О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1337
гр.Пловдив, 05.07.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІ –ми граждански състав, в закрито заседание на 05.07.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като изслуша докладваното от съдията Стефка Михова
гр.дело № 1408/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436, ал.4 във вр. с чл.262, ал.3 от ГПК.
Образувано по жалба на С.Ф., длъжник по изп.д.№32/2013г. по описа на ЧСИ С. Г., с район на действие ПОС , против разпореждане на съдебния изпълнител от 02.04.2019г., с
което е върната,като просрочена ,
подадената от длъжника жалба с вх.№04925/25.02.2019г. против разноски за наложени запори на вземания по
банкови сметки и трудово възнаграждение.
В жалба са релевирани
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като се поддържа
от длъжника , че съдебният
изпълнител не го е уведомил за кумулираните в
негова тежест разноски по делото.Твърди се , че
по изпълнителното дело няма данни за издаване от ЧСИ на постановление
или друг акт по смисъла на
чл.435,ал.2,т.7 от ГПК , определящ разноските по изпълнението , респ. не
са осигурени правото и възможността на
длъжника да упражни правото си на защита.При липсата на издаден акт и уведомяване на длъжника за разноските в
изпълнението , то няма правно основание
да се приеме, че жалба е просрочена.Въз основа на така релевираните
оплаквания жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразно
обжалваното разпореждане.
Окръжен съд-Пловдив, след като се запозна с
материалите по делото, намира подадената жалба за процесуално допустима, като
депозирана в срок от страна в изпълнителното производството и насочена срещу
акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол.
Преценена по същество жалбата е неоснователна, поради
следното:
С връчено на 29.01.2019г. чрез пълномощника му адв.К.
съобщение, длъжникът по изп.д.№32/2013г. С. Ф. е уведомен от съдебния изпълнител за наложен запор върху всички настоящи и
бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети,
открити в изрично посочените в съобщението банки, както и на получаваното
трудово възнаграждение от „Джи.Отто Ливинг Софа“ЕООД до размера
на дълга.На 25.02.2019г. е постъпила жалба от длъжника с вх.№04295, чрез
пълномощника му адв. М., срещу разноски за наложени
запори на вземания по банкови сметки и трудово
възнаграждение, за които действия длъжникът изрично сочи в жалбата си,че
е уведомен от съдебния изпълнител с
връченото му по изпълнителното дело съобщение на 29.01.2019г.
С обжалваното разпореждане от 02.04.2019г. подадената от длъжника жалба е върната от съдебния
изпълнител на основание чл.436,ал.4 във вр. с
чл.262,ал.2,т.1 от ГПК, като просрочена .
Така постановеното от съдебния изпълнител разпореждане
е правилно.
Съгласно нормата на чл. 436, ал.1 ГПК
жалбите срещу действия на съдебния изпълнител се подават в едноседмичен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или
ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В
конкретния случай, длъжникът изрично
признава в жалбата си с вх.№04952/25.02.2019г.,че е уведомен от съдебния изпълнител за разноските за
наложени запори на вземания по банкови сметки и трудово възнаграждение , с връченото му по
изпълнителното дело съобщение на 29.01.2019г., при което преклузивния
едноседмичен срок за обжалване изтича на 05.02.2019 г. /вторник - присъствен
ден/. Видно от поставения върху жалбата входящ номер 04925, същата е депозирана
в канцеларията на ЧСИ С. Г. на 25.02.2019 г. Към изпълнителното дело липсва
приложен плик или разписка за доставяне, от които съда да направи извод за
депозиране на жалбата по пощата и съответно в законния срок. При изложеното
безспорно жалбата е просрочена и като такава правилно е била върната от
съдебния изпълнител с обжалваното
разпореждане на основание чл.436,ал.4 във вр. с
чл.262,ал.2,т.1 от ГПК.
Неоснователно
е релевираното от длъжника оплакване в жалбата по
изпълнителното дело, че не му е
било осигурено право и възможност да упражни правото си на
защита , поради липса на издадено от ЧСИ постановление или друг акт по смисъла
на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК , определящ
разноските по изпълнението.
Както е прието в т.2 от ТР 3/2015 г. от 10.07.2017 г.
на ОСГТК на ВКС , на обжалване по реда на чл. 435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт
на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението. В мотивите е посочено, че това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, защото в тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските. Освен това
е изложено, че всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от
изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона
последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това
е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските се променя с
извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие.
В процесния случай още с поканата за доброволно изпълнение,
съдебният изпълнител е определил размера на дължимите от длъжника разноски към
този момент, връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление на 03.04.2013г., а за събиране на таксите по
изпълнението е изготвял и сметки по чл.79,ал.1 от ЗЧСИ. Длъжникът не се е възползвал от предоставеното му от
закона право да обжалва в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, актовете на съдебния изпълнител от образуване на изпълнителното
дело на 18.01.2013г. , в които се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.А
упражненото му едва на 25.02.2019г. право
на жалба е просрочено , което
обосновава извод, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно,а
жалбата на длъжника като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на С.Ф., длъжник по изп.д.№32/2013г. по описа на ЧСИ С. Г., с район на действие ПОС , против разпореждане на съдебния изпълнител от 02.04.2019г., с
което е върната, като просрочена ,
подадената от длъжника жалба с вх.№04925/25.02.2019г. против разноски за наложени запори на вземания по
банкови сметки и трудово възнаграждение.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.