Решение по дело №5914/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 196
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20192120205914
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 196                                                14.02.2020 година                        гр.Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        V-ти  наказателен състав 

На тридесет и първи януари                             през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

                                                                               Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

                                   

При секретаря Райна Жекова  

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №5914 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството по делото е образувано по повод жалбата на „И. Б.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.С. и адрес на управление ..., представлявано от З. Й. Б., срещу наказателно постановление № 02-0002420/23.10.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.

В жалбата се сочат доводи, че наказателното постановление е неправилно и необосновано.  На първо място се сочи, че между дружество и С. Д. не съществува трудово правоотношение и съответно не били приложили разпоредбите на трудовото законодателство. Сочи се, че към дата на проверката Д. извършвал услуга по граждански договор, който е представен и този договор  не предвиждал работно време. Наред с посоченото по-горе, жалбоподателят счита, че е налице преюдициален спор, който следва бъде решен по реда на чл.405а от КТ и е необходимо първо да се издаде постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение и предписание към работодателя и едва тогава след влизане на решението на съда в сила да се търси административнонаказателна отговорност от работодателя. Възразява се срещу размера на наложената санкция.

За открито съдебно заседание управителят на дружеството–жалбоподател е редовно призован, но не се явява. Не се представлява.Не се сочат нови доказателства.

        Представителят на Дирекция ”Инспекция по труда”- Бургас се представлява от ЮК Иванова-Николова надлежно упълномощена.

            Съдът е сезиран с жалба от легитимирано да обжалва лице посочено в наказателното постановление като нарушител в законоустановения срок пред материално и териториално компетентен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред РС-Бургас е редовно образувано.  

           Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото казателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

   На 28.05.2019г, в 10,20 часа, А.Д. и С.М. и двете в качеството на инспектори в Д“ИТ“-Бургас, извършили проверка на обект „Ремонт на административна сграда РИО-Б.“ , находяща ес в гр.Б. Проверката била по повод постъпила в Д“ИТ“–Бургас жалба от бивш работник на дружеството-жалбоподател. На обекта били установени четири лица, които правили външна изолация на сградата. Свидетелите М. и Д. се легитимирали и стартирали проверката. На всеки един от четиримата дали за попълване справки по чл.402 от КТ. Четиримата работници казали, че нямат трудови договори сключени с дружеството, на чийто обект работели. Работниците споделили, че няма и граждански договори, не са подписвали нищо, не знаели за кого работят и били без работно облекло. На присъстващия Смаил Д.Д.била дадена справка по чл.402 от КТ, която собственоръчно попълнил, като вписал, че работи на осемчасов работен ден като работник изолации и при заплащане 5 лева на кв.м (лист 22 от делото).  След като и останалите трима работещи попълнили справките по чл.402 от КТ проверяващите влезли в партерния етаж и се срещнали с представител на Министерство на отбраната. Той съдействал като дал номер на телефон, от който след разговор узнали коя фирма извършва ремонтните работи. Бил изпратен договор удостоверяващ, че „И. Б. 2010“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.С. е изпълнител на ремонтните дейности в обекта. Свързали се проверяващите с техническия ръководител, който пристигнал на място и свидетелите му дали призовка, в която указали какви документи да бъдат представени (лист 16 от делото). На 06.06, на 14.06., на 27 и 28.06.2019 г. за приключване на проверката по документи се явил управителят на дружеството-жалбоподател и упълномощени лица. От събраните документи се установило, че лицето С. Д. Д.към момента на проверката бил непълнолетно лице навършило 16 години. По време на документалната проверка в Д „ИТ“–Бургас бил представен граждански договор от 28.05.2019г (лист 23 от делото), в който освен поставяне на шпакловка и 300 лева възнаграждение нямало други реквизити. Представени били и разписки за плащане на трудови възнаграждения и внесена сума към ТД на НАП-Бургас. До края на проверката по документи не били представени други доказателства, удостоверяващи трудово правоотношение на лицето С. Д. Д.с ЕГН ********** и дружеството-жалбоподател.  

За извършената проверка бил съставен протокол №ПР 1928218/27.08.2019г (лист 35-38 от делото).

Свидетелката Д. преценила, че с поведението си дружеството е осъществило състав на административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ вр. чл.1 ал.2 от КТ, поради което съставила акт за установяване на административно нарушение № 02-0002420 на 27.08.2019г. (лист 5-7 от делото).  Актът бил предявен за запознаване и подпис на упълномощеното лице Витанов (пълномощно на лист 20 и 21 от делото), който го подписал без възражения.   

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили и  писмени възражения (лист 8 от делото). Възражението обаче, въпреки наименованието си, не описва в какво се изразява неудовлетворението на дружеството.

Като взел предвид съставения акта, възражението  и останалите писмени доказателства по делото административнанаказцаващият орган издал наказателното постановление №02-0002420 на 23.10.2019 г. В него при пълна идентичност с текста от акта и при същата правна квалификация на нарушението, на дружеството на основание чл.413 ал.3 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляда) лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства в административнонаказателната преписка и гласните  –показанията на разпитаните свидетели Д. и М.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги намира за безпристрастни , последователни и логични.

Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, като и относно справедливостта на наложеното наказание и предвид установената фактическа обстановка направи следните изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното по делото копие на Заповед №З-0058/11.02.2014г. (лист 44 от делото). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. За описаното в акта и в НП следва органът да е представил несъмнени доказателства, в противен случай обжалвания акт остава необоснован, а описаната в него нарушение недоказано.

На база на посоченото по-горе съдът счита, че правилно административнанонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството. Това е така, защото за да извърши вмененото му административно нарушение първо следва безусловно да се докаже, че го е извършило в качеството на работодател. Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови. В конкретния случай се установява категорично, че по време на проверката лице посочено с имената С. Д. Д.с ЕГН ********** се е намирало на обекта, престирайки труд, като изпълнявало трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място. С разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. В конкретния случай не се установява по категоричен начин, че писмен трудов договор с конкретно и индивидуализирано по несъмнен начин лице към 28.05.2019 г да  е бил сключен, а същото на практика е престирало труд за търговеца, който именно поради това се явява работодател съгласно §1 т.1 от ДР на КТ.  Поради изложеното, правилно е ангажирана отговорността на „И. Б. 2010“ с ЕИК *********. По отношение на размера на имуществената санкция -3000 лева, същата се явява завишена с оглед пределите на санкцията посочени в закона от 1500 до 10 000 лева. В тази си част наказателното постановление следва да бъде изменено като бъде редуциран размерът на санкцията от 3000 на 1500 лева. 

В случая  не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не били са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

 Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен съд, V наказателен състав на основание чл.63, ал.1, предложение първо и второ от ЗАНН, 

 

  

    Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002420/23.10.2019г, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на „И. Б.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.С. и адрес на управление ул.“Перник“ №120, ет.4 ап.11 представлявано от З. Й. Б. за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, като НАМАЛЯВА имуществената санкция от 3000 на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002420/23.10.2019г, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас в останалата му част.

 

  Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                             

                                                                                                                                                                                                                                                                              СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.