Р Е Ш Е Н И Е
№ 568/15.02.2024г.
гр. Велико
Търново.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на десети януари две хиляди двадесет
и четвърта година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
775 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2023год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.Г. *** против Заповед № ЗСП/Д-ВТ / 1197 / 10.11.2023г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр. Велико Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0069 / 01.12.2023г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане - Велико Търново, с която е отказано
отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво, за отоплителен сезон
2023-2024г. В жалбата се твърди неправилност на
изводите на административния орган за неизпълнение на законовите предпоставки
за отпускане на целева помощ за отопление, поради което е налице нарушение на
материалния закон.
Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на заповедта.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед № ЗСП/Д-ВТ / 1197 / 10.11.2023г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Велико Търново, потвърдена с
Решение № 04-РД06-0069 / 01.12.2023г. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане - Велико Търново, с която на И.Г. Петров е
отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво, за
отоплителен сезон 2023-2024г.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
И.Г. Петров е
пенсионер от м.10.2023г. с определена социална пенсия от 276,64лв., живее в
семеен имот в с.Ресен и притежава втори недвижим имот – апартамент в гр.Горна
Оряховица. На 26.07.2023г. лицето подава Заявление-декларация за отпускане на
целева помощ за отопление на твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/2024г. В
заявлението е посочено притежанието на апартамент в гр.Горна Оряховица, доходи
за период от 6 месеца преди заявлението в размер на 0 лв., собственост върху
земеделски земи с получена рента от 0лв. По заявлението е налице произнасяне
със Заповед
№ ЗСП/Д-ВТ / 1197 / 15.08.2023г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. Велико Търново. Заповедта е обжалвана по административен ред
и с Решение № 04-РД06-0048 / 29.09.2023г. на Директора на Регионална дирекция
за социално подпомагане - Велико Търново е отменена и преписката е върната за
ново произнасяне. Със Заповед № ЗСП/Д-ВТ / 1197 / 10.11.2023г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Велико Търново отново е отказано
отпускането на еднократната помощ с мотиви, че лицето не отговаря на
изискването на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП – обитаваното жилище не е единствено.
Това решение е потвърдено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.
Велико Търново и е предмет на настоящия спор.
В хода на настоящото производство от Община
Горна Оряховица се представят Декларации по чл.14 от ЗМДТ и чл.71 от ЗМДТ.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания акт
е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на
процесуалните правила за издаването му.
Между страните липсва спор по отношение
на фактите.
Спорният въпрос е относно приложението
на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП.
В разпоредбата на чл.10 от Правилника за
прилагане на Закона за социалното подпомагане са посочени условията, на които
следва да отговарят лицата, за да им бъде отпусната помощ. Първото от тези
условия е обитаваното от молителя жилище да е единствено – т.1 на ал.1 на чл.10
от ППЗСП. Тълкуването на тази разпоредба от жалбоподателя е, че второто му
жилище не може да бъде обитавано, поради което и е изпълнено условието на
правилника. Административния орган тълкува нормата като поставяща условие
молителя да притежава право на собственост върху само един жилищен имот и
наличието на втори и следващ жилищен имот представлява неизпълнение на
законовото изискване. Настоящият състав намира, че административният орган
правилно тълкува чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. Същевременно в тази си редакция,
актуална и към момента, Правилника за прилагане на Закона за социалното
подпомагане е в противоречие с материалния закон – Закона за социалното
подпомагане. Съгласно чл.2, ал.3 от ЗСП право на социални помощи имат българските граждани, …. , които
поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат
сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или ……
да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно чл.1,
ал.3 от ЗСП социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва
човешкото достойнство на гражданите, и се основава на социална работа, като се
прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и
семействата. Изрично в закона е възпроизведена и конституционната забрана за
дискриминация - при
предоставяне на социални помощи не се допуска пряка или непряка дискриминация
на лицата, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна.
С поставянето на ограничаващо правото на социално
подпомагане условие, изразяващо се в изискването за наличие на право на
собственост върху само един жилищен имот, разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от
ППЗСП е в противоречие с чл.2, ал.3 от ЗСП, тъй като той предвижда възникване
на това право в хипотеза на недостатъчност на доходите от притежаваното
имущество, без същото да бъде ограничавано. Един от основните принципи на
социалното подпомагане е предоставянето на помощи на лица, чиито доходи са
недостатъчни за живот. Източниците на доходите не се ограничават, като дори
доходите от притежавано имущество са изрично посочени. Вида на притежаваното
имущество не представлява основание за отказ за социално подпомагане. Това е
така, тъй като едно и също имуществено право може да води до различни приходи –
например 10 дка земеделска земя в Добруджа и 10 дка земеделска земя в Родопите
водят до различен размер доход от рента. Поради което и основен принцип на
социалното подпомагане е индивидуалният подход. Въвеждането на абсолютно условие
за възникване на право на социално подпомагане във вид на брой притежавано
имущество е в противоречие с тези общи принципи на социалното подпомагане.
Отделно това условие представлява и пряка дискриминация въз основа на
имуществено състояние, изрично забранена с чл.3 от ЗСП. По изложените
съображения, настоящия състав намира, че изискването на чл.10, ал.1, т.1 от ЗСП
не следва да се прилага.
За преценка на наличието на предпоставките за
възникване на правото на социално подпомагане за И.Г.П. следва да се установи
дали притежаваното от него имущество може да бъде източник на доход и то в
размер, който да надвишава определения праг за отпускане на социални помощи.
Видно от административната преписка въпросът дали
апартаментът в гр.Горна Оряховица може да бъде използван, отдаван под наем или
обитаван не е изследван. Твърденията на
жалбоподателя за липсата на ток и вода и други обстоятелства, водещи до
невъзможност за ползването на имота не са приети или отхвърлени от органа.
Представените от Община Горна Оряховица декларации установяват твърденията на
жалбоподателя, че след смъртта на брат му този апартамент не се ползва. Тъй
като имотът е наследствен /също видно от декларациите по чл.14 от ЗМДТ/
вероятно съответства на действителното положение твърдението на П., че
апартаментът е използван преди това от брат му.
Настоящият състав намира, че не може да замести
изследването и преценката на административния орган дали притежаваното от И.П.
имущество е достатъчно да генерира доход, чийто размер е достатъчен за неговата
издръжка, поради което и тази преценка следва да бъде извършена при новото
произнасяне по подаденото заявление за отпускане на еднократна помощ за
отопление. Изводът
дали едно имущество може да представлява източник на доход, следва да бъде
формиран след задълбочен анализ на вида на имуществото, възможните начини на
ползване, вида на възможния доход, размера на възможния доход и дали той би бил
достатъчен за издръжка на лицето.
По изложените
съображения настоящият състав намира оспорения акт постановен в нарушение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменен и преписката върната на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените в
мотивите указания.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗСП/Д-ВТ / 1197 / 10.11.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
- гр. Велико Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0069 / 01.12.2023г. на
Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Велико Търново, с
която на И.Г. Петров е отказано отпускането на целева помощ
за отопление с твърдо гориво, за отоплителен сезон 2023-2024г.
ВРЪЩА преписката на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Велико Търново за ново
произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
Съдия: