Р Е Ш Е Н И Е
№
................/ 10.2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Галина
СЛАВОВА,
като разгледа докладваното
от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №1482/2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.№33317/18.05.2018г. на Щ.Д.К.,
ЕГН ********** и Е.Ц.И.-К., ЕГН **********- лично и като законни представители
на Д.Щ.К., ЕГН ********** срещу решение №1700/20.04.2018г., постановено по гр.
дело №13052/2017 г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, XXVI с-в, в частта,
с която предявените от тях срещу „Електроразпределение Север“ АД (с предходно
наименование „Енерго-Про Мрежи” АД), ЕИК ********* искове за заплащане на
обезщетение, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени
като неоснователни. Според жалбоподателите, решението в тази част е неправилно
и незаконосъобразно. Считат, че ТР №4/2012г. на ВКС, на което се е позовал ВРС
е неприложимо в настоящия случай. Твърдят, че със спирането на ел.
захранването, между тях от една страна, и ответното дружество –от друга, е
възникнала деликтна облигационна връзка. На следващо място изразяват
несъгласието си с извода на първоинстанционния съд, че дете на 7-9 години не
може да изпитва изложените в исковата молба чувства. Твърдят, че поради
емоционалната близост между родителите и детето всички негативни емоции са се
отразили и върху последното. Оспорват и извода на ВРС, че причинителят на
уврежданията, претърпени от Щ.К. е останал неустановен. Излагат, че е житейски оправдано при липса на
ел. захранване да се търсят алтернативни източници посредством закупването и
експлоатацията на посочените електрогенератори. В заключение молят решението да
бъде отменено в обжалваните части, като на негово място бъде постановено друго,
с което предявените искове бъдат уважени изцяло за претендираните суми, както и
да им бъдат присъдени направените по делото разноски. В о.с.з. жалбата се
поддържа лично и чрез пълномощник.
Ответната
страна, чрез
представения писмен отговор изразява становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Счита, че решението в обжалваните части е правилно
и законосъобразно, като при постановяването му първоинстанционният съд
всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в
тяхната съвкупност. Излага, че фактите по делото, имащи значение за правния
спор са точно установени, като от тях са
изведени правилни фактически и
правни изводи за неоснователност на предявените искове. В заключение моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано – в обжалваните части.
Претендира и присъждане на направените разноски.
От своя страна "Електроразпределение Север"
АД (с предишно наименование
„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД), е депозирало въззивна жаба вх.
№31734/14.05.2018г. срещу Решение №
1700/20.04.2018 г. по гр.д. № 13052/2017 г. по описа на ВРС, XXVI с-в, в
частта, с която дружеството е осъдено да възстанови захранването с електрическа
енергия в обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен №
**********, находящ се в с. Долище, община Аксаково, област Варна, собственост
на Д.Щ.К.; както и в частта, с която е осъдено да заплати на Д.Щ.К. сумата в
размер на 8000лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи в
резултат от неизпълнение на договорно задължение. Счита, че в обжалваните части
решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че от събраните по делото
доказателства съдът установява, че захранването с електрическа енергия в
процесния обект на потребление е прекъснато от трето лице, което е оградило
съоръжението, към което процесният обект е присъединен. Излага, че към
настоящия момент единствената възможност захранването в обекта на потребление
да бъде възстановено е служителите на „Електроразпределение Север" АД да
бъдат допуснати до МТП № 5, с. Долище, но това
не се случва поради поведението на третото лице, собственик на
съоръжението. Твърди, че след приключване на настоящото дело пред първа
инстанция „Електроразпределение Север" АД е сезирало и Комисията за
енергийно и водно регулиране, с жалба, съдържаща искане за образуване на административно-наказателно производство за
налагане на имуществена санкция на лицето, което се представя за собственик на
трафопоста. Излага, че именно собственикът на посоченото съоръжение е този,
който системно прекъсва захранването в обекта на потребление, като и до
настоящия момент отказва да допусне екипите на дружеството до трафопоста.
Предвид изложените обстоятелства, твърди, че в случая липсва виновно
неизпълнение на задължение от страна на „Електроразпределение Север" АД.
Дружеството никога не е предприемало действия по преустановяване на
захранването в процесния обект на потребление. Напротив-неговите служители
правят неуспешни опити за възстановяване на захранването, които обаче са
осуетени от собственика на трафопоста. Обжалва решението и в частта, с която е
присъдено обезщетение в размер на 8000лв., като твърди, че на обезщетяване
подлежат не всички пропуснати ползи, а само тези, които са били предвидими за
страните към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена
последица от неговото неизпълнение.
Счита, че неправилно съдът приема, че елементите на сложния фактически
състав на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД са реализирани, поради което
моли решението да бъде отменено в тази му част. В о.с.з. жалбата се поддържа
чрез пълномощник.
Срещу тази жалба е
подаден писмен отговор от Щ.Д.К. с ЕГН ********** и Е.Ц.И.-К. с ЕГН ********** лично и като законни
представители на Д.Щ.К. с ЕГН **********, в който излагат съображения за
нейната неоснователност. Считат, че именно служителите на Електроразпределение
Север АД носят отговорност и вина за прекъсване на електрозахранването, тъй
като не полагат дължимата грижа за опазване собствеността на дружеството. Твърди се, че от повече от 5 години се знае за споровете с МТП №5, но независимо
от това, служителите са дали положително становище за свързване и са сключили
договор за това с ищците. По изложените съображения молят жалбата да бъде
оставена без уважение.
Настоящото производство не е
контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 79 и чл.82 ЗЗД, предявени от Щ.Д.К.,
ЕГН ********** и Е.Ц.И.-К., ЕГН **********- лично и като законни представители
на Д.Щ.К., ЕГН ********** срещу „Електроразпределение Север“ АД (с предходно
наименование „Енерго-Про Мрежи” АД), ЕИК ********* както следва: от Д.Щ.К.,
действащ чрез своите родители за осъждане на ответното дружество да възстанови
захранването с електрическа енергия на еднофамилна вилна сграда в имот ПИ
041107, местност „Среден път”, с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна в
изпълнение на договорните му задължения по договор с изх. №
В15-3354-В15-7448/23.10.2015г. на осн. чл. чл.79, ал.1 ЗЗД; от Щ.Д.К. и Е.Ц.И.-К.
за заплащане на сума в общ размер от 14 175,26 лева, представляваща обезщетение
за претърпени загуби вследствие на непозволено увреждане от страна на
ответника, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му за дейност в
обществен интерес и установените по Закона за енергетиката задължения и по-конкретно
неизпълнение от страна на служителите на ответника да възстановят
електрозахранването в обекта собственост на Д.Щ.К., след подаден сигнал и
съгласно сключения договор за присъединяване, на осн. чл. 82 ЗЗД, включваща
суми както следва: 1350 лева – разходи за закупуване на 5 бр. генератори за
монофазен ток, мощност 2.2 KW, материал: мед, въздушно охлаждане,
двигател HONDA, модел –
6,5 НР /конски сили/ AVR автоматично регулиране и
стабилизиране на напрежението, автоматичен предпазител против претоварване на
генератора, ръчно запалване, японски карбуратор с два броя изходи за 220 V и още един за 12 V, Ниво на шума е 69-72 db, с размери височина
Ответникът„Електроразпределение Север“
АД (с предходно наименование „Енерго-Про Мрежи” АД), ЕИК *********, чрез
депозирания писмен отговор излага становище, че предявените искове са
неоснователни. Не се оспорва, че е сключен договор за присъединяване на
процесния обект към електроразпределителната мрежа с изх. №
В15-3354-В15-7448/23.10.2015г. с Д.К. чрез неговия баща Щ.К. с място на
присъединяване МТП № 5 с. Долище, но твърди, че този трафопост не е собственост
на ответното дружество. След като собственикът на трафопоста Т. Кр. Т.ов с
декларация разрешил на Д.К. присъединяване към собственото му съоръжение,
процедурата по присъединяване била реализирана. На 09.05.2016г. Щ.К. уведомил
ответника, че обектът на потребление не можел да бъде използван поради конфликт
със съседи, в чийто имот е разположен трафопостът. На
27.06.2016г. бил извършен неуспешен опит за възстановяване на
електрозахранването към имота на ищците, тъй като собственикът отказал достъп
до трафопоста. Ответникът твърди, че
електрозахранването никога не е било прекъсвано от негови служители, а от
собствениците на трафопоста, които не ги допускат до имота, в който е
разположен, поради което те били възпрепятствани да възстановят
електрозахранването. Оспорва се претенцията за претърпени имуществени вреди,
представляващи разходи, поради липса на виновно поведение от страна на
ответника. Излага се, че претенцията за разходи не е доказана. Искът за
пропуснати ползи също се оспорва като неоснователен поради липса на виновно
поведение от страна на ответника, както и поради невъзможност към момента на
пораждане на задължението да бъдат предвидени вредите. Ответникът счита искът
за неимуществени вреди за неоснователен поради липса на доказателства за реално
настъпили вреди, както и поради липсата на пряка и непосредствена причинна
връзка между вредите и прекъсването на електрозахранването в процесния обект на
потребление. По изложените съображения се моли така предявените искове да бъдат
отхвърлени, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Настоящият състав, като съобрази събраните по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните липсва спор, а и от
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17, том II, рег. № 4437, дело № 160 от 2014г.,
се установява, че на 10.10.2014г. Д.Щ.К., представляван от своите родители и
законни представители, закупува недвижим имот, находящ се в землището на с.
Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, ЕКАТЕ 21988, представляващ поземлен имот с №
041107 в местността „среден път“ с площ от 2 декара, като на родителите му Щ.К.
и Е. К. е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същия имот.
Видно от представеното
копие, на 02.11.2015г. между Д.Щ.К., представляван от своя баща и законен
представител Щ.Д.К. и „Енерго-Про Мрежи“ АД е сключен договор за присъединяване
на обект на клиент към електроразпределителната мрежа за присъединяване на
ниско напрежение
№В15-3354-В15-7448/23.10.2015г. относно обект, представляващ еднофамилна вилна
сграда в с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „Среден път“, ПИ 041107
с определено място на присъединяване - РТ на МТП № 5, с. Долище. В договора са
посочени присъединителните съоръжения, които следва да се изградят, като е
определен срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните
съоръжения от 3 месеца. Договорът е сключен със срок на действие три месеца
след въвеждане на присъединения обект в експлоатация.
От констативен протокол № 11161055 от 12.12.2015г. за
кл. № 11003283676, аб. № „времянка“, се установява, че на посочената дата двама
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са посетили обекта на Щ.Д.К. в с. Долище,
като са монтирали СТИ с отбелязани характеристики в табло тип ТЕПО1Т1М с
отбелязване по заявление № 4021182 МТП-5 с. Долище, съседен аб. № 0201706, като
таблото е пломбирано с пломба № 3288.
По делото е приет Договор за строителство от
02.09.2015г., сключен между Щ.К. и Е. К.- лично и като родители и законни
представители на Д.К., с който възлагат на „СТАТ“ ООД като „строител“
изграждането на еднофамилна вилна сграда 1 ПИ 041107, местност „Среден път“, с.
Долище с РЗП 337,40 кв.м. по одобрен инвестиционен проект, със срок за
извършване на строителството- 9 месеца, считано от подписване на протокола по
чл.9, ал.2 от договора (протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво), но не по-късно от 02.12.2016г. Съгласно
договореното в чл.8, ал.2, необходимите за извършването на работата постоянни
електро- и водо-захранване се осигуряват от възложителя. В чл.30, ал.2 е
уговорена неустойка в размер на 10000 лева при забава на възложителя да изпълни
вменено му задължение по чл.8 и чл.9 от договора, продължила повече от 30
календарни дни.
От представения по делото протокол от 22.07.2016г.,
подписан от Щ.К. и Е. К.- лично и като родители и законни представители на Д.К.,
като възложители и „СТАТ“ ООД като „строител“, се установява, че на основание
чл.34 във вр. с чл.20, ал.2 от договор за строителство от 02.09.2015г. по повод
невъзможността на възложителя да осигури постоянно електрозахранване на обекта,
възложителят признава, че забавата за изпълнение на задължението по чл.30, ал.2
от договора продължава повече от 30 дни и че не е в състояние в предвидимо
бъдеще да разреши проблема, като строителят се съгласява, че с получаването на
уговорената неустойка от 10000 лева отношенията между страните се считат за
напълно уредени и договорът следва да се счита за прекратен. Посочено е, че
протоколът служи като разписка за заплащане на уговорената неустойка от 10000
лева.
Видно от представеното копие, на 07.03.2016г. е
сключен договор за наем, съгласно който наемодателите Щ.К. и Е. К. -лично и
като родители и законни представители на Д.К., се задължават да предоставят на
наемателя П. М. Т. къща с РЗП 337,40 кв.м., построена в поземлен имот № 041107
в с. Долище, не по-късно от 01.12.2016г. къщата в състояние, което позволява на
наемателя да я ползва пълноценно като жилище. Уговорено е къщата да се
предостави под наем след издаване от компетентните органи на удостоверение за
въвеждане на къщата в експлоатация, напълно обзаведена и оборудвана, надлежно
описана в приемо-предавателен протокол, при наемна цена 1000 лева на месец.
Договорът е сключен за срок от една година, считано от датата на подписване на
приемо-предавателния протокол. Съгласно чл.22, ал.2 наемателят има право да
прекрати договора едностранно и без предизвестие в случаите на неизпълнение на
задълженията на наемодателя, посочени в чл.5, ал.3 и чл.4 от договора.
От приетото по делото удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ № 31/18.04.2017г., издадено от Отдел „Строителен контрол“ към Дирекция
„Устройство на територията“ при Община Аксаково в ПИ 041107, се установява, че
в местност „Среден път“, землище с. Долище, общ. Аксаково е изградена
еднофамилна вилна сграда с гараж, за която са одобрени инвестиционни проекти от
24.08.2015г. и е издадено разрешение за строеж № 141/31.08.2015г., като
сградата е завършена в груб строеж.
Видно от констативен протокол № 11176590, на
27.06.2016г. двама служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са посетили МТП-5 в с.
Долище във връзка с оплакване на абоната Д.Щ. К., като е отбелязано, че на
място им е отказан достъп до съоръжението от представящия се за собственик на
имота, в който се намира МТП 5. На място са присъствали представители на
полицията и бащата на абоната.
От приетата кореспонденция, разменена между страните в
периода от м.октомври 2016г. до м. февруари 2017г., е видно, че „Енерго-Про
Мрежи“ АД уведомява Щ.Д.К., че с цел уреждане на взаимоотношенията между
„Енерго-Про Мрежи“ АД и собственика на трансформаторен пост МТП 5 с. Долище, на
последния е изпратено писмо, касаещо сключване на договор за достъп, но отговор
не е получен, като „Енерго-Про Мрежи“ АД не може да се ангажира с конкретен
срок за уреждане на взаимоотношенията.
От заключението на приетата в о.с.з., проведено на
20.03.2018г. ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че в счетоводството на „СТАТ“ ООД първичен документ –
разписка, ПКО, платежно нареждане, не е наличен, поради което няма и счетоводен
запис на сума 10000 лева.
От заключението на СТЕ, прието в същото о.с.з., е
видно, че при посещението на обекта, вещото лице е установило, че на МТП № 5 е
поставена огромна табела „частна собственост“. Самият трафопост е бил преместен
от първоначалното си местоположение, като към настоящия момент трафопостът е
заграден с телена ограда. Не е възможно да се огледа електромерното табло, тип
ТЕПО, за да се види от къде е прекъснато захранването към процесния обект.
Според в.л. най-лесният и бърз начин да се възстанови захранването с ел.
енергия на процесния имот 041107, е да се задължи третото лице, собственик на
МТП № 5 да позволи на служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД да извършат това.
Съществува друг възможен начин –чрез изграждането на нова въздушна линия НН от
последната къща на с. Долище, местност „Среден път“ до процесния имот, като
разстоянието по пътя е приблизително 600-700 м. При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице е разяснило, че електромерното табло и присъединителната
кутия са собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД и трябва да са извън частната
собственост, като мрежата следва да минава между присъединителната кутия и
трафопоста. За да се захрани обекта от друго място, трябва отново да се премине
през цялата процедура по присъединяване.
В о.с.з. проведено на 20.03.2018г. са разпитани
водените от страните свидетели: П. Т. и М. К. (брат на ищеца Щ.К.), и А. А.
Св. П. Т. знае, че ищците са купили парцел в с. Долище
и са построили там двуетажна къща. Тя много харесала мястото и пожелала да
вземе къщата под наем, за да я развие като ваканционна къща, тъй като вече
имала такава в Котел. На 07.03.2016г. сключили договор за наем, като
очакванията й били къщата да бъде завършена до края на 2016г., с оглед договора
със строителя. При едно посещение в имота разбрала, че договорът със строителя
е развален, тъй като липсва постоянно електрозахранване. От ищците свидетелката
знае, че са заплатили неустойка на строителя. От тях е разбрала, че са закупили
4 агрегата, с които да осигурят електричество за завършат къщата, а през август
2016г. единият се запалил и г-н К. получил изгаряния по ръцете, и семейството
му видяло това. След този случай, синът им Д. не искал да ходи в къщата.
Св. М. К. знае, че след сключване на договора за
присъединяване в имота на ищците имало ток само няколко дни и после спрял,
което било причината строителната фирма да прекрати договора със семейство
Котови. Щ.К. му споделил, че е платил неустойка по договора. Св. знае, че
ищците закупили чрез интернет 2 бр. генератори за цена от 270 лева всеки. К.
споделил също, че е дал около 3000 лева за бензин и консумативи. Свидетелят
знае, че единият генератор се бил
запалил по време на работа и обгорил ръката и крака на брат му, като в
този момент семейството било там и всички видели случилото се. Знаел от брат
си, че е пускал множество жалби до различни институции, но без резултат.
Свидетелят А. е служителят на ответното дружество. Той
извършил проверката трафопоста и е
подписал констативния протокол. Спомня си, че когато са отишли до трафопоста,
същият бил заграден отвсякъде с телена
мрежа и лицето, което се представило за собственик на заградения имот, не ги
допуснало да влязат. Този трафопост работел от близо 10 години, като от около 5
години свидетелят знаел, че има спор във връзка с него. Съоръжението било
заградено преди 3-4 години, предвид което не можели да отчитат балансовия
електромер.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
С оглед разпоредбата на чл. 79 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забавата.
Между страните е безспорно наличието на сключен
договор, по силата на който имота на ищеца Д. К., находящ се в с. Долище се
присъединява към електроразпределителната мрежа на ответното дружество, с
изрично уговореното място на присъединяване е РТ на МТП № 5, с. Долище.
Между
енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието
основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа
енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е
породено от сключен между страните договор. Обстоятелството, че отношенията
между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството
на източника на задължението – договор. Без значение е и обстоятелството, че
общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Приема
се, че отговорността на доставчика за прекъсване на електроснабдяването е
договорна, тъй като доставката се осъществява по силата на индивидуален
договор, въпреки, че снабдяването с електроенергия се определя от Закона за
енергетиката като услуга в обществен интерес. Следователно, прекъсването на
снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в
закона и в общите условия, е неизпълнение на договора.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 4/2012 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато
неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към
договора - е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на
това основание може да бъде присъдено обезщетение както за имуществени, така и
за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
когато е установена недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички
преки и непосредствени вреди.
В настоящия случай е безспорно наличието на
облигационна връзка, съгласно договор за присъединяване, подписан на 02.11.2015г., както
и, че към дата 09.05.2016г.,
електро-подаването в обекта на ищците е било преустановено.
Настоящият състав намира, че е налице неизпълнение от
страна ответното дружество, тъй като последното в нарушение на договора за
присъединяване, не е изпълнило поетото от него задължение да присъедини обекта
на ищците към електро-преносната си мрежа и да осигури регулярното подаване на
ел. ток с ниско напрежение към него.
Вероятно причината за неизпълнение на това задължение
не се дължи на виновното поведение на неговите служители, но този факт не
освобождава ответника от отговорност.
Във връзка с постъпилото искане на Щ.К., ответникът го
е уведомил, че е възможно присъединяване на обекта към близкото ел. съоръжение,
което не е собственост на компанията, само след представяне на нотариално
заверена декларация /съгласие/.
Ищецът е изпълнил това изискване, заплатил е дължимите
такси, и съответно се е стигнало до подписване на договора за присъединяване.
Ако ответникът е считал, че не може да обезпечи присъединяването, то изобщо не
е следвало да сключва договора, но след като е подписал същият, то дължи
добросъвестно изпълнение на поетите с него задължения. Наличието на евентуални
проблеми със собственика на имота, в който се намира процесния трафопост не е
основание за освобождаването му от отговорност за неизпълнение. Съобразно
разпоредбата на чл. 21, договорът поражда действие между страните, а ако трети
лица недобросъвестно попречат на изпълнението му, то те дължат обезщетение, осн. ал.2, с. чл. ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск с правно осн. чл. 79 ЗЗД е основателен и ответното дружество
следва да бъде осъдено да възстанови електрозахранването в имота на ищеца Д.К..
Във връзка с изложеното във въззивната жалба на сем.
Котови досежно вида на отговорността на ответника, следва да се отбележи
следното:
Още
в исковата молба се твърди неизпълнение на задължението на ответното дружество
във връзка със сключения помежду им договор за присъединяване. Т.в. в случая се
касае не за неправомерно прекъсване на ел снабдяването, а за фактическо
неизпълнение на поето от електро-разпределително дружество задължение да
присъедини към електро-преносната си мрежа обекта, собственост на първия ищец.
Следва да се
отбележи, че наличието на договорни отношения изключва ангажирането на
деликтната отговорност която е по-обща.
Също така
следва да се има предвид, че според константа съдебна практика, субект на
облигационното задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде
само енергийно предприятие - оператор на електро-преносната мрежа по смисъла на
т. 34а, б.
"а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла
на т. 34б, б.
"а" от ДР на ЗЕ, каквото в настоящия случай се явява ответното дружество
„Електроразпределение Север“ АД, правоприемник на Енерго-Про мрежи АД.
Настоящият състав намира за уместно
да отбележи, че въпреки, че договорът е сключен от родителите, в качеството им
на законни представители на детето Д.К., който се явява собственик на имота,
родителите също са ползватели на мрежата, съответно потребители на ел. енергия,
тъй като им е учредено пожизнено право на ползване върху същия имот, а
съобразно Общите условия, потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице -собственик или ползвател на имот. В качеството си на ползватели те
могат да предприемат действия, включително сключване на договори, свързани с
обезпечаване ползването на имота, съответно да претендират вреди от
неизпълнението на договорите в тази връзка.
За да възникне
задължение за плащане на обезщетение за договорно неизпълнение, следва да се
установят следните елементи на сложен фактически състав: 1/ наличието на
облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение,
от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно
или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди /ефективни, предвидими/,
настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди. Тези право-пораждащи вземането на изправния кредитор факти
трябва да са налице кумулативно, като липсата само на един от тях е основание
за отпадане на договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.
С оглед съображенията, посочени по-горе, няма пречка
ищците да претендират от ответното дружество да им заплати обезщетение за
доказаните от тях имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на
прекъсване на ел. захранването на имота, за който им е учредено пожизнено право
на ползване.
Във връзка с
претендираната сума от закупуване на 5 бр. генератори на обща стойност 1350
лева, с размери височина
Житейски оправдано е за обезпечаване строителството и
нормалното ползване на един жилище имот при листа на ел. енергия, да се
използват алтернативни източници на електричество, каквито са генераторите. С
оглед показанията на разпитаните свидетели, съдът намира за доказан фактът, че
сем. Котови е закупило 5 бр. генератори, всеки на стойност 270 лв. Доколкото
разходите за закупуването са в пряка връзка с осигуряването на електричество,
което не им е било доставено от ответника, съдът намира, че тези разходите
представляват претърпяна загуба от неизпълнение на задължението на ответника да
осигури ел. захранване, поради което носи отговорност за тяхното възстановяване.
По отношение на сумата от 2825,26 лв., претендирана
като разходи за бензин А95 следва да се отбележи, че не са ангажирани никакви
доказателства за закупуването на такъв. Отделно от това, съдът не разполага със
знания за да прецени доколко описаните количества гориво съответстват на
работните часове на генераторите. Предвид което искът за заплащане на тези суми
следва да се отхвърли като недоказан.
По отношение на сумата от 10000лв., претендирана, като
изплатена на строителя неустойка, съдът съобрази следното:
Ответникът своевременно е оспорил заплащането на тази
сума, като видно от приетата ССчЕ, в счетоводството на „СТАТ“ ООД първичен
документ – разписка, ПКО, платежно нареждане, не е наличен, поради което няма и
счетоводен запис на сума 10000 лева. Предвид което съдът приема, че заплащането
на сумата от 1000 лв. от страна на ищците не е доказано, поради което и искът
за нейното възстановяване от ответното дружество следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска за заплащане на сумата от 8000лв.,
претендирана като пропусната полза от нереализиран договор за наем, съдът
съобрази следното:
Действително, по делото е представен писмен договор за
наем, сключен на 07.03.2016г. между ищците и П. М. Т..
Принципно, установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена
в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а
следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно
изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще
бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от
кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.
Съобразно договореното в чл.1, т.2
от договора, къщата се предоставя под наем след издаване от компетентните органи
на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Съгласно уговореното в чл. 5,
т.3, наемодателят се задължава не по –късно от 01.12.2016г. да предостави на
наемателя къщата в състояние, което позволява ползването Ц пълноценно като
жилище.
Ако се касае за договор за строителство, неизпълнението
на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок лишава
кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността
върху изградения обект и да упражни по отношение на него присъщите на правото
на собственост правомощия - владение, ползване и разпореждане, като следва да
се има предвид, че не във всички случаи, обаче, упражняването на изброените
правомощия би довело до увеличаване на имуществото на кредитора.
Съдът намира, че настоящият случай не е
идентичен. Вероятно и липсата на ел. захранване е допринесла да забавяне на
строителството и въвеждането на къщата в експлоатация, но липсва сигурност,
както не е налице пряка връзка между
неизпълнението на задължението на ответното дружество, и невъзможността имотът
да бъде отдаден под наем.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са
длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения,
кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението
за осигуряване на електричество със сигурност би получил увеличаване на
имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица
правоотношения във връзка с този обект по повод ползването, които са били
осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при
конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална
възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез
използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно
разпореждане с него. Относимите и допустими доказателства са в зависимост от
вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти.
В настоящия случай, не е приета експертиза,
която да установи дали изобщо е имало пазарно търсене на къщи за туризъм в
района и какви са били средните пазарни наемни цени. При тези налични
доказателства следва да се приеме, че ищците не са доказали пропуснатите ползи
от невъзможността да отдават вилата под наем.
Следва да се има предвид, че на обезщетяване
подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били
предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и
са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. От ангажираните
доказателства в съда не се създаде убеждение, че това са ползи, чието
пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства, страните са могли и
са били длъжни да предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т.
е. което представлява необходим и закономерен резултат от прекъсването на ел.
захранването.
По изложените съображения, съдът намира, че
ищците не са доказали сигурното настъпване на увеличаването на имуществото си
от наемната цена за къщата, която „сигурност“ не се предполага, а подлежи на
доказване.
Предвид изложеното, искът за заплащане на
сумата от 8000лв., претендирани като пропуснати ползи на осн.чл. 82 ЗЗД следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изложеното, въззивната жалба
на „Електроразпределение Север“ АД в тази част се явява основателна.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за
имуществени вреди е уважен за сумата от 8000лв, представляващи пропуснати ползи,
като на негово място бъде постановено друго, с което искът се отхвърли като
неоснователен.
Както
беше посочено по-горе,
отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато
неправомерно е прекъснал
електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да
бъде присъдено обезщетение както за имуществени, така и за неимуществени вреди.
Съгласно разясненията, съдържащи се в
цитираното ТР, при липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за
пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на
определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се
приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването
на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат
вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по
делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката
му отговорност) – обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
Имайки предвид горното, съдът счита, че самозапалването
на генератора и опита на г-н К. да го изнесе от помещението е във връзка, но не е пряка последица от прекъсването на ел.
захранването, поради което не може да ангажира отговорността на ответника.
С оглед събраните в хода на делото гласни
доказателства, съдът намира, че ищците Щ. и Е. К. са претърпели яд и чувство за
безсилие във вследствие на безрезултатните опити да се справят със създалата се
ситуация. Видно е, че от първото искане на Щ.К., адресирано до „Енерго -Про
мрежи“ АД на 28.04.2015г. до дата на подаване на исковата молба, а включително
и към датата на последното о.с.з. са изминали повече от три години. Проблемът с
ел.захранването, възникнал през м. май 2016г. все още не е разрешен. В този период,
продължил повече от 2 години, ищците са в невъзможност да получат постоянно ел.
захранване / за което са сключили договор
ответника, и са били изрядна страна/, което безспорно е свързано с много
нерви и негативни емоции за тях. Видно е, че в този период те многократно, но
безрезултатно са сезирали с жалби както ответното
дружество, така и други адм. органи –Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, главния архитект на Община Аксаково, ДКВР.
Предвид горното, и като съобрази установените
по делото факти, съдът намира, че исковете на ищците Щ.Д.К. и Е.Ц.И. –К. са
частично основателни. Тъй като претърпените от тях неимуществени вреди
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха
могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством
заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критериите, предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на цитираната
разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението.
Като съобрази горното, съдът намира, че на
всеки от тях следва да бъде определено обезщетение за така претърпените неимуществени
вреди в размер на по 3 000лв., а за горницата до 10 000 лв. исковете
следва да бъдат отхвърлени. Като се
вземе предвид продължителността на неизпълнение от страна на ответника на
договорните му задължения, през който ищците са били подложени на стрес и
тревоги от неразрешения проблем, което неизбежно се е отразило върху нормалния
им начин на живот, характера и вида на увреждането, липсата на трайни последици
за физическото и психическото им състояние, настоящият състав приема, че за
покриване на моралните им вреди по справедливост следва да определи сумата от
по 3 000 лв. За да приема, че за горницата исковете са неоснователни, съдът
съобрази, че липсват наведени твърдения, както и представени доказателства, че
ищците живеят в къщата, на която е прекъснато ел. захранването, което навежда
на извода, че не търпят ежедневно, непосредствено и непрекъснато неудобствата,
причинени от липсата на ел. захранване. Не се твърди, нито се установява
лишаването на ищците от ползване на ел. енергия за процесния период им е
причинило значителни неудобства от битов характер – във връзка с отопляване,
готвене, ползване на осветление, компютри и интернет, съхраняване в хладилни на
хранителни продукти и т.н.
Искът на детето Д. следва да бъде отхвърлен
изцяло, като по отношение на него важи
изложеното по-горе досежно липсата на твърдения, че ежедневно и целогодишно в
имота живее. Освен това, то не е било ангажирано в подаването на жалби и
искания до „Енерго-про Мрежи“ АД, или до други институции, нито се установява
по някакъв друг начин да е изпитвало унижение, стрес, болка и яд, които да са в
пряка връзка с прекъснатото ел. захранване. Т.е. по отношение на него липсват каквото
и да доказателства, че прекъсването на
ел. захранването е предизвикало трайни или временни последици за физическото и
психическото му състояние, които да са в пряка причинно-следствена връзка.
Предвид
частично несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата,
решението следва да бъде отменено в частта, с която исковете на първите двама
ищци са отхвърлени за сумата от по 3000лв., претенедирани като неимуществени
вреди, съответно-да бъде потвърдено в останалата отхвърлителна част.
Предвид частичната основателност и на двете
жалби, съдът намира, че разноските следва да останат в тежест на страните така
като са направени.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1700/20.04.2018г., постановено по гр. дело №13052/2017г., в ЧАСТТА, с
която „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, е ОСЪДЕНО да
възстанови захранването с
електрическа енергия на имота на Д.Щ.К. с ЕГН **********,
представляващ еднофамилна вилна сграда в имот ПИ 041107, местност „Среден път”,
с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, присъединен към електроразпределителната
мрежа на ответника по силата на договор с изх. №
В15-3354-В15-7448/23.10.2015г., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение №1700/20.04.2018г., постановено по гр.
дело №13052/2017г., в ЧАСТТА, с която „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Д.Щ.К.
с ЕГН ********** чрез неговите родители и законни представители Щ.Д.К. с ЕГН **********
и Е.Ц.И.-К. с ЕГН ********** сумата от 8000
лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Щ.К. с ЕГН **********
чрез неговите родители и законни представители Щ.Д.К. с ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 8000лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие на неизпълнение на
задълженията на ответника по договор с изх. № В15-3354-В15-7448/23.10.2015г. за
захранване на обекта с електрическа енергия, изразяващо се в неполучаване на
наем по договор за наем от 07.03.2016 г., сключен с П. М. Т., за периода от
02.01.2017 г. до 01.09.2017 г., на основание чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение №1700/20.04.2018г., постановено по гр.
дело №13052/2017г., в ЧАСТТА, с която предявения от Щ.Д.К.
с ЕГН ********** и Е.Ц.И.-К. с ЕГН ********** срещу „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е иск за
заплащане на сумата от 1370лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби е ОТХВЪРЛЕН, като ВМЕСТО ТОВА ПСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е ДА ЗАПЛАТИ на Щ.Д.К. с ЕГН ********** и Е.Ц.И.-К. с ЕГН ********** сумата
от 1350 /хиляда триста и петдесет/ лв.,
представляваща разходи за закупуване на 5 бр. генератори за монофазен ток,
двигател HONDA, модел – 6,5 НР /конски сили/ на стойност всеки агрегат 270 лева, претендирани като обезщетение за
претърпени загуби вследствие на непозволено увреждане от страна на ответника,
изразяващо се в неизпълнение на задълженията му за дейност в обществен интерес
и установените по Закона за енергетиката задължения и по-конкретно неизпълнение
от страна на служителите на ответника да възстановят електрозахранването в
обект- еднофамилна
вилна сграда в имот ПИ 041107, местност „Среден път”, с. Долище, общ. Аксаково,
обл. Варна, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника по
силата на договор с изх. № В15-3354-В15-7448/23.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 01.09.2017г. до окончателното плащане на осн. чл.
82 вр. чл. 79 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1700/20.04.2018г., постановено по гр. дело №13052/2017г., в ЧАСТТА, с
която искът на Щ.Д.К. с ЕГН ********** и Е.Ц.И.-К. с ЕГН ********** срещу „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е иск за
заплащане, представляваща обезщетение за претърпени загуби вследствие на
непозволено увреждане от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на
задълженията му за дейност в обществен интерес и установените по Закона за
енергетиката задължения и по-конкретно неизпълнение от страна на служителите на
ответника да възстановят електрозахранването в обект е отхвърлен за горницата
над 1350 лв. до 14 175,26 лева, претендирани като имуществени вреди както
следва: 2825,26 лева – разходи за бензин
А95, за работа на четири генератора за 251 работни дни по 2 часа на ден и
изразходвано гориво по
ОТМЕНЯ решение №1700/20.04.2018г.,
постановено по гр. дело №13052/2017г., в ЧАСТТА, с която исковете на Щ.Д.К. с ЕГН ********** и Е.Ц.И.-К. с ЕГН **********
срещу „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, за присъждане на неимуществени вреди са отхвърлени
за сумата от по 3000лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е да ЗАПЛАТИ на Щ.Д.К. с ЕГН **********
сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане от страна на ответника,
изразяващо се в неизпълнение на задълженията му за дейност в обществен интерес
и установените по Закона за енергетиката задължения и по конкретно неизпълнение
от страна на служителите на ответника да възстановят електрозахранването в
обекта собственост на Д.Щ.К., след подаден сигнал и съгласно сключения договор
за присъединяване, изразяващи се в претърпяно унижение, стрес, болка, яд и
чувство на безсилие, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2017г.
до окончателното плащане,
на осн. чл. 82 вр. чл. 52 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Е да ЗАПЛАТИ на Е.Ц.И. –К. ЕГН ********** сумата от
3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от непозволено увреждане от страна на ответника, изразяващо се
в неизпълнение на задълженията му за дейност в обществен интерес и установените
по Закона за енергетиката задължения и по конкретно неизпълнение от страна на
служителите на ответника да възстановят електрозахранването в обекта
собственост на Д.Щ.К., след подаден сигнал и съгласно сключения договор за
присъединяване, изразяващи се в претърпяно унижение, стрес, болка, яд и чувство
на безсилие, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 01.09.2017г. до окончателното плащане на осн. чл. 82 вр.
чл. 52 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№1700/20.04.2018г., постановено по гр. дело №13052/2017г. в ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ.
НЕ
присъжда разноски за производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.
280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: