Решение по дело №240/2019 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 8
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Стефанова-Иванова
Дело: 20192170200240
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  № 8

гр.Средец, 06.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Средец, III наказателен състав, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря Костадинка Лапова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 240/2019г. по описа на Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***/20.11.2019г., издадено от и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ Агенция „Митници“, с което на основание чл.126, ал.1,т.1 от ЗАДС  на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1207,26 лв./хиляда двеста и седем лева и двадесет и шест стотинки/ и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС предметът на нарушението-116л. етилов алкохол е отнет в полза на държавата.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. Релевират се твърдения, че към датата на съставяне на АУАН са представени документи за платен акциз като алкохолните градуси са преизчислени към съдържание на алкохол от 40 градуса, замерването е с битов спиртомер, който не е стандартизиран, а замерването от митническите органи е направено десетина дни по-късно с друг спиртомер-вероятно по-точен, както и ракията не била само на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява заедно с процесуалния си представител адв.Д.. Поддържа се жалбата.

   В съдебно заседание за административнонаказващия орган се явява главен юрисконсулт Д.. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.04.2019г. във връзка с постъпил сигнал от кмета на с.Проход,общ.Средец и жители на селото, че в ресторанта на селото се работи и извършва търговска дейност без необходимите документи, служители на МВР към РУ Средец- свид.Г. и свид.С. извършили проверка в процесния обект-сграда, находяща се в центъра на с.Проход, общ.Средец, обл.Бургас, отдадена под наем на жалбоподателя Д.Г.. В помещението установили наличие на етилов алкохол, съхраняван в ПВЦ бидони. Присъстващият на място жалбоподател обяснил, че алкохолът е негов и на брат му, но той го съхранявал, тъй като живеел на мястото. Не представил документи за платен акциз.

Във връзка с констатираното, полицейските служители уведомили по компетентност отдел „МРР Южна морска“ при ГД „МРР“ към Агенция „Митници“. На място пристигнали П. П.-*** в Агенция „Митници“ , И.Г.- *** в в Агенция „Митници“ и И. К. –*** в Агенция „Митници“. Тримата се легитимирали пред жалбоподателя, а същият им обяснил, че северната част на сградата, обект на проверката, която е бивш ресторант, му е отдадена под наем от ПК Септември. При извършената проверка на обекта било установено, че в складово помещение в задната югоизточна част на сградата има три ПВЦ бидона, всеки с вместимост по 120 литра, в които имало течност с мирис на алкохол, както следва -съд № 1-ПВЦ бидон, съдържащ 25 литра течност с мирис на алкохол, с алкохолно съдържание 55%vol, съд № 2-ПВЦ бидон, съдържащ 29 литра течност с мирис на   алкохол с алкохолно съдържание 48,5%vol, съд № 3-ПВЦ бидон, съдържащ 62 литра течност с мирис на  алкохол с алкохолно съдържание 44,1%vol.

Алкохолното съдържание на течностите в съдовете било измерено със служебен денситометър, марка „Anton paar“, модел DMA 35 N, сериен номер 80490098, собственост на Агенция „Митници“.

За целите на акцизния контрол, с цел категоричното установяване вида на течностите в бидоните и действителното им алкохолно съдържание по обем, от всеки съд на място била взета проба за лабораторен анализ, подробно описани в нарочно съставени протоколи, приложени към административнонаказателната преписка.

Към момента на извършване на проверката Д.Г. не представил документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз за откритото количество течност с мирис на алкохол. Били му снети писмени обяснения/л.39 от административнонаказателната преписка/, в които същият заявил, че държаното от него количество течност с мирис на алкохол –общо 116л. е ракия, която е добил от казан за изваряване в гр.Средец, е на него, на брат му  и на братовчед му. Съхранявал цялото количество, докато я разделят. Заявил, че ще представи документи за платен акциз на по-късен етап.

Съставен е протокол за извършена проверка №19BG9930A015973/17.04.2019г от 17.04.2019г. Стоката е иззета с опис, неразделна част от протокола за извършена проверка.   Д.Г. не е направил възражения по протокола.

Впоследствие пробите са били изпратени за изследване в Митническа лаборатория гр.Пловдив. Видно от Митническа лабораторна експертиза № 00027_25.04.2019г. Изпитаните проби представляват дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80% /установено действително алкохолно съдържание при 20 градуса Целзий/. Изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2%vol. Резултатите от взетите проби удостоверяват, че намиращата се течност в съд № 1 с вместимост 25л. e с алкохолно съдържание 54,72%vol при 20 градуса Целзий, в съд № 2 с вместимост 29 л. e с алкохолно съдържание 48,05%vol при 20 градуса Целзий и в съд № 3 с вместимост 62 л.е с алкохолно съдържание 43,97%vol при 20 градуса Целзий.

Във връзка с установеното Д.Г. бил поканен да се яви на 04.07.2019г. в МРР“Южна морска“ гр.Бургас за съставяне на АУАН. На процесната дата същият се явил и представил пет броя акцизен данъчен документ и справки-декларации към тях, с дата 08.04.2019г., издадени от ЕТ „Тончо-Тончо  Димитров“ гр.Карнобат, ЕИК *********-лице, регистрирано като специализиран малък обект за дестилиране, като получатели по документите са лицата Д.Г., Д. Г., И. М. и С. М., които са изварявали по 30л. етилов алкохол или плодова ракия, в зависимост от предоставения материал, с алкохолно съдържание 40%vol, както и Т. Г., който изварявал 20л. плодова ракия с алкохолно съдържание 40%vol. Количеството дестилат по документи била общо 140 литра. Представена била  и акцизна декларация № BG001000/02-01665/08.05.2019г., подадена от ЕТ „Тончо-Тончо Димитров“, ведно с вносна бележка от 03.05.2019г.  , в уверение на това, че за дестилата , произведен през отчетния период -месец април 2019г. в обекта е платен акциз. На предоставените документи е извършена проверка от страна на служителите на Агенция „Митници“.

След извършената проверка на представените документи от Д.Г., актосъставителят И.Г.- старши инспектор в Агенция „Митници“ в ЦМУ Централно Митническо управление , Агенция „Митници“, присъствал на извършената проверка, приел, че етиловият алкохол, предмет на настоящото нарушение е държан от Д.Г. в нарушение на императивно въведеното с чл.126 от ЗАДС задължение акцизните стоки да се държат ведно с документи, от които може да се констатира, че е заплатен, начислен или обезпечен дължимия за тях акциз. Относно представените от жалбоподателя Г. документи за платен акциз, актосъставителят е приел, че същите не могат да бъдат отнесени към задържаното количество алкохол, тъй като не отговарят нито по алкохолен градус, нито по количество. В тази връзка на 10.07.2019г. на жалбоподателя Д.Г. е съставен АУАН № 1757 за нарушение на чл.126 ал.1 ЗАДС, в негово присъствие, който той разписал, като посочил, че ще направи възражение в законоустановения срок, но не е депозирал такова.

Междувременно във връзка с извършената проверка на 17.04.2019г. в РУ на МВР Средец била образувана преписка за престъпление по чл.234, ал.1 от НК. В хода на същата на 17.04.2019г. били снети писмени сведения от Д.Г./л.75 от административнонаказателната преписка/, от които е видно, че от декември 2018г. същият живее в процесния обект, тъй като се е разделил със съпругата си Д. Г., като обектът му е отдаден под наем от ПК „Септември“. Д.Г. е заявил, че въпросният алкохол е от 2018г. за лични нужди, като част от него е на брат му Т. Г., който е от с.Бистрец. Заявил, че не извършва търговска дейност.

Преписката е изпратена в РП Средец и е извършена допълнителна проверка. С постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 05.08.2019г. прокурор при РП Средец/понастоящем ТО Средец към РП Бургас/ е отказал за образува досъдебно производство, предвид обстоятелството, че деянието съставлява административно нарушение и е изпратил преписката на митническите органи.

 На 20.11.2019г. административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1207,26лв. за нарушение по чл.126, ал.1 ЗАДС.  Със същото на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предмета на нарушение с общ размер на дължимия акциз 603,63лева. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя Д.Г. на 22.11.2019г. /л.92 от административнонаказателната преписка/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показания на актосъставителя И.Г., свидетеля Д.С., свидетеля С.С., свидетеля Р.Г., както и с оглед приложените писмени доказателства АУАН № 1757/10.07.2019г., Наказателно постановление № 2370/20.11.2019г., протокол за извършена проверка № 19BG9930A015973/17.04.2019г., писмени обяснения на Д.Г. от 17.04.2019г. пред митническите служители, на същата дата пред полицейските служители, писмени обяснения от 04.07.2019г., пет броя акцизен данъчен документ и справки-декларации към тях, с дата на издаване 08.04.2019г., издадени от ЕТ „Тончо-Тончо  Димитров“ гр.Карнобат, ЕИК *********, акцизна декларация № BG001000/02-1665/08.05.2019Г., подадена от ЕТ „Тончо-Тончо Димитров“, ведно с вносна бележка от 03.05.2019г., договор за наем от 01.01.2019г., сключен между ПК Септември-гр.Средец и жалбоподателя, протоколи за вземане на проби, Митническа лабораторна експертиза № 00027_25.04.2019г., известия за доставяне и кореспонденция между митническите органи и жалбоподателя, приложени по административнонаказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице, съобразно чл.128, ал.2 ЗАДС– *** в Агенция „Митници“ в ЦМУ Агенция „Митници“. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – и.д.началник на отдел в Агенция „Митници“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, ЦМУ, оправомощен със заповед № ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019г. вр.Заповед № 7382/02.08.2019г. на Директора на Агенция „Митници“. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 1207,26 лева  за нарушение на чл.126, ал.1 ЗАДС, а на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предмета на нарушението.

Средецкият районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици.

Жалбоподателят и процесуалният му представител не оспорват установената фактическа обстановка, а съставомерността на деянието, предвид представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства.

Съдът счита, че ангажираните писмени доказателства за платен акциз от страна на жалбоподателя са съобразени, както при съставяне на АУАН, така и при издаването на НП. Те не водят до претендирания от жалбоподателя и процесуалния му представител извод. Вярно е, че доказват платен акциз за варене на ракия, домашно производство, но същите не могат да бъдат отнесени към задържаното количество алкохол, тъй като не отговарят нито по алкохолен градус, нито по количество. Още повече, както правилно е отбелязал актосъставителят в процесния АУАН, записите в Дневник за постъпили за дестилация ферментирали плодови материали за месец април 2019г. -отчетност, водена от ЕТ „Тончо –Тончо Димитров“, не са хронологично последователни. Първите два записа са от 24.04.2019г., а следващите пет записа са с по-ранна дата – 08.04.2019г. При проверката е открита ракия в общо количество 116 литра, като съответно 25 литра е с алкохолно съдържание 54,72 %vol, 29 литра е с алкохолно съдържание 48,05%vol и 62 литра са с алкохолно съдържание 43.97%vol, докато представените документи са за общо 140 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание 40 градуса. Съдът счита, че изводът на административнонаказващият орган за неотносимост на представените документи е подкрепен и от самите писмени обяснения на жалбоподателя, дадени в хода на извършената проверка и потвърдени от полицейските и митническите служители в съдебно заседание. От една страна, пред полицейските служители Д.Г. е заявил, че ракията е от 2018г. и е на него и на брат му, а пред митническите служители на същата дата е заявил, че ракията е варена в казан в гр.Средец и е на брат му, на него и братовчед му, а от друга страна е представил документи от специализиран малък обект за дестилиране в гр.Карнобат, като по тези документи получатели са пет лица. Посочените съществени разминавания в обясненията на жалбоподателя, дадени на една и съща дата, както и представените впоследствие документи пред митническите органи за заплатен акциз, несъответстващи на характеристиките на намереното количество алкохол, както и липсата на хронологичност в дневника на ЕТ „Тончо-Тончо Димитров“, според съда води до извод, че посочените документи за платен акциз са неотносими към предмета на нарушението.

Съдът счита, че изложените съображения от процесуалния представител на жалбоподателя, че документите за платен акциз касаят същата акцизна стока, предмет на проверката, предвид това, че винаги при варене на ракия, акцизът се преизчислява към 40 градуса Целзий са несъстоятелни. Действително видно от изложеното от актосъставителя И.Г. в съдебно заседание, в тези обекти за дестилиране акцизът се изчислява към 40 градуса и това се вписва в дневника на обекта, но това обстоятелство, както твърди и самият свидетел, не оборва констатациите, изложени по-горе във връзка с извода, че документите са неотносими към процесното количество алкохол, както и не отговарят на първоначално дадените от жалбоподателя към момента на проверката обяснения и хронологичното вписване в дневника на обекта.

В тази връзка съдът не кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание по искане на жалбоподателя свидетели –С. М. –братовчед на жалбоподателя и свид.Т. Г.-брат на жалбоподателя, тъй като техните твърдения са винаги предпоставени от напълно обясним интерес от изхода на едно производство за реализиране на отговорност за неплатен акциз и поради това, че същите се явяват изолирани от останалия доказателствен материал. Няма логично обяснение факта, че точно в помещението, в което живее жалбоподателят, негови братовчеди, брат му и бивша съпруга държат своята ракия, която при това се е съхранявала в общи три ПВЦ бидона с вместимост по 120л. всеки, с различно алкохолно съдържание на намиращата се в тях течност, още повече, че съхранението им лично от лицата едва ли би могло да създаде затруднение.

Съдът не кредитира и показанията на свид. Т. В. - собственик на специализиран малък обект за дестилиране в гр.Карнобат, от който изхождат представените документи за платен акциз, представени впоследствие от жалбоподателя.  Показанията на свидетеля не съответстват на установената фактическа обстановка, а именно самият жалбоподател е заявил в писмените си обяснения, които не са оспорени в съдебно заседание, след предявяването им, със съгласието на страните, на свид.Г., който ги снел на 17.04.2019г.,  че ракията е варена през 2018г., както и предвид заявеното от жалбоподателя в писмените му обяснения пред митническия орган, че ракията е варена в гр.Средец, както и предвид констатираните несъответствия в документите и липса на хронология на записванията.  Като собственик на обект по чл.56 ал.1 ЗАДС свид.В. има редица задължения, вкл. и такова по чл.88 б ЗАДС и чл.45 ал.2 ППЗАДС да изисква от физическите лица, които предоставят за производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от грозде или плодове - собствено производство, да попълнят справка-декларация, съдържаща лични данни- трите имена, ЕГН и постоянен адрес на физическото лице; както и количество и вид на предоставения ферментирал материал за дестилиране. Значението на декларацията е свързано с изискването на чл.46 от ППЗАДС, че в специализиран малък обект за дестилиране може да се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление само до 30 литра ракия годишно на семейство и с оглед на размера на дължимия акциз, тъй като ако в специализиран малък обект за дестилиране се произведе етилов алкохол (ракия) над количеството по ал. 1/над 30 л./, регистрираното лице заплаща пълния размер на акциза. Справката –декларация се попълва преди започване на производствения процес, предвид разпоредбата на чл.88 б ал.2 ЗАДС. Съгласно чл. 31, ал.1 от Наредба за условията и реда за регистриране и заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им регистрираните производители на вино и на продукти от грозде и вино, регистрираните производители на спирт, дестилати и спиртни напитки водят дневници по образци съгласно приложение № 3, като съгласно ал.4 на същата разпоредба, вписванията в дневниците се извършват четливо, по незаличим начин, без оставяне на празни полета и страници, в хронологична последователност на всеки ред и при точно отразяване на технологичния процес, което обстоятелство в случая безспорно не е налице. Предвид установените разминавания в обясненията на жалбоподателя и представените документи, съдът счита, че в случая не се касае до неизпълнение на задължения на собственика на специализирания малък обект за дестилиране за своевременно водене на отчетност, а се касае до несъответствие на тези документи с акцизната стока, предмет на настоящото нарушение.  

Извън горното, нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС е на просто извършване, като самото обстоятелство, че при извършване на проверката, жалбоподателят не е представил необходимите документи за платен, начислен или обезпечен акциз, които е задължен по закон да държи с акцизната стоката, още повече, че мястото на което е държана акцизната стока е и жилището, което жалбоподателят обитава, е достатъчно, за да обоснове ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.

Предвид горното съдът счита, че са безспорно установени са всички елементи от състава на вмененото нарушение. Извън всякакво съмнение е, че жалбоподателят към процесната дата 17.04.2019г.  е държал акцизна без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с каквито несъмнено не е разполагал към момента на проверката, което обуславя и пораждането спрямо него на съответна административнонаказателна отговорност. Нарушението се установява от обективна и субективна страна, че е извършено от жалбоподателя. Деянието е осъществено с факта на държане на стоката, без документ удостоверяващ заплатен акциз. Нарушен е материалния закон - чл. 126 ЗАДС, която норма императивно разпорежда наличие на придружителен документ при държане на акцизни стоки и административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност.

Размерът на наложената глоба е законосъобразно определена по реда на чл. 28, ал.1, т.5 във вр. с чл. 31, ал.1, т.5 от ЗАДС в двоен на дължимия, но незаплатен акциз, а на последно място правилно е постановено и отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението.

Случаят не е маловажен, видно от законоустановения критерий по смисъла на чл. 126 б, ал.2 от ЗАДС, съгласно който маловажни случаи по чл.126 от ЗАДС са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв.

Ето защо и по гореизложените съображения атакуваното Наказателно постановление подлежи на цялостно потвърждаване, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Средецкият районен съд

                                                Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2370/20.11.2019г., издадено от и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ Агенция „Митници“, с което на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове на жалбоподателя Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1207,26 лв. /хиляда двеста и седем лева и двадесет и шест стотинки/ за нарушение на чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове и на основание чл.124, ал.1 от  Закона за акцизите и данъчните складове предметът на нарушението-116л. етилов алкохол е отнет в полза на държавата.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

 

                                                                           Районен съдия:........................