Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и в присъствието на прокурора от Варненска окръжна прокуратура
Силвиян И, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 326 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Община Провадия срещу Решение № 157/22.12.2021 г. на
Районен съд – Провадия, постановено по н.а.х.д. № 382 по описа на съда за 2021
г., с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-180/10.08.2021 г.,
издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на Община Провадия за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно
касаторът счита, че неправилно общината е определена като нарушител, тъй като
неизпълненото предписание се отнася до язовир, който само в една част е на
територията на община Провадия. Твърди още, че за едно и също бездействие са
образувани 8 административнонаказателни производства и е нарушен принципът ne bis in idem, което не е било установено и съответно
взето предвид от районния съд. Моли за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът в
производството, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор не
изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно, съобразено с
процесуалните правила и закона.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Районен съд — Провадия е било Наказателно постановление №
НЯСС-180/10.08.2021 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на Община Провадия за нарушение на
чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
От доказателствата,
представени в административнонаказателната преписка и събрани в съдебното производство,
районният съд приема за установено от фактическа страна, че в констативен
протокол № 05-01-15/13.08.2020 г.,
издаден от служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“, връчен на Община Провадия с вх.№ РД9100-1226/03.09.2020
г., били дадени задължителни предписания относно язовир „****“ „Да се представи
в ДАМТН геодезическо заснемане на язовира (височина на стената, откоси,
характерни коти, съоръжения)“ със срок за изпълнение до 31.10.2020 г. При
проверка, извършена на 07.01.2021 г., служители в агенцията изискали, но не
били представени документи, доказващи извършване на геодезическо заснемане на
язовирната стена и съоръженията към нея, т.е. установено е че не е изпълнено от
собственика на язовира задължителното предписание. Язовирът, находящ се в имот
с идентификатор № 56143.12.74 по кадастралната карта и кадастрални регистри на село
****, община Провадия, е собственост на Община Провадия съгласно Акт за
общинска собственост № **** от 21.04.2020 г. За неизпълнението на предписанието
бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на
него – обжалваното наказателно постановление.
При така
установените факти, от правна страна районният съд приема, че Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Председателя на ДАМТН –съгласно
правомощията му по чл. 201, ал. 12 от Закона за водите. Не констатира
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление. Относно материално-правната законосъобразност и
обоснованост на обжалвания административен акт счита за безспорно установено
извършването на санкционираното нарушение и за правилно определена нарушената
норма на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите. Нарушението се изразява в
неизпълнение от страна на собственика на язовира на задължението по тази
разпоредба да изпълни предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите. Районният съд е обсъдил доводите на въззивника, че причината за
неизпълнението е, че част от язовира попада в имот, собственост на община Ветрино
и община Провадия не може да се разпорежда и да извършва дейности в други
имоти. Отхвърлил е тези доводи въз основа на данните от приложена скица, според
която основните съоръжения на язовира попадат в имот с идентификатор
56143.12.74, собственост на Община Провадия. По размера на санкцията посочва,
че той е в минимума, предвиден в чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, и е
правилен и обоснован предвид липсата на данни за други нарушения по този закон.
Не е установил основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и по тези съображения е
потвърдил наказателното постановление.
Настоящата инстанция възприема изцяло
установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които
няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
По същество твърденията в касационната
жалба са, че неправилно е ангажирана отговорността на Община Провадия за
неизпълнение на предписания, отнасящи се до язовир, който не е изцяло на
територията на общината. Изложени са и общи твърдения, че за едно и също
нарушение общината е санкционирана в 8 административнонаказателни производства.
Касационната инстанция намира тези
твърдения за неоснователни.
Обхватът на предписанието за геодезическо
заснемане е описан точно в констативния протокол от 13.08.2020 г., а именно височина на
стената, откоси, характерни коти, съоръжения. В същия протокол е отразена
констатацията, че язовирът се намира в имот с идентификатор 56143.12.74 в с. ****.
За язовира има съставен акт за публична общинска собственост, според който той
е собственост на Община Провадия. Като собственик на язовира, общината е
задължено лице по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите да изпълнява
предписанията на компетентните органи, които в случая са насочени към
изясняване на точното местоположение на основни съоръжения на язовира. Дори
част от елементите на водностопанската система да се намира извън територията
на общината (ако имот 51487.80.162 с начин на трайно ползване „пасище“ по
представената скица може да се счете за част от язовира), Законът за геодезията
и картографията не забранява достъп на компетентните лица, извършващи
дейността, в чужди имоти. Няма спор, че общината не е извършила геодезическото
заснемане, указано в задължителното предписание. Представените с касационната
жалба кадастрални скици не доказват, че посочените съоръжения, за които се
отнасят предписанията, се намират в имоти, собственост на други лица. Не са
доказани и твърденията, че за конкретното деяние – неизпълнение на
предписанието за геодезическо заснемане на язовира (височина на стената, откоси,
характерни коти, съоръжения) има образувани повече от едно
административнонаказателно производство и издадено повече от едно наказателно
постановление. Дори бездействието на общината да е по повече от едно от
предписанията в констативния протокол, доколкото тези предписания са
самостоятелни задължения на общината, неизпълнението на всяко от тях може да
доведе до установяването и санкционирането на нарушение, без това да нарушава
принципа за неналагане на две наказания за едно нарушение.
По тези съображения, касационната
инстанция счита, че не са налице твърдяните в жалбата касационни основания за
отмяна на решението на районния съд. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, и жалбата следва да се
отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 157/22.12.2021 г. на Районен съд – Провадия, постановено по
н.а.х.д. № 382 по описа на съда за 2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.