№ 274
гр. Л., 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310100703 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова
молба от Г. М. М. против „ОББ” АД частичен иск за отричане
съществуването на вземането.
В молбата се твърди, че срещу ищеца на 26.02.2006 г., в производството
по ч. гр. д. № 365/2009 г. на РС Л., е издаден изпълнителен лист за сумата от
9 417,91 лв. – главница по договор за кредит от 22.02.2009 г. Твърди се, че
след издаването на изпълнителния лист са настъпили нови обстоятелства –
изтекла е предвидената в закона обща петгодишна давност, с оглед на което
възможността за принудителното му събиране, е погасена. Претендира се от
общо присъдената сума 9 417,91 лв. да се отрече съществуването на вземане в
размер на 1 250,00 лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да отречи
съществуването в полза на ответника на вземане в размер на 1 250,00 лв. –
незаплатена част от главница, присъдено по изпълнителен лист от 26.02.2009
г. по ч. гр. д. № 365:2009 г. на РС Л., като погасено по давност.
По делото не е постъпил отговор в срок /ангажирания е подписан от
представител без представителна власт, като действията по подаването му не
са потвърдени в указания срок/.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой представител, депозира
становище за основателност на молбата в молба от 07.10.2021 г. /л. 25-27 от
делото/.
Ответникът не участва чрез свой представител в хода на делото и не
1
изразява становище по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно,
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
страните и техните представители, намира за установено следното от
фактическа страна.
Видно от ангажиран по делото препис на изпълнителни лист, същия е
издаден на 26.02.2009 г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение №
265 от същата датата по ч. гр. д. № 365/2009 г., като с него е разпоредено на
С. М. Г. и Г. М. М. да заплатят солидарно на „ОББ” АД сумата от 9 417,91 лв.
– главница, 507,01 лв. – договорна лихва за периода 08.09.2008 г. до
22.02.2009 г., 3,70 лв. - наказателна лихва за периода 09.09.2008 г. до
22.02.2009 г., както и сумата от 724,00 лв. – разноски. Върху преписа на листа
е направено отбелязване от ДСИ за извършени плащания в размер на по
100,00 лв. съответно на 07.05.2009 г. и 17.06.2009 г.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за отричане на вземане, предмет на
принудително изпълнение, с правна квалификация чл. 439 ГПК.
По делото няма данни вземането, за което се търси отричане, към
момента да е обект на принуда. Това обстоятелство не лишава длъжникът по
издаден изпълнителен лист от защита по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като
неговата правна сфера се явява накърнена само въз основа на това, че в полза
на неговия кредитор /бивш взискател, доколкото по делото има данни, че
вземането по листа е било обект на принуда/е издаден изпълнителен титул,
който материализира вземането, до отричането на което той се домогва въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното производство, в
което изпълнителното основание е издадено. В случая за достатъчно
обстоятелство, което да обуслови иска от защита, е чрез него да се осуети
възможността за иницииране на ново изпълнително производството,
независимо от това, че в рамките на същото длъжникът би могъл да води иск
за отричане на вземането на изпълнителния лист.
Предявеният иск е допустим независимо, че отричаното вземане
произтича от заповед за изпълнение, а не от влязло в сила съдебно решение.
За ищеца е налице интерес от предявяването му, с оглед на това, че той не е
подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, с което издадената срещу него
заповед за изпълнение се е стабилизирала, а той се позовава на
нововъзникнали след това факти. Именно поради това пред него не е открит
пътя за защита по чл. 424 ГПК. Той има правен интерес да предяви иск по чл.
439 ГПК, позовавайки се на факти, настъпили след изтичане на срока по чл.
414 ГПК за подаване на възражение против заповедта за незабавно
изпълнение. Поддържаното от ищеца основание е очертано с твърдения за
бездействие на взискателя и с изграден въз основа на тях извод за погасяване
възможността за принуда към него.
Принудата срещу длъжника е провеждана въз основа на издадена
заповед за изпълнение. По делото няма данни за връчването . С оглед
2
направените отбелязвания за извършени плащания върху изпълнителния лист
на 07.05.2009 г. съдът приема, че към тази датата заповедта е била стабилна.
След стабилизираното за вземанията по заповедта и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист е започва да тече нова давност, която е петгодишна
/чл. 117, ал. 2 ЗЗД/. В случая чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложим, защото
последиците на влязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК относно вземането са
приравнени на тези, които настъпват от съдебното решение за установяване
на вземането по заповедта /чл. 416 ГПК/.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника, чиято е
тежестта на доказване, за извършени по негова инициатива изпълнителни
действия. При данни за извършването на такива с всяко действие, съгласно
постановката на ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността за вземането се
счита за прекъсване. Данни за такива по делото няма, с оглед на което съдът
приема, че от 17.06.2009 г. /датата на която е извършено плащане по
изпълнителния лист според направеното отбелязване върху него от ДСИ/ до
момента на подаване на исковата молба за отричане съществуването на
вземането на част от вземането за главница по издадения изпълнителен лист
/30.03.2020 г./ давността е изтекла.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че заявената отрицателно
установителна претенция се явява основателна.
Заявено е искане за присъждане на сторените разноски от ищеца.
По делата са сторени разноски в размер на 50,00 лв., които при изхода
на спора следва да се възложат в тежест на ответника.
На ищеца е предоставена в хода на производството без платна правна
помощ. АС „Бул Лекс“ се е ангажирало да представлява ищеца при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Заявената претенция е уважена. На основание чл. 38,
ал. 2 ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на страна адвокатът,
предоставил правна помощ, има право на възнаграждение от насрещната
страна, чието размер се определя по реда на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатското възнаграждение /Наредбата/. При уважаване на
заявената претенция в цялост адвоката има вземане за възнаграждение в
размер на 317,50 лв. според материалния интерес /чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК по
отношение на “ОББ“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № ****, че по отрицателния установителен иск на
Г. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ж. к. „З.“, **** той не дължи
изпълнение на “ОББ“ АД сумата от 1 250,00 лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/ - незаплатен част от цялата главница по изпълнителен лист от
26.02.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 365/2009 г. на РС Л..
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “ОББ“ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № **** да
заплати на Г. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ж. к. „З.“, **** сумата
от 50,00 лв. /петдесет лева/ - сторени разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. “ОББ“ АД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № **** да
заплати на адв. М.Л. Л., с адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1, офис партер
сумата от 317,50 лв. /триста и седемнадесет лева и петдесет стотинки/ -
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
4