Присъда по дело №709/2020 на Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №3/23.02.2021г., постановена по НЧХД №709/2020г. по описа на
Р.ския районен съд .
Постъпила е тъжба от М. М. А. от с. *****, обл. Р. срещу Х. А. К. от с. ***** с обвинение
за това, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, а именно
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на пострадалия/– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 3000 лв, ведно
със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.
В заседанието пред РРС тъжбата се поддържа от тъжителя лично и чрез повереника му.
Подсъдимият дава обяснения, в които отрича виновността си, сочи че бил провокиран от
тъжителя, бил принуден да се защитава.
Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:
Подсъдимият Х. А. К. е роден на ***** в с. *****, обл.Р.. Живее в с. *****. Същият е
женен, не е осъждан /налагано му е административно наказание по реда на чл.78а от НК/.
Свидетелят М.А. и подсъдимият Х. К. живеят в с.*****. От няколко години двамата били
във влошени отношения, понеже тъжителят твърдял, че подсъдимият му дължи пари.
Стигало се до тежки пререкания между тях и в предходни периоди. На 21.10.2020г. малко
преди обяд /около 11.30ч./ тъжителят отишъл до пощата в с. *****, за да заплати сметките
си за ток и вода. В момента, в който тъжителят приближил пощенската станция от входа на
същата излязъл подсъдимият Х. К.. Същият отишъл до велосипеда си, стоящ в близост до
входа. В момента в който тъжителят опитал да мине покрай него подсъдимият се засилил да
го блъсне, тикайки велосипеда си срещу тъжителя. Тъжителят М. А. хванал кормилото на
велосипеда за да го спре, при което двамата опитали да си нанесат удари с ръце -всеки от тях
се държал с една ръка за колелото, а с другата опитал да удари опонента си. Това
продължило около секунда –две, като накрая подсъдимият ударил с глава тъжителят в
лицето, при което тъжителят паднал на земята. Подсъдимият се отдалечил с велосипеда си.
Пострадалият след това станал от земята и влязъл в пощата, където помолил св. Р. О. да се
обади на тел.112 за случилото се. Свидетелката набрала номера по телефона и дала на
тъжителя да говори, като последният съобщил за случилото се, след което полицейските
органи пристъпили към изясняване на случая.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза на тъжителя М.А., която
установява, че в резултат на инцидента тъжителят е получил следните травми: в лявата
теменна област – кръвонасядане на площ 8/5 см; на устата – изразен оток на горна и долна
устна, вертикална разкъсно-контузна рана в лявата половина на видимата лигавица на
долната устна, подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина в лявата
половина на долна устна, разкъсно-контузна рана на прехода на видимата лигавица с кожата
в дясната половина на половина на горната устна, две малки охлузвания по съседство и едно
по средата на видимата лигавица и подлежащо - подлигавичен кръвоизлив; на ляво коляно
и подбедрица - кръвонасядане и охлузване в лява колянна област, мънички повърхностни
охлузвания в най-горната част на външностранична повърхност на лява подбедрица.
Установените увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за
живота на пострадалия. Травмите могат да бъдат получени от нанесени удар/и с юмруци в
лявата половина на челото на пострадалия и с главата на нападателя, попаднал в областта на
устата, както и приземяване на терена с опора в лявото коляно/подбедрица. Обичайният
1

оздравителен период за тези травми е около две седмици.
По делото е представен диск, съдържащ запис от охранителната камера на пощенската
станция в с. *****. Същият запис, възпроизведен в хода на съдебното следствие, отразява
посочената по-горе фактическа обстановка относно сбиването между страните по делото.
Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.
Основно значение за изясняване на обстоятелствата има възпроизведеният запис от
охранителната камера на пощенската станция. От същия запис се установява именно
агресивното поведение на подсъдимия към тъжителя. Подсъдимият директно напада
тъжителя, опитвайки целенасочено да го блъсне с велосипеда си. Тъжителят прави опит да
се защити, отвръщайки на ударите на подсъдимия, но подсъдимият му нанася удар с глава в
лицето при което го поваля на земята. Става дума именно за целенасочен и агресивен удар
от страна на подсъдимия, както се вижда от записа, а не за някакво неволно действие на
последния, както той твърди. Не се споделят доводите на подсъдимия, че искал да се защити
или че бил провокиран. Явно е, че тъжителят опитва просто да премине покрай подсъдимия
за да стигне до пощата, но последният не му позволява, като го напада. Това нападение
завършва с последния удар на подсъдимия, повалящ тъжителя на земята. Разпитан е св. К.
М., полицейски служител, който също възприел записа от камерата и разговарял с двамата
участници в конфликта с оглед изясняване на случая. Разпитана е и св. Р. О., началник на
пощенската станция, която не е очевидец на сбиването, но възприела състоянието на
тъжителя веднага след това, когато той влязъл в пощата и поискал да се обади по телефона.
Същата свидетелка сочи, че тъжителят имал нараняване по лицето и говорел, че бил
нападнат от подсъдимия. Тъжителят очевидно е бит, удрян, както се установява и от
заключението на експертизата. С оглед всички доказателства по делото съдът намира, че
обвинителната версия се потвърждава от обективните данни по делото - на пострадалия е
нанесен побой от подсъдимия. С оглед на изложеното съдът намира, че случаят се е развил
по начина описан в тъжбата, поради което и обвинението срещу подсъдимия се явява
доказано по несъмнен начин.
Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Х. К. е осъществил
състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 21.10.2020 г. в с. *****, обл.
Р. е причинил на М. М. А. от с. ***** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Подсъдимият недопустимо е
употребил сила – удрял, блъскал пострадалия, повалил го на земята и така му е причинил
уврежданията, констатирани от експертизата. Тези увреждания са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл –целенасочено.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия, съдът намира, че доколкото
подсъдимият вече е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с
налагане на административно наказание, то този институт не може да се приложи отново
спрямо него /НЧХД №202/2019г. на РС Р./. Това предишно наказване на подсъдимия /при
това за идентично деяние/ съдът намира като съществено отегчаващо обстоятелство. Ето
защо съдът намира, че от двете алтернативно предвидени наказания –лишаване от свобода
или пробация следва да се приложи по-тежкото наказание, а именно лишаване от свобода.
Същото наказание следва да се наложи за срок от една година, който срок е около средния и
съдът го намира за справедлив, с оглед характера на разглежданото деяние, изразяващо се в
едно недопустимо агресивно и явно опасно поведение. Налице са предпоставките за
условно осъждане, поради което съдът намира, че в случая поправянето на дееца не налага
ефективно изтърпяване на наказанието, поради което изпълнението на същото следва да
бъде отложено за изпитателен срок от три години.
2

Частично основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск за
неимуществени вреди срещу подсъдимия. От неправомерното и виновно поведение на
подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания. Разглежданите увреждания са обусловили разстройство на
здравето на пострадалия със съответен оздравителен период. Подсъдимият е проявил едно
агресивно поведение, нанасяйки накрая един крайно опасен удар на пострадалия, при който
последиците са могли да бъдат и далеч по-сериозни. Доколкото побоят е нанесен на
публично място, то съдът отчита и преживяното от пострадалия унижение. При това съдът
намира, че с оглед причинените на пострадалия неимуществени вреди подсъдимият следва
да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 1800 лв, което съдът намира за
справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В останалата му част /в частта му над 1800
лв до 3000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и
неоснователен в тази му част. Определеното обезщетение следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на деликта /21.10.2020г./ до окончателното изплащане.
Подсъдимият следва да заплати на пострадалия и направените от последния разноски по
делото.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 72 лв за
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	3
Дата:	25 февруари 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия:	Константин Петров Косев

Дело:	20203330200709
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	27 октомври 2020 г.

Присъда по дело №709/2020 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите