Решение по дело №36/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 77
Дата: 21 март 2019 г. (в сила от 21 март 2019 г.)
Съдия: Надя Георгиева Пеловска-Дилкова
Дело: 20191400500036
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 77

 

гр. ВРАЦА, 21.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА

    Членове:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

            МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                    

в присъствието на:

секретар Миглена Костадинова

като разгледа докладваното  от съдията Пеловска              

в.гр. дело N  36         по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Въззивното дело е образувано въз основа на подадена от „Мост финанс мениджмънт”АД-гр.София въззивна жалба против решение №800/02.11.2018г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №271/2018г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Н.Б.Ц. *** искове по чл.422, вр.с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е неправилно. Излагат се доводи, че първоначалният кредитор, от който ищецът-жалбоподател черпи правата си и който е страна по сключения с ответника договор, не е банка, а е небанкова финансова институция, поради което няма задължение за обявяване на вземането си за предсрочно изискуемо с едностранно писмено изявление. Сочи се, че поради тази причина постановките на ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което районния съд се е позовал, не са приложими, а следва да се прилагат уговорките на самия договор за кредит, който е с настъпил краен падеж.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска с присъждане на разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от адв.Л., в качеството му на назначен особен представител на ответника Н.Б.Ц., е постъпил писмен отговор, че оспорва жалбата. Излагат се съображения, че разрешенията на ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да се прилагат и по отношение на сключения с първоначалния кредитор договор, тъй като дейността на този кредитор е свързана с отпускането на кредити и заеми. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено с съответствие в материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговоря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК  и е насочена против обжалваем съдебен акт.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Във въззивното производство са събрани писмени доказателства-справки за актуални състояние на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД към 15.09.2010г. и към 24.10.2012г.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищците.

Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от „Мост финанс мениджмънт”АД-гр.София положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК против Н.Б.Ц. ***, за признаване за установено по отношение на ответника, че  дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2406/10.08.2017г.по ч.гр.дело №3469/2017г.по описа на РС-Враца:

- сумата от 122,44 лева-главница по договор за потребителски кредит № CREX-02899113 от 27.08.2012 г.;

- сумата 12,55 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2012 г. до 20.05.2013 г.;

- сумата 49,05 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 20.05.2013 г. до 01.08.2017 г.;

- законна лихва върху главницата, считано от 08.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се поддържа, че на 27.08.2012г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Н.Ц. е сключен договор за потребителски кредит № CREX-02899113 от 27.08.2012 г., в изпълнение на което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставило на ответника потребителски кредит за закупуването на бойлер ARISTON, МОДЕЛ Pror 80L, в размер на 263,46 лева. Съгласно договора към всяка погасителна вноска са добавени следните месечни вноски: вноска за застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер на 12,25 лв. месечно и вноска по застраховка „Защита на имуществото“ в размер на 6,21 лв. месечно. Договорени са лихвен процент за периода на договора-40%, който е добавен към дължимата главница и годишен процент на разходите-50,70%. Договорен е и падеж на всяка погасителна вноска и крайния срок за издължаване на отпуснатия кредит. Общото крайно задължение по договора възлиза на сумата 324,06 лв., която е разсрочена на 12 вноски в размер на 27,01 лв. всяка. Твърди се също, че към 14.10.2015г. длъжникът е извършвал само частични погашения по договора, в размер на общо 189,07 лв., поради което и на основание чл.3 от договора е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по него и тези вземания към същата дата възлизат, както следва:122,44 лв.остатък от главница, 12,55 лв. договорна лихва за периода 20.09.2012г.-20.08.2013г., 49,05 лв. неустойка за забава за периода 20.05.2013г.(датата на настъпване на предсрочната изискуемост)-01.08.2017г.(датата на изготвяне на заявлението по чл.410 от ГПК).

Твърди се, че на 14.10.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт” АД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на претендираните вземания станало ищцовото дружество. В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощило „Мост Финанс Мениджмънт” АД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което било изпратено писмено уведомление до последния, получено лично от длъжника на 05.11.2015 г. След датата на сключване на договора за цесия ищецът е начислил и законна лихва за забава в размер на 49,05 лв., считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 20.05.2013г.до 01.08.2017г.

Сочи се, че за вземанията си ищецът е подал заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за което е било образувано ч.гр.дело №3469/2017г. и е издадена заповед. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което и във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК заповедния съд е указал на ищеца , че може да предяви иск за вземането си.

Ответникът Н.Б.Ц., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. В.Л., е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер по следните съображения: ищецът (заявител в заповедното производство) не е уведомил надлежно ответника (длъжник в заповедното производство) за настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит и следователно не са изпълнени изискванията на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на Върховния касационен съд, като в тази връзка се поддържа изрично твърдение, че ответникът не живее на посочения в исковата молба адрес; в случай, че уведомлението до длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е редовно получено от последния, това уведомление е различно от уведомлението за предсрочна изискуемост на задълженията и следователно не е настъпвала предсрочна изискуемост за задълженията на ответника. Изрично са оспорени приложените към исковата молба писмени доказателства, включително разписката за получено от ответника уведомление за извършена цесия, не относно тяхната автентичност, а в смисъл, че същите са частни свидетелстващи документи, които не доказват твърдените с исковата молба изгодни за ищеца обстоятелства. Наведени са и твърдения, че представеният с исковата молба съдържа неравностойни и неравноправни клаузи, които не следва да бъдат прилагани.

С определение от 24.07.2018 г., на осн.чл.219, ал.1 от ГПК районният съд е конституирал „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, като трето лице помагач на страната на ищеца „Мост Финанс Мениджмънт” АД. Тъй като районният съд е установил, че към датата на конституиране като трето лице помагач-24.07.2018 г., а също и към датата на приключване на съдебното дирене по делото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *** е заличен търговец поради вливане на търговското предприятие в друго такова -„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., седалище гр. Париж, Франция, той е приел, че френското дружество е правоприемник на  „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД . Макар че то не е било изрично конституирано, правото му на защита не е било нарушено, тъй като чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление на клона гр. София, това дружество е подало становище по основателността на исковете и по този начин е взело участие в производството по делото.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства. Назначена е и е изслушана съдебно-икономическа експертиза. Приложено е ч.гр.дело №3469/2017г.по описа на РС-Враца.

Като взе предвид твърденията на страните в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта на сумите, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение №1152/06.04.2017г.по ч.гр.дело №1589/2017г.на РС-Враца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема, че обжалваното решение е постановено при пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, поради което и на основание чл.272 от ГПК изцяло препраща към него в тази част. Първоинстанционният съд е направил всестранен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установени изложените в мотивите на решението релевантни факти и обстоятелства, които напълно се споделят от настоящата инстанция, като окръжен съд намира за безпредметно да се излагат отново. Настоящият въззивен състав споделя и изложените правни изводи на първостепенния съд, които изцяло се подкрепят от събраните доказателства и закона, а също и са съобразени с практиката на ВКС.

Въззивният съд не споделя направените в жалбата оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като съображенията за това са следните:

В разглеждания случай жалбоподателя-ищец основава претенцията си на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, произтичаща от неизпълнение на задължението на длъжника да заплаща договорения размер на месечните погасителни вноски на съответната падежна дата. В подаденото по реда на чл.410 от ГПК заявление се поддържа конкретно, че предсрочната изискуемост е настъпила на 20.05.2013г., тъй като първата пропусната вноска е с падеж 19.04.2013г., при което в исковата молба се сочи, че на основание чл.3 от договора за кредит вземанията по договора стават предсрочно изискуеми без да е необходимо уведомяване на длъжника.

След справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от Закона за кредитните институции/ЗКИ/ съдът констатира, че жалбоподателят е регистриран като финансова институция по смисъла на ЗКИ и че както такава е било регистрирано и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД към датата на сключване на договора за потребителски кредит, което е със заличена регистрация от 2018г. Предвид регистрацията на двете дружества като финансови институции, то следва да се приеме за безспорно установено, че тяхна основна дейност по занятие е тази по отпускането на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства-чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ. Независимо, че финансовите институции не са банки, по отношение на отпускането на кредити тяхната дейност е еднаква с тази на банките (разликата е само в начина, по който банката и финансовата институция набират средствата, които предоставят под форма на кредити), поради което и при липсата на нарочна нормативна уредба, касаеща конкретно финансовите институции, кредитната им дейност следва да се подчинява както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, така по аналогия и на тези на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Общият материалноправен режим на договорите на потребителски кредит налага правилата на предсрочната изискуемост въведени за банките, да бъдат прилагани и за финансовите институции, тъй като обратното би означавало потребителят да бъде неблагоприятно третиран при сключване на договор с финансова институция, което не се допуска от ЗПК. Самата разпоредба на чл.60, ал.2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа на защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. Не се намира също така нито житейска, нито правна логика в това финансовите институции да ползват привилегия във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост по договори за потребителски кредит, каквато привилегия е отречена за банките по същия вид договори. В този смисъл аргументи се черпят и от мотивите на Решение №12/02.10.2012г.по к.д.№4/2012г.на Конституционния съд.

По тези съображения въззивният съд намира, че постановките на т.18 от ТР 4/2013г.на ОСГТК на ВКС са напълно приложими и в случаите, при които договора за кредит е сключен с финансова институция и районният съд правилно се е позовал на тях. Съгласно посоченото тълкувателно решение, възможността за настъпване на т.нар.автоматична предсрочна изискуемост, без да е необходимо обявяването й на длъжника, е отречена, като е възприето, че договорни клаузи, които изключват уведомяването на длъжника, не пораждат действие. Тези постановки са валидни в еднакъв смисъл и в случаите, при които заявлението е подадено по чл.410 от ГПК, тъй като целта на заповедното производство е да се създаде изпълнително основание, което несъмнено предполага съществуването на изискуемо вземане.

В разглеждания случай районния съд е приложил правилно материалния закон и правилно е приел, че на заявеното от ищеца и обвързващо съда основание - предсрочна изискуемост, предявеният иск е неоснователен, поради неупражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

При тези съображения обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

              Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №800/02.11.2018г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №271/2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........