Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.04.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47-ми състав в публичното заседание
на двадесети и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №9144/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 535 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът "Т."ЕАД излага в
исковата молба, че на 13.03.2015г. е подписано споразумение с нотариална
заверка на подписите с "Д.С.Е.Б."ООД, с което последното признава
задължението си по наемен договор от 31.05.2007г. в размер на 89 535,13лева. За
обезпечаване на задължението си представителят на ответното дружество С.А.
издал запис на заповед от 13.03.2015г. за посочената сума, който му е предявен
за плащане на 11.03.2016г., но такова не е направено. Поради липсата на
доброволно изпълнение ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.дело№11931/2018г. на Софийски районен съд, 56-ти състав,
издадена е заповед за незабавно изпълнение, срещу която е подадено в срок възражение.
Поради изложеното е предявен иск за установяване по отношение на ответника,
че дължи сумата от 89 535,13лева главница по запис на заповед от 13.03.2015г,
12559,79лева лихва за забава за периода от 20.02.2018г. до 09.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът С.Н.А. в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на исковете. Не оспорва съществуването на описаното в исковата
молба каузално правоотношение, но излага доводи за това, че споразумението не е
влязло в сила и не е породило правни последици поради несбъдване на
предвиденото в чл.6 от него условие, а именно не са подписани в тридневен срок
записи на заповед от ответника и трето юридическо лице. Поради това
подписването на споразумението не е довело до прекъсване на погасителната
давност по отношение на наемите вноски. Излага съображения за нищожност на
споразумението поради липса на предмет, тъй като с него се уговаря заплащането
на несъществуващи наемни вноски, поради погасяването им по давност. Оспорват твърдението на ищеца за прекъсване
на давността по отношение на наемните вноски с подписване на договора. Поради
нищожност на споразумението счита за недействителен издадения във връзка с него
запис на заповед. Излага доводи, че ищецът дължи на наемателя "Д.С.Е.Б."ЕООД
различни суми, тъй като при сключване на договора за наем, за да се осигури
ползването на наетия имот е уговорено да се извърши основен ремонт от
наемателя, за което наемодателят ще заплати сумата от 50 000лева, която не му е
възстановена и не е прихваната с дължимия наем. Платеният от наемателя депозит
в размер на 1800лева също не е възстановен. След прекратяване на договора
наемателят оставил на ищеца всички луксозни мебели и оборудване, негова
собственост, с които е обзаведен имота. Уговорено е, че стойността им е в
размер на 40 000лева, които следвало да бъдат приспаднати от дължимите месечни
вноски, което не е направено. Поради това предявява възражение за прихващане до
размера на посочените суми. Оспорва записът на заповед да е предявен за плащане,
тъй като издателят се е подписал на двете места, за издаване и предявяване, при
подписване на ценната книга, а впоследствие е добавена дата на
предявяване.
Третото лице помагач на страната на ответника "К.К." ООД излага съображения за неоснователност на
предявените искове. Поддържа направените от ответника възражения за
недействителност на споразумението. Твърди, че поетото от него задължение със
записа на заповед е акцесорно спрямо главното вземане към "Д.С.Е.Б."ЕООД.
Счита същото за прекратено поради наличие на регламентираните в чл.2, ал. 4 условия, според който в случай на неизпълнение на някое от
задълженията на наемателя за заплащане
на която и да е сума съгласно чл.1, б."а" и "б" същото следва да се счита за автоматично
прекратено. Разпоредба в този смисъл се
съдържа и в договора за наем. Излага, че от самото твърдение на ищеца за
неизпълнение на задължения по договора за наем следва, че са налице
предпоставките за неговото прекратяване, както и на споразумението.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Представен е запис на заповед, издаден на 13.03.2015г., с които издателят С.Н.А.
лично и безусловно се е задължил да плати на "Т."ЕАД или на негова заповед сумата
от 89 535,13лева на 11.03.2016г. на
адрес гр.София, ул."********, офис на "Т."ЕАД. Отразено е
предявяването на записа на заповед на 11.03.2016г. Ответникът не оспорва, че е
подписал ценната книга. Същата съдържа наименованието
"запис на заповед", както в заглавието на акта, така и в контекста на
същия. Налице е безусловна клауза за плащане на определена парична сума. Падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл. 537,
вр. с чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ - на определен ден, за място на плащане е посочен адрес, посочено е и името на лицето, на което трябва
да се плати, менителничният ефект е издаден на 13.03.2015г., положен е подпис на издателя.
Съгласно
т.17 от тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТКВКС "
предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК
в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл.417, т.10 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа
на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството
по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор
доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед".
Между страните не е спорно, че записът
на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на задълженията по сключено
между "Т."ЕАД и "Д.С.Е.Б."ООД, представлявано от ответника,
споразумение, с което страните са уредили отношенията си, възникнали по повод
сключен договор за наем от 31.05.2007г., по силата на който наемодателят е
предоставил за временно възмездно ползване недвижим имот, находящ се в
гр.София, ул."********с площ от 294кв.м. Страните са приели, че наемателят не е заплатил наемна
цена в общ размер от 86 448,16лева и консумативи в размер на 3086,97лева , като
за част от наемната цена са подписали споразумение от 19.12.2011г., а за
останалата част в размер от 53 048лева такова не е подписвано.
В споразумението е посочен начинът, по
който ще се уредят отношенията между страните, като е предвидено задължението
за заплащане на наем в размер на 89 535,13лева да се заплати на части -40 000лева до 25.03.2015г., а
останалото задължение от 49 535, 13лева на месечни вноски, добавени към текущия
наем. Предвидено е, че с подписване на споразумението не се дерогират клаузите
от договора за наем. В чл. 4 от същото е
предвидено, че ако наемателят не плати някоя от сумите, посочени в него, и
забавата продължи повече от 10 дни, споразумението се счита за автоматично
прекратено по вина на наемателя, като останалите дължими по него суми стават
предсрочно и изцяло изискуеми от 11-тия ден на забавата.
В чл.6 от споразумението е предвидено,
че за обезпечаване на изпълнението на задълженията поети от наемателя в деня на подписване то му се осигурява
обезпечение на дълга от трето лице със следните документи: 1. Запис на заповед
за цялата дължима сума с издател физическото лице С.Н.А. и 2. Запис на заповед
за цялата дължима сума с издател трето юридическо лице, посочено от наемателя и
предварително одобрено от наемодателя. В случай на неподписване на записите на заповед най-късно в тридневен
срок, споразумението не влиза в сила.
Ответникът не оспорва, че е подписал
споразумението като представител на наемателя, както и че в изпълнение на
същото е издал в полза на ищеца
процесният запис на заповед. Неоснователни са възраженията му за нищожност на
споразумението поради несъществуване на вземанията, посочени в него, поради погасяването
им по давност. В него е посочено, че дължимата по договора за наем главница е в
размер на 86 448,16лева, а неплатените консумативи са в размер на 3086,97лева,
но не е отразено за какъв период са тези вземания, поради което е невъзможно да
се прецени дали са погасени по давност.
На следващо място, следва да се има предвид, че погасяването по давност
на едно вземане води до невъзможност за неговото принудително събиране, но
същото продължава да съществува и длъжникът
може да го заплати доброволно. От съдържанието на споразумението следва
да се направи извод, че длъжникът по договора за наем е признал
съществуването на вземанията и е
уговорил начин за тяхното погасяване, поради което е без значение дали същите са
погасени по давност към този момент.
Неоснователно е възражението на ответника
за това, че споразумението не е влязло сила поради неизпълнение на
предпоставките за това, визирани в чл. 6 от него, тъй като е безспорно, че
условието по т.1 от тази разпоредба се е сбъднало като ответникът е издал запис
на заповед за процесната сума. Задължението по т. 2 на чл.6 е неконкретизирано,
не е посочено кое е това трето лице, което да обезпечи изпълнението на споразумението
с издаване на запис на заповед. Уточняването на параметрите по тази точка
зависи от волята на двете страни. Наемателят е следвало да посочи трето лице,
което да даде обезпечение, а ищецът да го одобри. Не са ангажирани
доказателства да е постигнато съгласие между страните по тази точка, поради
което неизпълнението на това условие не следва да се приема, като основание за
непораждане правни последици на споразумението, тъй като първото условие се е
сбъднало, а съгласно чл.87, ал.4 от ЗЗД разваляне
на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е
незначителна с оглед на интереса на кредитора. В случая неизпълнената част от
условията за пораждане правни последици на договора е незначителна с оглед интереса на страните,
тъй като с подписване на споразумението наемателят е получил възможност да
продължи да ползва наетият недвижим имот, въпреки неплатените до момента
месечни вноски, а наемодателят е получил яснота и конкретни срокове за изпълнение
на неизпълнените задължения по договора.
Неоснователно е
възражението на третото лице помагач за прекратяване на споразумението при
условията на чл.4 от него поради неплащане
на договорените суми в 10 дневен срок,
тъй като договореното прекратяване при реализиране на това условие не
води до погасяване на вземането на наемодателя след прекратяване на договора, а
дава основание за обявяване на неговата предсрочна изискуемост, поради което същото
не може да бъде аргумент за това, че сумите по записа на заповед и споразумението
не се дължат.
Предвид изложеното
съдът приема за доказано съществуването на валидно каузално правоотношение,
обективирано в споразумението от 13.03.2015г., за обезпечаване вземането по
което е издаден процесният запис на заповед. При наличието на действително съглашение между ищеца и дружеството, представлявано от
ответника, който е подписал споразумението като негов законен представител, в
тежест на последния е да ангажира доказателства, че са изпълнени догорените
задължения
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и
обоснована, се установява, че към датата на подписване на споразумението
неплатена сума от наемателя е в размер на 89 968,36 лева. След направени плащания до края на 2015г. в
общ размер от 15 990,82 лева задълженията за плащане на месечен наем по
договора възлизат на 73 977,54лева, а за консумативи към 31.12.2016г. в размер на 836,42лева.
Следователно не се
установява да са погасени задълженията на "Д.С.Е.Б."ООД по споразумението и след извършени частични плащания
задълженията по него са в размерите посочени от вещото лице. Доколкото с
процесния запис на заповед е обезпечено изпълнение на задълженията на наемателя
по посоченото каузално правоотношение, следва да се приеме, че ответникът дължи
посочената от вещото лице сума 74 813,96лева на основание издадения на 13.03.2015г. запис
на заповед.
Неоснователно е
възражението за прихващане, направено от ответника, тъй като не са ангажирани
доказателства за установяване на обстоятелствата, от които произтичат
вземанията включени в него. Не се установява да е извършен основен ремонт на
наетия апартамент и да е налице уговорка между страните за прихващане на сума в размер на 50 000лева
от дължимия наем, да е платен депозит в определен размер, който е подлежал на
връщане, както и да са поръчани и доставени мебели в наетия имот, които са
останали в него, след прекратяване на договора. Освен това чрез възраженията за
прихващане са заявени за погасяване чрез прихващане вземания, които не принадлежат
на ответника, тъй като той е различен правен субект от дружеството "Д.С.Е.Б."ООД.
По
изложените съображения, искът по чл. 422 ГПК,
вр. чл. 535 ТЗ
е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 74 813,96лева.
Съдът констатира, че е предявен иск за
установяване вземането на ищеца за лихва за забава за периода от датата на
подаване на заявлението -20.02.2018г. до датата исковата молба. Следва да се
вземе предвид т. 11.б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, в която е предвидено, че в производството по иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно
разглеждане друг иск на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск – чл.211 ГПК,
инцидентен установителен иск – чл.212 ГПК, ако са налице условията за
приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК.
В случая е предявен иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД за установяване дължимостта на законната лихва от датата
на подаване на заявлението до датата на исковата молба, като в заповедното
производство е направено искане за присъждане на законна лихва, но в настоящото
производство се иска присъждане на конкретен размер за част от периода, като е
внесена дължимата държавна такса. Поради това искът следва да бъде разгледан по
същество и да се приеме за основателен с оглед акцесорния му характер.
Съдът определя размера на дължимата
лихва за забава по реда на чл.162 от ГПК, използвайки наличните в интернет
пространството лихвени калкулатори, като приема че при главница от 74813,96лева за периода от 20.02.2018г. до
10.07.2019г. дължимата лихва за забава е в размер на 10 494,73 лева за която
сума искът следва да се уважи и да се отхвърли до пълния предявен размер.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Поради изложеното и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски,
съобразно с уважената част от исковете. Исковете са отхвърлени за 16 786,23 лева или приблизително за 1/6. Представени са
доказателства за направени разноски в заповедното производство в размер на 1790,70лева,
от които следва да се присъдят 1492,25лева.
Представени са доказателства за
направени разноски в исковото производство в размер на 8603,80лева, от които 4083,80лева адвокатско възнаграждение. Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и поради това, че не надвишава
съществено минималния размер съгласно наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. С оглед уважената част от исковете следва да се присъдят
разноски в размер на 7169,83лева или за 5/6 от него.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, но не са ангажирани
доказателства в тази връзка.
Така мотивиран, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т."ЕАД
с ЕИК********срещу С.Н.А. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.
535 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, че С.Н.А. с ЕГН ********** дължи на "Т."ЕАД
с ЕИК********сумата от 74813,96лева главница по запис на
заповед от 13.03.2015г., сумата от 10
494,73 лева лихва за забава за периода от 20.02.2018г. до
09.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба 10.07.2019г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за
главницата до пълния предяен размер от 74813,96лева
до 89 535,13лева и за лихва до пълния предявен размер
от 10494, 73 лева до 12559,79лева.
ОСЪЖДА С.Н.А. с ЕГН ********** да заплати на "Т."ЕАД с ЕИК********на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в заповедното
производство в размер на 1492,25лева и в исковото производство в размер на 7169,83 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: