Решение по дело №4157/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1021
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 9 декември 2019 г.)
Съдия: Николай Стоименов Николов
Дело: 20191100604157
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, …………….. 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен състав в публичното заседание, проведено на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

МАРИЯ ИЛИЕВА

при секретар Атанасова и с участието на прокурора Тараланска, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ ВНОХД № 4157 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 01.04.2019г. по НОХД 18473/2017г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 135 състав е признал подсъдимия А.Л.И. за виновен в извършване на престъпление по чл.129,ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което на осн. чл.66,ал.1 от НК отложил за срок от три години.

            С обжалваният акт подс. А.  Л.И. е осъден да заплати на гражданския ищец Б.А.Я. сумата от 10000 лева, представляваща неимуществени вреди причинени от инкриминираната деятелност. Първостепенният съд е отхвърлил иска като неоснователен за разликата до 30 000 лева. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото.

Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитникът на подс. А.  Л.И.-адв. З.. В жалбата се излагат твърдения, че постановената присъда е незаконосъобразна, неправилна и несправедлива. Сочи се във въззивната жалба, че първостепения съд е кредитирал единствено показанията на свидетелите на пострадалия, без да отчете наличното противоречие между тях. Моли се пъртвоинстанционата присъда да бъде  отменена и въззивният съд да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението по чл.129,ал.2 вр. с ал.1 от НК, както и изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен, предявеният срещу И. граждански иск.

С въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Счита, че от събраните доказателства по безспорен начин се установявало описаната в мотивите на същата нанесена от подс. А.  Л.И. на Б.А.Я. средна телесна повреда.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец - адв.И. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, като излага съображения за неоснователност на  въззивната жалба.Счита, че не са налице противоречия в показанията на свидетелите Б.Я., А.Я., АЯ. и С.Д..

Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подс. А.  Л.И. -адв. З. поддържа въззивната жалба, като излага твърдения за недоказаност на обвинението. Пледира, че от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни доказателства, не можело да се направи извод, че подсъдимият е  причинил инкриминираното телесно увреждане на пострадалия. Излага и съображения, че е налице съществено противоречие между показанията на свидетелите на обвинението. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея въззивният съд да постанови нова, с която  да признае А.  Л.И. за невиновен, както и да  отхвърли уважения граждански иск.

Подсъдимият С.И.С.в последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба ‚ както и тези изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата.

За да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:

На 22.03.2014 г., вечерта свидетелят Б.Я., заедно със свидетелката С.Д. (с която се намирал в дългогодишно фактическо съжителство) и приятелите им -св. А.Я. и съпругата му Р.Я., както и синът им св. АА. Я. (известен като Р., Р.и Р.), дъщеря им - Е.А.Я.и Б. Л.Б.отишли около 22:00 часа в ресторант „Оникс“, находящ се в гр. София, кв. „****“, ул. „****-та“, за да вечерят и да се повеселят.

По същото време на друга маса в ресторанта се намирали подс. А.И., брат му- св. А.И., както и свидетелите О.М.(по прякор Р.) и Д.А. (по прякор Ш.).

Двете компании употребили алкохол и се веселили, като танцували на дансинга. Св. АЯ. познавал св. О.М.от кв.“Факултета“. Около 02:00 часа на 23.03.2014 г. св.А.Я. изпратил съпругата си Р.и дъщеря си Е..в къщи с такси, защото били изморени и искали да си починат.

Около 03.00 часа на 23.03.2014 г., след като платили сметката на сервитьора, свидетелите Б.Я., С.Д., А.Я. и АЯ. си тръгнали от заведението. Четиримата вървели по ул. „3019“, която била осветена от уличните лампи, като искали да спрат такси, с което да се приберат. След като се огледали и не видели приближаващо такси, отишли до близкия светофар на кръстовището с ул. „Адам Мицкевич“.

Докато четиримата изчаквали да премине такси, което да спрат, от ресторант „Оникс“ излезли подсъдимият А.И., заедно с брат си- свидетелите А.И., О.М.и Д.А., които също тръгнали към кръстовището. Двете компании се застигнали и между св. АЯ. и св. А.И. възникнал конфликт, който прераснал в побой. Виждайки, че нападат брат му, подс. А.И. се спуснал да го защитава, а Б.Я. и св. А.Я. от своя страна се опитвали да защитят АЯ.. Последният успял да избяга към ресторанта, за да помоли за помощ, а през това време подс. И. започнал да нанася удари с юмруци в областта на главата /по лицето/ на Б.Я.. Последният се отбранявал, а св. С.Д. ги умолявала да спрат и викала за помощ. Подсъдимият нанесъл няколко удара с юмруци в главата на Б.Я., като при нанасянето на един от тези удари се чул шум от счупване на кост /изхрущяване/, при който пострадалият изпитал силна болка, в резултат на което паднал на земята.

След като пострадалият паднал, подс. И. продължил да му  нанася удари, като го ритал в областта на главата и по цялото тяло.

Докато Б.Я. бил на земята, към подс. И. се присъединили брат му А.И., както и свидетелите О.М.и Д.А.. Същите били употребили алкохол и също започнали да нанасят ритници с крака по тялото на пострадалия. Един от тях -братът на подсъдимия взел тротоарна плочка, с която се опитал да удари пострадалия Я., но св.Д.го хванала за ръцете и започнала да го моли да не удря пострадалия. Тогава А.И. с главата си ударил св.Д.по челото. По това време подсъдимият и приятелите му видели, че от заведението към тях приближават хора и побегнали.

Тъй като Б.Я. и свидетелят А.Я. били видимо пострадали от нанесения им побой, св. С.Д. спряла такси, с което отишли до МБАЛСМ „Пирогов“. След извършени прегледи и изследвания, пострадалият бил насочен към ВМА, където бил приет и настанен за лечение. След като го изписали от лечебното заведение, пострадалият посетил 09 РУ-СДВР, където съобщил за случилото се и представил съдебно-медицинско удостоверение за причинените му телесни увреждания.

По делото са назначени множество съдебномедицински експертизи, от които  се изяснява, че на Б.Я. са причинени следните травматични увреждания: охлузване в областта на дясната ябълчна кост; дъговидно охлузване по гърба на носа в основата му;охлузване в областта на лявата ябълчна кост, изразен оток на лявата буза, не разместено счупване на лявата скулна кост; изразен оток на горната устна; травматична луксация (разклащане) на първи до шести горни десни зъби и счупване на кондиларния израстък на долната челюст в дясно, счупване на алвеоларния израстък на горната челюст; кръвонасядане в областта на брадичката в ляво; охлузване на лявата длан, четири охлузвания в областта на десния лакът; охлузване на лявата предмишница; кръвонасядане в областта на левия лакът; счупване на девето ребро вдясно по задната мишнична линия; кръвонасядания в областта на капачките на лявото и дясното коляно. Периодът за костно възстановяване на счупените челюсти продължил не по -малко от месец и половина два месеца, като силно разклатените 1, 2, 3, 4, 5 и 6-ти горни десни зъби са хирургично стоматологично извадени.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно отново контролният съд да я преповтаря в мотивната част на настоящия съдебен акт / виж. Реш. № 250 от 16.10.2014 г. по н. д. № 640/2014 г., н. к., 1 Н. О. на ВКС; Реш. № 131 от 02.06.2015 г. по н. д. № 341/2015 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/. Същата се установява по категоричен начин от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на НПК доказателства, доказателствени средства, както и способи за доказване, а именно : показанията на свидетелите Б.Я., С.Д., А.Я., АЯ.; от писмените доказателства и доказателствени средства-протоколи за разпознаване на лица и предмети, медицинска документация за Б.Я., справка съдимост за подсъдимия, както и от изготвените съдебномедицински експертизи.

В съответствие с правилата на формалната логика и доказателственото право,  първоинстанционният съд правилно е подходил при  анализа на процесния доказателствен материал, приемайки, че от същия в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти изясняващи обстоятелства, релевантни към основния факт предмет на доказване по делото, касателно времето, мястото  на извършване на инкриминираното деяние, както и механизма на причиняване на телесните повреди от подсъдимият на пострадалото лице .

От показанията на св. Б.Я., които обосновано първостепенният съд е кредитирал като обективни и логични, се установява, че подс. А.И. му е нанесъл удари с ръце и крака  по лицето и тялото.  Б.Я., в показанията си дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, е категоричен, че подсъдимия е този, който основно го е удрял и му е избил зъбите.

Показанията на св. Б.Я., че само подсъдимият му е нанесъл удари с юмруци по лицето, в резултата на които е паднал на земята, където последният е продължил да го рита по тялото и главата, намират доказателствена подкрепа в показанията на св. Д., които правилно първостепенният съд е кредитирал като обективни и достоверни.

Въззивният съдебен състав не намира основание да не кредитира показанията на св. Д., дадени от същата в хода на съдебното следствие, поради съществени противоречия с тези, дадени от същата пред орган на досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса, чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК.

В разпита си пред първата инстанция св. Д.твърди, че подсъдимия е нанесъл ударил на пострадалия по лицето с юмрук, след което пострадалия е паднал на земята и подсъдимият е продължил да го рита.

Пред органа на досъдебното производство св. Д.в показанията си отново твърди, че е видяла лицето, което е нанесло удар с юмрук по лицето на пострадалия, в областта на устата и след като последният е паднал на земята, същото това лице е продължило да го рита по главата и тялото.

Свидетелката Д.е участвала в хода на досъдебното производство в  разпознаване, като при това процесуално-следствено действие категорично е посочила подсъдимия  за лицето, което е видяла да удря св. Б.Я. с юмрук по лицето, в областта на устата, от който удар пострадалият паднал на земята.

Това че свидетелката в показанията си в досъдебното производство твърди, за нанесен един удар с юмрук от подсъдимия на пострадалия в областта на лицето, не противоречи съществено на заявеното от свидетелката в хода на първоинстанционното съдебно следствие, че подсъдимият е ударил пострадалия няколко пъти.

Както в разпита й в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса, св. Д.посочва, че й е направило впечатление за един удар нанесен от подсъдимият на пострадалия в областта на лицето /устата/, като при двата си разпита не твърди, че е видяла подсъдимия само веднъж да удря св. Б.Я. по лицето.

С оглед всичко изложено съдебният състав счита за обективни, логични и правдиви показанията св. Д., които, както бе посочено вече в настоящите мотиви, подкрепят изцяло заявеното от пострадалият, че подсъдимия му е нанесъл побоя, в резултат на който е получил инкриминираните травматични увреждания.

Показанията на свидетелите А.Я., АЯ., които първостепенният съд правилно е кредитирал,  също съдържат доказателствени факти изясняващи обстоятелствата, че на св. Б.Я. е нанесен побой, при който са му  причинени множество травматични увреждания, включително и счупване на челюстта. Установява се от въпросните гласни доказателствени средства и обстоятелството, че сред лицата които са ги нападнали, включително и пострадалия, е бил подсъдимия  А.И..

Законосъобразно първостепенният съд е приел, че в подкрепа на обвинителната теза се явяват писмените доказателствени средства-протоколите за разпознаване на лица, които и според настоящата въззивна инстанция са изготвени по правилата на процесуалния закон.

Причинените на пострадалия травматични увреждания в резултат на нанесения му от подс. А.И. побой, намира убедителна доказателствена подкрепа и в писмените доказателства –медицинските документи /Епикриза №9049/2014г. и съдебномедицинско удостоверение № 95.03/2014г..

Възможният механизъм на причиняване на травматичните увреждания на пострадалия, е изследван от вещи лица по назначени в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие съдебномедицински експертизи, приети като компетентно изготвени от първата инстанция.

 В заключенията на съдебномедицинските експертизи вещите лица са категорични, че св. Б.Я., в резултат на нанесения му побой на 23.03.2014 г., е получил охлузване в областта на дясната ябълчна кост; дъговидно охлузване по гърба на носа в основата му;охлузване в областта на лявата ябълчна кост, изразен оток на лявата буза, не разместено счупване на лявата скулна кост; изразен оток на горната устна; травматична луксация (разклащане) на първи до шести горни десни зъбщсчупване на кондиларния израстък на долната челюст в дясно, счупване на алвеоларния израстък на горната челюст; кръвонасядане в областта на брадичката в ляво; охлузване на лявата длан, четири охлузвания в областта на десния лакът; охлузване на лявата предмишница; кръвонасядане в областта на левия лакът; счупване на девето ребро вдясно по задната мишнична линия; кръвонасядания в областта на капачките на лявото и дясното коляно.

От назначената в хода на съдебното следствие пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза се изяснява, че цялостното костно възстановяване на счупените челюсти на пострадалия е отнело месец и половина два месеца, като силно разклатените 1, 2, 3, 4, 5 и 6-ти горни десни зъби са хирургично стоматологично извадени.

В съответствие с правилата на доказателственото право, първостепенният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелите Д.А., О.М.и А.И..

Въпросните свидетели са били заедно с подсъдимия при инцидента, като обосновано първоинстанционият съд е приел, че  показанията на  тези свидетели са  насочени единствено в изграждане на защитна линия на подсъдимия, че същият не е участвал в сбиването.

Прави впечатлени, че и тримата свидетели в показанията си еднотипно отговарят, че само те са участвали в сбиването, докато подсъдимия  бил на няколко метра зад тях и не е взел участие в побоя. Тези твърдения на тримата свидетели правилно е отчетено от първостепенният съд, че по категоричен начин се опровергават от останалата събрана по делото доказателствена съвкупност, установяваща, че именно подсъдимият е нанасял удари с юмруци и крака в областта на главата на пострадалия.

В подкрепа на изложеното е и факта, че нито един от тримата свидетели не посочва да е удрял пострадалия, нито да е получил сериозни наранявания от сбиването, което затвърждава приетото от съдебните състави обстоятелство, че  именно подсъдимият и въпросните свидетели /Д.А., О.М.и А.И./ са били активни във физическата саморазправа с пострадалия и придружаващите го свидетели- С.Д., А.Я., АЯ..

Въззивният съдебен състав намира, че на базата на установените фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата релевантни за предмета на делото, правилно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимия А.Л.И. е консумирал от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК.

От обективна страна           – 23.03.2014 г., в гр.София, кв.“Модерно предградие“, на кръстовището на ул.“Адам Мицкевич“ и ул.“3019“, в близост до ресторант „Оникс“, подсъдимият А.Л.И. нанесъл удари с ръце, свити в юмруци и ритници с крака по главата на Б.А.Я., в областта на лицето му, в резултат на което е причинил на пострадалия счупване на десния ставен израстък на долната челюст, счупване на зъбния израстък на горната челюст, счупване на лявата скулна кост без разместване на костните фрагменти и хирургично стоматологично изваждане на 1 -ви, 2- ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти и 6 - ти горни десни зъби, разклатени до степен на отпадане.

Тези травматични увреждания, според заключението на приетите по делото съдебномедицински експертизи, са причинили на пострадалия счупване на горна и долна челюст и избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

Правилно и в съответствие с чл.129,ал.2 от НК и с дадените указания в Постановление № 3/1979г. на Пленума на ВС първоинстанционният съд е квалифицирал причинените от подсъдимия на пострадалия телесни увреждания като средни телесни повреди.

Въззивният съд намира, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат, а именно причинените на пострадалия средни телесни повреди-счупване на челюст и избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето .

От субективна страна, въззивният съдебен състав приема, че деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината пряк (неопределен) умисъл.

При установяване на субективната страна на деянието контролната инстанция изходи от констатираните обективни дадености, като отчете обстоятелството, че по принцип при телесните увреждания умисълът се характеризира с неконкретизирано съдържание поради сложността на биологичните и физиологични процеси, протичащи в човешкото тяло следствие на външни фактори.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – нанесъл удари с ръце, свити в юмруци и ритници с крака по главата на Б.А.Я., в областта на лицето му, предвиждал е неговите общественоопасни последици, а именно, че въздействието върху пострадалия е такова, че би довело до причиняване на някакво увреждане, като подс. А.Л.И. е целял причиняването на някакъв вид телесна повреда на пострадалия /пряк неопределен умисъл/.

По отношение на индивидуализация на наказанието на подсъдимият А.Л.И., въззивният съдебен състав намира следното:

За престъплението, за което подс. А.Л.И. е признат за виновен, законът /чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК/ предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест години.

Първоинстанционният съд е определил наказанието на подс. А.Л.И. при условията на чл.54 от НК, като му е наложил наказание – „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.

Въззивният съдебен състав намира, че първостепенният съд правилно е преценил смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. А.Л.И., като не намира за необходимо да ги преповтаря.

Първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е преценил, че са налице формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода“ – подс. А.Л.И. не е осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното наказание е в размера на шест месеца „лишаване от свобода“, като възпиращият и превъзпитателният ефект на наказанието при подсъдимия може да се постигне и без ефективното му изтърпяване.

По отношение на граждански иск, въззивният съд намира следното

Претендираните неимуществени вреди, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят от съда на принципа на справедливостта.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционния  съд законосъобразно е уважил по основание, предявения от гражданския ищец Б.А.Я. срещу А.Л.И. граждански иск с правно осн. чл.52 вр. с чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от Я., в следствие на противоправното поведение  на подсъдимия, болки и страдания. Деликтната отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. С оглед така изяснените по делото обстоятелства, правилно районният съд е определил обезщетението по предявения граждански  иск за неимуществени вреди да бъде в размер на 10 000 лева, като в останалата му част го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан.

Законосъобразно, с оглед изхода на делото, първостепенният съд е осъдил подс. А.Л.И. на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата и на частния обвинител и граждански ищец, направените от тях по делото разноски.

Поради гореизложеното и с оглед това, че при цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, намира, че същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.04.2019г., постановена по НОХД №18473/2017г. по описа на Софийски районен съд–Наказателно отделение, 135 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.