Р
Е Ш Е Н И Е
№
1363
гр. Перник, 07.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА МАЛИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01802 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу С.З.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и А.И.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и
двамата от гр. Перник, с искане да бъде признато за установено, че ответниците
дължат разделно, всеки съобразно своята ½ идеална част, на ищцовото
дружество сумата: сумата от сумата 1230,90 лв. /хиляда двеста и тридесет лева и
90 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2018 г., сумата 106,48 лв. /сто и шест лева и 48 ст./, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1230,90 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 14.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по гр.д. № 00213/2019г. на РС-Перник.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си по облигационното правоотношение, в което се намират
с ответника, като е доставяло топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за
процесния период от време, но от страна на ответниците е налице неизпълнение на
задълженията им, респ. незаплащане на дължимите за това суми.
В законоустановения едномесечен срок, ответниците
са депозирали писмен отговор, чрез процесуален представител- адв. Г., в който
оспорват по основание и размер предявените искови претенции, за което излагат
подробни аргументи. Направено е и възражение, че неправилно са били извършени
изчисленията на претединарите суми. Оспорва се и че не са собственици на
процесния имот. Твърди се и че липсват издадени и връчени фактури за
претендираните суми. Оспорва се и обстоятелството, че ищецът и водил редовно
счетовоството си. Отправени са доказателствени искания за приобщаване по делото
на допълнителни писмени доказателства. Моли се за отхвърляне на заявените
претенции спрямо ответниците.
В съдебно заседание, ищецът
“Топлофикация Перник” АД - редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт М., с пълномощно по делото. Ответниците С.З.С. и А.И.С. -
редовно уведомени, не се явяват, вместо тях се явява адв. Г., с пълномощно по
делото. Юрисконсулт
Максимова поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответниците, от своя страна, чрез пълномощника им адв. Г. оспорват исковите
претенции и молят за отхвърлянето им. Адв. Г. сочи по делото, че ответници не
отричат да са собственици на процесния недвижим имот, поради което и след
вземане становище и на другата страна, този факт е бил отделен за безспорен
между страните.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № № 234 от 15.01.2019 г. по ч. гр. д. № 00213 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е връчена на
длъжниците (ответници по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК длъжниците (ответници по настоящото дело) са оспорили
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове за процесните суми, за
които е издадена цитирата Заповед, поради
което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради, което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, от анализът на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. заверено копие на Договор за продажба на недвижим имот от 14.05.1991 г. /стр
4 от делото/, се установява, че имотът е закупен от двамата ответници, като по
делото и към настоящия момент не се спори, че същите продължават да са
собственици на имота, поради което и този факт е бил отделен като безспорен
между страните. Видно е от това писмени
доказателства, а не се и спорич, че ответниците са съсобственици на процесния
имот, притежаващи по ½ идеална част от последния, поради което и същите
се явяват клиенти на топлинна енергия.
Облигационната връзка между страните е възникнала по силата
на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито
от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-Перник”АД.
Облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни
дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба,
като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите
суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно
изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия
по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода,
такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава
квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените
квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно
от изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, за процесния
период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на
ищеца. Установява се още, че топломерът
в АС е минал метрологичен контрол. Видно е, че вещото лице е направило
заключение, че е изпълнено и изискването на Наредбата за разпределение на
нетнотото количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти от
СЕС. В отделна табица вещото лице е посочило, като е описано и в констативната
част на експретизата, статуса на отоплителната инсталация в имота, като е
посочило, че отоплителни тела има в стая, дневна, кухня, като за тези обекти са
монтирани и индивидуални разпредели, а за
баня- щранг-лира не е монтиран ИРУ, като там вещото лице сочи, че
разходът е определен по изчислителен път, като тялото е работила непрекъснато.
Сочи се, във връзка с възраженията в отговора, че е работила и отоплителната инсталация в СЕСу както и че
начисленият разход за топлинна енергия е само през зимния период. Посочено е,
че топлата вода се начислява по изчислителен път.
От
обсъжданата СТЕ е видно още, че системата за дялово разпределение в сградата –
етажна собственост, където се намира процесния имот, е въведена въз основа на
Договор сключен между ФДР и СЕС, като и тези възражения в отговора на
ответниците, се явяват неоснователни такива. Установява се още, че са налице
договори за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключени между
ищеца и фирмата за дялово разпределение, обслужваща сградата, към която е и
процесния имот. Видно е още, че дружеството, извършващо дялово разпределение, е
изготвяло изравнителни сметки ежегодно, като същите са предавани на
представител на СЕС. Сочи се, че по
отношение на изравнителните сметки не са постъпвали възражения и жалби в
законоустановения срок.
От
приетата като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза е видно,
че задължението на ответниците към ищцовото дружество, с титуляр на партидата
ответникът С.З.С., е в размер на сумата общо- 1230,90 лв. /хиляда двеста и
тридесет лева и 90 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 106,48 лв. /сто и шест лева
и 48 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г.. Съответно притежавания обем от права
от ответниците, задължението на всеки един от тях възлиза на 615,45 лв.,
представляващо ½ от общия дълг за главница и 53,24 лева- за всеки за
лихва за забава, представляваща ½ част от общия дъл от 668, 69 лева за
всеки от ответницита за процесния имот. С оглед на тези обстоятелства, искът, с
който се иска признаване за установено, че се дължи процесната главница
разделно от двамата ответника, е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Съгласно
ал. 6 на чл. 34 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за
плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
От
обсъдената по-горе съдебно-икономическа експертиза е видно, че размера на
лихвата за забава за процесния период – от от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., е
53,24 лева- за всеки за процесния имот за всеки един от ответниците, съобразно съответната
им ½ идеални части от общия дълг, поради което и този установителен иск
следва да бъде уважен като основателен.
На
основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за
заповедното и исковото производства, каквато е и заявената претенция в списъка по чл.80 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на
458.50 лв., от които: 26.75 лв. – държавни такси за исковото производство и 26.75
лв. – държавни такси за заповедното производство и 250.00 лв. – депозити за съдебни експертизи, 5.00
лв. – държавни такси за издаване на съд. удостоверения, и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
които и следва да му бъдат присъдени.
Предвид изхода на делото, ответниците няма
право на разноски.
Предвид
горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.З.С., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ
“Република” сумата от 615,45,
представляваща ½ от стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018 г., и сумата от 53,24 лв представляваща ½ от
общия размер на законната лихва за забава за периода от09.07.2017 г. до
03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 615,45
лв., считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.01.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
213/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че А.И.С., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, и
двамата от гр. Перник ДЪЛЖИ на
“Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 615,45, представляваща ½ от стойността на ползвана топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018
г., и сумата от 53,24 лв представляваща ½ от общия размер на законната
лихва за забава за периода от09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата от 615,45 лв., считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.01.2019 г. до окончателното
й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 213/2019 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
от ГПК.
ОСЪЖДА С.З.С., ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ
“Република” сумата от 229.25 лв., представляваща
½ от направените в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица,
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.И.С.,
с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк.
Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 229.25
лв., представляваща ½ от направените в заповедното и исковото
производство разноски за държавни такси,
възнаграждения на вещи лица, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила ч. г. д. № 213/2019г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: