№ 160913
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110165632 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против В. Я. В. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №
***************.
По отношение на заявеното вземане за сумата 80 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за закупена услуга „Ф.“ и вземане за сумата 80 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Ф.“, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение
на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване
на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
1
Видно от представения договор за потребителски кредит ****************** №
***************, в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги в общ размер на 160 лв. при главница по кредита – 200 лв. От съдържанието на т. 15
„Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на /фирма/ към договор за
потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат
следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Ф.“ получава
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди
клиентите, без закупена допълнителна услуга „Ф.“. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и
закупил услуга „Ф.“, получава право да променя погасителния си план при изпълнение на
специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно
допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на
договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото
изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугата „Ф.“ касае действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се
нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от
които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се
отнася до услугата „Ф.“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат в чл. 15.2 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при
ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва
директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните
услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя
характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а,
ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо
възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а
не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата 80
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Ф.“ и вземане за
сумата 80 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Ф.“.
По разноските:
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се
уважи пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса в
размер на сумата от 17,89 лв., като се отхвърли до пълния размер от 25 лв., а за
2
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 35,78 лв., като се отхвърли за сумата
до 50 лева, определена на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 342778/29.11.2023 г., подадено от /фирма/ срещу В. Я. В.,
ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 80 лева, представляваща неплатено възнаграждение
за закупена услуга „Ф.“, в частта за сумата от 80 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Ф.“, както и за сумата над 17,89 лева до пълния
дължим размер от 25 лева за платена държавна такса и за сумата над 35,78 лева до пълния
размер от 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3