. Свидетеля М. сочи в
показанията си, че И. многократно помагал финансово на М. за различни цели с
уговорката последният да върне сумите до една – две години. Ответникът обаче не
работел нищо, спрял да си вдига телефона и се покрил.
Показанията на свидетеля П.Л. М., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, с оглед
заявените приятелски отношения с ищеца, като относно по отношение на сочените
обстоятелства, във връзка с предаване на суми над 5000лв., показанията са
недопустими по смисъла на чл.164, ал.1 т.3 ГПК.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК по делото е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че процесните суми са постъпили по сметка на
ответника М. П. Ф.. Страните не спорят, и относно обстоятелството, че сумата от
25 100 лева е преведена от ищеца на ответника на основание сключен устен договор за
заем. Страните спорят относно падежа на задължението за връщане.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните изводи от правна
5
страна :
Главният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, предвид поддържаните в исковата молба твърдения се явява процесуално
допустим, предявен при наличие на правен интерес и редовно упражняване правото на
иск.
По същество на
доводите:
Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното
задължение да е възможно. Ищецът поддържа наличие на облигационно
правоотношение между страните, възникнало по силата на договор за заем.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а
заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става
собственик като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид
количество и качество. По иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена
тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и
на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието
на съгласие за връщане у ответника.
Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС съдържанието на договора за
заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение
за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на
договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е
сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за
връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва
вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент - получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да върне" нещо. Затова в
тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт
на неполучаването. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
безпротиворечивата съдебна практика, договорът за заем за потребление е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между
страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, като в
производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест
6
да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им, а
при оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си - че средствата са
дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и
пр. факти, съобразно въведените възражения срещу иска.
В случая съвкупният анализ на приетите по делото неоспорени писмени
доказателства и заключението на съдебно – счетоводна експертиза, сочи на извод, че
по сметка на ответника, ищецът е превел сума в общ размер на 70 050 лева. Страните
не спорят, че процеснати суми са постъпили по сметка на ответника. Не е спорно, и че
сумата от 25 100 лева е преведена от ищеца на ответника на основание сключен устен
договор за заем. Спорно между страните е падежа на задължението. Безспорно бе
установено, че в периода 20.12.2019 г. до 01.10.2021 г. чрез четири банкови превода,
извършени от ищеца, по сметката на ответника е постъпила сумата от 70 050 лева. Не
се спори между страните, че не са сключили договор за заем в писмена форма,
съответно, такъв документ не е представен като доказателство по делото.
Договорът за заем е неформален и валидността му не е обусловена от спазване
на някаква форма. Писмената форма има значение единствено с оглед неговото
доказване. Той е и реален, т. е предаването на паричната сума е елемент от
фактическия състав на сключването на договора. В случая договор за заем на
процесната сума не е сключен в писмена форма. Предаването на заемната сума и
получаването и от ответника е установено с документите за извършените банкови
преводи. Падежът на връщане на сумата от 25 100 лева по процесния неформален
договор за заем не е бил изрично уговорен между страните. Поради това престацията е
изискуема от момента на даването им, а в случая за определяне на падежа е
приложима ал. 4 на чл. 240 от ЗЗД. По делото е представена писмена покана, която е
връчена лично на ответника на 07.02.2023г., с която последният е поканен да върне
процесните суми. По делото не са релевирани твърдения и не са представени
доказателства за връщане на получената в заем сума.
Твърдението от ищеца за неплащане, което е твърдение за отрицателен факт,
който не подлежи на доказване, а на оборване от ответна страна, което не е сторено в
производството. Ето защо, следва да се приеме, че между ищеца и ответника е налице
договорно правоотношение по един неформален договор за заем относно сумата от
25 100 лева. Съгласно практиката на Върховния касационен съд постановена по чл. 290
ГПК, формирана с решение № 546 от 23.07.2011 г. по гр. д. № 856/2009 г. на IV г. о.
Решение № 192 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., ГК и др., в
производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, при оспорване на иска,
ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго
основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и пр. факти
съобразно характера на въведените възражения срещу иска. По делото е прието за
7
безспорно, че сумата от 25 100 лева е преведена от ищеца на ответника именно на
основание сключен устен договор за заем.
Предвид изложеното, искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в
доказания размер от 25 100 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 70 050 лв.
По отношение на сумата в размер на 44 950 лева, включваща преведени от ищеца
на ответника на 20.12.2019 г. сума в размер на 8 000 лева, на 04.11.2020 г. сума в
размер на 7 050 лева, както и на 29 900 г. в размер на 29 900 лева, се установи от
приетото заключение на ССчЕ, че същите са постъпили по сметка на ответника.
Ищецът обаче не установи по реда на пълното и главно доказване тези суми да са
предмет на договор за заем, доколкото не се установи наличието на съгласие у
ответника за връщане на сумите.
По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД :
Доколкото предпочитаният иск за сумата от 44 950 лв. е неоснователен, то се е
сбъднало вътрешно процесуалното условие, да бъде разгледан евентуалния иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД за същата сума.
Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при който
възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или
друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице;
липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. Под "основание" в областта на неоснователното обогатяване в
доктрината се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
разместването на имуществени блага/ акад. В. /, като това становище се споделя в
преобладаващата съдебна практика.
При съдебен спор, основан на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на факта, че е дал нещо на ответника, а
ответникът - тежестта да докаже, че даването и получаването на имущественото благо
не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване
на благата, по силата на която има право да задържи полученото.
В настоящия случай безспорно се установи, че на 20.12.2019 г. ищецът е превел
по сметка на ответника сума в размер на 8 000 лева, на 04.11.2020 г. ищецът е превел
сума в размер на 7 050 лева, а на 30.09.2021 г. е преведена сума в размер на 29 900
лева.
Ответникът, който носи доказателствена тежест, съгл. процесуалното правило
на чл. 154 ГПК не установи наличието на основание /съществуването на валидно
8
правоотношение/, за получаване на процесната сума. Предвид изложеното и съдът
приема, че предявеният кондикционен иск е основателен за сумата от 44 950 лв.,
подлежаща на връщане от ответника, като дадена при начална липса на основание.
Върху сумата от 44950 лв. е дължима и законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 16.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ищецът.
Ищецът е направил разноски в настоящото производството в общ размер от 10
806 лв., в т. ч. на 2802 лв. - държавна такса, 500 лева депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 7 504 лева платено адвокатско възнаграждение, видно от представената
по делото фактура, които следва да се възложат на ответника. Съдът намира
наведеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно. Същият се
претендира в минималния по чл. 7, ал.2, т.4 от НМРАВ размер, като е присъдено и
ДДС, доколкото по делото са представени доказателства за регистрация по ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. Ф. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. *******
чрез адв. А. А. да заплати на И. Т. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. ******* чрез адв. А. Т., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, сумата от 25 100 лв., представляваща невърната сума по неформален договор за
заем, предоставен на 01.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2023 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разлика над 25 100 лв. до
пълния заявен размер от 70 050 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. П. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
******* чрез адв. А. А. да заплати на И. Т. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. ******* чрез адв. А. Т., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ,
сумата от общо 44 950 лв., включваща 8 000 лв. преведени на 20.12.2019 г., сумата 7
050 лв. преведена с банков превод от 04.11.2020 г. и сумата 29 900 лв. наредена с
превод от 30.09.2021г., като дадена при начална липса на основание, ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. П. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
******* чрез адв. А. А. да заплати на И. Т. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. ******* чрез адв. А. Т. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 10 806 лв.
9
разноски по делото пред СГС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10