Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна, 14.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при секретаря Йорданка Ялнъзова, като разгледа докладваното от съдията
Гр.Д. № 475 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, чрез
процесуалния му представител – юрк. Н.М., срещу Т.С.Я., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 2185,35 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ
потребителски кредит, под формата на кредитна карта CARD-16738114, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 25.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 347,73 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 01.03.2019 г. –
09.05.2019 г., както и сумата 113,36 лв., представляваща обезщетение за забава
по договора за заем за периода 09.05.2019 г. – 11.11.2019 г., които суми са
предмет на заповед № 254/25.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 667/2019 г. по описа на КРС. В
условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочната
изискуемост на вземането към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати горните суми.
Ищецът излага, че при сключване на Договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-16738114, на ответника Т.Я. е отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че търговецът е предоставил на
ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит от 2000.00 лева, която е
активирана от кредитополучателя. Кредитният лимит се усвоява посредством
транзакции, като върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.
Излага се, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за ответника е възникнало
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се, че кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.03.2019 г., на която дата е извършено последното от
страна на ответника плащане, поради което кредиторът е блокирал използването на
картата.
Сочи се, че на 09.05.2019 г. до длъжника е
изпратена покана за доброволно
изпълнение. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, включително и
след изпратена до него покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения
срок е сезирал съда с искане за установяване спрямо Я. дължимостта на горните
суми, в условията на евентуалност за осъждането му да заплати задълженията,
произтичащи от договора за револвиращ потребителски кредит.
Чрез назначения от съда особен представител и в срока
по чл. 131 от ГПК ответникът Т.С.Я. е подала отговор на исковата молба.
Исковите претенции се оспорват като неоснователни. Заявено е възражение за
нищожност на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CARD-16738114 от 31.01.2019 г. поради липса на предписаната от закона форма. Твърди
се, че ответникът Я. е бил неграмотен към датата на сключване на договора,
което е налагало на осн. чл. 189, ал. 1 ГПК, да бъде положен отпечатък от
десния му палец, както и приподписване на договора от двама свидетели. С оглед
твърдяната нищожност на договора се претендира за отхвърляне на исковите
претенции.
В проведените по делото открити съдебни заседания,
ищцовото дружество не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено
становище поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника, в открито съдено
заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне
на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че на 31.01.2019 г. между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А, клон България, като кредитор и Т.С.Я.,
като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-16738114, съгласно който страните са уговорили предоставянето на
кредит в размер на 2000.00 лв., кредит за покупка на застраховка "Закрила
на плащанията Плюс" от 201.31 лв., без такса ангажимент, при обща стойност
на плащанията 2070.90 лв., лихвен процент 30.91 % и ГПР 35.70 %. Договорено е,
че кредитният лимит се усвоява посредством транзакции, като върху усвоената
сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период,
съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 13 и сл. от Договора за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, до първо число на месеца следващ
издаването на извлечението. За ползване на кредита кредитополучателят дължи
договорената между страните годишна лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. Договорено е при забава на едно
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя да дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
погасителна вноска. При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в
договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава.
Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят има
право да използва услугата покупка на изплащане от търговски партньори на
кредитора, като за всяко ползване на тази услуга се подписва приложение към
договора съдържащо конкретните параметри на трансакцията. От представените от
ищеца: приложение към договор CARD-16738114 (л.7-8), уведомително писмо (л.43)
и фактура № ********** (л.42), се установява, че на 31.01.2019 г.
кредитополучателя Я. е усвои част от кредита, чрез функционалността покупка на
изплащане по револвиращ кредит, като е
закупил от Технополис България стоки на
обща стойност 1398.00 лв.
Договора и всички посочени по горе приложения съдържат
подписи на служител на кредитора и кредитополучателя.
По делото е приложена покана с дата 13.05.2019 г.
адресирана до ответника Я., с която същият е поканен да заплати в седмодневен
срок задълженията си по договор за кредитна карта MasterCard CARD-16738114
възлизащи на обща стойност 2535.52 лева. По делото липсват доказателства за
връчване на поканата, т.к. приложената по делото обратна разписка по пратка № 1051016117168 на куриерска фирма Еконт експрес (л.45),
вероятно касае друга пратка с адресат Т.Я., с оглед посочената дата на
доставяне – 07.02.2019 г., която дата предхожда датата на съставената от ищеца
покана - 13.05.2019 г.
По делото е назначена и изслушана ССчЕ, неоспорена от
страните и приета от съда като компетентно изготвена от която се установява, че
кредитополучателят Я. е усвоил суми по Договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта CARD-16738114 от 31.01.2019 г. в общ
размер на 1999,31 лева, от които сумата от 1 599.31 лв. на 31.01.20198 г.
за финансиране на стоки и застраховка и на 08.02.2019 г. сумата от 400.00 лв. –
АТМ/Каварна-банкомат. В изследваните от вещото лице регистри, не са установени
данни за извършени плащания на дължимите месечни вноски, както към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /25.11.2021 г./,
така и след нея. Със сумата от 0,69 лв. представляваща разлика от договорения
кредитен лимит 2000.00 лв., до усвоената сума от 1999,31 лв. е погасена
частично договорна лихва. Установено е че ответникът е допуснал забава в плащането
на първа и втора погасителни месечни вноски с падеж на плащане съответно
01.04.2019 г. и 01.05.2019 г., което е довело до отрицателно салдо по
кредитната карта и увеличение на главното задължение. С оглед обстоятелството,
че в изследваните регистри няма данни за извършени плащания по кредита, ССЕ е
изчислила задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК и към датата на изготвяне на заключението в общ размер на 2654,49
лв., от които сумата от 2185,35 лв. – общо начислена и неплатена главница,
сумата от 347,73 лв. начислена договорна лихва, сумата 121,41 лв. законна лихва
за периода 9.05.-25.11.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във
вр. с чл. 9 от ЗПК в тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника, по което е изпълнило задълженията си точно, както и
възникналото в негова полза изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание, както и твърденията си
относно размера на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни
задълженията си по договора в уговорения срок.
От обсъдените по-горе писмени доказателства, се
установява, че между ищеца БНП Париба С.А. клон София, в качеството на кредитор
и Т.С.Я. в качеството на кредитополучател е сключен валиден договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16738114
от 31.01.2019 г., с който кредитора е отпуснал
на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 2000,00 лв.
Не е спорно между страните, а и от заключението на
вещото лице се установи, че сумата по кредита е усвоена от ответника, поради
което и за същия е възникнало задължение да погаси задълженията си по договора.
Съдът намира за неоснователно възражението направено
от процесуалния представител на ответника за нищожност на процесния договор
поради неспазване на предвидената в закона форма, с оглед твърдяната
неграмотност на ответника и неполагането от същия на пръстов отпечатък в
присъствие на двама свидетели.
В процеса не се установиха сочените възражения относно
твърдяна неграмотност на заемателя. На първо място следва да бъде съобразено
обстоятелството, че справката изготвена от Министерство на образованието и
науката съдържа данни за периода 2005-2022 г., а с оглед годината на раждане на
ответника същият е подлежал на задължително обучение през периода 1987 г.
- 1998 г., за който период липсват
данни. На второ място не бе установено по делото, че ответникът не е положил
лично подписа си в договора, както не се установи и да е посочил и да е било
известно на заемодателя обстоятелството относно твърдяната неграмотност на
ответника при подписване на договора.
Установява се от приобщените писмени доказателства в
производството, че ответникът е подписал процесния договор, като наличието на
подпис в документа означава възможността на лицето да се подпише, което се
свързва със способността "собственоръчно да напише име или знак за името,
който обикновено съдържа инициалните букви". За да е налице хипотезата на
чл. 189 ГПК следва да е ясно и категорично установено обстоятелството, че
вследствие на неграмотност ответникът е неспособен да се подпише. Именно поради
тази причина в документа вместо подпис се поставя отпечатък от десния палец и
се подписва от двама свидетели. В случая договора е подписан от ответника, като
е положен графичен знак, който индивидуализира автора му. Този подпис се
съдържа както в договора, така и в приложението, сертификат за застраховка,
съгласието за обработка на лични данни, уведомително писмо и фактура от
31.01.2019 г. находящи се по делото. Горното дава основание, съда да приеме, че
ответникът подписва различни документи, по този начин. Възможността ответникът
да се подписва означава, че същия е грамотен до степен, позволяваща му да
разбира изявлението си в процесния договор. Ответникът, в случай че е бил
неграмотен и не е могъл да пише и чете, е следвало да информира за това
обстоятелство другата страна по договора, вместо да подписва същия и
впоследствие да се опитва да черпи права от това свое поведение, твърдейки
наличие на неграмотност. Гражданско задължение на едно лице е да се запознава
със съдържанието на договора преди да го подпише. Предвид горното съдът приема
за недоказано твърдението на процесуалния представител на ответника, че
последният е неграмотен и не е разбирал съдържанието на договора, поради което
и съдът намира, че същия не е нищожен, поради липса на форма и съгласие.
Доколкото не се доказва оспорването на подписите на
кредитополучателя, положени на всяка страница на договора на 31.01.2019 г.,
както и с оглед установения факт на реално ползване на сумата по кредитния
лимит, отпуснат с револвиращия кредит, следва да се приеме за доказано
съществуването на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по
силата на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16738114 от 31.01.2019 г., и приложение към него,
представени и приети по делото.
Конкретният договор за кредит е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията
му от 01.07.2018 г. Съгласно чл. 22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената
в чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, на шрифт не по-малък от 12, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс, ведно със
застрахователна премия, общ размер на плащанията, лихвения процент по кредита.
Безспорно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК налага
императивното изискване ДПК да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Но в
конкретния случай, доколкото за целия срок на договора е договорен фиксиран
лихвен процент, липсва задължение погасителния план да съдържа информация за
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. С договора е установен фиксиран лихвен процент, поради което не е
необходимо да се съдържа методика за изчисляване на референтен процент,
съгласно чл. 33а от ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/. Разпоредбите на чл. 12 от ЗПК
са неприложими към настоящия договор, доколкото кредитът не е предоставен под
формата на овърдрафт.
Предвид спецификата на револвиращия кредит за него не
се изготвя погасителен план, тъй като не е известно какъв ще бъде размера на
сумата, която ще бъде усвоявана и съответно ще се прави частично или цялостно
плащане, вкл. и датата, на която ще се бъдат теглени сумите, както и датата на
погасяване. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страница се
подписва от страните по него, но доколкото ДПК съдържа установеното от закона
задължително съдържание, липсата на ОУ не обосновава недействителността му.
Следователно процесния договор е действителен по аргумент на противното
основание, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Безспорно се
установява от заключението на вещото лице, че кредитополучателят не е извършил
никакви плащания по договора, при което към датата на блокиране на кредитната
карта /съгласно чл. 16 от ДПК/ дължимата сума за главница възлиза на 2185,35
лева, а за договорни лихви – на 347,73 лева.
Според твърденията ищеца, с оглед наличието на
обективните условия – просрочие на две месечни вноски, е уведомил длъжника за
това, че ще счита договора за предсрочно изискуем. Годни доказателства в тази
насока не са ангажирани, т. к. липсват данни представената "последна
покана" от 13.05.2019 г. да е редовно връчена на длъжника.
На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 от ГПК с оглед охрана интересите на ответника
на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Изхождайки от цитираните разпоредби съдът намира, че изявлението на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, следва да се счита за връчено на
ответника по иска едва с преписа от исковата молба, на неговия особен
представител на 14.04.2021 г. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.
Съгласно разясненията дадени в т. 2 на Т. Р. № 3/2017
г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019 г. размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
В настоящия случай, предвид гореизложеното и
изхождайки от датата на връчване на исковата молба ведно с книжата, включващи и
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, предсрочната
изискуемост следва да се счита за настъпила на 14.04.2021 г. (датата на която
книжата са връчени на особения представител).
Предвид изложеното и при съобразяване с данните от
заключението на вещото лице, дължими на кредитора са задълженията за главница в
размер на 2185,35 лева, ведно с исканата законна лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението и договорни лихви в размер на 347,73 лева. Законна лихва върху
главницата се дължи от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането, поради което искането за присъждането на такава в размер
на 121,41 лева за периода 09.05.2019 г. до 25.11.2019 г. е лишено от основание.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
на уважената част от претенциите и представените доказателства за извършването
им в размер на 750,88 лева по настоящото дело (вкл. юрисконсултско възнаграждение
от 100 лева, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП) и 98,52 лева - по заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.С.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С. А., Франция, рег. № ********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.", клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 2185,35 лв. (две
хиляди сто осемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-16738114 от дата 31.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2019
г. до окончателното изплащане; сумата от 347,73 лв. (триста четиридесет и седем
лева и седемдесет и три стотинки), представляваща възнаградителна лихва дължима
за периода 01.03.2019 г. до 09.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
113,36 лв. (сто и тринадесет и лева и тридесет и шест стотинки), претендирана
като обезщетение за забава на осн. чл. 76 от ЗЗД, за периода 09.05.2019 г. до
11.11.2019 г., които суми са предмет на Заповед № 254/25.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 667/2019
г. по описа на РС Каварна.
ОСЪЖДА Т.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да заплети
на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Франция, рег. № *********
чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 750,88 лв. (седемстотин и петдесет лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща направени съдебни разноски по
настоящото дело и сумата от 98,52 лв. (деветдесет и осем лева и петдесети две
стотинки), представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 667/2019 г. по
описа на РС - Каварна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич
в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................