РЕШЕНИЕ
№ 3751/07.08.2020
г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 състав, в открито заседание, проведено на седемнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 13333 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД,
както следва:
-
за осъждане на ответника да заплати на И.М.А. сумата от сумата от
3553,50 лева (съобразно направеното увеличение
на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно определение от
21.02.2020 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с протоколно определение от
17.07.2020г.) за причинени имуществени вреди, представляващи ремонт на покривни
работи и ремонт на водопроводни тръби, поради
необоснованото запечатване от органите на досъдебното производство, пр.пр. №* г. на РП Д., на недвижим имот -
собственост на И.А. и Ф.В., находящ се в с. Д., общ. В.д., обл. В., представляващ масивна стопанска сграда с площ от
548 кв. м. и неполагане на дължимата грижа за
чуждата собственост, за периода
от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., за
сумата от 13760 лева (съобразно направеното увеличение на иска по реда на
чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно определение от 21.02.2020 г.),
представляваща имуществени вреди - обезщетение за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на процесния недвижим имот - собственост на двамата
ищци, находящ се в с.Д., общ.В.д., обл.В., представляващ масивна стопанска сграда за опрасване
с площ от 548 кв. м., за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., и за сумата от 6000 лева (съобразно
направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно
определение от 21.02.2020 г.),
представляваща неимуществени вреди, считано от 02.08.2012 г. до
23.12.2015г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
-
за
осъждане на ответника да заплати на Ф.М.В., сумата от 3553,50 лева (съобразно
направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с
протоколно определение от 21.02.2020 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с
протоколно определение от 17.07.2020г.) за причинени имуществени вреди,
представляващи ремонт на покривни работи и ремонт на водопроводни тръби, поради
необоснованото запечатване от органите на досъдебното производство, пр.пр. №* г.
на РП Д., на недвижим
имот - собственост на И.А. и Ф.В., находящ
се в с. Д., общ. В.д., обл. В., представляващ масивна
стопанска сграда с площ от * кв. м. и неполагане на дължимата грижа за чуждата
собственост, за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., за
сумата от 13760 лева (съобразно
направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно
определение от 21.02.2020 г.), представляваща имуществени вреди - обезщетение
за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на процесния недвижим имот -
собственост на двамата ищци, находящ се в с.Д., общ.В.д.,
обл.В., представляващ масивна стопанска сграда за
опрасване с площ от 548 кв. м., за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., и за сумата от
4000 лева (съобразно направеното
увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно
определение от 21.02.2020 г.), представляваща неимуществени вреди считано от
02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 23.12.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът И.А. сочи, че на 31.11.2011 г. е отдал
недвижимият имот - собственост на двамата ищци, находящ
се в с.Д., общ.В.д., обл.В., представляващ масивна
стопанска сграда за опрасване с площ от *
кв. м. под наем на Д.М.
/гражданин на Р. М./, като управител и представляващ
"Д. *" ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.В.. Имотът бил отдаден под наем с цел
отглеждане на гъби от наемателя. Наемателят при подписване на договора заплатил
предсрочно наема за осем месеца - целия срок на договора. Вместо да бъде
използван по уговорките в договора, имотът бил използван с друго предназначение,
за което ищецът разбрал след като бил разпитван като свидетел по следствено
дело * г. по описа на ОССл-В. От
22.03.2012 г. до 23.12.2015 г. недвижимият имот бил запечатан с Констативен
протокол от 22.03.2012 г. при извършване на процесуално-следствени действия, а
ищците били възпрепятствани да го ползват, поддържат, стопанисват или отдават
под наем. А. подал молба до ДРП на
12.08.2014 г. с искане да бъде възстановено правото му на ползване на
недвижимият му имот. На тази молба не получил отговор. Подал втора молба до ДРП
на 26.02.2015 г., като направил искане да бъде освободена собствеността му
преди да е завършило наказателното производство. Намира, че сградата не е
предмет - движима вещ, която да е била предназначена или да е послужила за извършване
на престъплението, върху която има следи от престъплението, или е предмет,
които може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 109 от НПК. Намира, че е следвало да му се възстанови
правото на ползване на собствеността му в неговия пълен обем и тъй като били
налице неоснователни действия, бездействия и незаконосъобразни актове от страна
на ответника, които са им попречели да упражняват правото им на собственост,
вследствие на което ищците претърпели имуществени и неимуществени вреди, които
били пряка и непосредствена последица от увреждането. По втората молба ищецът
получил отговор, съгласно който предвид извършената престъпна дейност в
отдаденият под наем имот, с цел да се обезпечи възможността за извършване на
допълнителни действия, свързани с имота, ако нуждите на разследването наложат
това - до окончателното приключване на разследването по делото, помещението
следвало да остане на разположение на разследващите органи. Намира, че в
рамките на срока на запечатване на обекта ответникът не е полагал за сградата
грижата на добър стопанин, не е давал на ищците възможност да го ремонтират и
сградата започнала да се руши. Преди около една година възникнали проблеми,
свързани с течове, както от покрива, така и от ВиК
инсталацията. Въпреки че ответникът бил запознат с проблемите от 12.08.2014 г.
/първата молба до ДРП/, не е предприел действия за предотвратяване на
нанасянето на вреди на ищците. Сочи, че към настоящия момент половината от
покрива на сградата се е срутил, а течовете продължавали и до момента, за което
ищците нямали вина и не били допринесли по никакъв начин. Сочат, че не били
обвиняеми по наказателното дело. Щетите по недвижимия имот били отразени в КСТЕ
и СОЕ в производството по обезпечаване на доказателства водено пред ДРС по
ч.гр.д. 353/15 г. През м.март ищецът подал жалба до ВОП и на 27.04.2015 г.
получил отговор, съгласно който в разпоредбите на НПК, ЗСВ и МВР не се
съдържали правомощия на Пр.и разследващите органи да запечатват недвижими имоти
за нуждите на водено наказателно производство, такива правомощия се
предоставяли на административни органи в изрични разпоредби на закони във
връзка с осъществяваната от тези органи контролна административна дейност. Към
отговора на ВОП е било прикрепено и уведомяването от РП - Д. до ВОП, с което е
направен отказ за ползване на имота, по съображение, че след решаване на делото
от прокурора и внасянето му в съда, складът следва да бъде обезпечен като
помещение, в което е била развивана престъпна дейност, с цел евентуално
провеждане на съдебен оглед при необходимост. Сочи, че с оглед отговора на ВОП,
че следва да потърси ефективна защита по арг. от чл.
111, ал.3 от НПК е подал жалба до ДРС за отмяна на отказа на прокурора за
връщане на недвижимия имот. С определение № *
г. ДРС оставил без разглеждане като недопустима жалбата, тъй като вещта спрямо,
която е постановен оспореният отказ на ДРП няма и не може да има качеството на
веществено доказателство. В определението било посочено, че следва да оспори
отказа на районната прокуратура пред горестоящата.
Поради изчерпана възможност за защита по реда на оспорването на отказа на ДРП
да даде достъп до имота на ищците преди приключване на наказателното
производство, ищците завели настоящото дело. Сочи, че в недвижимия имот
липсвали вещи - машините с които е осъществявана престъпната дейност. Сочи, че
получил постановление № * г. от 23.12.2015 г.
на ДРП, с което е освободен достъпа до недвижимия имот. В постановлението било
посочено, че ключът за имота е предаден на инспектор в РУ МВР - В.д.. При
свързване с инспектора, същият посочил, че ключа не е в него. Владението върху
имота било предадено на 21.01.2016 г. за което бил съставен констативен
протокол. Отправя се искане до съда за осъждане
на Пр. на Р.Б. да
заплати причинените вреди. Моли за
присъждане на извършените по делото разноски.
В открито съдебно
заседание ищците чрез процесуален представител поддържат предявените искове в
увеличените размери и молят за уважаването им. Настоява се, че от събраните в
хода на производството са установени претендираните
имуществени и неимуществени вреди. Представят писмена защита, в която излагат
подробни съображения по същество на спора.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът – П. на
Р.Б., е депозирал писмен отговор, в
който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции.
Счита, че Пр. на Р. Б. не
е пасивно процесуално легитимирана по предявените искове, тъй като съгласно
наведените в исковата молба твърдения актът, от който твърдят да са произтекли
вредите е издаден от разследващ полицай от ТЗ БОП В. – констативен протокол от
22.03.2012 г. Оспорва като недоказани претендираните
имуществени вреди, изразяващи се в ремонт и покривни работа на сградата и на водопровдни тръби с оглед липсата на данни за състоянието
им преди датата на запечатване на обекта. Извършването на ремонтни дейности не
били във връзка с прокурорския акт, като това се дължи на обикновеното й
потребление и овехтяване, поради което намира, че не са в причинна връзка с
поведението на ответника. Настоява се, че действията по запечатване на сградата
са законосъобразно извършени в рамките на правозащитната дейност на органа по
разкриване на престъпленията. Твърди, че не е налице бездействие, тъй като с
прокурорско постановление от 23.12.2015 г. ОП В. е постановено освобождаване на
достъпа до недвижимия имот. Намира за неоснователно искането за обезщетяване на
вредите за пропуснати ползи, поради това, че не е доказано възможността за
сигурно увеличаване на имуществото на ищците. Ищците са лишени правомерно,
поради извършване на престъпна дейност от наемателя им, което е довело до
запечатване на помещението. Релевира се и възражение
за погасителна давност по главните и акцесорни
претенции за събитията от 22.03.2012 г. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание
ответникът оспорва исковете в увеличените размери, в т.ч. възражението за
давност в увеличената част от всеки от исковете. Настоява се, че същите са
недоказани по основание и размер и се моли за отхвърлянето им.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а от представения нотариален акт № *г.
за собственост върху недвижим имот К.К.Е.е призната за собственик на дванадесет
сгради, тоалетна и помпена станция всички построени върху терен в с.Д., обл.Варненска.
Липсва спор, а и видно от удостоверение за наследници с изх. № * г. се установява, че ищците И.А. и Ф.В. са наследници на К.К.Е.
От представения по делото договор за наем от * г. И.М.А. в качеството на наемодател е
предоставил на Д.М. в качеството на наемател временно и възмездно ползване стопанска сграда №
3 по кадастралния план на свинекомлекс с.Д., като е
уговорено имотът да се ползва по предназначение за отглеждане на гъби. Съобразно
т.2.1 от раздел ІІ от Договор за наем е договорена наемна цена в размер на 1600
лв. за срок от осем месеца за периода от 01.12.2011 г. до 01.08.2012г.
Съгласно Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение на 16.03.2012 г. в с.Д., обл.Варненска е претърсен микробус П. Б. червен на цвят, паркиран в двора на
стопанска сграда, находяща се в северния край на с.Д.,
като автомобила е бил паркиран на 2м. от отворените метални врати на сградата с
отворени задни врати.
Не е спорно, че въз основа на тези действия е образувано д.п.,
преобразувано в следствено дело №* г. на ОСлО при ОП В., пр.пр. *г. на РП-Д. на 16.03.2012г.
Съгласно протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал.2 от НПК на 17.03.2012 г. е извършено претърсване в склад, находящ
се в с.Д. и състоящ се от 2 преходни помещения и са иззети заготовки и кутии за
производство на цигари. Претърсването е завършило със запечатване на
помещенията от разследващите полицай в ТЗ БОП В.. Протоколът за претърсване и
изземване е одобрен от съда (л.27 от д.п.) с определение № * г. по чнд№ * г. на РС – Д. и с определение № *г. по чнд №
97/2012г. на РС – Д..
Видно от констативен протокол от 22.03.2012 г. на ст. разследващ полицай
при БОП В., порталната врата към дворното място и входната врата на сградата е
запечатана с лепки с подписа на разследващия полицай. Съобразно протокола
вратата към дворното място се затваря единствено с метален пост, а тази към
складовото помещение с катинар, ключа за който се предава на М.К. – инспектор при РУП Д.. Протоколът е
подписан от старши разследващ полицай и двама свидетели.
Видно от молба вх.№ * г. на РП- Д. И.А. е поискал освобождаване на имота му
в най-кратък срок, запечатан по д.п. №* г.
Видно от молба- искане с вх.№ * г. до РП Д. ищецът А. е поискал преди завършването на
наказателното производство да бъде освободена собствената му стопанска сграда,
тъй като няма качеството на обвиняем по делото. Отправено е искане да бъде
конституиран като пострадал по делото.
Съгласно отговор от районния прокурор на РП-Д. от 13.03.2015 г. се сочи, че в помещението собствено на ищеца А. и
отдадено под наем в предходен период е била извършвана престъпна дейност, като
горното е довело до ограничаване на достъпа на помещението на лица, с цел
обезпечаване на възможността за извършването на допълнителни действия, свързани
с имота, ако нуждите на разследването наложат това, като до окончателното
приключване на разследването по делото, помещението следвало да остане на
разположение на разследващите органи.
Подадена е жалба от ищеца до ВОП, в която е направено искане да извърши
проверка за спазване на процесуалните срокове и процедурите, предвидени в
процесуалните закони.
Във връзка с извършената от ВОП на ДРП проверка е постъпило писмо от ДРП
във ВОП от 17.04.2015г., във който са посочени причините за по- дългите срокове
при подготовката на делото за внасянето му в съда, като е обосновано, че
причините поради което е отказано даване на разрешение за разпечтване
на склада и ползването му от собственика, е че след решаване на делото по
същество от прокурора и евентуалното му внасяне в съда, складът следва да бъде
обезпечен, като помещение, в което е развивана престъпна дейност с цел
евентуално провеждане на съдебен оглед при необходимост. Посочено е, е са извършени множество процесуално-следствени дейности,
поради което срокът на разследване е продължаван, като към датата на отговора е
постъпило мнение за предаване на съд на двамата обвиняеми.
С писмо изх. №* г. от ВОП, отправено до И.А. е посочено, че не са налице правомощия на Пр.и
разследващите органи да запечатват недвижими имоти за нуждите на воденото
наказателно производство. Сочи се, че притежаваният недвижим имот е приобщен
неправилно като веществено доказателство и може да обжалва това действие пред
съд.
Видно от определение № *г. по чнд. №* г. на ДРС, депозираната от ищеца жалба
срещу отказа на прокурора да възстанови правото на ползване върху процесната
сграда е оставено без разглеждане.
Съгласно постановление от 23.12.2015 г. на ДРП е постановено освобождаване
на достъпа до недвижимия имот.
С писмо от 15.01.2016 г. е указано на Началника на МВР – В.д. да извърши
действия по отваряне на склада в полза на ищеца.
От приемо-предавателен протокол от * г. се установява, че инспектор М.К. от МВР В.д., отключил и предал ключа за
помещение, в източната част на имота, находящо се в
с. Д., на И.А..
Съгласно протокол № * г. по нохд № * г. на ДРС делото е приключило с
подписване и вписване в съдебния протокол на окончателен вариант на
споразумение между Пр.и обвиняемите.
Видно от приобщеното към материалаите по делото
ч.гр.д. № * г. по описа на РС Д., по реда на чл. 207 от ГПК е прието заключение на
комплексна съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертиза, от която се
установява, че общата стойност на ремонтните покривни работи възлиза на
6907лв., а за ремонт на водопроводни тръби – 200лв., при което общата стойност
възлиза на 7107лв.
По делото са изготвени две съдебно-оценителни експертизи, като приобщена
надлежно към настоящото производство е допусната повторна СОЕ на в.л. Б.А.
размерът на средно-пазарния наем на процесния недвижим имот възлиза на 650лв.
месечно или 1,19лв. на кв.м.
По делото са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на двама
свидетели при режим на водене от ищците. От показанията на свидетеля Х.Х.И. се установява, че 2011-2012г. имотът на
И.А. бил запечатан от прокуратурата, като многократно се е опитвал да
разпечатат имота. Отишъл заедно с ищеца да извършен ремонт на сградата, но не е
имало достъп до нея. Установява се, че трябвало да извършат подновяване на
покрива и се сменят ръждясалите тръби, като И. бил притеснен да не се срути
цялата сграда. И. споделил, че очаква доходи от сградата затова искал да я
ремонтира и да я отдаде отново под наем. Сочи, че е посещавал няколко пъти
имота, но не е имало течове и други проблеми с покрива, преди това сградата
била ремонтирана, годна за отдаване под наем. След отпадане на ограничението на
достъпа до имота И. нямал достатъчно парични средства, за да отремонтира имотът. Споделя, че след предаване на имотът
покривът бил рухнал, имало спукани тръби, паднали на земята. И. изпаднал в шок,
търсел пари на заем, за да отремонтира сградата, но
до момента не е извършван ремонт на сградата. От показанията на свидетеля К.Е.М., се установява, че сградаите,
намиращи се в процесния недвижим имот са били ремонтирани преди отдаването им
под наем, като през 2012 г. е отдал процесната сграда под наем за отглеждане на
гъби. По-късно Ф. узнала от племенницата си, че имотът е запечатан и трудно го
преживяла. След разпечатването посетили заедно сградата видели дупка в покрива и стените били
започнали да се рушат, мазилката била паднала, имало течове и ръждясали тръби.
Сочи, че от притесненията баща ѝ получил главоболие, тревожил се, че не
разполагат със средства да ремонтират имота. Ф. получавала малка пенсия и
плачела по телефона, когато се обажда да попита за имота и от къде ще намерят
средства за ремонта. Споделя, че сградата била винаги поддържана, преди това
също била отдавана под наем, като баща ѝ и леля ѝ разчитали на
доходите от наемите. Имотът не бил ремонтиран до момента, поради финансови
затруднения.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове намират правното
си основание в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗЗД. В тази императивна
правна норма е залегнал основаният принцип в правото да не се вреди другиму (neminem laedere).
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа, като отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа е за чужди противоправни
виновни действия или бездействия и има обезпечително-гаранционна функция. Това
е така, тъй като тяхната отговорност произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица, за подбора, действията и контрола на които
отговаря възложителят. На това основание отговорността при деликт
е солидарна - между възложителя на работата и причинителя на вредите при и по
повод възложената му работа.
За основателността на така
предявените искове е необходимо
ищците да установят при условията на
пълно и главно доказване, че всеки от тях е претърпял вреди
вследствие на запечатването на имота от твърдения вид, характер и интензитет –
по отношение на имуществените вреди за претърпени загуби – конкретни и реално
сторени разходи по вид, количество и стойност в претендирания
период, а за пропуснати ползи – сигурно увеличение на имуществото на всеки от
ищците, по неимуществените – интензитета и продължителността на претъпените
болки и страдания; че вредите са настъпили при или по повод изпълнение на
възложената работа на служители на ответника;
наличието на причинна връзка между вредите и неправомерното поведение на
служители на ответника; размера на претендираните
вреди по отделни пера. Вината се предполага до установяване на противното на
основание чл.45, ал.2 от ЗЗД. За да отблъсне заявените претенции ответникът
следва да докаже, че законосъобразно във връзка с наказателното производство е
извършено запечатването на недвижимия имот и основанието за задържането му в
процесния период.
В случая на основание
чл. 146, ал.1, т. 3 от ГПК е прието за безспорно и ненеждаещо
се от доказване, че недвижимият имот, находящ се в с.Д.,
общ.В.д., обл.В., представляващ масивна стопанска
сграда за опрасване с площ от 548 кв. м. е собственост на двамата ищци; че
имотът е отдаден под наем на трето лице Д.М. /гражданин на Р. М./, като управител и
представляващ "Д. *" ЕООД; че на 22.03.2012 г. сградата е запечатена във връзка с
воденото ДП №*г. по описа на ТЗ БОП -В. и
образувано сл.д. №* г. на ОСлО – ОП- В.; че на
23.12.2015 г. е освободен достъпа до недвижимия имот.
Първият спорен по делото
въпрос е относно пасивната процесуално-правна и материалноправна
легитимация на ответника да отговоря по предявените искове като в този смисъл е
наведено правоизключващо възражение от Пр.на Р. Б..
Съобразно разпоредбата
на чл.7 от Конституцията на Р.Б., Държавата отговаря пряко за вредите,
причинени от незаконните актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон,
уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните
държавни органи като нейни процесуални субституенти,
отговорността за вреди може се реализира на основание чл. 49 ЗЗД (в този смисъл
е и трайно установената съдебна практика Решение № 110 от 14.06.2013г. по гр.
д. № 93/2012г. на ВКС, IV г.о. и други./. В случая трети за наказателното
производство лица претендират, че от действия
на органите на досъдебното производство са причинени вреди, поради което
не може да се обоснове отговорността на държавата по ЗОДОВ, а претенцията
следва да се разгледа по общите правила на ЗЗД, в частност разпоредбата на чл.
49 от ЗЗД. Доколкото заявените претенции не са насочена пряко срещу
разследващите органи и прокурорите издали актовете, от чиято незаконосъобразност
се твърди да са настъпили имуществени вреди, в който случай функционалният им
имунитет би обусловил извод за недопустимост, а срещу възложителят – Пр.на Р.Б.,
чиято гаранционно-обезпечителна отговорност може да се ангажира, предявените
искове са процесуално допустими и съдът дължи произнасяне по същество на спора
(така и Определение № 1104 от 07.11.2013г. на ВКС по гр. д. № 3940/2013г., III
г.о.; Определение № 384 от 18.03.2015г. на ВКС по гр.д.№ 349/2015г., IV г. о.;
Определение № 1151 от 12.12.2017г. на ВКС по гр.д. №
2960/2017г., IV г. о.).
От съвкупния анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че Пр.на Р. Б.
носи отговорност за причинените от нейни длъжностни лица при и по повод
възложената работа вреди.
Съгласно разпоредбата на
чл.212, ал. 2 от НПК досъдебното производство
се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по
разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване,
изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената
възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършва
обиск при условията и по реда на чл. 164,
като за това се уведомява прокурора.
Не е
спорно в случая, че досъдебното производство №* г. е образувано на 16.03.2012 г. в с.Д., обл.Варненска, с първото
действие по разследването чрез претърсване на микробус, паркиран в двора на
стопанска сграда, находяща се в северния край на с.Д..
На следващия ден в рамките на вече така образуваното досъдебно производство е
извършено претърсване и изземване в процесния склад, находящ се в с.Д. и са иззети заготовки и кутии за
производство на цигари, а на 22.03.2012 г. сградата е запечатана
от старши разследващ полицай чрез действия по залепване на ограничителни ленти
и поставяне на катинар на входната врата на сградата, ключът на който се
предава за съхранение полицай от съответното РПУ. Следователно, действията по така
нареченото запечатване на недвижимия имот са осъществени в рамките на воденото
досъдебно производство при извършване на действия за разкриване на
престъпления.
Съгласно разпоредбата на
чл. 127 от КРБ Пр.на Р.Б. следи за спазване на законността, като ръководи разследването
и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане и предприема действия за
отмяна на незаконосъобразни актове. Ако и други лица са отговорни за
причинените вреди (органи на полицията и прочие) това не изключва отговорността
на Прокуратурата, която следи за законността на проведените процесуални
действия под нейн надзор. Това произтича и от
разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, съобразно която ако неколцина са причинили вреди отговарят солидарно пред пострадалия.
Последният сам избира дали да ангажира солидарната отговорност на лицата или да
предяви исковете си срещу един от тях.
По изложените
съображения съдът приема, че Пр.е материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове.
На следващо място,
спорен по делото е въпросът за наличие на противоправно
деяние от служители на Пр., с довод, че запечатването на сградата е извършено законосъобразно в
рамките на водено досъдебно производство, тъй като с него се извършва
правозащитна дейност по разкриване на престъпление.
Съобразно регламента на чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши
наказателното производство, като предметите, иззети като веществени
доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши
наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на
обективната истина и не са предмет на административно нарушение.
В случая, както се коментира по-горе, е извършено запечатване на недвижим
имот в рамките на образуваното досъдебно производство. Недвижимите имоти не
попадат в обхвата на цитираната разпоредба на НПК. Същата касае единствено
движими вещи. Недвижимите имоти не са веществени доказателства и не подлежат на
изземване. Допустимите процесуално-следствени действия на органите на
досъдебното производство се разпростират
до хипотезите на претърсване и изземване от помещения след предварително и последващо одобрение на съда, когато са налице данни за
извършено престъпление или има основание да се счита, че в процесния имот се
укриват предмети, чието държане е забранено или върху които следи от
престъплението. Не намира законова опора извършеното действие от разследващия
орган по така нареченото „запечатване“ на недвижимия имот. С действията по
поставяне на ограничителни ленти и поставяне на катинар, ключът от който се
съхранява в държавен орган, незаконосъобразно е отнето владението и е ограничен
достъпа на собствениците до собствения имот. След осъществяване на
законосъобразни действия по претърсване и изземване в склада в с. Д.,
разследващите органи не са имали никакво основание да ограничават достъпа на
собствениците до обекта. Аргументът, че в хода на разследването може да
възникне необходимост от допълнителни следствени действия – оглед на склада, е
необоснован. Нито поводът за образуване на досъдебното производство, нито
повдигнатите обвинения сочат на такава необходимост. Дори и да възникне такава
липсва законово основание недвижимият имот да се отнема от владението на
собствениците. Че това е сторено липсва спор между страните, а и от издаденото
постановление за освобождаване достъпа до имота и представения по делото приемо-предавателен протокол се установява, че
собствениците са лишени от възможността да упражняват в цялост правото си на собстсвеност.
По изложените съображения съдът намира, че е налице основание за ангажиране
отговорността на Пр.за причинените на ищците вреди.
Предвид на това следва да бъде разгледана всяка от претенциите на ищците
поотделно с оглед установяване на размера, който би подлежал на репариране.
По претенцията за осъждане на ответника да заплати на И.М.А. и Ф.В. сумата от по
3553,50 лева за причинени имуществени вреди, представляващи ремонт на покривни
работи и ремонт на водопроводни тръби, за периода от 02.08.2012 г. до
23.12.2015г., съдът намира следното:
Срещу така предявената претенция за претърпени загуби ответникът е релевирал правоизключващо
възражение, че същите са недоказани с оглед състоянието на имота преди
запечатването ми и че същите не се намират в причинно-следствена връзка с
действията на прокуратурата.
За установяване основателността на тази претенция ищците са ангажирали
гласни доказателства, както и СТЕ и СОЕ. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Хари Исмаил и Кюляйт Мустафа като
последователни, вътрешнологични и кореспондиращи на
събраните по делото доказателства, в частта, в която излагат, че преди отдаване
на процесния имот под наем същият е отремонтиран и
предаден в добро състояние, не е имало течове, паднали мазилки и други повреди
по него. Свидетелят Исмаил недвусмислено заяви, че участвал и помагал при
ремонта, сградата е била не в идеално, но в добро състояние, но не е имало
пропадане на покрив, течове, ръждясали тръби и прочие. Имотът в случая е
отдаден под наем на 30.11.2011 г., а запечатването на имота е извършено на
22.03.2012 г., т.е. само няколко месеца след предоставянето му наемателя, поради
което не може да се приеме, че за кратък срок е настъпила амортизация
съизмерима с установените от вещите лица увреждания. Сградата е отдадена под
наем за ползването ѝ по предназначение и в добро състояние, поради което
възражението на Прокуратурата, че имотът не се е намирал в такова състояние са
неоснователни. В тази връзка съдът кредитира заключението по приетата по ч.гр.д. № * г. по описа на РС Д., по реда на чл. 207 от ГПК
комплексна съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертиза относно
установените щети – пропадане на част от покрива, нарушена фасада, фуги,
напукани водопроводни тръби, доколкото същата е извършена непосредствено след
връщане на владението върху имота от Прокуратурата. Тези увреждания са
настъпили в периода, в който Пр.неоснователно е ограничавала достъпа на
собствениците до имота. Последната не е положила грижата на добрия стопанин, за
да предприеме действия да ограничи риска от повреждане на имота, чието държане
осъществява. Ето защо съдът намира, че поведението ѝ се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилите вреди.
Относно размера на така установените увреждания съдът кредитира като
обективно, пълно и компетентно дадено заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от страните и от която се
установява, че общата стойност на ремонтните покривни работи и ремонт на водопроводни тръби възлиза на
7107лв. Не е спорно, че ищците са съсобственици
при равни права, поради което и следва да понесе разходите за имота по равно.
Ето защо Пр.следва да обезщети всеки от съсобственици със сумата от 3553,50лв.
, поради което предявените искове се явяват изцяло основателни в този
претендиран размер.
С оглед изложеното основателно е искането на ищците за присъждане на
законната лихва от датата на връщане на фактическата власт върху имота
-23.12.2015 г. до окончателното плащане
на задължението.
С оглед извода за основателност следва да бъде разгледано релевираното в
условие на евентуалност възражение за погасяване по давност на претенциите.
Съгласно съдебната практика датата
на изискуемост на вземането за вреди от деликт,
поради необосновано задържани (невърнати) веществени доказателства, които са
иззети за да документират осъщественото престъпление е датата на действителното
проявление на увреждането, респ. при прекратено наказателно производство -
датата на влизане в сила на крайния прекратителен
акт, поради което от този момент тече погасителната давност (в този
смисъл Решение
№23/08.04.2020 г. по дело
№1944/2019г. на ВКС).
В случая датата на настъпване на вредата е на 22.03.2012 г. със
запечатването на имота, но момента, от който може да бъде упражнено правото е
23.12.2015г. – предаване на недвижимия имот след постановлението на прокурора
за освобождаване достъпа до процесния имот, т.е. тогава вредата действително се
е проявила. Претенциите за имуществени вреди се погасявят
с общата пет годишна давност по аргумент
от чл. 110 от ЗЗД. Исковата молба е подадена на 16.03.2016 г., макар и пред
ненадлежен съд (Административен съд – В.), установено от касационната проверка
на Върховния административен съд, но последиците от предявяването ѝ
следва да бъдат зачетени по аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ГПК.
С оглед на изложеното възражението за погасяване на вземанията за главници и мораторни лихви по давност са неоснователни.
По претенцията за осъждане на ответника да заплати на
всеки от ищците от по 13760 лева, обезщетение за лишаване от ползването и неотдаването под наем на процесния
недвижим имот за периода от
02.08.2012 г. до 23.12.2015г., съдът намира сследното:
Съгласно задължителните указания
дадени в ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК
на ВКС, обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага. Установяването на пропуснатата полза се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало,
ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му
към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална,
а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива
на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата
полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради
това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й,
пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната
полза ще е налице например, когато, в резултат от забавата, кредиторът е
пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез
предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез
използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал
възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия.
В случая от анализа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установи при условията
на пълно и главно доказване, че ищците са могли да реализират сигурна печалба в
твърдяния размер чрез отдаване на имота под наем. От
показанията на свидетелите и допуснатата СТЕ се установи, че състоянието на
сградата – пропаднал покрив, течове, срутена мазилка на стените, я прави
негодна за употреба, от което съдът намира, че обективно имотът не е можел да
се отдава под наем в това състояние. От друга страна, не се ангажираха
категорични доказателства, че преди това имотът е отдаван под наем, като
показанията на свидетелката Мустафа не следва да се кредитират, доколкото
същата изрази несигурност и не заяви с категоричност кога и на кое лице е
отдаван имотът, от което съдът намира, че в тази част показанията сочат на
заинтересованост от изхода на спора. Но дори да се приеме обратното, фактът, че
преди това е имало наематели не може да обоснове категоричен извод, че веднага
след прекратяване действието на стария договор от осем месеца до 01.08.2012 г.
ищците са уговорили отдаването му под наем на друго лице, респективно са лишени
от възможност да сторят това за този период до отпадане на ограниченията спрямо
имота. Няма данни другите стопански постройки, собствени на ищците, да са
отдавани под наем за този период, респективно да е имало търсене на пазара и
ищците да са пропуснали да реализират сигурна печалба за периода от
02.08.2012г. до 23.12.2015г. Установи се, че към настоящия момент имотът все
още не е ремонтиран и не е отдаден под наем, т.е. същият не генерира доходите,
които ищците са очаквали, макар достъпът до имота им да е разрешен вече повече
от пет години. Следователно не се доказа сигурно увеличение на имуществото на
ищците, от което те да са лишени, поради което исковете следва да се отхвърлят
изцяло.
По тези съображения претенциите за заплащане на сумите от по 13760 лева, обезщетение за лишаване от ползването и неотдаването под наем на процесния недвижим имот за периода от
02.08.2012 г. до 23.12.2015г. следва да се отхвърлят изцяло. В тази
връзка неоснователни за и аксесорните претенции за
присъждане на обезщетение за забава за претендирания
период на основание чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на претенциите за осъждане на ответника да заплати на И.А. сумата от
6000 лева, представляваща неимуществени вреди, считано от 02.08.2012 г. до
23.12.2015г., и на Ф.М.В. сумата от
4000 лева, представляваща неимуществени вреди считано от 02.08.2012 г. до
23.12.2015г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, съдът намира следното:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира претенциите за заплащане на неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, претърпени от ищците от поведението на служители на Пр.за
доказани по основание.
Размерът на
обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено от
критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за
съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС №
4/1968 год. определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, възраст и др.
За обосноваване размера
на претенцията за заплащане на неимуществени вреди са ангажирани гласни
доказателства. Установи се от разпита на свидетеля К.М., чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, но намира за
последователни, вътрешнологични и непротиворичеви,
поради което им дава вяра, че след ограничаване достъпа до имота от органите на
досъдебното производство баща ѝ – И.А., изпитвал силни притеснения,
подавал многократно молби за освобождаване на имота, а след отпадане на
ограниченията и при посещение на имота изпаднал в стресово състояние от
установените увреждания по сградата. Установи, че А. изпитвал главоболие и
притеснения относно намиране на средства за отремонтиране
на сградата. От показанията на свидетеля Исмаил също се установи, че А.
изпитвал тревожност за състоянието на сградата, както и че многократно е
опитвал да възвърне фактическата си власт върху съсобствения имот чрез подаване
на жалби и молби в Пр.и съда. Последното се установи категорично и от
приобщените по делото писмени доказателства за многократно сезиране на различни
държавни институции през целия период на ограничаване на достъпа до имота. Още
повече дори след постановлението на прокурора за освобождаване на имота ищецът
отново е имал затруднения с предаване на фактическата власт върху процесната сграда
– отново е препращан към друго лице, на което е предаден ключа от катинара, с
който е била заключена сградата, като фактическото предаване е извършено едва
на 21.01.2016 г. Запечатването на имота е продължило необосновано дълго време –
в период от три години, през който ищецът е изпитвал притеснения относно
възможността да ползва собствената си вещ.
По тези съображения
съдът намира, че извършеното неправомерно деяние спрямо него се е отразило
неблагоприятно върху нормалния ритъм на живот на ищеца А., като му е създало
неприятни усещания от здравословно и емоционално естество.
При съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на
средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната
към момента на настъпване на увреждането, както и като съобрази че цялата
активност за отпадане на ограниченията по отношение на имота, налага извода, че
справедливият размер на паричното обезщетение за установените неимуществени
вреди, причинени на И.А. възлиза на сумата от 1000 лева. Съдът намира, че тази
сума би репарирала изживените от ищеца негативни емоции и съответства на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което искът следва да бъде
уважен до този размер. За разликата до пълния претендиран размер от 6000лв.
искът следва да се отхвърли.
По отношения на ищцата Ф.В.
от показанията на свидетелката М. се установи, че същата
изпитвала тревога от ситуацията, за която узнала по-късно, плачела от
притеснения относно необходимите финансови средства за възстановяване на
щетите. Не се установиха вреди над обичайните такива относно емоционалното
ѝ състояние и последствията от неправомерното деяние. Още повече в процесния
период същата е била в чужбина, а цялата активност по подаване на молби и жалби
за освобождаване на имота е поета от ищеца А..
С оглед на това и като
съобрази коментираните по-горе критерий за определяне размера на дължимото
обезщетение съдът намира,че сума от 800лв. би репарирала изживените от ищцата Ф.В.
негативни емоции и съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. За
разликата до пълния претендиран размер от 4000лв. искът следва да се отхвърли.
Предвид извода за
частична основателност на претенциите следва да се разгледа възражението за
погасяване по давност и на тези вземания, направено в отговора на исковата
молба и поддържано в съдебно заседание.
От коментираната по-горе
в настоящите мотиви съдебна практика относно началния момент на давността,
съдът намира възражението за неоснователно. Претенциите са заявени на 16.03.2016
г., т.е. преди изтичане на законово предвидената петгодишна погасителна давност
от датата на извършване на деликта.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците се
следват претендираните разноски по делото за
заплатени държавни такси и депозити за
вещи лица.
Видно от представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК и представените
по делото доказателства ищецът И.А. е сторил разноски в общ размер на 8065лв.,
от които 6300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство, за заплатено адвокатско възнаграждение 300лв. в обезпечаване на
доказателства, 135лв. за държавни такси, 1330 лв. за депозити за СОЕ и СТЕ.
Срещу претендираното адвокатско възнаграждение
ответникът е релевирал възражение за прекомерност,
което съдът намира за частично основателно. Съдът съобрази фактическата и правна
сложност на делото, броя на предявените искове, материалния интерес, броя на
проведените съдебни заседания, предвидения в Наредбата № 1/2004 г. минимален
размер към датата на сключване на договора за правна помощ, както и продължителността
на производството пред различни съдебни инстанции, намира че възнаграждението
следва да се намали на сумата от 3000лв. По тези съображения съобразно
уважената част от исковете, сумата за разноски, която следва да се възложи в
тежест на Пр.възлиза на 930,68лв.
Сторените от ищцата Ф.В. разноски възлизат на сумата в общ размер на
6435лв., от които 6000лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство, за заплатено адвокатско възнаграждение 300лв. в обезпечаване на
доказателства, 135лв. за държавни такси. Срещу претендираното
адвокатско възнаграждение ответникът е релевирал
възражение за прекомерност, което съдът намира за частично основателно. Съдът
съобрази фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове,
материалния интерес, броя на проведените съдебни заседания, предвидения в
Наредбата № 1/2004 г. минимален размер към датата на сключване на договора за
правна помощ, както и продължителността на производството пред различни съдебни
инстанции, намира че възнаграждението следва да се намали на сумата от 3000лв.
По тези съображения съобразно уважената част от исковете, сумата за разноски,
която следва да се възложи в тежест на Пр.възлиза на 701,64лв.
С оглед изхода на спора на насрещната страна се дължи сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал.8 от ГПК вр. Наредбата за правна помощ, поради което
съобразно отхвърлената част от исковете следва да се понесат, както следва от
ищеца И.А. – 60,35лв., а от ищеца Ф.В.
– 59,68лв.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Пр.на Р.Б., с адрес гр. С., бул. В. № *, да заплати
на И.М.А., ЕГН **********,***, сумата от 3553,50 лева (три хиляди петстотин петдесет и три лева и петдесет
стотинки) за причинени имуществени вреди, представляващи ремонт
на покривни работи и ремонт на водопроводни тръби, поради
необоснованото запечатване от органите на досъдебното производство, пр.пр. №* г.
на РП Д., на недвижим
имот - собственост на И.А. и Ф.В., находящ
се в с. Д., общ. В.д., обл. В., представляващ масивна
стопанска сграда с площ от * кв. м. и неполагане на дължимата грижа за чуждата
собственост, за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1000 лева (хиляда лева),
представляваща неимуществени вреди, за същото деяние, считано от 02.08.2012 г.
до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2015
г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. 84, ал. 3
от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 13760 лева, представляваща имуществени вреди - обезщетение за лишаване
от ползването на и
неотдаването под наем на процесния недвижим имот - собственост на двамата ищци,
находящ се в с.Д., общ.В.д., обл.В.,
представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от *
кв. м., за периода от
02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и иска за
заплащане на неимуществени вреди за
разликата над присъдените
1000лв. до претендирания
размер от 6000лв., на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Пр.на Р.Б., с адрес гр. С., бул. В. № * да заплати на Ф.М.В., ЕГН **********,***, сумата от 3553,50 лева (три хиляди петстотин петдесет
и три лева и петдесет стотинки) за причинени
имуществени вреди, представляващи ремонт на покривни работи и ремонт на
водопроводни тръби, поради необоснованото запечатване от органите на досъдебното
производство, пр.пр. №* г. на РП Д., на недвижим имот -
собственост на И.А. и Ф.В., находящ
се в с. Д., общ. В.д., обл. В., представляващ масивна
стопанска сграда с площ от * кв. м. и неполагане на дължимата грижа за чуждата
собственост, за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от
800лева (осемстотин лева), представляваща неимуществени вреди, за същото
деяние, считано от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 13760 лева, представляваща имуществени
вреди - обезщетение за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на процесния
недвижим имот - собственост на двамата ищци, находящ
се в с.Д., общ.В.д., обл.В., представляващ масивна
стопанска сграда за опрасване с площ от 548 кв. м., за периода от 02.08.2012 г. до
23.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и иска за заплащане на
неимуществени вреди за разликата над присъдените 800лв. до претендирания
размер от 4000лв., на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Пр.на Р.Б., с адрес гр. С., бул. В. № *, да заплати на И.М.А., ЕГН **********,***, сумата
от 930,68лв. (деветстотин и
тридесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Пр.на Р.Б., с адрес гр. С., бул. В.№ *, да заплати
на Ф.М.В., ЕГН **********,***, сумата от 701,64лв.. (седемстотин и един лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********,*** да заплати на Пр.на Р.Б., с адрес гр. С.,
бул. В.№ *, сумата
от 60,35лв. (шестдесет лева и
тридесет и пет стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Ф.М.В., ЕГН **********,***, да заплати на Пр.на Р.Б., с адрес гр. С., бул.
В.№ *, сумата от 59,68лв. (петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 3
от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :