О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………..…../………..07.2021 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията,
т. д. № 1576/2019 г.,
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото произнасяне е по реда на
чл. 248, ал. 1 ГПК и е инициирано от искане, обективирано във въззивна жалба вх. № 266275/08.06.2021 г., уточнено с молба вх. № 267761/22.07.2021 г. от ОБЩИНА ДЕВНЯ, ЕИК *********,
със седалище гр. Девня, обл. Варна, бул. „Съединение“, № 78, представлявано от С.Я.Ш.,
в качеството му на ***, за изменение на постановеното Решение № 260107/21.05.2021
г., в частта за разноските, чрез намаляване до минималния размер на присъденото
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
В границите на предоставения срок
ответникът „4Б Солар“ ЕООД, ЕИК ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Солун“, № 15, депозира отговор по искането,
инкорпориран в отговор на въззивна жалба вх. № 266983/29.06.2021 г., в който
счита искането за неоснователно, а изложените в решенито доводи в тази насока
за правилни.
Съдът след запознаване с доказателствата по делото,
констатира следното:
По допустимостта: Искането за изменение на постановеното
Решение, в частта за разноските, е направено с въззивната жалба, депозирана на
08.06.2021 г. Решението, чието изменение се претендира подлежи на обжалване,
поради което молбата за изменението му следва да бъде подадена в границите на
срока за обжалването му. Така, при наличните данни за съобщаването му на ищеца
на 27.05.2021 г., искането обективирано в депозираната на 08.06.2021 г.
въззивна жалба, попада в границите на предвидения в закона срок и се явява
допустимо.
Разгледано
по същество искането се преценява
като неоснователно.
Съобразно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни
или измени постановеното решение в частта му за разноските. Целта на Закона е
да бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка
страна, за всяка инстанция. При молба на някоя от страните съдът извършва
проверка на присъдените разноски и при необходимост изменя решението или при
липса на произнасяне по разноските – допълва решението с такова произнасяне.
Видно
от постановеното решение, съдът се е произнесъл по разноските и е изложил
конкретни изчисления и мотиви в тази насока, в т.ч. е обсъдено и релевираното
от страна на ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалните представители на ищеца. Претендираното за присъждане възнаграждение
5000.00 лв., без ДДС е било присъдено изцяло, при установен минимален размер от
3537.00 лв.
В конкретния случай, отправеното
искане по реда на чл. 248 ГПК е обосновано с размера, в страници и редове, на
мотивите на съда като е посочено, че той (размерът) противоречал на изложеният в частта
за разноските довод за фактическа и правна сложност на казуса. Посочено е, че
съдът е присъдил възнаграждение надхвърлящо двойно минималния размер на предвиденото
такова в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Нито един от резюмираните по-горе
доводи не съответства на действителността. Следва да бъде посочено, че обема на
мотивите на съда, в страници и редове, няма касателство към фактическата и
правна сложност на спора. Поначало мотивите представляват правни изводи по
фактите, изведени в резултат на коментара на събраните по делото доказателства,
поради което и решението на съда не се изчерпва само с правните доводи, както
погрешно счита ищецът.
На следващо място, делото се отличава
с фактическа и правна сложност, предвид специфичния предмет на сключения между
страните договор, специфичната процедура по изпълнението му, големия обем на
събраните писмени доказатества и множеството възражения на страните. По делото
на проведени три съдебни заседания като времетраенето на две, от които е
съответно час и десет минути и час и половина.
Не на последно по значение място,
следва да бъде отбелязано, че съдът ясно е посочил размера на минималния размер
на адвокатското възнаграждение изчислено съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ,
както и размера на претендираното от ответника такова възнаграждение, без
дължимия ДДС, поради което и некоретно е да се твърди, че присъдения размер от
5000.00 лв., надхвърля двукратно минималния размер от 3537.00 лв. За да бъде
това вярно, присъденото на ответника адвокатско възнаграждение следваше да
надхвърля 7000.00 лв., без дължимия данък, което очевидно не е така.
Налага
се извода, че не
са налице основания за изменение на така постановеното в решението в частта за
разноските, присъдени в полза на ответника, поради което искането в тази посока
следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно
основание чл. 248, ал. 1 ГПК, обективирано в въззивна жалба вх. № 266275/08.06.2021 г., уточнено с молба вх. №
267761/22.07.2021 г. от ОБЩИНА ДЕВНЯ, ЕИК *********, със седалище гр. Девня, обл. Варна, бул.
„Съединение“, № 78, представлявано от С.Я.Ш., в качеството му на ***, за изменение на
постановеното Решение № 260107/21.05.2021 г., в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му
пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: