№ 670
гр. Горна Оряховица, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Н.а
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120100440 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищецът Х. И. И. от гр. Г.О., чрез адв. Н. В. от ВТАК твърди, че е
собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Г.О., ул. ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
16359.514.2997.1.3 по КККР на гр. Г.О., заедно с прилежащите ми части –
изба, таван и др., както и 13, 31% от общите части на сградата. Посочва, че
ответникът М. Н. П. е собственик на апартамент в същата сграда, като без
негово или на другите етажни съсобственици съгласие, си е позволил да
ползва лично общи части на сградата, а именно: преградил с врата ниша
между трети и четвърти жилищен етаж, където складирал свои вещи;
преградил с метална конструкция пространство под стълбището, водещо към
задния вход на жилищната сграда. С тези неоснователни действия намира, че
ответникът смущава правото му спокойно и пълноценно да ползва общите
части на сградата, като счита, че същите са извършени в нарушение на ЗУЕС,
както и въпреки противопоставянето му. Ответникът отказвал да ги премахне.
На следващо място посочва, че ответникът самоволно изградил асмалък в
междублоковото пространство, като при премахването на част от
конструкцията, останали дупки в стената на сградата, които компрометирали
сигурността в сградата, а в жилището му през тях се просмуквала влага.
1
Въпреки отправените покани ответникът отказал да отстрани уврежданията
по външната стена на жилищната сграда. Ищецът иска от съда да осъди
ответника да премахне описаните по-горе неоснователни действия, както и да
го задължи да извърши за своя сметка незабавни ремонти действия по
отстраняване на причинените от него увреждания, свързани с открилите се
отвори по стоманено-бетонна греда, елемент от външната стена, намиращи се
на кота „под“ на апартамента на първи жилищен етаж, в жилищната сграда
описана по-горе. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Намира иска за недопустим, евентуално за неоснователен. Оспорва
твърденията на ищеца, излагайки подробни съображения в насока за
основателност на извършените от него действия. Твърди, че не е канен от
ищеца да отстрани отворите в стената над гаража му. Намира направените от
ищеца разноски за прекомерни.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За уважаването на иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
притежава правото на собственост върху засегнатия имот, че ответникът е
извършил твърдяното в исковата молба неоснователно въздействие –
изграждане на заграждения и складиране на вещи; пробиване на отвори в
стената на сградата на кота „под“ на първия етаж; че твърдяното в исковата
молба неоснователно въздействие, което ответникът е извършил, ограничава,
смущава или препятства възможността му да използва пълноценно имота си
или общите му части според тяхното предназначение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, чрез което да
опровергае твърденията на ищеца и докаже твърдените в подадения отговор
на исковата молба конкретни факти и обстоятелства – че ищецът не може да
ползва пълноценно имота си по причина, различна от сочената в исковата
молба-във връзка с помещението под стълбището; че тази причина стои извън
поведението на ответника-навлизане в имота на външни хора и бездомни
животни; че е ремонтирал отворите над гаража си и др.
По първата предпоставка на иска по чл. 109 от ЗС, съдът намира, че
ищецът проведе пълно и главно доказване на факта, че е собственик на
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
2
16359.514.2997.1.3, с адрес на имота, гр. Г.О., ул. ***, който се намира на 2-ри
етаж в сграда с идентификатор № 16359.514.2997.1, с прилежащите части:
изба № 15, избени помещения 1,2,3,4,5,9 и 10, таван и помещение в таванския
коридор, както и 13,31 % от общите части на сградата, на твърдяното от него
обстоятелство покупко-продажба на недвижим имот - нотариален акт № *** г.
на нотариус Л. Стефанова. От това следва и неоснователността на
възражението на ответника, че искът е недопустим. Съдебната практика
безпротиворечиво приема, че предявяването на негаторен иск е възможност,
която всеки от съсобствениците в сграда в режим на етажна собственост може
да упражни, за да се преустанови противоправно въздействие по отношение
на общите части на сградата. В този смисъл е и решение № 401/21.07.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., II г. о., решение №176/09.03.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 219/2009 г., I г.о.
По отношение на втората предпоставка – действията на ответника,
създаващи пречки за използване на собствения на ищеца имот по-големи от
обикновените. От показанията на свидетеля И. И. и Н. Г., които съдът намира
за безпротиворечиви, правдиви и логически последователни, се установява, че
ответникът е заградил с врати ниша от коридора, находяща се между трети и
четвърти етаж, заградил пространството под външното стълбище и пробил
дупки по западната стена на жилищната сграда, от външната страна, от към
жилището на ищеца. Многократно, както ищецът, така и И. правели
забележки и искали от ответника да преустанови ползването на завзетите
помещения. След подаване на исковата молба ответникът освободил нищата
находяща се между третия и четвъртия етаж на блока, както и тази под
стълбището на блока, и се опитал да запълни дупките направени по фасадата
на блока. И. посочва, че ответникът направил загражденията преди 10-15
години, че не е искал съгласие на никой от съсобствениците от входа на блока
за това. По повод действията на ответника ищецът подал сигнал в общината,
служители на която извършили оглед и съставили съответното предписание.
Двамата свидетели посочват, че ответникът използвал затворените помещения
за складиране на дърва за огрев и вещи. Свидетелката Г. посочва, че
ответникът премахнал вратите на заградените ниши в периода 11-16
април2024 г., а дупките по фасадата на блока запълнил през м. април 2024 г.
Свидетелите водени от ответната страна също потвърждават, че във входа на
блока между трети и четвърти етаж е имало ниша със затворени врати
3
поставени при строежа на блока, както и врати са били поставени под
стълбището.
По делото е прието заключение на вещото лице инж. М. Л. по
назначената съдебно строително-оценъчна експертиза, което съдът намира за
пълно, обосновано и правилно. Вещото лице сочи, че към момента на огледа е
установило, че във второ жилищно петно, корпус „а“ на сграда, находяща се
на адрес: гр. Г.О., ул. ***, на полуетажа между трети и четвърти жилищен
етаж, била оформена в дъното на коридора съгласно архитектурното
разпределение ниша, като външната стена на тази нища представлявала част
от източната фасадна стена на сградата, която е била заградена с врати, като
след демонтирането им по вертикала и вътрешната преградна стена останали
дупки с диаметър ф 10, около 10 броя, както и имало натрошени участъци от
мазилката. По отношение на металната конструкция, ограждаща
пространството под стълбището, водещо до западния вход на сградата, към
момента на огледа вещото лице установило, че конструкцията е демонтирана,
а нахвърлените в пространството вещи били изхвърлени за около 15 мин от
сина на ответника. Вещите представлявали дървени сандъци и др. По
отношение на третото искане на ищеца за извършване на незабавни ремонти
действия по отстраняване на причинени от ответника отвори по
стоманобетонна греда, вещото лице установило, че в тази греда погледнато
отдолу нагоре са пробити в бетона 13 броя отвори, от които 9 бр. кухи и 2 бр.
запълнени отгоре с циментов разтвор. По челото на гредата имало и един
отвор с диаметър 8 см. Вещото лице посочва, че общия размер на разходите за
труд и материали, необходими за осъществяване на действия по премахване на
загражденията и ремонтиране на отворите по средни пазарни цени възлизало
на 312 лв.
По делото са приложени и отговор от Община Г.О. на жалба вх. № 94ж-
21/23.03.2021 г., с който е издадено предписание до ответника П. да премахне
метални съоръжения, елементи и профили в между блоковото пространство в
УПИ-III, кв. 184 по плана на гр. Г.О., административен адрес ул. ***.
Приложено е и постановление за отказа за образуване на досъдебно
производство по жалба на ищеца срещу ответника за премахване на метални
конструкции и корозирали профили подпрени на стоманобетона греда.
Приложени са и 5 броя фотоснимки.
4
По втората предпоставка, а именно, че ответникът е извършил
неоснователни въздействия, които пречат на ищеца да използва пълноценно
имота си или общите му части според тяхното предназначение:
В исковата молба ищецът е очертал рамките на своята претенция, като е
описал изрично сочените според него неправомерни действия на ответника, а
именно: да премахне вратата, преграждаща част от коридора на полуетажа
между трети и четвърти жилищен етаж във второ жилищно петно на
многофамилна жилищна сграда с адрес: гр. Г.О., ул. ***; да премахне
конструкция, ограждаща пространството под стълбището, водещо до западния
вход на жилищната сграда, както и да извърши за своя сметка незабавни
ремонтни действия за отстраняване на причинените от него увреждания –
отвори в стоманобетонна греда, елемент от външната стена на
многофамилната жилищна сграда, намираща се на кота „под“ на апартамента
на първи жилищен етаж, собственост на ищеца. Съдът намира, че в
практиката на ВКС трайно е застъпено тълкуването (Решение № 48 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 3809/2016 г. по описа на II гр. о. на ВКС и цитираното
в него - Решение № 62/1.07.2015 г. по гр. д. № 339/2015 г., ІІ г. о.), че за да бъде
уважен искът по чл. 109 ЗС, собственикът следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е
авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото
тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно"
време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на
висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното
неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване
правото на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана
отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има
позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено
вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника.
Както се посочи – вредоносните действия се определят от твърденията на
ищеца – в случая премахване на врата, конструкция и запълване на отвори.
От фактическа страна по делото се установява, че от около 10-15 години
ответникът използва посочените помещения, като ги заключва, държейки в
тях вещи – дърва и други движими вещи, без да има основание за това.
Въпреки, че ищецът многократно се е обръщал към компетентните държавни
институции и органи за съдействие и закрила на законните му интереси, нито
5
една от тях не осъществила правомощията си по закон. Поради това, че
ищецът не получил разрешаване на проблема по административен ред в
продължение на близо 2-3 години, както и поради невъзможността с
ответника доброволно да разрешат възникналия спор, за него е възниквал
правен интерес да предяви осъдителен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от
ЗС за прекратяване на неоснователните действия, с които нарушават правото
на собственост на ищеца върху общите части от многофамилна жилищна
сграда. По делото безспорно се установи, а и ищецът признава в писмения си
отговор, че е използвал през годините нишата между третия и четвъртия етаж
да съхранява дърва за отопление, т.к. тя била в близост до жилището му. От
заключението по съдебно оценъчната експертиза се установява, че по време на
огледа на вещото лице синът на ответника е изнесъл от пространството под
стълбището вещи складирани от ответника и представляващи дървени
сандъци и др. По отношение на отворите пробити в стоманобетонната греда
спрямо ответника от Община Г.О. с горе-цитираното писмо му е дадено
предписание да отстрани металните съоръжения, елементи и профили на
конструкция представляваща „асмалък“, елементите на който били подпрени
на кота “под“ на дневната на жалбоподателя. Обстоятелството, че след
образуване на делото ответникът е започнал премахването на металните врати
към нишата, конструкцията заграждаща пространството под стълбите и е
направил частично попълване на отворите върху стоманобетонната греда, за
което свидетелства И. И. и Н. Г., също потвърждава извода на съда, че
ответникът е извършил тези неоснователни действия, като след образуване на
делото е отстранил част от същите. Останало е недовършено запълването на
кухините върху стоманобетонната греда, като вещото лице посочва, че от 13
броя отвори са запълнени 2 от тях с циментов разтвор, т. е. остават 11.
С оглед изложеното по - горе, съдът приема, че с изграждането на
конструкции по заграждане на ниша и пространството под стълбището, както
и с разпробиване на отвори по стоманобетона греда, ответникът е нарушил и
ограничил правото на собственост на ищеца да ползва свободно общите части
на сградата. Поради тези неправомерни действия ищецът не е можел
пълноценно да ползва общите части на сградата според предназначението му,
а отворите направени на кота „под“ във фасадата на сградата са
компрометирали състоянието на външната мазилка на носещите стени на
блока, което е довело до получаване на течове и избиване на мухъл в
6
жилището му. С тези си действия ответникът е ограничавал, смущавал и
пречел на пълноценното ползване на общите части на сградата от ищеца. Ето
защо съдът намира, че искът му е основателен.
По отношение на възраженията на ответника:
По възражението, че ответникът не е носител на правото на ползване на
имота, а е т.нар. „гол собственик“: Не съществува пречка и носителят на
„голата собственост“ върху имота да търси защита на правата си по реда на
чл.109 ЗС. Собственикът – в случая ищецът, дори да не притежава правото на
ползване като ограничено вещно право, може да защитава правото си на
собственост от всяко неоснователно действие, което го ограничава или
смущава или е свързано с други посегателства върху имота. Със засягане на
правото на ползване обикновено се засяга и правото на собственост, тъй като
то е едно от правомощията на собственика. В този смисъл по аналогични
казуси са налице решения на ВКС - решение №63/13.02.2012 г. по гр.д.
№361/2011 г. на І г.о., решение №204/09.04.2009 г. по гр.д.№1297/2008 г. на ІІ
г.о.; решение №488/04.05.2007 г. по гр.д.№417/2006 г. на ІІ г.о. на ВКС и др.
По възражението на ответника, че нишата не е обща част: Съдът намира,
че преградената част от коридора(ниша) е обща част по предназначение,
предвид нейната характеристика. Коридорът в сграда - етажна собственост, по
правилото на чл. 38, ал. 1 от ЗС е обща част по предназначение. /В този смисъл
и Решение № 1019 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 235/2009 г., I г. о., ГК/.
Същата е обща част по предназначение, т.к. както е посочено от вещото лице,
е част(продължение) от коридор от стълбището, създадена при изграждане на
сградата. Дори да е извършено преустройство по-късно, в резултат на което
общата част да е променила своето предназначение и да се е превърнала в
помещение, присъединено към самостоятелния обект в сградата, собственост
на ответника, то ответникът не доказа спазване на нормативните изисквания
за това, предвидени в чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. Те са: ответникът да е получил
решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и
изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на
обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици,
изразено с нотариална заверка на подписите, както и да е сключен договор за
прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в
етажната собственост. При неспазване, съответно след като ответникът не е
7
доказал, тези изисквания на закона, съдът намира, че вещно-транслативен
ефект спрямо нищата не е настъпил, съответно и това възражение на
ответника е неоснователно. В допълнение следва да се посочи, че по общо
правило предназначението на общите части е да осигурят пълноценното
ползване на отделните обекти в сградата, поради което всеки от
собствениците на самостоятелен обект, който притежава в съсобственост и
идеална част от общите части на сградата, има правото на непосредствен
достъп до общите части, независимо дали те обслужват пряко неговия
самостоятелен обект. Останалите собственици на самостоятелни обекти в
качеството си на съсобственици на общите части на сградата, са длъжни да се
въздържат от действия, които биха затруднили това ползване. В този смисъл
решение №291 от 25.06.2010 г. по гр.д.№629/2009 г. на I г.о. на ВКС.
По възражението на ответника, че е получил съгласие от кооператорите
в жилищната кооперация, включително и от праводателите на ищеца, което
било изразено с конклудентни действия, както и че това ползване продължило
повече от 30 години, съдът намира, че със свидетелски показания такова
съгласие е недопустимо да се доказва. В ЗУТ, в ЗЖСК и останалата
нормативна уредба се предвижда процедурата описана по-горе (вземане на
решение от ОС на собствениците, изразено с нотариална заверка на
подписите), което не бе доказано. Следва да се посочи, че даване на такова
съгласие от страна на етажните собственици следва да е доказано по делото,
като в настоящия случай това не е така. От представените по делото писмени
и гласни доказателства, се установява, че е налице спор именно във връзка с
направеното от ответника преграждане – в този смисъл се установява, че е
проведена проверка по преписка № 4988/2022 по описа на РП-В. Търново. От
показанията на св. И. се установява, че споровете с ответника датират от
години, то ест не би могло да се приеме, че е налице съгласие от страна на
всички останали етажни собственици за промяна на предназначението на
преградената част от коридора и подстълбищно помещение. Съдът кредитира
в тази връзка показанията на посочения свидетел като логични,
последователни и кореспондиращи с останалите, приети по делото
доказателства. Съдът не кредитира в цялост показанията на св. К. Големанов –
в частта, в която същият заявява, че съкооператорите са взели решение да се
прегради подстълбищното пространство и че не е имало спор досежно тази
преградата. Това противоречи на останалите, приети по делото доказателства.
8
Следва да се посочи и че показанията на този свидетел следва да бъдат ценени
през призмата на обстоятелството, че същият е бил страна по дела, по които
насрещна страна е именно ищцовата.
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск по чл. 109 от ЗС за частично
основателен. Следва да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК фактът, че
ответникът след образуване на делото – 22.02.2024 г., в началото на м. април
2024 г. е демонтирал и премахнал вратите преграждаща част от
коридора(ниша) на полуетажа между трети и четвърти етаж, както и
металната конструкция, ограждаща пространството под стълбището, водещо
до западния вход на жилищната сграда, както и е ремонтирал 2 от общо 13-те
отвора намиращи се на стоманобетонна греда, елемент от външната стена на
жилищната сграда. В тази част искът следва да се отхвърли, поради
отстраняване на преграждащите врати и конструкции в хода на процеса, а по
отношение на извършване на незабавни ремонтни действия по отстраняване
на причинените от ответника увреждания, чрез запълване на още 11 броя
отвори, следва да се уважи.
По отношение на разноските:
На основание чл.70, ал.3 ГПК и предвид заключението по приетата
експертиза, съдът определя цената на предявения иск на 312 лв., при което
дължимата държавна такса съгласно чл.1 ТТРССГПК е в размер на 50 лв.
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 4, вр. 1 ГПК сумата от 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждени, 50 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за внесен депозит
за вещо лице, или общо 860 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О.,
ул. ***, ет. 1 против М. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. Г.О., ул. ***, * иск с
правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне врата,
преграждаща част от коридора на полуетажа между трети и четвърти етаж във
второ жилищно петно на многофамилна жилищна сграда с адрес: гр. Г.О., ул.
*** и да премахне складираните в заграденото пространство движими вещи;
9
да премахне метална конструкция, ограждаща пространството под
стълбището, водещо до западния вход на жилищна сграда с адрес: гр. Г.О., ул.
***, като и да извърши за своя сметка незабавни ремонтни действия за
отстраняване на причинените от него увреждания – 2 броя отвори по
стоманобетонна греда, елемент от външната стена на многофаМ.та жилищна
сграда с адрес: гр. Г.О., ул. ***, намираща се на кота “под“ на апартамента на
първи жилищен етаж, собственост на ищеца, т.к. действията са извършени в
хода на процеса.
ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. Г.О., ул. ***, * да
извърши за своя сметка незабавни ремонтни действия за отстраняване на
причинените от него увреждания – 11 броя отвори по стоманобетонна греда,
елемент от външната стена на многофамилната жилищна сграда с адрес: гр.
Г.О., ул. ***, намираща се на кота “под“ на апартамента на първи жилищен
етаж, собственост на ищеца Х. И. И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. Г.О., ул. ***, * на
основание чл. 78, ал.4, вр. ал. 1 от ГПК да заплати на Х. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Г.О., ул. ***, ет. 1, сумата от общо 860 лв.
(осемстотни и шестдесет лева) направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10