Решение по дело №1500/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 582
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20221210201500
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Благоевград, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210201500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена „И.“ с ЕИК със седалище и адрес на
управление с.Д., ул. „Д.” №, представлявано от С. Р. Ч. против Наказателно
постановление № 580571-F587789/03.06.2021г, издадено от директор офис за
обслужване Благоевград при ТД на НАП София, с което на дружеството на основание
чл.355, ал.1 КСО е наложена "имуществена санкция" в размер на 500лв. за нарушение
на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В жалбата се релевират бланкетни доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Поддържа се несъразмерност на имуществената санкция, като
се сочи, че за неподаване в установения срок декларации обр.1 и обр.6 на дружеството
са издадени четири наказателни постановления, като общата стойност на четирите
декларации била в размер на 58,56лв и лихва 1,37, заплатени на 02.02.2021 г.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание наказаното дружество, редовно призовано, се
представлява от законния си представител, който поддържа изложените в жалбата
доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт М.,
която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Сочи, че описаната в НП
декларация обр.6 е подадена с 46 дни закъснение. Акцентира, че в случаите, когато не
са декларирани съответните данни, за НОИ е невъзможно да изчисли и изплати
обезщетението за майчинство.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
1
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2021 г. в 11.27ч. , чрез квалифициран електронен подпис „И.”, в
качеството на работодател и осигурител, подало по електронен път декларация обр. 6
„Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ” за месец октомври 2020г.
На 15.01.2021 г. свидетелката К. С. извършила проверка в данъчно-
осигурителната сметка на „И.”, при която установила, че дружеството е подало
декларация обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ” за месец
октомври 2020 г. след изтичането на установения срок с чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-
13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица / Наредба Н-13/17.12.2019г /, а именно 25 число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните.
До дружеството е изпратена покана с изх.№ 313/15.01.2021 г. за явяване на
негов представител за съставяне на АУАН, в седемдневен срок, считано от
получаването на поканата, която е връчена по електронен път на 15.01.2021 г.
Свидетелката С. приела, че на 26.11.2020 г. дружеството е извършило
нарушение на чл.4, ал.3, т.1 Наредба Н-13/17.12.2019г. във вр.чл.5, ал.4, т.2 КСО,
поради което на 29.01.2021 г., в присъствието на свидетелите Ч. и П. и в отсъствието на
представител на дружеството, съставила срещу последното АУАН F587789. Актът бил
връчен на управителя на дружеството на 25.05.2021 г. без в него да са обективирани
възражения. Такива са депозирани пред наказващия орган в определения с чл.44, ал.1
ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН № F58789/29.01.2021 г. при идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация на 03.06.2021 г. директорът на офис
Благоевград при ТД на НАП София издал обжалваното НП, което е връчено на
управителя на дружеството на 29.09.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели С., Ч. и П. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК писмени доказателства: Писмо от ТД на НАП, офис
Благоевград с изх. №18597#1/10.10.2022 г.; АУАН № F587789/29.01.2021 г.;
Възражение от С. Ч. с вх. №9211/28.05.2021 г.; Копие на плик; Справка – Данни за
осигуряването по Булстат за фирма „И.“; Протокол с изх.
№01000213003552/11.01.2021 г.; Покана до „И.“ с изх. №313/15.01.2021 г.;
Удостоверение за извършено връчване по електронен път от 15.01.2021 г.; Заповед
№ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.;
Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации
относно факта на неподаване на процесната декларация обр.6 от дружеството
жалбоподател в законоустановения срок се изясняват посредством показанията на
свидетелката С., Протокол изх.№ 01000213003552/11.01.2021 г. и съставения АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 29.09.2022 г., а жалбата е от
10.10.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
2
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от инспектор по приходите, съгл. чл. 355, ал.5 КСО вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП
и т.2.1. от приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., атакуваното НП е издадено
от орган, надлежно упълномощен от изпълнителния директор на НАП съгл. чл. чл.355,
ал.5 КСО и т.1.2. от същата заповед.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението. Спазени
са и правилата, регламентиращи връчването на АУАН на представител на
дружеството.
Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за
това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на срока
чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. - в случая на 26.11.2020 г., която дата е
посочена коректно като дата на нарушението в АУАН и НП.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание. Предвид това съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че в качеството
си на осигурител дружеството е нарушил изискванията на чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба №
Н-13/17.12.2019 г. вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г.,
Декларация образец № 6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” се
подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за
дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1,
която съгласно чл.4, ал.1,т.1 б. „а” от същата наредба се подава до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
„И.” има качеството на работодател и осигурител по смисъла на Наредба Н-
13/17.12.2019г. във вр.чл.5, ал.4, т.1 КСО, поради което е и адресат на
регламентираното чл.5, ал.4, т.1 и т.2 КСО задължение да подава периодично в НАП
1.данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо
на осигуряване;2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за
3
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица;
С установеното неподаване в законовия срок на процесната декларация е
осъществен от обективна страна съставът на твърдяното административно нарушение,
тъй като този вид нарушения спадат към групата на т. нар. "формални нарушения"
(такива на просто извършване), при които фактическият им състав не съдържа като
елемент настъпването на допълнителни общественоопасни последици – достатъчно е
изтичането на определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за
да се реализира съставът на нарушението. Дружеството е следвало да подаде
процесната декларация в посочения чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. (в
случая до 25.10.2020 г.) и с неспазването на този срок е осъществено нарушението, без
да се изисква настъпването на друг допълнителен вредоносен резултат.
Доколкото отговорността е на дружеството-юридическо лице, а тя е обективна
и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е
реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО предвижда, че който наруши
разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по
прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по
чл. 5, ал. 4 се наказва с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите
лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание .
Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е
индивидуализирана от наказващия орган в минимално установения от закона размер от
500 лв, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии и
обстоятелството, като същата съответства на характера на извършеното нарушение и
би постигнала целите, визирани в ЗАНН цели.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата
не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при
който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид .
По тази причина наказаното дружество не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като,
процесното нарушение е формално такова и същото е довършено с факта на
неизпълнение на предвидените в ЗКПО задължения на физическите и юридическите
лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение самото
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо
от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Действително
приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на
вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото задължение от страна
на наказаното дружество е засегнало държавна политика по проследяване на данните
за осигурените лица и дължимите за тях вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ. По тази
причина и предвид констатираното закъснение от почти 46 дни, обществената опасност
е с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
4
административен ред, а не представлява маловажен случай. Заплащането на
дължимите осигурителни вноски от работодателя не е от естество да изключи
отговорността на осигурителя.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН Районен съд Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 580571-F 587789/03.06.2021г,
издадено от директор офис за обслужване Благоевград при ТД на НАП София, с което
на „И.“ с ЕИК със седалище и адрес на управление с.Д., ул. „Д.” №, представлявано от
С. Р. Ч. на основание чл.355, ал.1 КСО е наложена "имуществена санкция" в размер на
500лв. за за нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5