Р Е Ш Е Н И Е
№ 1749 08.07.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На шести юни през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5670 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христо Смирненски” №9, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов, чрез процесуален представител, срещу А.М. А. ЕГН**********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за паричен заем №3004219 от 28.07.2018 година, сключен с „Изи Асет Минеджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя, главница: 470,51 лева, договорна лихва: 29.44 лева, за периода от 05.08.2017 година до 18.11.2017 година, неустойка за неизпълнение на задължение: 179, 85 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране: 45 лева, законна лихва за забава върху непогасената главница в размер 23.75 лева за периода от 19.11.2017 година до 05.04.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и за присъждане на съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350.00 лв., от които - 50.00 лв. по чл. 13, т.2 от НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НБПП за защита по заповедно производство.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На 28.07.2017г. А.М.И. е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 3004219, по силата на който е предоставен заем от 500 лева. Длъжникът е следвало да върне сумата по заема, ведно с договорна лихва в размер на 33,33 лева, като заплати общо 533.28 лева на 16 погасителни вноски. Заемът е следвало да се заплати до 18.11.2017г. Впоследствие вземането е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2018г. Длъжникът е уведомен за цесията.
В исковата молба е конкретизирано, че ответната страна е платила по договора сума в размер на 45,32 лева.
Посочено е, че към датата на подаване на исковата молба главницата, дължима по договора е в размер на 470, 51 лева.
По отношение на неустойката в исковата молба и в молба за уточняване на претенцията е изложено следното:
В сключения между страните договор, ответникът се е
задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя
едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява
еднократно, след 3 дни, от датата на сключване на договора и се дължи като
допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент
дължимата неустойка е в размер на 179,85
лв.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, претендира и заплащане на такси по договора, като посочва, че в
него се предвижда, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер
на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. и в
случая е начислена такса в посочения размер.
Към исковата молба ищецът прилага писмени доказателства.
В молба за уточнение на предявения иск от 29.08.2019 година ищецът посочва, че оттегля иска за заплащане на лихва за забава на основание чл.232 от ГПК.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответника, назначен на основание чл.47 от ГПК – адвокат С., дава писмен отговор на предявения иск. На първо място излага доводи за недопустимост на предявения иск като посочва, че ищецът не е материално правно легитимиран да предяви посочения иск. Обосновава се с твърдението, че от приложените доказателства не се установява уведомяване на длъжника за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Поради изложеното отправя искане за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Счита, че производството по делото следва да бъде прекратено и поради това, че длъжникът не е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков кредит. В писмения отговор процесуалният представител на ответника е посочил, че исковата молба не е конкретизирана, тъй като не е посочил какъв е размера на задължението за главница, лихви, лихвена надбавка и такси по месеци. В писмения отговор е посочено, че не са представени оригиналите на документите за плащане от страна на ответника на задълженията по договора за целия период на действието му. На последно място е оспорен като прекомерен размерът на юрисконсултското възнаграждение, което ищецът е поискал да бъде присъдено с решението по спора.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба поддържа предявения иск, чрез процесуалния си представител, сочи доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител – адвокат С., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и прави възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора, както и клаузи, които противоречат на закона и добрите нрави.
С определение от 11.02.2019 година, постановено по настоящото дело производството по делото е прекратено на основание чл.232 от ГПК поради оттегляне на иска в частта, в която ищецът е поискал установяване дължимост на лихва за забава в размер на 23.75 лева за периода от 19.11.2017 година до 05.04.2018 година и на основание мотивите на т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1378 от 18.04.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 2 710 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, по повод връчване на която в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК е образувано производството по чл.422 от ГПК, е обезсилена.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 1378 от 18.04.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 2 710 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника, и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК. Възражението на ответника относно липсата на материално правна легитимация от страна на ищеца са релевантни за основателността на предявения иск.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.
От името на ответната страна са направени възражения за нищожност на отделни клаузи от договора на основание чл.146 от ЗПК и чл .26 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаване на препис от исковата молба и приложенията, което е направено лично, съгласно чл.45 от ГПК, който факт, настъпил в хода на процеса и следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. ал.3 от ГПК. Сключването на договора за цесия се установява от приложените по делото доказателства - Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задълежния” ООД,
Видно от приетия като писмено доказателство договор №3004219 от 28.07.2017 година, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една страна като заемодател, и ответника, от друга – като заемател, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за предоставяне на потребителски заем в размер на 500 лева. В чл.3 от договора е посочено е, че договорът има сила на разписка. Страните са постигнали съгласие задължението да бъде погасено от заемателя на 16 седмични погасителни вноски в размер 33,33 лева всяка. В чл.2, т.6 е посочен фиксиран годишен процент по заема – 40 %, в т.8 е посочено ГПР 48,05 % . В чл.2 , т.8 е посочено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.
В договора е уговорена и неустоечна клауза със съдържанието индивидуализирано в исковата молба /чл. 4/, съгласно който при непредоставяне на посоченото обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 191,84 лева, която се заплаща от заемателя с плащане на всяка погасителна вноска и е в размер на 11,99 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
В чл.16, ал.2 от договора е изложено, че заемателят е съгласен и запознат с Тарифата за таксите на дружеството – заемодател.
Не е спорно, предвид изявлението на ищеца, че
ответникът е погасил по договора сума в размер 45,32 лв.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и не е оспорено от
страните, се установява, че с вальор от 05.08.2017
година да били внесени 33,33 лева за погасяване на
първата седмична погасителна вноска. При това положение вещото лице е дало
заключение, че след извършеното плащане задълженията са в следния размер:
сумата 470,51 лева, представляваща главница, сумата 29,44 лева, представляваща
договорна лихва и сумата 279,85 лева, представляваща неустойка. От заключението
на вещото лице се установява, че за периода след 05.08.2017 година не се
установяват други счетоводни отразявания на плащания.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,05 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 40 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
Уговорката
за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън
присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид
вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните
вреди. Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл в мотивите
т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1
от 2009 година на ОСТК на ВКС.
Следва да бъде посочено и, че съгласно Решение №247 от 11.01.2011 година по търговско дело №115 от 2010 година на Второ търговско отделение на ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 година по търговско дело №1050/2011 година на Второ търговско отделение на ВКС, съдът следи служебно за валидността на уговорката за неустойка.
По отношение на уговорката за такси, които ищецът претендира в размер на 45 лева в договора не се установява такава уговорка, което е самостоятелно основание за отхвърляне на тази претенция.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 454,68 лева /след приспадане на платените по договора суми, с които следва да се приеме, че е погасена част от дължимата главница/, и претенциите за установяване дължимост на неустойка, договорна лихва, такси и лихва за забава да бъдат отхвърлени. Дължима е лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 17.04.2018 година до окончателното плащане на задължението.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска.
В списъка на разноски по чл.80 от ГПК ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. В списък на разноските е поискано присъждане и на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, но следва да бъде посочено, че по делото не е осъществено процесуално представителство от този адвокат, тъй като не се е явил в съдебно заседание и от негово име за ищеца не са предприемани процесуални действия. При това положение претенцията следва да бъде отхвърлена. По делото е представено доказателство за внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 150 лева, както и 300 лева за назначаване на процесуален представител на ответната страна на основание чл. 47 от ГПК. За извършване на допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза по делото са представени доказателства за внасяне на сума в размер на 200 лева.
Съответно на уважената част от исковете, съобразно правилото на чл.78 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 455,56 лева за исковото производство. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 75 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 45,56 лева.
По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да бъде установена дължимост на претендираната по договора за заем сума като главница, вземането по която е прехвърлено на ищеца, останалите претенции, основани на договора да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски, съответно на уважената част от исковете.
Ответната страна не е
поискала присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М. А. ЕГН**********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христо Смирненски” №9, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов, по договор за паричен заем №3004219 от 28.07.2018 година, сключен с „Изи Асет Минеджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя сумата 454,68 лева /четиристотин петдесет и четири лева, шестдесет и осем стотинки /, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 17.04.2018 година до окончателното плащане на задължението, плащане на които е разпоредено със за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1378 от 18.04.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 2 710 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христо Смирненски” №9, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов, за приемане за установено по отношение на А.М. А. ЕГН**********, с адрес: ***, че дължи на ищеца по договор за стоков кредит №3004219 от 28.07.2018 година, сключен с „Изи Асет Минеджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя, главница в размер разликата между сумата 454,68 лева /четиристотин петдесет и четири лева, шестдесет и осем стотинки / до претендирания размер от 470, 51 лева /четиристотин и седемдесет лева, петдесет и една стотинки/, договорна лихва: 29.44 лева, за периода от 05.08.2017 година до 18.11.2017 година, неустойка за неизпълнение на задължение: 179, 85 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране: 45 лева, законна лихва за забава върху непогасената главница в размер 23.75 лева за периода от 19.11.2017 година до 05.04.2018 година, , плащане на които е разпоредено със за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1378 от 18.04.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 2 710 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА А.М. А. ЕГН**********, с адрес: ***, да плати на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Христо Смирненски” №9, партер, офис 1-2,
представлявано от Росен Георгиев Антов, сумата455,56 лева /четиристотин
петдесет и пет лева, петдесет и шест стотинки/, представляваща разноски,
направени по водене на делото и сумата45,56 лева /четиридесет и пет лева,
петдесет и шест стотинки/, представляваща разноски, направени в
заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенциите от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христо Смирненски” №9, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов, за осъждане на А.М. А. ЕГН**********, с адрес: ***, да плати разноски в исковото и заповедното производство до пълните предявени размери.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.