Р
Е Ш Е Н И Е №1926
17.05.2019г., гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII
– ти гр.с-в в открито съдебно
заседание на 21.03.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря
Елена Лянгова като разгледа докла.аното от съдията гр.д. № 9691 по описа за
2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е
по искове с правна квалификация чл. 108 и чл. 109 ЗС.
Ищец Е.Д. С.с ЕГН **********
*** чрез а.. Г.Б. твърди, че е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.551.20.2.1.
по действащите КК и КР на гр. П. - жилище,което представлява апартамент № .. на
първи жилищен етаж, цялото от 49.71 кв.м. ведно с прилежащите самостоятелно
таванско помещение № 12 от 8 кв.м., избено помещение № 12 с площ от 12 кв.м. и
5 .937% ид.части от общите части на сградата въз основа на договор за
покупко-продажба от 15.07.1993г. Твърди се, че ищцата установила през м.май
2018г., че таванското й помещение е преградено с желязна решетка, а на вратата
на това помещение е сменена бравата и сложен катинар. Според ищцата таванското
й помещение било неправомерно завладяно от съседа П.И.Ч., който живее на третия
етаж и който без нейно знание е монтирал желязна решетка, сменил бравата, като
е сложил и катинар на вратата на собственото на ищцата таванско помещение, с
което завладял последното и лишил С.от ползването му респ. пречил да упражнява
собственическите й права. Евентуално се заявяват същите обстоятелства по
отношение на Н.Т. Н.с ЕГН ********** като се иска от съда осъждането на
ответник П.И.Ч. с ЕГН ********** и Н.Т. Н.да освободят процесното таванско
помещение и да предадат владението му на ищцата, както и да преустановят
действията, с които пречат на ищцата да ползва собствеността си – да премахнат
желязната решетка. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците П.И. Ч.чрез а..
М.А. и Н.Т. Н.чрез а.. Г.П. оспорват предявените искове като неоснователни и
недоказани. Твърдят, че не са завладявали чуждо таванско помещение и че не
пречат на ищцата да упражнява правата си на собственик, респ. не са изграждали
желязна решетка. Молят съдът да отхвърля предявените искове като неоснователни
и недоказани. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
Съдът след като се запозна
със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание
чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Съгласно Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
15.07.1993г. Е.Д.С. е придобила собствеността върху апартамент № 12, находящ се
в сграда на адрес: гр.П., ул."Х. Б." .., етаж първи, ведно с избено
помещение № . с площ от . кв.м. и таванско помещение № . с площ от 8 кв.м.
Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни
имоти от 18.09.1992г. ответник Н.Т. Н.е придобила собствеността върху
апартамент № ., находящ се в сграда в гр.П., бул."Х. Б." ., ет..,
ведно с избено помещение № 18 и таванско помещение № 18. Имотът е придобит в
режим на СИО, като в последствие с Договор за делба на недвижими имоти от
12.07.2001г., вписан към Служба по вписванията към
PC П. под № 195, т.19 Н.Ч. -
майката на П. Ч.получава в дял и става изключителен собственик на описания
имот.
Видно от заключението на
вещото лице В.К., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно се
установява, че таванското помещение на ищцата е колорирано в оранжево на схема
№ 2 на л. 88 под № 12 от делото при
съседи отляво – таван № 13 и отдясно – таван № 17., а таванското помещение
собственост на Ч.е под № 18. Вещото лице посочва, че до таванско помещение № 12
се достига през врата, която не се заключва, самото таванско помещение няма
врата/преграда, респ. преградено е с подръчен материал – дъски и изкуствена
материя – балатум. Вещото лице посочва, че няма желязна врата, която да пречи
на достъпа до таванско помещение № 12, а такава желязна врата има на входа на
таванските помещения, което обстоятелство се потвърджава и от разпита на
свидетелите – съседи в жилищния блок. Според вещото лице несъответствието идва
от там тъй като помещението граничи със съседната секция от изток, поради което
е и включено някакво таванско помещение от друга секция. Опровергават се
твърденията на ищцата, че ответниците са присъединили таванското помещение на
ищцата към това на Н.Н.и са обособили една обща стая. Съгласно заключението
таванско помещение № 12 и №18 се намират в противоположни посоки. Следва да се
посочи и в допълнение, че таванско помощение № 12 не се установи да е заключено
с катинар, тъй като самото помещение се установи, че няма врата/преграда, а е
затворено с подръчен материал – дъски и балатум. Последното обаче не може да се
свърже с поведението на ответниците, респ. установи се, че Ч.ползват помещение
№ 18, а не както се твърди – собственото на ищцата таванска помещение,
най-малкото заради обстоятелството, че обективно това помещение по данни на
вещото лице е преградено.
Следователно, предвид на
установената фактология, която се потвърдждава и от разпита на свидетелите Г.П.,
който си спомня, че никога не е виждал да се ползва таванско помещение № 12 и
св. Н. С., която си спомня, че помещение № 12 е заградено и отива в другия
вход, а Ч.ползва таванска помещение № 12 се налага изводът, че действително
ищцата С. е изгубила владението си върху собственото си таванско помещение №
12, но не защото последното е преградено с желязна решетка и катинар, респ. не
защото се ползва от ответниците, а защото граничи със съседната секция от изток
и е преградено. Това преграждане обаче не се установи да е извършено от
ответниците, респ. не се установи ответниците или някой от тях да го владеят.
Ето и защо предявените
искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Не са налице
предпоставките за отмяна дадения ход по същество – така както е поискан с
писмено становище от 29.03.2019г. тъй като, първо вещото лице подробно е
изяснило местоположението на процесното таванско помещение, как става достъпа
до него, респ. каква е площта му, и второ защото вещото лице К. даде отговор на
въпроса относно обстоятелството, че съгласно договора Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.07.1993г.
ищцата е придобила именно таванско помещение № 12, а това дали технически това
помещение е годно за обитаване понастоящем не е въпрос, който подлежи на
изследване в рамките на предмета на настоящето дело. Факт е че по проект и по
предназначение помещение № 12 е таван, а поради какви причини не може да се
използва за такъв, респ. няма достъп до него, когато не се установява, че тези
причини се дължат на ответниците не може да доведе до възобновяване на
съдебното дирене. Ето и защо искането се оставя без уважение.
На основание чл. 78 ГПК в
полза на ответник П. Ч.следва да се присъдят разноски в размер на сумата от
799,41 лева, а в полза на Н. Н.сума в размер на 550 лева съгласно представените
списъци на разноските сторени от страните по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Е.Д. С.с ЕГН ********** *** против П.И.Ч.
с ЕГН ********** и Н.Т. Н.с ЕГН ********** *** за предаването владението на
таванско помещение № 12 от 8 кв.м прилежащо към самостоятелен обект в в сграда
с идентификатор № 56784.551.20.2.1. по действащите КК и КР на гр. П. -
жилище,което представлява апартамент № 12 на първи жилищен етаж, цялото от
49.71 кв.м колорирано в оранжево на схема № 2 на л. 88 под № 12 от делото, КАКТО и за преустановяване
действията, с които ответниците пречат на ищцата да ползва собствеността си –
да премахнат желязната решетка и катинара към таванско помещение № 12 като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е. Л.