Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260080
гр.Шумен, 09 Април 2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С.
Стефанова
при секретаря Т. Тодорова като разгледа докладваното
от съдия Маринов В.гр.дело №463 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №200 от 14.08.2020г. по гр.д.№900/2019г.
Районен съд - гр.Нови Пазар е признал за установено, че Е.Х.Н. с ЕГН **********
дължи на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." Париж рег.№*********,
чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." клон България с ЕИК ..., сумата
от 294,50 лева в едно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 25.04.2019г до окончателното плащане, по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-15071752 от
26.07.2017г., и е отхвърлил иска
по чл.422 от ГПК /чл.415, ал.1, т.2 от ГПК/, в останалата му част, а именно: за
сумите 33,08 лева главница, 21,82 лв. възнаградителна лихва за периода
20.11.2017 - 20.02.2018г., 43,58 лв. мораторна лихва за периода 20.12.2017г. -
11.04.2019г. С решението са присъдени деловодни разноски на ищцовата страна в
размер на 56,25 лева за заповедното производство, и в размер на 431,25 лева за
първоинстанционното.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца,
който обжалва решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени
предявените от него установителни искове за установяване на вземанията му по
процесния договор, като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда
да го отмени в тази му част и да уважи иска изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С
депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск по
реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу Е.Х.Н.,
в която излага, че с Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-15071752
от 26.07.2017г. е отпуснал паричен кредит в размер па 469,20 лв. на
ответника, като същият се е задължил да погаси заема на 6 месечни вноски- всяка
по 87,35 лв. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.12.2017, като към тази дата бил
погасил само две месечна вноска. Твърди, че на 20.12.2017, кредитът е
станал предсрочно изискуем в целия му размер на основание чл.3 от договора, за
което ответника бил уведомен, но не изпълнил задължението си. По подадено
заявление по чл.410 ГПК е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№593/2019г. по описа
на НПРС, за сумата от 327,58 лв. главница, 21,82 лева възнаградителна лихва за
периода 20.11.2017г. - 20.02.2018г., 43,58 лева мораторна лихва за периода
20.12.2017г. - 11.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.04.2019г. до окончателното и изплащане, и деловодни разноски 75
лева.
Ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва иска, като сочи нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, относно императивното изискване за шрифта на договора.
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се пред Районен съд - Нови Пазар заповедно производство по ч.гр.д.№593/2019 г. /по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане, или /както е в процесния казус/ с връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, в която е посочено, че претенцията на ищеца се основава на сключения между страните Договор за потребителски кредит с номер CREX-15071752 от 26.07.2017г.. Сочената от ищеца предсрочна изискуемост не е настъпила, но горното обстоятелство е ирелевантно за спора, предвид актуалната съдебна практика /и настъпването на падежа на всички дължими вноски към настоящия момент/, и въведените от ответната страна възражения за недействителност на договора. Основния спорен въпрос между страните е валидността на облигационното правоотношение във връзка с императивните изисквания на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, съобразно която - договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. От изготвената в първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза се установява, че за текстовете в процесния договор е използван шрифт "Garamond" с размер 11,5.
Съобразно
чл.22 от ЗПК - Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С
приетата СТЕ е установено, че елементите на процесния договор не са с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, поради което и предвид
нарушението на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договора е недействителен. В
чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо предявения установителен иск
по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е неоснователен по отношение на търсените от ищеца
суми извън получената чиста заемна сума, от която следва да се приспаднат и
платените вноски като погасена главница. Доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на атакуваният акт за изцяло неоснователни, и неотносими
към приложението на конкретната императивна правна норма. Решението в
атакуваната му част е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №200 от 14.08.2020г. по гр.д.№900/2019г. на Районен
съд - гр.Нови Пазар, В ЧАСТТА с
която е отхвърлен предявеният от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." Париж
рег.№*********, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А." клон България
с ЕИК ..., иск по чл.415 ГПК за
признаване за установено, че Е.Х.Н. с ЕГН
********** му дължи сумите 33,08
лева главница, 21,82 лв. възнаградителна лихва за периода 20.11.2017 -
20.02.2018г., 43,58 лв. мораторна лихва за периода 20.12.2017г. - 11.04.2019г.,
по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15071752 от
26.07.2017г..
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.