О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. Силистра,19 януари 2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на януари през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валери Раданов
2. Елена Чернева
като разгледа докладваното от
съдия Чернева административно дело № 240
по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба на
Фондация „Гринберг“ гр.Пловдив, представлявана от управителя Г.И.Й., чрез
упълномощен представител адв. И.Г. от АК-Пазарджик, срещу Наредбата за издаване
на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица
с трайни увреждания в Община Ситово, приета с Решение № 112 по Протокол № 14/
18. 12. 2018 г. от заседание на Общинския съвет-Ситово. Наредбата е оспорена изцяло с главен довод за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
приемането ѝ, мотивиран с пряко неизпълнение на императивната норма на
чл. 8, т. 4 от отменения, но действал към правнозначимия период (арг. чл. 192а АПК) Закон за интеграция на хората с увреждания (отм. ДВ, бр.105/18.12.2018 г.,
в сила от 01. 01. 2019 г.). Релевирано е и оплакване, че в конкретния случай не
е спазен 30-дневният срок по чл. 26, ал. 4 от ЗНА за предложения и становища по
проекта на наредбата
Правният интерес от оспорването на посочената наредба на
ОбС-Ситово е обоснован в три пункта: 1) С правото на фондацията като
„Организация на хора с увреждания“ по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗХУ да
поема застъпническа роля от името на хора с увреждания. 2) С целите, които
преследва фондацията, и предметът ѝ на дейност, вписани в учредителния
ѝ акт, като е направено позоваване
на Тълкувателно решение № 2 от 12. 02. 2010 г. на на ВАС на РБ - ОСС от I-ва II-ра колегии по
т.д. № 4 / 2009 г., според което юридическите лица с нестопанска цел могат да
оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес,
обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. 3) С
наличната богата съдебна практика на ВАС – шесто и седмо отделение, формирана
във връзка с аналогични оспорвания от фондация „Гринберг“ на подзаконови нормативни актове, засягащи
правата на хора с увреждания.
Настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е
недопустима по следните съображения:
Съгласно чл. 186 АПК, право да оспорват подзаконов
нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи
или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за
които той поражда задължения. Така установената процесуална легитимация при
съдебна защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу
актове на изпълнителната власт е максимално отворена, но не и безгранична. За
да се обоснове наличието ѝ, е необходимо доказването на пряк, личен и
непосредствен интерес от оспорването, което в случая не е сторено.
Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на ЗХУ не създава
универсална и безусловна процесуална легитимация на организациите на хора с
увреждания във връзка с осъществяването на застъпническа роля. Нормата дефинира
организациите за хора с увреждания като организации, създадени да предоставят
услуги на и за хора с увреждания и които поемат застъпническа роля от името на
хора с увреждания. Тази застъпническа роля винаги е свързана с индивидуалните
потребности на конкретно лице с увреждане. Този извод следва както от
граматическото, така и от логическото тълкуване на разпоредбата. В нея не
случайно е използван израза „от името на хора с увреждания“, който предполага
накърнени интереси на определени лица, а не израза „от името на хората с
увреждания“, който би предполагал защита на неопределен кръг лица с увреждания
с накърнени интереси. В този смисъл са и разпоредбите на раздел V “Достъп до
правосъдие и правна защита“ от Глава втора на ЗХУ. Съгласно чл. 65, ал. 1 от
ЗХУ всеки човек с увреждане, който изпитва сериозни затруднения да упражнява
самостоятелно правата си при извършване на конкретни правни действия, има право
на подкрепено вземане на решение, което се определя по реда на закон, чрез
предоставяне на мерки за подкрепа. Този закон е Законът за социалните услуги
(ЗСУ), който в чл. 15, т. 2 предвижда, че застъпничеството е вид социална
услуга. Легалната дефиниция за застъпничество е дадена в § 1, т. 7 от ДР на
ЗСУ - това е дейност за подкрепа на
лицето да защити и да отстоява своите права и потребности в рамките на налични
правни и административни процедури. След като замият ЗХУ не дава дефиниция на
„застъпничество“ и „застъпническа роля“ и същевременно препраща към уредба в
друг закон осъществяването на правото на подкрепено вземане на решение при
извършване на конкретни правни действия от лице с увреждане, то не съществува
нито логическо, нито нормативно основание да се приеме, че смисълът на двете
понятия е различен. Аргументи за подобно тълкуване не биха могли да се черпят и
от разпоредбите на АПК и субсидиарно приложимия ГПК. В този смисъл и съгласно
чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 36 и чл. 37 от Указ № 883
от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове следва да се
приеме, че осъществяването на застъпническа роля по отношение на лице с
увреждане може да стане само по отношение на конкретно лице при условията на
ЗСУ. Ето защо на фондацията жалбоподател бяха дадени конкретни указания с
разпореждане № 11 / 05. 01. 2022 г., постановено по делото, да представи
доказателства, че отговаря на тези условия. С молба от 18. 01. 2022 г.
процесуалният представител на фондацията изрично е заявил, че не може да
изпълни тези указания, поради което не може да се счете, че същият е удостоверил
наличието на активна процесуална легитимация за инициирането на настоящото
производство.
От друга страна интересът от оспорване не би могъл да
произтича единствено от съдържанието на вписаните цели на фондацията в
учредителния ѝ акт, тъй като е недопустимо правото на жалба срещу
подзаконов нормативен акт да възникне въз основа на поставена от частен субект
цел за граждански контрол и без наличие на пълномощие или мандат да бъдат
защитавани правата и законните интереси на
засегнатите лица. Приемането на обратната теза би довело до превръщане
на обжалването от контрол за
законосъобразност върху подзаконовия нормативен акт в надзор за законност –
функция, която съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България във вр.
с чл. 186, ал. 2 и чл. 16 от АПК е
предоставена на Прокуратурата, а не на гражданите и юридическите лица (в този
смисъл са мотивите на Решение № 5/17.04.2007 г. по к.д. № 11/2006 г. на
Конституционния съд, Определение №
13751 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2017 г., Определение № 7702 от
19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2017 г., III о. и Определение № 1025 от 24.01.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 303/2018 г., VIII о.).
От предмета на оспорената наредба е видно, че е акт с местно значение.
Фондацията-жалбоподател, която е със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, нито е сред адресатите на
подзаконовия нормативен акт, нито твърди, че има интереси на територията на
община Ситово, свързани с предмета на регулиране от наредбата, така че
евентуално да е засегната от регламента за издаване на карти за паркиране на
превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания в
Община Ситово. След справка с устава на фондацията, публикуван в Регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, се установява, че същата осъществява
дейност в частна полза (чл. 6 от устава), поради което не отговаря на критерия
по чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗХУ да е вписана по реда на ЗЮЛНЦ като юридическо
лице в обществена полза, за да бъде
призната за национално представителна организация и да се презумират някакви
накърнени интереси на територията на силистренска област. Впрочем фондацията не
отговаря и на установеното изискване в същата разпоредба вписването в регистъра
да бъде направено най-малко 5 години преди подаването на искането за признаване
на национална представителност, тъй като самата фондация е регистрирана едва в
началото на 2020 г. В обобщение на казаното следва да се приеме, че
жалбоподателят не доказва пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването на
процесната наредба.
Интересът от оспорването не би могъл да се извлече и от
съдържанието на цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 2 от 12. 02.
2010 г. на ОСК на ВАС. Същото касае съсловните организации и ЮЛНЦ, образувани в
резултат на сдружаване на физически или юридически лица с цел представителство
и защита на общи интереси на членовете. Фондацията няма членска маса, респ.
няма общи права, свободи или законни интереси на членуващите лица, които да
бъдат засегнати от оспорената наредба и да обуславят наличието на правен
интерес за воденето на настоящото производство.
Позоваването на съществуващата съдебна практика също не е
самостоятелно основание, което успешно може да обоснове наличие на правен
интерес. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, задължителна за
съобразяване от съдебните състави и изпълнителната власт е тълкувателната
практика на Върховния административен съд, но по аргумент от противното не и
тази формирана с други решения/определения. В тази връзка следва да се подчертае,
че в противен смисъл на посочените от жалбоподателя съдебни актове на ВАС са
освен съдебните решения и определения, посочени по-горе в мотивите, също и
актове на други отделения на ВАС, постановени във връзка с подадени жалби от
фондация „Гринберг“ срещу подзаконови нормативни актове с местно значение и
отричащи правния ѝ интерес от оспорване – например Определение № 7079 от
10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4749/2020 г., III о. и Определение № 13735 от
5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2020 г., III о.
С оглед гореизложеното се налага извода, че
жалбоподателят не установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената
съдебна защита, поради което не може да се счете, че подадената от него жалба,
която е една от осемте подобни, внесени в Административен съд – Силистра през
м. декември 2021 г., е в защита на права, свободи и законни интереси на
фондацията и не съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 4, ал. 3 от АПК във връзка с генериране на разноски по делото за сметка на ответника. Ето
защо жалбата следва да се остави без разглеждане. В тази връзка Разпореждане №
11 от 05. 01. 2022 г., постановено по делото, следва да бъде отменено в частта,
в която разглеждането на жалбата е насрочено в открито заседание, а
производството по делото следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 186, ал. 1
от АПК, във връзка с чл. 196 и чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд - Силистра
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 11 от 05. 01. 2022 г., постановено
по делото, в частта, в която разглеждането на жалбата на Фондация „Гринберг“ -
гр. Пловдив, с ЕИК *********, представлявана от управителя Георги Иванов, срещу
Наредбата за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани
от или превозващи лица с трайни увреждания в Община Ситово, приета с Решение №
112 по Протокол № 14/ 18. 12. 2018 г. от заседание на Общинския съвет-Ситово, е
насрочено в открито заседание на 09. 03. 2022 г. от 10. 30 ч.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „Гринберг“ -
гр. Пловдив, с ЕИК *********, представлявана от управителя Георги Иванов, срещу
Наредбата за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани
от или превозващи лица с трайни увреждания в Община Ситово, приета с Решение №
112 по Протокол № 14/ 18. 12. 2018 г. от заседание на Общинския съвет-Ситово.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 240 /
2021 г. на Административен съд - Силистра
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.