Решение по дело №1284/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 468
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20195501001284
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                             Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            25.10.2019 г.                             Град С.З.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 01.10.                                                                                            2019 г.

В публичното заседание в следния състав:       

               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                    РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

в.т.д. № 1284 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Обжалвано е решение № 219/03.04.2019г., постановено по гр.д. № 2886/2018г. по описа на Районен съд – К., с което е признато за установено по отношение “Е.” ЕАД, че М.В.Г. не дължи сумата 255.01 лв., представляваща стойността на допълнително начислени по фактура №**********/ 25.10.2018 г. за периода от 18.01.2017 г. до 18.04.2017 г., 1759 kWh ел.енергия за обект на потребление в гр.К., ул.***, с ИТН:2119231 и “Е.” е осъдено да заплати на М.В.Г. направените разноските по делото в размер на 410 лв.

         Въззивникът “Е.” ЕАД излага съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск. Претендира разноските пред двете инстанции. В случай на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, въззивника прави искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в законоустановения размер от 300лв.   

         В законоустановения срок е постъпил отговор,  с който въззиваемия М.В.Г. оспорва въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

 

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК

Ищецът твърди, че е потребител на електроенергия на недвижим имот в гр.К., ул.***, с кл.№**********, ИТН-2119231. На 05.11.2018г. получил от ответното дружество писмо изх.№6653594/25.10.2018г., писмо изх.№6084/19.04.2017г., констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №351708/18.04.2017г., фактура №**********/ 25.10.2018г., справка за коригиране на сметката за електроенергия от 12.10.2018г. и Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване №652/25.04.2018г. на БИМ. В писмо изх.№6653594/25.10.2018г. от ответникът го уведомявал, че на 18.04.2017г. служители на ЕВН извършили проверка на електромера на имота в гр.К. ул. ***, демонтирали го и го дали за експертиза в БИМ. В Констативен  протокол  за  метрологична  експертиза  на  средство за измерване №652/25.04.2018г. на БИМ било констатирано, че електромерът е манипулиран и не отчитал. Ответникът едностранно коригирал сметката му за ел.енергия за периода от 18.01.2017г. до 18.04.2017г. за 53 дни и му начислил като дължима сумата от 255.01лв., за което издал фактура №**********/25.10.2018г. От тези документи разбрал, че за извършената на 18.04.2017г. проверка на електромера на имота му  и за съставения констативен протокол № 351708/18.04.2017г. Сочи, че протоколът бил разписан от двама служители на ответника и от двама свидетели, на които били вписани само двете имена. Не бил уведомен от ответника, че на 18.04.2017г. ще проверява електромера на жилището му и не присъствал при съставянето на протокола. Заявява, че не е манипулирал електромера, че последният се намирал извън жилището му и бил достъпен за всички. Ответното дружество въз основа на несъществуващ отчет за реално месечно доставена, месечно измерена от сертифицирано СТИ и месечно потребена енергия от него, претендирало неоснователно, да му бъде заплатена сумата от 255.01 лв. Заявява, че не е съгласен с така начислената сума и счита, че не я дължи. Ответникът, като ЮЛ - доставчик на електрическа енергия по ЗЕ, едностранно не можел да коригира сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Разпоредбата на чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН-ЕР сочела, че, неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез съставен протокол, а според чл.63 от ОУ на ЕВН- ЕР в случай на съставен протокол, той се подписвал от представители на дружеството и клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписвал от свидетели, след което се изпращал на клиента за запознаване. Твърди, че протоколът представлявал неподписан от него частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя и ответника факти. В практиката на ВКС се приемало, че за доставчика на публична услуга/доставка на ел.енергия на крайните потребители/ не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи били неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това били нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушавали основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Било прието също, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, било недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 от 33Д принцип "без вина няма отговорност"-включително и гражданска. Установената манипулация върху електромера била ирелевантна и не пораждала право на ответника-доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърдял някакви действия или бездействия на потребителя, които влияели върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Осъществената промяна в законодателството и създаването на новите норми на чл.98а, ал.2, т.6 и на чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, в законна сила от 17.07.2012г. занапред, не налагало отпадане на даденото тълкуване с посочените по-горе решения за неравноправност на клаузите от общите условия, даващи възможност на енергоразпределителното дружество едностранно да коригира сметките на потребителите за минал период, без наличието на доказана недобросъвестност от тяхна страна. Това било така, защото в посочените текстове на закона, ясно и недвусмислено било посочено, че реда за уведомяване на клиента при корекция на сметки била в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по смисъла на чл.120, ал.3 от ЗЕ. Разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и на чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, изрично изисквали неизмерената или неправилно измерената ел.енергия да е вследствие неправомерно въздействие върху уредите за измерване, което да се дължи на недобросъвестността на самия потребител, разбирана като умисъл по смисъла на чл.82 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 255.01 лв., представляваща допълнително начислена ел.енергия за обект в гр.К. ул.***, с клиентски номер №********** и ИТН-2119231. Претендира съдебни разноски.

Ответникът „Е.” ЕАД оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор.

 

 Безспорно е установено, че ищецът е собственик на електроснабден имот, находящ се в гр.К., на ул.***, ИТН-2119231 и потребител с клиентски с №**********, а ответникът “Е.” ЕАД е търговско дружество с предмет на дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с ел.енергия и съгласно ЗЕ е доставчик на ел.енергия, с която снабдява всички потребители, присъединени към електрическата мрежа.

   От заверено копие на Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №351708 е видно, че на 18.04.2017г. е извършена проверка от двама служители на “Е.” ЕАД П.С. и Д.Р. - ел.монтьори, в присъствието на двама свидетели – Н.Н. и Г.Ц., на електромер фаб.№*********, на обект-жилище, в гр.К., на ул.***, при която електромерът на фасадата на сградата, обезопасен е демонтиран за експертиза по искане на БИМ и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба №476559. Протоколът е подписан от лицата, извършили и присъствали на проверката.

   От представения Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №652/25.04.2018 г., неоспорен е видно, че електромер идентиф.№********* е изследван в БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди", РО-С. като при проверката и при отваряне на електромера е констатирано: „Фирмен знак/пломба/ №ADD/3336626-унищожен; „осъществен е достъп до вътрешността на електромера. Изваден е куплунг Х15, не функционира датчик за регистрация за отворен капак на клемен блок, към електрическата схема допълнително е присъединено устройство - платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера/проверката е извършена при изключено устройство/ и има изменение на електрическата схема, която не съответства на одобрения тип“.

 С писмо изх.№6653594/25.10.2018 г. ответникът уведомил ищеца за извършената на 18.04.2017 г. от служители на „Е.“ проверка и демонтаж на електромер фаб.№********* за измервателна точка ИТН-2119231 в гр.К., гр.К., на ул.*** и кл.№**********, предаден за експертизна проверка от БИМ и е констатирано, че електромерът е манипулиран и не отчита, за което е издаден Констативен протокол №652/25.04.2018 г. на БИМ-С., както и за предстоящата корекция на сметката за ел.енергия за 53 дни за периода от 18.01.2017 г. до 18.04.2017 г. на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИККЕ и допълнително начислената стойност на неточно измерено количество ел.енергия  – 255.01 лв.

 По делото са приети като доказателства заверени копия на справка за коригиране на сметка и заверено копие на фактура №**********/25.10.2018 г. на стойност 255.01 лв. с ДДС за период от 18.01.2017 г. до 18.04.2017 г. клиентски №**********, за обект на потребление в гр.К., ул.***, с ИТН:2119231.

  От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и поясненията на в.л. в с.з. се установява, че процесният електромер еднофазен, двутарифен, статичен тип ADDAX NP71Е.1-5-31, фаб.№*********/2015 г. е отварян и манипулиран. В измервателната му верига е монтирано допълнително устройство, непринадлежащо към схемата на електромера, с дистанционно управление. Когато устройството е включено, електромерът измерва по-малко количество от действително консумираната електроенергия. Не е налице промяна на схемата на свързване, а е налице намеса във вътрешността на електромера. Електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания и не отчита реално консумираната ел.енергия. Методът на изчисляване на прогнозната неотчетена ел.енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай са приложени в съответствие с чл.48, ал.1, т.1Б и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ процедурата за корекцията на неизмерена ел. енергия е предвидена в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение от 14.10.2013 г. е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.

На съда е служебно известно, че към момента на извършване на проверката на 18.04.2017 г., с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ, са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 18.04.2017 г., което е след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. От изложеното следва, че към момента на проверката липсва приложима нормативна уредба (процедура), по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния протокол (оправомощено лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т. н.), който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. А действащите към датата на проверката чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират материалноправните предпоставки при наличието на които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на корекционната процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към 18.04.2017 г. не са изрично регламентирани от закона, поради което и не са основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.

 С оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл. 83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват от корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ, за която към датата на проверката, е липсвал ред за извършването й. Ето защо, съдът приема, че към 18.04.2017 г. правото на „Е.” ЕАД да начисли исковата сума въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен.

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

         По отговорността за разноски :

         Процесуалният представител на “Е.” ЕАД е направил възражения за прекомерност на заплатеното от М.В.Г. адвокатско възнаграждение.

         Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай видно от представените доказателства адв. М.Д. е регистрирана по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС  = 360 лв. В настоящия случай въззиваемият М.В.Г. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. поради което същото не следва да бъде намалявано поради прекомерност.

Въззивникът “Е.” ЕАД следва да заплати на М.В.Г. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

                                     Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 219/03.04.2019г., постановено по гр.д. № 2886/2018г. по описа на Районен съд – К..

 

ОСЪЖДА  „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** да заплати на М.В.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:*** направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка *** ***; BIC *** “А.” АД с титуляр “М.” ЕООД, град К., с ЕИК ***.

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

 

 

                                                                     2.