РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Сливен, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. М.а Маринова
Мария Кр. Д.а
при участието на секретаря П. М. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500283 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д., пълномощник на П.
А. Б., ЕГН ********** против решение № 563/26.06.2025г. по гр.д. №
6110/2024г. на СлРС. Обжалваното решение е било съобщено на страната на
30.06.2025г. По делото, на 18.08.2025г. е постъпила и молба уточняваща
въззивна жалба. От въззивната жалба и допълващата молба се установява, че
предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение, в
частта с която е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Ж.
М. М., ЕГН: ********** от гр.********* иск за делба на УПИ Х – 78, кв. 70 на
гр. ********* с площ 510 кв.м. при граници: ПИ V– 70, ПИ VIII– 76, ПИ IX –
77, улица, ПИ Х – 79, ведно с построените в имота сгради, МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с РЗП 126.30 кв.м., състояща се от първи
етаж – три стаи, килер и коридор със застроена площ 63.15 кв.м., втори етаж -
три стаи, килер и коридор със застроена площ 63.15 кв.м., ведно ставанско
помещение в обема на сградата, с полезна площ 63.15 кв.м.; ПОЛУМАСИВНА
1
СТОПАНСКА СГРАДА на един етаж със застроена площ 23.80 кв.м. и
МАСИВНА СТОПАСКА СГРАДА на един етаж със застроена площ 50.31
кв.м., ведно с направените подобрения и трайни насаждения в имота и в
частта, както и в частта с която РС – С. на основание чл.537, ал.2 ГПК е
обезсилил Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити
по давностно владение и наследство № ****, том **, рег. № ***, дело № ***
от 28.07.2016 г. на нотариус рег. № 128 НК с район на действие СлРС, в частта,
с която П. А. Б. е била призната за собственик по давностно владение и
наследство на 1/3 идеална част от ПИ № 78, кв. 70, по плана на гр. ********,
обл. С., целият с площ 510 кв.м., ведно с 1/3 идеална част от построените в
имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа със застроена площ
65.15 кв.м., от които: първи етаж – три стаи, килер и коридор и втори етаж –
три стаи, килер и коридор, ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със
застроена площ 23.80 кв.м. и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със
застроена площ от 50.31 кв.м. при граници: ПИ V– 70, ПИ VIII – 76, ПИ IX –
77, улица, ПИ Х – 79.
Решението на СлРС е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно,
а по отношение обезсиления нотариален акт и като недопустимо.
В жалбата се посочва, че с влязло в сила решение по гр.д. № 6109/2024г.
съделителят Ж. М. е бил осъден да заплати на П. Б. наемна цена за
едноличното ползване на имот представляващ УПИ Х – 78, кв. 70 на гр.
********. Със соченото решение, съдът бил установил, че П. Б. притежава 1/3
ид.ч. от правото на собственост от имота. Това решение било влязло в сила,
ползвало се със СПН, претенцията на Б. се явявала защитена. На следващо
място страната счита, че обжалваното решение е недопустимо в тази си част,
тъй като ответникът М. само бил направил възражение за това, че е придобил
имота по давност, а не бил предявил насрещен иск. Така съдът, като приел, че
М. е придобил процесния имот по давност, се бил произнесъл по непредявен
иск.
Страната счита, че решението е недопустимо и по отношение на
обезсилването на НА № ***, том **, рег. № ****, дело № ***от 28.07.2016 г.
на нотариус рег. № 128 НК с район на действие СлРС, в частта, с която П. А. Б.
е била призната за собственик по давностно владение и наследство на 1/3
идеална част от ПИ № 78, кв. 70, по плана на гр. ********, обл. С.. Такъв иск
2
не бил предявяван пред РС – С. и като се произнесъл по този въпрос, съдът
бил постановил свръх петитум.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че всички данни по
делото не са могли да установят придобиването на процесния имот по давност
от М.. Не се било установило той да е владял имота необезпокоявано, явно,
непрекъснато и спокойно. Жалбоподателката била посещавала имота, държала
в него свои вещи, водила разговори с М. за заплащане на наемна цена. По
делото не се установило ответникът да е променил държането на имота във
владение.
Моли се в обжалваните части решението на РС – С. да бъде обезсилено
като недопустимо. Алтернативно се иска в тези части решението да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По делото не са направени доказателствени искания. Претендират се
деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв.Т., пълномощник на Ж. М. М., ЕГН ********** от гр.**********, с който
въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Позоваването от страна на
жалбоподателя на решение постановено по гр.д. № 6109../2025г. на СлРС за
обосновка на правното си основание на делба било неправилно. По гр.д. №
6109../2025г. на СлРС е било постановено решение касаещо заплащането на
наемна цена. Тогава ответникът не бил успял да докаже придобиването на
имота по давност, но това било сторено в настоящето производство. По делото
не било доказано жалбоподателката да е посещавала процесния имот или да е
държала в него свои вещи. Още 2012г. и било заявено, че имотът е собственост
на бащата на Ж. М.. През 2014г. и било заявено, че имотът е собственост на Ж.
М.. Към своето владение Ж. М. бил присъединил това на своя баща и така
бил придобил имота по давност.
Моли се да се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се деловодни разноски.
Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.
В с.з. за въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Процесуалният му представител по пълномощие – адв.Д., в
3
писмено становище до съда заявява, че поддържа въззивната жалба. Моли тя
да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява.
Представлява се от представител по пълномощие – адв.Т., която заявява, че
оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Пред РС – С. са били предявени искове за допускане до делба на два
недвижими имота (единият от които процесният - УПИ Х – 78, кв. 70 на гр.
********* с площ 510 кв.м.). По отношение на имот УПИ V-70, кв.70
гр.******* била допусната делба между страните – П. А. Б. и Ж. М. М. при
квоти от правото на собственост 1/3 за П. Б. и 2/3 за Ж. М..
По отношение на имот № УПИ Х – 78, кв. 70 на гр. ************* с
площ 510 кв.м. искът за допускане на делба бил отхвърлен, тъй като съдът
приел, че той е бил придобит по давностно владение от въззиваемия М.. Във
връзка с това въззивната страна е направила три оплаквания касаещи
законосъобразността на решението:
Съдът неправилно не се бил съобразил със СПН на решението по гр.д.
№ 6109/2024г. на РС – С., с което Ж. М. е бил осъден да заплати на П.
Б. наемна цена за процесния имот № УПИ Х – 78, кв. 70 на гр.*******;
Съдът неправилно бил приел, че е изтекла придобивна давност при
положение, че такъв иск не бил предявен от Ж. М., а само било
направено възражение за изтекла придобивна давност;
Не били налице доказателства за придобиване на процесния имот на
основание давностно владение.
4
Оплакванията на въззивника са частично основателни поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и
обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на
същото основание.
Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000г.,
ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение
на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска
като предмет на делото. Предмет на делото е претендираното или отричано от
ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез
правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В исковата
молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез
основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно
материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното
право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното
правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата
молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои
претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на
търсената защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или
несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна
промяна/. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз
основа на заявените от ищеца основание и петитум. Посоченият в исковата
молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява
основанието на иска. В основанието на иска се включват всички факти,
очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда
претендираното или отричано от ищеца спорно материално право.
Обективните предели на СПН очертават нейния предмет –
правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по
делото и субективното материално право, което произтича от него, а
субективните предели – страните по материалното правоотношение, както и
лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното
5
положение.
В настоящия случай предмет на гр.д. № 6109/2024г. на РС – С. е бил
предявеният иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС касаещ имот УПИ Х –
78, кв. 70 на гр. *******. С решение № 393/15.05.2025г. по гр.д. № 6109/2024г.
на РС – С. искът е бил уважен. Съдът е приел, че претенцията за обезщетение
е дължима, тъй като П. Б. притежава 1/3 ид.ч. от правото на собственост за
имот УПИ Х – 78, кв. 70 на гр.*******. По този начин обективните предели на
СПН на решение № 393/15.05.2025г. по гр.д. № 6109/2024г. на РС – С.
обхващат въпроса относно правото на собственост на процесния имот.
Установяването на правото на собственост обаче е към определен момент –
постановяването на съдебното решение. Възможно е във времето да настъпят
нови правопораждащи факти, които да рефлектират в правоотношенията на
страните. Ето защо СПН на решението по гр.д. № 6109/2024г. на РС – С. не се
простира по отношение на настоящия спор.
За пълнота следва да се отбележи, че придобивната давност е един от
институтите в правото, при които не е необходимо да е предявен
самостоятелен иск за да бъде разгледан от съда. Достатъчно е, както в
настоящия случай заинтересованата страна да е направила възражение пред
съда за да го ангажира със задължението да разгледа основанията за изтекла
давност и да се произнесе по него. В това отношение с обжалваното решение
не е имало произнасяне „свръх пепитум“.
По отношение твърдението за липса на данни, които да обосноват
придобиването по давност на процесния имот от Ж. М., съдът намира същото
за основателно. Когато е налице съсобственост на недвижим имот създадена
следствие на наследяване се приема, че всеки от съсобствениците владее за
себе си и държи за другите съсобственици. За да се превърне едно държане
във владение е необходимо да е налице поведение от страна на
претендиращото лице, което да показва, че както от субективна страна, така и
от обективна то се е противопоставило на другите съсобственици като ясно им
е заявило, че от определен момент нататък счита имота само за свой и че
владее само за себе си. По делото са разпитани трима свидетели, които да
установят, че Ж. М. е започнал да владее процесния имот само за себе си,
противопоставил се е явно на съсобствениците на имота и че е владял имота
явно и необезпокоявано в продължение на 10 години. Свидетелите Т.-Х. и М.
6
сочат, че не са виждали жалбоподателката Б. да влиза и ползва имота, че
ремонти по него са били извършвани само от М., че Б. не се е карала с М. за
извършваните в имота ремонти. Тези показания не установяват заявено
намерение от страна на М. да владее имота като свой, нито негово
противопоставяне на Б.. Не може да се установи и начален момент на такива
действия.
Единственият свидетел по делото, който дава някаква яснота е св.Б. –
съпруг на П. Б., който в показанията си сочи, че на смъртния си одър
праводателят на М. – неговият баща М. А. М. (починал на 29.04.2015г.) е
заявил, че „едната къща, долната остава на Ж., а горната остава на П., след
като почине Д.“. По делото няма данни самият М. М. да е притежавал право на
собственост по отношение на процесния имот, следователно изразеното от
него представлява предсмъртно желание, което юридически не обвързва
страните. За да има трансформиране на държането от страна на Ж. М. по
отношение на имота във владение, той е следвало да извърши акт на
противопоставяне – като действие и субективно да се възприема като
едноличен собственик на имота. Св.Б. сочи, че Т. действие е било извършено
от М., след смъртта на баща му (29.04.2015г.), когато той отишъл в дома на
въззивницата Б. и и заявил, че едната къща (предполага се процесната) ще е за
него, а другата за нея. Според св.Б. страните са се разбрали да уредят
отношенията си юридически, но това не станало. По делото липсват данни, за
каквото и да е друго противопоставяне от страна на М., от което да е
възможно да се преценява придобивна давност. Най – ранния момент, от
който може да се прецени дали е изтекъл 10 – годишния давностен срок е
смъртта на М. М. – 29.04.2015г. Ако приемем, че на същия ден той е заявил на
своята леля – въззиваемата Б., че къщата ще е за него, то придобивната
давност е следвало да изтече на 29.04.2025г. През това време Ж. М. е следвало
да владее имота явно и необезпокоявано, обстоятелство което се доказа, че не
е налице. Въззивницата е депозирала искова молба през 2024г. за осъждането
му да и заплати обезщетение за едноличното ползване на процесния имот и
искът и е бил уважен, а още през 2016г. е станала инициатор на нотариално
производство, по което и е било признато за установено правото на
собственост (1/3 ид.ч. - Нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти придобити по давностно владение и наследство № ***, том **, рег.№
****, дело ***/28.07.2016г.).
7
Съдът намира, че по делото не са налице данни праводателят на Ж. М. –
неговият баща М. М. да е превръщал държането на процесния имот във
владение преди смъртта си и което владение да бъде присъединено към това
на Ж. М..
С оглед изложеното, съдът намира че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че в производството пред него е установена изтекла придобивна
давност в полза на Ж. М. за времето преди постановяване на решение №
393/15.05.2025г. по гр.д. № 6109/2024г. на РС – С.. По този начин обжалваното
решение се явява неправилно в частта, в която не е допусната делба на имот
УПИ Х – 78, кв. 70 на гр. ******* и такава следва да бъде допусната. Тъй като
с нотариален акт № 115/30.09.2024г. другият наследник на общите
наследодатели – Д. А. М. е извършил дарение на своите 1/3 ид.ч. от правото на
собственост на УПИ Х – 78, кв. 70 на гр. ********, ведно с построените в него
сгради в полза на Ж. М. М., делбата следва да се допусне при квоти от правото
на собственост 1/3 ид.ч. за П. Б. и 2/3 ид.ч. за Ж. М..
По отношение обезсилването на Нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти придобити по давностно владение и наследство № ***, том
**, рег.№ ****, дело ***/28.07.2016г. на нотариус с рег.№ 128, съдът намира
същото за незаконосъобразно. На първо място според разпоредбата на
чл.537, ал.2 от ГПК, когато съдът уважи иск против охранителен акт,
издаденият акт се отменя или изменя, но не и обезсилва, както е сторил
първоинстанционния съд. На второ място, съдът намира, че не следва да
отмени нотариален акт № ***, том **, рег.№ ****, дело ***/28.07.2016г. на
нотариус с рег.№ 128, в частта с която П. А. Б. е била призната за собственик
по давностно владение и наследство на 1/3 идеална част от ПИ № 78, кв. 70, по
плана на гр. ********, обл. С., целият с площ 510 кв.м., ведно с 1/3 идеална
част от построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа
със застроена площ 65.15 кв.м., от които: първи етаж – три стаи, килер и
коридор и втори етаж – три стаи, килер и коридор, ПОЛУМАСИВНА
СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 23.80 кв.м. и МАСИВНА
СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 50.31 кв.м. при граници: ПИ
V– 70, ПИ VIII – 76, ПИ IX – 77, улица, ПИ Х – 79, тъй като съобразно
изложените по – горе мотиви, тя е собственик на посочените 1/3 ид.части. В
8
тази част обжалваното решение следва да бъде отменено.
По отношение претенциите за присъждане на деловодни разноски, съдът
съобрази трайната практика на ВКС, според която специалната разпоредба на
чл.355 ГПК, се прилага за разноските, направени в първоинстанционното
производство по допускане и извършване на делбата, но не и за разноските,
направени при въззивното и касационно обжалване. За направените разноски
при обжалване се прилагат общите разпоредби на чл.81 ГПК, чл.78 ГПК. С
оглед изхода на процеса в полза на П. Б. следва да се присъдят разноски в
размер на 40.00лв. – заплатена държавна такса (според списъка по чл.80 от
ГПК).
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 563/26.06.2025г. по гр.д. № 6110/2024г. на С.
районен съд, в частта с която
Е бил отхвърлен искът за делба предявен от П. А. Б., ЕГН********** от
гр.******** против Ж. М. М., ЕГН********** от гр.*********, по
отношение на УПИ Х – 78, кв. 70 на гр. ********, обл. ********* с площ
510 кв.м. при граници: ПИ V– 70, ПИ VIII– 76, ПИ IX – 77, улица, ПИ Х –
79, ведно с построените в имота сгради, масивна жилищна сграда на
два етажа с РЗП 126.30 кв.м., състояща се от първи етаж – три стаи, килер
и коридор със застроена площ 63.15 кв.м., втори етаж - три стаи, килер и
коридор със застроена площ 63.15 кв.м., ведно с таванско помещение в
обема на сградата, с полезна площ 63.15 кв.м.; полумасивна стопанска
сграда на един етаж със застроена площ 23.80 кв.м. и масивна стопаска
сграда на един етаж със застроена площ 50.31 кв.м., ведно с направените
подобрения и трайни насаждения в имота;
Е бил обезсилен на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за
9
собственост върху недвижими имоти придобити по давностно владение и
наследство № ***, том **, рег. № ****, дело № ***от 28.07.2016 г. на
нотариус рег. № 128 НК с район на действие СлРС, В ЧАСТТА, с която
П. А. Б., ЕГН********** от гр.******** е призната за собственик по
давностно владение и наследство на 1/3 идеална част от ПИ № 78, кв. 70,
по плана на гр. ********, обл. С., целият с площ 510 кв.м., ведно с 1/3
идеална част от построените в имота масивна жилищна сграда на два
етажа със застроена площ 65.15 кв.м., от които: първи етаж – три стаи,
килер и коридор и втори етаж – три стаи, килер и коридор, полумасивна
стопанска сграда със застроена площ 23.80 кв.м. и масивна стопанска
сграда със застроена площ от 50.31 кв.м. при граници: ПИ V– 70, ПИ VIII
– 76, ПИ IX – 77, улица, ПИ Х – 79, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да се извърши между П. А. Б.,
ЕГН********** от гр.******** и Ж. М. М., ЕГН********** от гр.*********,
по отношение на УПИ Х – 78, кв. 70 на гр. *******, общ.Т., обл. ********* с
площ 510 кв.м. при граници: ПИ V– 70, ПИ VIII– 76, ПИ IX – 77, улица, ПИ Х
– 79, ведно с построените в имота сгради - масивна жилищна сграда на два
етажа с РЗП 126.30 кв.м., състояща се от първи етаж – три стаи, килер и
коридор със застроена площ 63.15 кв.м., втори етаж - три стаи, килер и
коридор със застроена площ 63.15 кв.м., ведно с таванско помещение в обема
на сградата, с полезна площ 63.15 кв.м.; полумасивна стопанска сграда на
един етаж със застроена площ 23.80 кв.м. и масивна стопаска сграда на един
етаж със застроена площ 50.31 кв.м., ведно с направените подобрения и
трайни насаждения в имота.
ДЕЛБАТА да се извърши при квоти в правото на собственост: 1/3 ид.ч.
за П. А. Б., ЕГН********** 2/3 ид.ч. за Ж. М. М., ЕГН**********.
В останалата част потвърждава решението като правилно и
законосъобразно.
10
ОСЪЖДА Ж. М. М., ЕГН********** от гр.********* да заплати на П.
А. Б., ЕГН********** от гр.******** деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 40.00лв. за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11