Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 286 28.07.2023г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 154 по описа за 2023г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК във вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на И.Д.К. с адрес ***, подадена
чрез пълномощника му адв. К.М. ***, против Акт за прихващане или възстановяване
№П-16002422078721-004-001 от 30.12.2022г., издаден от Г.И.П.-З.на длъжност
инспектор по приходите, потвърден с Решение № 59 от 27.02.2023г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на
НАП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-16002422078721-004-001/
30.12.2022г., по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че доколкото АПВ се
основава на нищожен Акт за установяване на задължение П-16002422078721-135-001/
29.12.2022г. (като постановен при грубо нарушение на материалния закон и в
противоречие с влязло в сила съдебно решение), липсват сочените от органа по
приходите изискуеми задължения в общ размер на 1 288.58 лева, с които е
извършено прихващане с подлежащите на възстановяване суми. Счита, че неправилно е определен размерът на
подлежащата на възстановяване сума за законни лихви по чл.129, ал.6 от ДОПК,
като освен приетата за възстановяване сума от 4.70 лева за лихви, са налице и
други законни лихви /в общ размер на 4 210.34лв./, подлежащи на възстановяване.
Твърди, че доколкото начислените при ревизията суми за вноски за ДОО и за
здравноосигурителни вноски и лихви към тях, представляват незаконосъобразно,
без каквото и да е било правно основание определени за внасяне суми, които недължимо
са внесени от ревизираното лице, при възстановяването им се дължи законна лихва
по общия ред, каквато в случая не е била начислена и определена за
възстановяване от органа по приходите. Счита, че неправилно е определен и периода,
за който се начисляват законните лихви, тъй като същите се явяват дължими до
момента на фактическото възстановяване на недължимо внесените суми за данъци и
задължителни осигурителни вноски. По подробно
изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорения АПВ,
като неправилен и незаконосъобразен, като преписката бъде върната на
компетентния орган за ново произнасяне, с указание за възстановяване на
жалбоподателя на всички законни лихви в общ размер на 4 210.34лв., в т.ч
законна лихва върху недължимо платена главница в размер на 5 715.10лв. за
вноски за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за 2013г.; 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г., за периода от 04.12.2019г. до 20.02.2022г. вкл. в
размер на 1 285.90лв.; законна лихва върху недължимо платена главница в размер на 12 954.81лв за вноски за ДОО
– за самоосигуряващи се за 2013г.; 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., за периода
от 04.12.2019г. до 20.02.2022г. вкл. в размер на 2 914.82лв.; законна
лихва върху недължимо платена главница в размер на 1 742.70лв. за лихви ЗО,
за периода от 15.02.2022г. до 20.02.2022г. в размер на 2.90лв.; законна лихва
върху недължимо платена главница в размер на 3 914.64лв. за лихви ДОО, за
периода от 15.02.2022г. до 20.02.2022г. в размер на 6.52лв и законни лихви
върху недължимо платени допълнително начислени лихви ДОО и ЗО, за периода от
15.02.2022г. до 20.02.2022г. съответно в размер на 0.06лв. и 0.14лв.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Изцяло
поддържа изложените в решението мотиви, като счита, че въз основа на събраните
доказателства и съобразно разпоредбите на ДОПК, органите по приходите са
обосновали своите констатации и направените правни изводи, поради което
обжалваният АПВ се явява правилен и законосъобразен.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С Ревизионен акт №Р-16002419001524-091-001/ 11.11.2019г.,
поправен с Ревизионен акт № Р-16002419199106-003-001/ 28.11.2019г., потвърден и
изменен с Решение № 40/ 27.01.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив,
по отношение на И.Д.К. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ и задължения за осигурителни вноски за ДОО и здравноосигурителни
вноски за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. и лихвите за просрочие към тях, както следва: за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 2 067.87лв и лихва в размер на 1 161.75лв;
за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 664.04лв
и лихва в размер на 293.17лв; за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015г.
– 31.12.2015г. в размер на 2 020.98лв и лихва в размер на 714.60лв; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 1 267.49лв
и лихва в размер на 318.76лв; за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 6 665.12лв и лихва в размер на 1 024.28лв; за ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1 364.31лв и лихва
в размер на 764.21лв; за ДОО за самоосигуряващи
се за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 1 528.21лв и лихва в
размер на 703.28лв; за ДОО за
самоосигуряващи се за периода 01.01.2015г.
– 31.12.2015г. в размер на 2 349.60лв и лихва в размер на 842.05лв; за ДОО за самоосигуряващи се за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 2 663.93лв и лихва в
размер на 683.06лв; за ДОО за
самоосигуряващи се за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 4 487.66лв
и лихва в размер на 698.14лв; за ЗО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2013г. в размер на 613.17лв и лихва в размер на 343.46лв; за ЗО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер
на 686.84лв и лихва в размер на 316.08лв; за ЗО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в
размер на 1 056лв и лихва в размер на 378.45лв; за ЗО за самоосигуряващи се за периода
01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 1 197.27лв и лихва в размер на
306.99лв и за ЗО за самоосигуряващи се за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 1 909.64лв и лихва в
размер на 297.08лв.
По жалба на И.К., с Решение № 432 от 27.11.2020г., постановено по адм. дело
№ 145/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, Ревизионен акт
№Р-16002419001524-091-001/ 11.11.2019г., поправен с РА № Р-16002419199106-003-001/28.11.2019г.,
потвърден и изменен с Решение №40/ 27.01.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП –
Пловдив, е отменен.
С
Решение № 185/12.01.2022г., постановено по адм. дело № 2431/2021г. по описа на Върховен
административен съд, е отменено
Решение № 432/ 27.11.2020г. по адм. дело №
145 /2020г. по описа на АС – Стара Загора, в частта му, с която е отменен Ревизионен
акт№Р-16002419001524-091-001/11.11.2019г., поправен с РА №Р-16002419199106-003-001/28.11.2019г.
относно установените с РА задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 6 584.12 лв. /главница/ и
лихва в размер на 1 024.28лв., като жалбата на И.К. срещу ревизионния акт в тази му част е отхвърлена, като
неоснователна. В останалата част решението на Старозагорския административен съд
е оставено в сила.
Междувременно, на
04.12.2019г., И.К. е погасил изцяло установените с ревизионния акт данъчни и
осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
11.11.2019г. като внесените в републиканския бюджет суми, са както следва: за
задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – в
размер на 12 523.50 лева и лихва в размер на 3 512.56лв; за
задълженията за ЗО за самоосигуряващи се – в размер на 5 715.10лв. и лихва
в размер на 1742.70лв. и за задълженията за ДОО за самоосигуряващи се – в
размер на 12 954.81лв. и лихва в размер на 3 914.64лв. На 05.12.2019г.
са платени допълнително изчислени лихви за периода от 12.11.2019г. до
окончателното изплащане на главниците в общ размер 199.43лв., от които лихва
ДОО – 82.76лв., лихва ЗО – 36.52лв. и лихва ДДФЛ – 80.15лв.
След влизането в сила на
Решение № 185/ 12.01.2022г. по адм. дело № 2431/ 2021г. по описа на ВАС, на
основание чл.129, ал.5, т.1 от ДОПК И.К. е подал Искане вх. №
94-00-7704≠5 от 20.01.2022г. за възстановяване на недължимо внесените
суми за данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях по
отменения с влязло в сила съдебно решение ревизионен акт. Въз основа на
извършена от орган по приходите проверка, е издаден Акт за прихващане или
възстановяване № П-16002422016676-004-001/ 14.02.2022г. /л.176 и сл./. С
посочения АПВ, след констатацията, че И.К. няма изискуеми данъчно-осигурителни
задължения към датата на издаване на акта, е определена като подлежаща на възстановяване
сума /главница/ в размер на 32 912.07лв., включваща: 1. Недължимо внесени
осигурителни вноски за ДОО за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и за 2017г. и
лихви към тях по отменения РА в общ размер на 16 952.21лв.; 2. Недължимо
внесени вноски за ЗО за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и за 2017г. и лихви към
тях по отменения РА в общ размер на 7 494.32лв. и 3. Недължимо внесен
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г., 2014г.,
2015г. и за 2016г. и лихви към тях по отменения РА общо в размер на 8 465.54лв.
На основание чл.129, ал.6 от ДОПК, с АПВ №П-16002422016676-004-001/ 14.02.2022г.,
поправен с Решение П-16002422032838-134-001/18.02.2022г. за поправка на АПВ, към
подлежащите на възстановяване суми, внесени по РА – главници ДДФЛ, лихви ДДФЛ,
лихви ДОО, лихви ЗОО и съответните лихви за просрочие, е начислена законна лихва
общо в размер на 3 177.01лв. за периода от 05.12.2019г., съотв.
06.12.2019г., до датата на издаване на АПВ – 14.02.2022г., в т.ч: върху
недължимо внесените суми за лихви просрочие ЗО - от 06.12.2019г. до
14.02.2022г. в размер на 8.14лв.; върху недължимо внесените суми за лихви ЗО –
от 05.12.2019г. до 14.02.2022г. в размер на 388.75лв.; върху недължимо
внесените суми за лихви просрочие ДОО – от 06.12.2019г. до 14.02.2022г. в
размер на 18.44лв.; върху недължимо внесените суми за лихви ДОО – от
05.12.2019г. до 14.02.2022г. в размер на 873.25лв.; върху недължимо внесените
суми за данък върху доходите на физическите лица – главници и лихви – от 05.12.2019г.
до 14.02.2022г. в размер на 1 879.97лв. и върху недължимо внесените суми за
лихви просрочие ДДФЛ – от 06.12.2019г. до 14.02.2022г. в размер на 8.46лв.
Видно от изложеното в жалбата, от фактическа страна И.К. не оспорва
обстоятелството, че определените за възстановяване суми с АПВ № П-16002422016676-004-001/ 14.02.2022г., поправен с
Решение П-16002422032838-134-001/ 18.02.2022г. за поправка на АПВ - главници в
общ размер на 32 912.07лв. и законни лихви в общ размер на
3 177.01лв, са му възстановени на 21.02.2022г.
Междувременно
И.К. е оспорил по административен ред АПВ №П-16002422016676-004-001/
14.02.2022г. с подадена жалба до Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив. В хода на това производство е констатирано, че
незаконосъобразно от органа по приходите са начислени и възстановени на И.К. законни
лихви в размер на 891.69лв. върху недължимо внесени лихви за осигурителни
вноски за ДОО и законни лихви в размер на 396.89лв. върху недължимо внесени
лихви за ЗО. По съображения, основани на разпоредбата на чл.129, ал.6, изр.
първо от ДОПК, е прието за основателно искането на жалбоподателя за
преизчисляване на дължимите законни лихви по надвнесените суми за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихви, от датата на внасянето, до датата на ефективното
възстановяване на сумите. Констатирано е и че не са посочени мотивите, поради които сумата в
размер на 0,07лв. (лихва) не е възстановена. В заключение по
съображения, че оспореният АПВ е издаден при неизяснена фактическа обстановка
по отношение на правилното определяне размера на недължимо внесените суми,
респ. на законната лихва върху сумите, подлежащи на възстановяване, с Решение №
178/ 27.04.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, АПВ
№П-16002422016676-004-001/14.02.2022г., поправен с Решение
П-16002422032838-134-001/18.02.2022г. за поправка на АПВ, е отменен като
незаконосъобразен и на основание чл.155, ал.4 от ДОПК, преписката е върната на
ТД на НАП – Пловдив за издаване на нов акт за прихващане или възстановяване,
при съобразяване на дадените указания.
Въз основа на Решение № 178/ 27.04.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП –
Пловдив, с Резолюция за извършване на проверка №П-16002422078721-0РП-001/
05.05.2022г. на Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на инспектор по
приходите Г.И.П.-З.е възложено извършването на проверка по прихващане или
възстановяване.
С Акт за установяване на задължение № П-16002422078721-135-001/
29.12.2022г. издаден от инспектор по приходите Г.П.-З. (л.31 и сл.), на
основание чл.106, ал.1 от ДОПК във вр. с Решение № 178/ 27.04.2022г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, по
отношение на И.К. са установени задължения, както следва: лихви – годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 05.12.2019г. – 14.02.2022г. в размер на
388.75лв.; лихви – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
05.12.2019г. – 14.02.2022г. в размер на 873.25лв; лихви – годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 06.12.2019г. – 14.02.2022г. в размер на 8.14лв и
лихви – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 06.12.2019г. –
14.02.2022г. в размер на 18.44лв. или общо задължения в размер на
1288.58лв.
С оспорения в настоящото
съдебно производство Акт за прихващане или възстановяване
№П-16002422078721-004-001/30.12.2022г., издаден от Г.И.П.-З.на длъжност
инспектор по приходите, е определена за възстановяване на жалбоподателя И.К.
сума в размер на 4.70 лв., като е извършено прихващане на тази сума от приетите
за установени изискуеми публични задължения на лицето в общ размер на
1288.58лв., при извършено прихващане със соченото за установено с АУЗ №
П-16002422078721-135-001/ 29.12.2022г. задължение за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за периода 05.12.2019г. – 14.02.2022г. в размер на 388.75лв. В
обстоятелствената част на АПВ подробно са описани установените по отношение на И.К.
с РА №Р-16002419001524-091-001/ 11.11.2019г., поправен с РА
№Р-16002419199106-003-001/28.11.2019г. данъчни и осигурителни задължения и
лихвите за просрочие към тях и са посочени датите, на които лицето изцяло е
погасило установените с РА задължения. Съответно посочени са и сумите, които
след влизането в сила на Решение № 185/12.01.2022г. по адм. дело № 2431/2021г.
по описа на ВАС, по искане на И.К. и на основание чл.129, ал.5, т.1 от ДОПК са
били възстановени на жалбоподателя с АПВ
№П-16002422016676-004-001/14.02.2022г., поправен с Решение
П-16002422032838-134-001/18.02.2022г. за поправка на АПВ, при извършено на 21.02.2022г.
възстановяване на сума в общ размер на 32 912.21лв, включваща следните суми: 1.
недължимо внесени осигурителни вноски за ДОО за 2013г, 2014г., 2015г., 2016г. и
за 2017г. и лихви към тях в общ размер на 16 952.21лв. (главница по РА –
12 954.81лв., лихви по РА – 3 914.64лв. и лихви за просрочие –
82.76лв); 2. недължимо внесени вноски за ЗО за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и
за 2017г. и лихви към тях в общ размер на 7 494.32лв. (главница по РА – 5 715.10лв.,
лихви по РА – 1 742.70лв и лихви за просрочие – 36.52лв) и 3. недължимо внесен
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г., 2014г.,
2015г. и за 2016г. и лихви към тях общо в размер на 8 465.54лв. (главница
по РА - 5 939.38лв., лихви по РА – 2 488.21лв. и лихви за просрочие –
37.95лв.). Съответно посочена е начислената към подлежащите на възстановяване
суми, внесени по РА – главници ДДФЛ, лихви ДДФЛ, лихви ДОО, лихви ЗОО и
съответните лихви за просрочие, законна лихва за периода от внасянето на сумите
до датата на издаване на АПВ – 14.02.2022г., общо в размер на 3 177.01лв.
По съображения, основани на извършено преизчисляване на възстановените на И.К. суми
в размер на 891.69лв. за законни лихви върху недължимо внесените лихви за
осигурителни вноски за ДОО и на възстановените суми в размер 396.89лв. за
законни лихви върху недължимо внесените лихви за здравноосигурителни вноски и
приетото от органа по приходите, че законна лихва не се дължи върху цялата
внесена недължима сума по сметката на социално осигуряване и по сметката на
здравно осигуряване, без оглед на характера й на главница/ лихва, е направен
извод, че към датата на издаване на оспорения АПВ по отношение на И.К. са
налице изискуеми данъчно-осигурителни
задължения, установени АУЗ № П-16002422078721-135-001/ 29.12.2022г., в общ размер
на 1288.58лв. Установено е и че с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
244391600356552/ 22.04.2016г. И.К. е декларирал задължения в размер на
27.00лв., които е внесъл след законово установения срок, като начислената на основание
чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК и внесена лихва в размер на 0,07лв., не
подлежи на възстановяване. Съответно извършено е преизчисляване на законната
лихва върху сумата в размер на 8 427,59 лв. (недължимо внесени главници и лихви
за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по отменения РА) за
периода от 04.12.2019 г. до 05.12.2019г., в размер на 4.68лв. и на законната
лихва върху сумата от 37.95лв (недължимо внесената лихва за просрочие ДДФЛ) за
периода от 04.12.2019 г. до 05.12.2019г., в размер на 0.02лв, при установена като подлежаща на
възстановяване сума в общ размер на 4.70 лв. С оглед констатацията, че към
датата на издаване на АПВ И.К. има изискуеми данъчно-осигурителни задължения в
размер на 1288.58лв., които следва да бъдат прихванати до размера на сумата за
възстановяване (4.70лв.), с оспорения АПВ е извършено прихващане на подлежащата
на възстановяване сума – законна лихва по чл.129, ал.6 от ДОПК в размер на
4.70лв., от посоченото като изискуемо вземане по Акт за установяване на
задължение № П-16002422078721-135-001/ 29.12.2022г., за задължения за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 05.12.2019г. – 14.02.2022г. в размер на
388.75лв.
АПВ №
П-16002422078721-004-001/ 30.12.2022г. е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и подписан с квалифициран електронен подпис от инспектор по
приходите Г.И.П.-З.. Връчен е на И.К. на 03.01.2023г. съгласно удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК И.К. е обжалвал АПВ №П-16002422078721-004-001/ 30.12.2022г. по
административен ред с подадена жалба до Директора Дирекция ОДОП – Пловдив,
регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора с вх. № 497≠2/ 13.01.2023г.
С Решение № 59 от 27.02.2023г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден издадения на И.Д.К. Акт
за прихващане или възстановяване № П-16002422078721-004-001/ 30.12.2022г. С
решението са потвърдени като правилни и обосновани констатациите на издалия АПВ
орган по приходите и направените въз основа на тях правни изводи. За
неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че се следва начисляване
и възстановяване на законна лихва на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК върху недължимо внесена
главница за здравноосигурителни вноски в размер на 5 715.10 лв. и върху
недължимо внесена главница за осигурителни вноски за ДОО в размер на 12 954.81лв.,
по съображения, че по силата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесените или
събрани суми за задължителни осигурителни вноски са изключени от обхвата на
вземанията, които се връщат със законната лихва. С доводи, основани на
акцесорния характер на вземането за лихви и че законна лихва не се дължи върху
цялата внесена недължима сума по сметката на социално осигуряване и по сметката
на здравно осигуряване без оглед характера й на главница/лихва, е прието за
неоснователно и отправеното с жалбата искане за възстановяване на законни лихви
за периода 15.02.2022 г. - 20.02.2022г. (от издаване на първия АПВ
№П-16002422016676-004-001/ 14.02.2022г. до ефективното възстановяване на сумите на 21.02.2022г.),
начислени върху недължимо платените лихви за осигурителни вноски. Като правилен
и законосъобразен е потвърден извода на органа по приходите, че установената
като подлежаща на възстановяване сума в общ размер на 4.70 лева (в резултат на преизчисляване
на дължимата се за периода от 04.12.2019 г. до 05.12.2019г. законна лихва върху
недължимо внесени главници и лихви за данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ по отменения РА и съотв. на преизчисляване на дължимата се за
периода от 05.12.2019г. до 06.12.2019г. законна лихва върху недължимо внесената
лихва за просрочие на тези задължения), следва да бъде прихваната от наличните изискуеми публични вземания,
събирани от НАП, в общ размер на 1 288.58 лв., установени с Акт за
установяване на задължение № П-16002422078721-135-001/29.12.2022г.
Решението на Директора на Дирекция ОДОП
– Пловдив е връчено на И.К. на 28.02.2023г. съгласно удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 160, ал.2 във вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК и чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорения АПВ № П-16002422078721-004-001/ 30.12.2022г., потвърден с Решение № 59 от
27.02.2023г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, намира за
установено следното:
Оспорването, като
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Оспореният АПВ № П-16002422078721-004-001/ 30.12.2022г. е издаден от материално и
териториално компетентния орган по приходите в рамките на неговите правомощия –
инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив Г.П.-З., на която, с Резолюция за
извършване на проверка № П-16002422078721-0РП-001/ 05.05.2022г. на Началник
сектор при ТД на НАП – Пловдив, е било възложено извършването на проверка по
прихващане или възстановяване. АПВ е издаден чрез информационна система
„Контрол“ като електронен документ, подписан с валиден КЕП. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е
допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като
самият електронен документ е представен по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R/.
Съдът не констатира допуснати при провеждането на производството нарушения на
процесуалните правила, установени в раздел І, глава шестнадесета от ДОПК.
По съответствието
на оспорения Акт за прихващане или възстановяване №
П-16002422078721-004-001/ 30.12.2022г. с материалния закон:
По аргумент от разпоредбата на
чл.128, ал.1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, подлежат
на възстановяване или се прихващат от органите по приходите за погасяване на
изискуеми публични вземания, събирани от НАП. В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че
установените по отношение на И.К. с РА № Р-16002419001524-091-001/
11.11.2019г., поправен с РА №Р-16002419199106-003-001/28.11.2019г., потвърден и
изменен с Решение №40/ 27.01.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и задължения за
осигурителни вноски за ДОО и здравноосигурителни вноски за 2013г., 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г. и лихвите за просрочие
към тях, са изцяло погасени на 04.12.2019г., като внесените в републиканския
бюджет суми, са както следва: за задълженията за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ – в размер на 12 523.50лв и лихва в размер на
3 512.56лв; за задълженията за ЗО за самоосигуряващи се – в размер на
5 715.10лв. и лихва в размер на 1 742.70лв. и за задълженията за ДОО за
самоосигуряващи се – в размер на 12 954.81лв. и лихва в размер на
3 914.64лв. На 05.12.2019г. от И.К. са платени допълнително изчислени
лихви за периода от 12.11.2019г. до окончателното изплащане на главниците в общ
размер 199.43лв., от които лихва ДОО – 82.76лв., лихва ЗО – 36.52лв. и лихва
ДДФЛ – 80.15лв.
С влизането в
сила на Решение № 185/12.01.2022г. по адм. дело № 2431/2021г. по описа на ВАС и
съответно с постановената отмяна на Ревизионен акт
№Р-16002419001524-091-001/11.11.2019г., поправен с РА
№Р-16002419199106-003-001/28.11.2019г. (изключая установените с РА задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер
на 6 584.12 лв. /главница/ и лихва
в размер на 1 024.28лв.), със СПН се явява установено липсата на вменените
на И.К. с РА задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихви за просрочие към тях за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. и
съответно на задължения за осигурителни вноски за ДОО и за ЗО и лихвите за
просрочие към тях за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. и 2017г. Съответно без
съмнение внесените от И.К. суми за погасяване на тези задължения по отменения
РА, представляват подлежащи на възстановяване/прихващане недължимо платени суми
за данъци и задължителни осигурителни вноски.
От страните по делото не се оспорва обстоятелството,
че на 21.02.2022г. внесените суми за погасяване на задълженията по отменения
РА, представляващи недължимо платени суми за данъци и задължителни осигурителни
вноски (главници и лихви) по ревизионния акт в отменената му с влязло в сила
съдебно решение част, ведно с внесените лихви за просрочие, начислени от приходната
администрация от датата на издаване на РА до извършеното плащане на
задълженията по него, са били възстановени на жалбоподателя И.К.. От изложеното в жалбата може да се направи
извод, че спорните по делото въпроси се свеждат до приложението на чл.129, ал.6
от ДОПК (дали по отношение на всички недължимо внесени от И.К. суми се дължи
връщането им със законната лихва, съотв. от коя дата и за какъв период се
начислява лихвата и правилното определяне на дължимата се за възстановяване
законна лихва) и дали към момента на издаване на оспорения АПВ по отношение на
лицето е съществувало изискуемо публично вземане, събирано от НАП, от което да
бъде прихваната определената за възстановяване сума.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.6
от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни
осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато
са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите
случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да
бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4.
От Акт за прихващане или възстановяване №
П-16002422078721-004-001/ 30.12.2022г. се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че
при възстановяване на недължимо платените по отменения РА суми за задълженията
по ЗДФФЛ /главници лихви/; лихви ДОО, лихви ЗОО и съответните лихви
за просрочие, е начислена и изплатена законна лихва общо в размер на
3 177.01лв. за периода от внасянето на сумите, до датата на издаване на АПВ
№П-16002422016676-004-001/14.02.2022г. В този смисъл единствено за недължимо
внесените суми за установените с РА в отменената му част задължения за ЗОО
(недължимо внесени осигурителни вноски за ДОО за 2013г, 2014г., 2015г., 2016г.
и за 2017г. в размер на 12 954лв. и недължимо внесени вноски за ЗО за 2013г.,
2014г., 2015г., 2016г. и за 2017г. в размер на 5715.10лв.), не е начислена и
съотв. не е изплатена законна лихва по чл.129, ал.6 от ДОПК. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за неправилно определяне с оспорения АПВ на
размера на подлежащата на възстановяване сума за законни лихви по чл.129, ал.6
от ДОПК, поради неначисляването на законни лихви върху недължимо внесените суми
за ЗОО. Възстановяването на недължимо внесена главница за здравноосигурителни вноски
в размер на 5 715.10 лв. и на недължимо внесена главница за осигурителни
вноски за ДОО в размер на 12 954.81лв., без определянето, начисляването и
съотв. изплащането на законна лихва върху тези суми за целия период (т.е от
датата на извършеното недължимо плащане, до датата на възстановяване на сумите),
изцяло съответства на законовата регламентация по чл.129, ал.6, изр. първо от ДОПК. След като с изрична нормативна разпоредба, недължимо
внесените/събрани въз основа на акт на орган по приходите суми за задължителни
осигурителни вноски, по силата на закона са изключени от сумите, подлежащи на
връщане със законна лихва за целия период, следва еднозначния извод, че липсва
законово основание за претендираното от жалбоподателя начисляване и изплащане
на законна лихва върху недължимо внесените/събрани суми за ЗОО за периода от
04.12.2019г. до 20.02.2022г. От обстоятелството, че
по съдебен ред е установена липсата на основание за определените с РА
задължения на И.К. за задължителни осигурителни вноски за 2013г., 2014г.,
2015г., 2016г. и за 2017г. и по тези съображения РА в частта за установените
задължения за ЗОО е отменен като незаконосъобразен, произтича недължимостта на
внесените от К. въз основа на РА суми за ЗОО /главници и лихви/, но не променя
вида на извършеното въз основа на РА плащане като такова за вноски за ДОО,
съотв. за ЗО. Всъщност именно поради това, че недължимо внесените суми са за
задължителни осигурителни вноски, е обусловило и приложимостта на процесуалния
ред по чл.128 и сл. за възстановяването на тези суми. Не намира каквото и да е
било нормативно основание поддържаното от жалбоподателя, че в случая следва да
намерят приложение разпоредбите на чл.86, ал.1, изр. 2 от ЗЗД и чл.84, ал.3 от ЗЗД – възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци и задължителни
осигурителни вноски, вкл. хипотезите и периодите, за които се дължи
възстановяването на тези недължимо събраните суми заедно със законна лихва, е
предмет на специалната правна регламентация по ДОПК, което изключва прилагането
на общата уредба по ЗЗД. Не е налице и твърдяното противоречие на чл. 129,
ал.6, изр. първо от ДОПК с чл.7 от Конституцията на РБългария - производството
по раздел І, глава шестнадесета, чл.128 от сл. от ДОПК не се
свързва с реализиране на отговорност за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на органите на приходната администрация.
В заключение недължимо платените суми за задължителни осигурителни вноски,
постъпили по сметка на НАП, събрани въз основа на акт на орган по приходите,
при прилагането на императивната разпоредба на чл. 129, ал.
6, изр. първо от ДОПК, се връщат без законната лихва за изтеклия
период – от събирането им до тяхното възстановяване.
В този смисъл в съответствие и при правилно приложение на закона органът по
приходите не е начислил и не е определил за възстановяване претендираните от
жалбоподателя суми за законна лихва в размер на 1 285.90лв. върху
недължимото платената на 04.12.2019г. главница за вноски за ЗО и за законна
лихва в размер на 2 914.82лв. върху недължимото платената на 04.12.2019г.
главница за вноски за ДОО, за периода от внасянето на сумите до тяхното
възстановяване (04.12.2019г. – 20.02.2022г.). Съответно доколкото
задължението за лихви е акцесорно задължение, което се подчинява на правния
режим, приложим спрямо главното задължение, след като при възстановяването на недължимо внесени суми за ЗОО не се дължат законни лихви по
чл.129, ал.6, изр. първо от ДОПК, обосновано е прието, че липсва основание за
претендираното от жалбоподателя начисляване на
законни лихви върху недължимо внесените суми за установените с РА в
отменената му част задължения за лихви ДОО и лихви ЗОО и респ. върху недължимо
внесените лихви за просрочие. Законни лихви върху тези недължимо внесени суми
за ЗОО /главници и лихви/ се дължат единствено в хипотезата на чл.129, ал.6,
изр. второ – от деня, в който сумите е следвало да бъдат възстановени, до
тяхното възстановяване. В случая обаче тази хипотеза не е налице, тъй като възстановяването
на недължимо внесените от К. суми за ЗОО е извършено на 21.02.2022г., явяващ се
първи работен ден след изтичането на 30-дневния срок по чл.129, ал.5 от ДОПК от
предявяването на искането за възстановяване /вх. № 94-00-7704≠5 от
20.01.2022г./.
Вторият спорен по делото въпрос се свързва с периода, за който следва да се начисли законната лихва по чл.129, ал.6, изр. първо от ДОПК. Законовата регламентация еднозначно сочи, че периодът, за който се дължи законна лихва върху подлежащите на възстановяване недължимо внесени/ събрани суми, попадащи в приложното поле на чл. 129, ал.6, изр. първо от ДОПК, обхваща периода от внасянето на тези суми, до тяхното фактическо възстановяване. Всъщност в този смисъл са и указанията, дадени с Решение № 178/ 27.04.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив (с което е отменен като незаконосъобразен първоначално издадения АПВ №П-16002422016676-004-001/14.02.2022г. и на основание чл.155, ал.4 от ДОПК, преписката е върната на ТД на НАП – Пловдив за издаване на нов АПВ). С посоченото решение е указано, че следва да се изчислят законните лихви от 04.12.2019г. до датата на ефективното възстановяване на сумата в размер на 8 427.59 лв. (недължимо внесени главници и лихви за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по отменения РА) и от 05.12.2019г. върху сумата 37,95 лв. (недължимо внесени начислени лихви за просрочие по ЗДДФЛ), като изрично е посочено, че приложимата, за тези недължимо внесени суми, разпоредба на чл.129, ал.6, изр. първо от ДОПК, постановява тяхното възстановяване със законната лихва от датата на недължимото плащане, до датата на възстановяването. Въпреки тези указания, с оспорения АПВ е извършено преизчисляване на законната лихва върху сумата в размер на 8 427,59 лв. (недължимо внесени главници и лихви за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по отменения РА) и на законната лихва върху сумата от 37.95лв (недължимо внесената лихва за просрочие), единствено за периода на 04.12.2019г. до 05.12.2019г., съотв. за периода 05.12.2019г. – 06.12.2019г. Доколкото не е спорно (а и се установява от първоначално издадения АПВ №П-16002422016676-004-001/14.02.2022г.), че начислените по реда и на основание чл.129, ал.6, изр. първо от ДОПК законни лихви върху посочените суми са за периода 05/06.12.2019г. – 14.02.2022г., при извършено фактическо възстановяване на сумите на 21.02.2022г., неправилно, незаконосъобразно и несъответно на дадените с Решение № 178/ 27.04.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив указания, издалият оспорения АПВ орган по приходите не е преизчислил размера и не е определил за възстановяване дължимата се законна лихва по чл.129, ал.6, изр. първо от ДОПК върху тези суми до датата на фактическото им възстановяване (т.е за периода от 15.02.2022г. до 20.02.2022г. вкл.).
Третият спорен въпрос се свърза с това, дали по отношение
на И.К. е налице изискуемо публично вземане, събирано от НАП, от което да бъде
прихваната определената за възстановяване сума. Приетото в оспорения АПВ, че
към датата на издаването му И.К. има изискуеми данъчно-осигурителни задължения
в размер на 1288.58лв., които следва да бъдат прихванати до размера на сумата
за възстановяване, се основава на издаден на основание чл.106, ал.1 от ДОПК Акт за установяване на задължение № П-16002422078721-135-001/ 29.12.2022г.
/л.31 и сл./, с който по отношение на И.К. се сочат за установени задължения,
както следва: лихви – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
05.12.2019г. – 14.02.2022г. – в размер на 388.75лв.; лихви – годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 05.12.2019г. – 14.02.2022г. – в размер на
873.25лв; лихви – годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 06.12.2019г. – 14.02.2022г. – в размер на
8.14лв и лихви – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 06.12.2019г.
– 14.02.2022г. – в размер на 18.44лв. или общо задължения в размер на
1288.58лв. По делото е представено и
прието като доказателство Решение № 91 от 21.04.2023г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив /л.145 и сл./, с което е в производство по реда на чл.155 от ДОПК
във вр. с чл. 106, ал.2 от ДОПК, е отменен като незаконосъобразен издадения от
орган по приходите на основание чл.106, ал.1 от ДОПК Акт за установяване на
задължение № П-16002422078721-135-001/ 29.12.2022г., като на основание чл.155,
ал.4 от ДОПК преписката е върната на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
Пловдив, за предприемане на действия по компетентност в съответствие с
разпоредбата на чл.128, ал.2 от ДОПК. С отмяната на Акт за установяване на
задължение № П-16002422078721-135-001/ 29.12.2022г., не е налице акт на
приходната администрация, установяващ съществуването на изискуеми публични
задължения за И.К. в размер на 1288.58лв., които да бъдат прихванати от
подлежащите на възстановяване суми. Следователно с постановената с Решение № 91
от 21.04.2023г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив отмяна на АУЗ, с който се
сочат установени обуславящите извършеното прихващане публични задължения и при
прилагането на чл.142, ал.2 от АПК, следва извода, че не е налице материалноправното
основание по чл.128, ал.1 от ДОПК за постановеното с оспорения АПВ прихващане с
подлежащи на възстановяване суми.
С оглед липсата на установени по надлежния ред изискуеми
публични вземания, събирани от НАП, които да бъдат прихванати от подлежащите на
възстановяване суми, оспореният Акт за прихващане или възстановяване
№П-16002422078721-004-001/30.12.2022г. в частта за извършеното прихващане,
следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Констатираното от съда
неизвършено от органа по приходите преизчисляване на законната лихва върху
сумата за недължимо внесени главници и лихви за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по отменения РА и на законната лихва върху сумата на
недължимо внесената лихва за просрочие, от датата на внасяне на сумите, до датата на тяхното фактическо
възстановяване, обуславя връщането на преписката на основание чл.160, ал.3
от ДОПК на компетентния орган по приходите за определяне на подлежащите на
възстановяване законни лихви по чл.129, ал.6, изр. първо от ДОПК със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото
произнасяне органът по приходите следва да преизчисли дължимата се законна
лихва по чл. 129, ал.6, изр. първо от ДОПК върху подлежащите за възстановяване
суми – сумата в размер на 8 427,59 лв., представляваща недължимо внесени
главници и лихви за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по
отменения РА и сумата в размер на 37.95лв., представляваща недължимо внесената лихва за просрочие на
плащанията на задълженията по ЗДДФЛ по отменения РА, за периода от внасянето на
сумите - 04.12.2019г., съотв. 05.12.2019г., до датата на тяхното фактическо
възстановяване на И.К. на 21.02.2022г. След преизчисляването като вземе предвид
вече възстановените на лицето законни лихви върху посочените по-горе суми (в
размер на 1879.97лв., съотв. 8.46лв.), да се определи размера на подлежащите на
възстановяване законни лихви по чл.129, ал.6, изр. първо от ДОПК върху тези
суми и в зависимост от наличието за И.К. към датата на произнасянето на
установени по надлежния ред изискуеми публични задължения, събирани от НАП, да
се произнесе с издаването на АПВ. В останалата си част жалбата на И.К. относно
невъзстановяването с оспорения АПВ на законни лихви върху недължимо платени
главници за вноски за здравно осигуряване и за ДОО за периода 04.12.2019г. – 20.02.2022г., както и на
законни лихви върху недължимо платените суми за начислени лихви за вноски за
ДОО и за ЗО за периода 15.02.2019г. – 20.02.2022г. и върху внесените лихви за
просрочие ДОО и ЗО, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК, исканията на страните за
присъждане на направените по делото разноски следва да бъдат уважени съразмерно
на уважената, респ. на отхвърлената част на жалбата. На жалбоподателя И.К. се
следва присъждане на разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лв. пропорционално
на уважената част от жалбата или сумата от 2.50лв. На ответника се следва
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1
във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК,
съразмерно на отхвърлената част на жалбата - в размер на 637лв. На основание
чл.32, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид представения по делото договор
за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ в
хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, предл. първо от ЗА от адв. К.М., на
жалбоподателя И.К., на оказалия безплатна адвокатска помощ и съдействие адвокат
се следва присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.8,
ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част на жалбата - в размер
на 213 лева.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ВРЪЩА преписката на компетентния орган по приходите в Териториална дирекция на
НАП - Пловдив за определяне на подлежащите на възстановяване законни лихви по
чл.129, ал.6, изр. първо от ДОПК съобразно дадените с настоящото решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и за ново
произнасяне с издаването на Акт за прихващане или възстановяване.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.К. ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Акт за прихващане или възстановяване
№П-16002422078721-004-001 от 30.12.2022г., издаден от Г.И.П.-З.на длъжност
инспектор по приходите, потвърден с Решение № 59 от 27.02.2023г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на
НАП, в останалата й част, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите, да заплати на И.Д.К. ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2.50лв (два
лева и 50ст.), представляваща направените от жалбоподателя разноски съразмерно на
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА И.Д.К. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати Националната
агенция за приходите сумата от 637лв. (шестстотин
тридесет и седем лева) - юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите, да заплати на адвокат К.Г.М. ***, ЕГН **********, сумата от 213лв
(двеста и тринадесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.32,
ал.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: