РЕШЕНИЕ
№ /
, гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание, проведено на 07.07.2016 г., в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При участието на секретар-протоколист В.П. след като
разгледа гр. д. № 364 по описа на
ВОС за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Е. К.Г. с ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН ********** *** против Н. П. Г. с ЕГН **********
действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие
Варненски окръжен съд, при участието на
трето лице помагач на ответника ЕООД „ДЗИ Общо застраховане“ – гр.София
кумулативно съединени осъдителни искове всички с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 24375 лева, претендирани като част от обезщетение за нанесени
имуществени вреди в общ размер на 54375 лева, за сумата 7436.60
лева /част от 16 589.33 лева / представляващи законна лихва върху
главницата, разноски в размер на 3742.17 лева /част от 6910 лева/
Твърди се, че имуществената вреда е следствие на
невъзможността да бъдат събрани горепосочените суми присъдени като главница,
законна лихва и разноски в исково производство в тежест на „Търговска къща
Европа“, в исково производство по което е издаден изпълнителен лист на
18.12.2013 г., независимо, че са били
обезпечени със запор върху вземане, той като в нарушение на императивни правила
в изпълнителния процес, вземането е било изплатено на кредитора преди да е
връчена покана за доброволно изпълнение и преди да е започнал, съответно
изтекъл срок за доброволно изпълнение.
Претендира се законна лихва върху общия размер на
претендираните суми, т.е. върху сумата от 35 553.77 лева, считано от
датата на предявяване на иска 18.02.2016 г. да окончателното изплащане, на
основание чл. 86 от ЗЗД и разноски в производството , на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че на 18.03.2011 г. ищците Е. К.Г. и Г.К.Г., заедно
със своя баща /б.ж. на гр.Варна/ са получили издадена в тяхна полза
обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 472 по опис на ВОС за 2011 г. с която бил
наложен запор върху вземането на дружество
„Търговска къща Европа“ от Ж. З. Г. в размер на 90 000 лева. На същата
дата представили обезпечителната заповед на ответника – ЧСИ Н. Г. по висящото
пред него изпълнително дело № 43 от 2011 г.
с длъжник Ж. З. Г.. Известно им било, че последният е получил покана за
доброволно изпълнение на 07.03.3011 г.. Известен им бил и факта, че длъжникът
притежава много по-голяма сума, която се намирала по сметката на ответника в
качеството му на ЧСИ и че тази сума е представлявала цената на продаден чрез
публична продан недвижим имот. Няколко дни по-късно обаче, ищците узнали, че
сумата от сметката на ЧСИ е преведена на
кредитора на Ж. З. Г., а именно на „Търговска къща Европа“АД.
Преводът бил извършен на 18.02.2011 г.Основанието за
плащане и изпълнителен лист от 15.02.2011г. Твърдят, че това плащане е
незаконосъобразно, тъй като не е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника Ж. З. Г. и е в пряка и
непосредствена връзка с невъзможността
да осъществят права по издадената в тяхна полза обезпечителна заповед, в
последствие и да реализират правата си по осъдително решение. Твърдят, че
размерът на наредената по сметка на „Търговска къща Европа“ АД е в размер на
136 000 лева.
Ответникът
оспорва фактическите твърдения на ищеца като излагат следните свои такива: През
Поради
настъпило неоснователно обогатяване за Ж. З. Г. за сметка на обедняването на
„Търговска къща Европа“ АД след извършване на публичната продан, дружеството е
претендирало по съдебен ред връщане на сумата.
Образувано
било гр. д. № 1287 по опис на ВОС за 2009 г.
и с решение претенцията била уважена. Претенцията е била и обезпечена
чрез налагане на запор върху вземането на Ж. З. Г. за сумата от 180 267.34 лева. Ответникът твърди, че
тази сума е останала в негово държане от момента на допускане на обезпечението
до издаване на изпълнителния лист, а
след неговото предявяване е образувал изпълнително дело № 43/2011 г. и я е превел на кредитора. Изразява становището, че за
тази сума не е бил длъжен да изчаква срок за доброволно изпълнение, тъй като не
е действал в качеството си на съдебен изпълнител извършващ действия по
принудително изпълнение, а е следвал указанието на кое лице да изплати сумата
събрана от публичната продан.
Плащането
е извършено на 18.02.2011 г. преди възникване на основанието от 18.03.2011
г./обезпечителната заповед/ за което се твърди, че е осуетено и на основата на
този факт се възразява срещу елемент от ФС на претенцията за непозволено увреждане
- причинна връзка между деянието и вредата. Възразява се и срещу друг факт от
фактичесия състав вината като се акцентира на обстоятелството, че сумата е
преведена един месец преди да е била предявена обезпечителната заповед и той
няма как да е предполагал намеренията на ищците да обезпечават и да предявят
иска.
Третото лице помагач ЕООД „ДЗИ Общо
застраховане“ – гр.София възразява срещу конституирането му като
страна в процеса, като не оспорва факта, че е налице застрахователна полица №
212515031000003 от 09.06.2015 г. , но твърди, че за факти осъществени преди
сключване на договора за застраховка в случая извършени през 2011 г.,
застрахователното дружество не носи отговорност
и се позовава на общите условия, които представя. С протоколно
определение от съдебно заседание проведено на 07.07.2016 г. отменено определението за конституиране на ЕООД
„ДЗИ Общо застраховане“ – гр.София в качеството на трето лице помагач по искане
на ищеца, поради непредставяне на доказателства за наличие на правен интерес.
Третото лице помагач ЗАД „Алианц Блгария“ не
изразява становище по предявения иск.
Съдът след като се запозна
със становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е
спорно и от представените и от двете страни документи, събрани като писмени
доказателства по делото се установява, че ответникът е частен съдебен
изпълнител с рег. № 716 с район на действие ВОС.
Възоснова
на изпълнителен лист от 22.11.2007 г. издаден след влязло в законна сила
Решение № 1708 от 12.06.2006 г. по гр.д. № 1198 по опис на ВРС за 1999 г. е образувано изпълнително дело № 380/2007 г.
по опис на ЧСИ № 716 с район на действие ВРС. От съдържанието на изпълнителният
лист се установява, че делото е за делба на недвижим имот изнесен на публична
продан при общо 10 съделители, като ищците са съответно съделител № 2 и съделител № 3, а съдебител № 10 Ж. З. Г.,
който е бил подпомаган в процеса от трето лице помагач „Търговски център
Галактика“ АД.
В
сметката на ЧСИ е постъпила сумата от 1 974 420 лева, представляваща
разликата между предложената цена от
2 350 500 лева и полагащата се по квота на съделител № 5.
Ответникът
е съставил разделителен протокол 18.07.2008
г., от съдържанието на който се установява, че съделител
№ 10 Ж. Г. Ж.в е следвало да получи 8/100, при участието на
трето лице помагач „Търговска къща Европа“ правоприемник на „Търговски център
Галактика“.
Две години по-късно, на 15.02.2010 г. „Търговска
къща Европа“ с молба с вх. Рег. № 475 е представила на ответника изпълнителен
лист издаден по гр.д.№ 424 по опис на ВОС за 2010 г. за сумата от
180 267.34 лева.
На
същата дата ответникът е образувал изпълнително дело.
На
следващия ден 16.02.2011г. ответникът е изпратил покана за доброволно
изпълнение на длъжника Ж. З. Г. за
изплащане на сумата от 225 521.28 лева.
Два
дни по-късно на 18.02.2011 г. е наредил сумата по сметката на кредитора на Ж. З.
Г., а именно „Търговска къща Европа“АД.
Поканата
е връчена на 07.03.2011 г. от Огнян Г. сътрудник по призоваване към ЧСИ и е
получена Захари Г. със задължение да я предаде на Ж. З. Г..
Срокът
за доброволно изпълнение е изтекъл на 22.03.2011 г. /вторник/.
В
срока за доброволно изпълнение, съдия при ВОС е издал обезпечителна заповед
възоснова на определение № 873 от
17.03.2011 г. по ч. гр.д. № 472/2011
г., с което е допуснато е обезпечение на бъдещите искове на ищците срещу „Търговска
къща Европа“ АД общо за сумата от
90 000 лева, чрез запор върху вземането на „Търговска къща Европа“ АД което има към Ж. З. Г..
Обезпечителната
заповед носи дата 18.03.2011 г. и на същата дата е представена на ответника.
Придружаващата молба е с рег. № 746 от 18.03.2011 г. и с нея е поискано да се
наложи запор върху вземането на „Търговска къща Европа“ до размера на
обезпечената претенция от 90 000 лева.
Запорно
съобщение е издадено от ответника на 22.03.2011г.
Документът носи изходящ номер 1142. От съдържанието на този документ става
ясно, че сумата вече е била получена от „Търговска къща Европа“ АД с платежно нареждане от 18.02.2011 г. и че
ответникът е изискал незабавно нейното връщане.
Запорното
съобщение е получено от адв. К.К. на 22.03.2011г .
Обезпечените
искове на ищците срещу „Търговска къща Европа“ АД са уважени както следва – за
ищеца Е. К.Г. – 15 000 лева и разноски в размер на 2345 лева, за ищеца Г.К.Г.
39 375 лева и разноски в размер на 2350 лева и общо за двамата разноски в
касационното производство в размер на
1500 лева.
От
така установените с писмени доказателства факти, следва, че Ж. З. Г. е задължен
към „Търговска къща Европа“ със сумата от
225 512.28 лева към датата 16.02.2011 г. , „Търговска къща
Европа“ е задължена към ищците със сумата от 88 209.06 лева към
дата 17.09.2014 г. , като обезпечението на второто вземане е допуснато на
18.03.2011 г. , но е наложено след като е изплатено задължението по вземането
на „Търговска къща Европа“. Изплащането е извършено на 18.02.2011 г. и не се спори, че това плащане е извършено с
нареждане на ответника по сметката на „Търговска къща Европа“ АД, без да е
отправена покана за доброволно изпълнение към длъжника Ж. З. Г.. Това плащане е
обезсмислило притежаването на обезпечетелна заповед за налагане на запор върху
вземането на „Търговска къща Европа“ от
длъжника Ж. З. Г..
С
определение № 1396 от 09.04.2011 г. е
отменено обезпечението допуснато с определение № 837 от 17.03.2011 г. и след
влизане в законна сила на това определение е постъпила молба от „Търговска къща
Европа“ АД до ответника за вдигане на
наложените запори. С уведомление от 1.10.2011 г. са вдигнат запора върху всички
сметки на „Търговска къща Европа“ АД. На 28.10.2011 г. след сключване на
договор за цесия между „Търговска къща Европа“ АД и ООД “Кирови инвест“ , последният е конституиран
като взискател по изпълнително дело № 43/2011 г. към настоящия момент делото е висящо пред ЧСИ
Станимира Данова с рег. № 718 и район на действие
Ищците
са представили нотариална покана връчена на ответника на 28.04.2015 г. от
съдържанието на която е видно, че се
претендира сумата от 99 503.50 лева като обезщетение за непозволено
увреждане по изпълнително дело № 43/2011 г.
и в размер на 9 437.50 лева по изпълнително дело № 628/2010 г.
Вярно
е, че ответникът изплатил на 18.02.2011 г. дълга на Ж. З. по сметката на
„Търговска къща Европа“ не е могъл да предполага, че на 18.03.2011 г. ще бъде
сезиран с обезпечителна заповед и с искане а наложи запор върху вземането на
„Търговска къща Европа“, но е факт, че
това плащане е извършено без да е връчена
покана за доброволно изпълнение. Част от действията на съдебните
изпълнители са императивно регламентирани точно за да се избегнат субективните
предположения. Законът е този, който предполага възможните хипотези и
спазването му гарантира реализирането на правата на взискателните и на
длъжниците. Установени по делото са
фактите, че покана за доброволно изпълнение е изпратена два дни преди изплащане
на сумата и съответно преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, т.е.
преди изобщо да е започнал да тече срок за доброволно изпълнение.
Елементите на непозволеното увреждане са налице в тяхната съвкупност
както следва:
Ответникът е извършил деяние – на
18.02.2011 г. превел е парична сума следваща се от разделителен протокол по
изпълнително дело № 380/20017 г. на съделителя
Ж. З. Г., но по сметка на негов
кредитор „Търговска къща Европа“. Деянието е неправомерно, защото
преводът от 18.02.2011 г. е извършен възоснова на изпълнителен лист,
представен на ответника на 15.02.2011 г.
по който изпълнителен лист е образувано изълнително дело на същата дата и
деянието е извършено в нарушение на задължението за връчване на покана за
доброволно изпълнение на длъжника и изчакване на двуседмичен срок за
упражняване на правата на длъжника. Пропускът
да се връчи покана за доброволно изпълнение и да се изчака двуседмичния
срок, обосновава неправомерността на действието – извършване на паричен превод
по сметка на взискател.Вредата е
налице, защото липсата на средства по сметката на Ж. З. е причината, поради
която ищците не могат да реализират изпълнение на осъдителното решение, с което
разполагат и което е било обезпечено със запор към момента, в който ако не е било извършено сумата следва би била
налична по сметката на ответника. Отмяната на обезпечението по тяхна молба,
няма отношение към вредата, а само към ефективността на обезпечителната марка,
преценявана с оглед конкретните обстоятелства след изпразването на сметката на
ЧСИ относно следващата сума на Ж. З. Г. по разделителния протокол. Причинната връзка се оспорва от
ответника с твърдението, че основанието за налагане на запор /18.03.2011 г./
възниква след извършване на деянието /18.02.2011г./. Съдът намира това
възражение за издържано от гледна точка
на елементарните логически връзки, но за
неоснователно от правното тълкуване на фактите. Неправомерността на едно деяние
не се разкрива само с обстоятелствата, които са налични към момента на
извършването, а и с обстоятелствата,
които това деяние е пренебрегнало въпреки, че правната норма ги е
предвидила. Поканата за доброволно изпълнение е императивно действие и е
гаранция за законосъобразно изпълнение. В срока за доброволно изпълнение,
длъжникът има определени права, реализираното на тези права е предоставено
изцяло на неговия правен интерес и преценка, а не на преценката да съдебния
изпълнител. В срока за доброволно изпълнение, длъжникът или негови кредитори,
или кредиторите на неговия кредитор /какъвто е настоящия случай/ имат право да възразят изрично срещу
вземането или да извършат действия, с което да го оспорят по съдебен път или да
обезпечат това оспорване. Извършване на деянието преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение е минирало това право на длъжника, на неговите кредитори,
както и очевидно на кредиторите на неговия кредитор. Вината е единственият
елемент от фактическият състав на непозволеното увреждане, който се предполага
до доказване на противното и в този смисъл нейното отричане е в тежест на
ответника. Не са наведени възражения в тази посока. От събраните по делото
доказателства се установява, че всички
изпълнителни дела са образувани от ответника и той е бил служебно
информиран както за движението им, така и за допуснатите запори върху
вземанията. Не е нужно да се
предполага, че незаконосъобразното действие е извършено с пряк умисъл и с цел
нечие привилегировано /не по смисъла на изпълнителния процес/ вземане. Достатъчно
е да е в нарушение на процесуалните
правила, които съдебният изпълнител е длъжен да спазва, в случая - задължението да връчи покана за
доброволно изпълнение и да се изчака срока за доброволно изпълнение. Този срок
е предвиден с цел да се съгласува възможност за замяна на обекта и начина на
изпълнение. Участието на „Търговски център Галактика“ като трето лице помагач в
производството за делба, който в последствие прехвърля частта, с която участва
в съсобствеността на „Търговска къща Европа“, не води до замяна на страните в
изпълнителното производство.
Вземането,
което „Търговска къща Европа“ има спрямо Ж. З. Г., не произтича автоматично от
правоприемството в правото на собственост, а е вземане което се доказва по
съдебен ред. От това следва, че е неоснователно възражението в писмения отговор
според което, ответникът е държател на сумата следваща се от разделителния
протокол за правоприемника на съделителя
Ж. З. Г..
Ответникът
държи сумата за Ж. Захаиев Г. и всеки изпълнителен лист срещу това лице, което
сочи като кредитор третото лице помагач, негов правоприемник или неучастващ в
делото субект е самостоятелно основание за образуване на изпълнително дело
/което е сторено/ и съответно спазване на всички императивни правила в
изпълнителния процес – налагане на запор, покана за доброволно изпълнение и
т.н.
При
спазване на тези правила е възможно да се появи друго изпълнително основание
или да се иска обезпечение на бъдещо изпълнително основание. Такъв е и
настоящия случай според фактологията на който, ищците са били възпрепятствани
да осъществят своето вземане, тъй като е било осуетено от изплащането,
извършено по сметката на бъдещият ответник
„Търговска къща Европа“АД.
Налице
е едно неправомерно действие извършено от ответника в качеството му на частен
съдебен изпълнител, изразяващо се в превеждане на суми по сметка на взискателя,
преди да бъде връчена покана за доброволно
изпълнение на длъжника. Това
неправомерно действие е лишило ищците в настоящото производство от възможността
да се ползват от гаранцията на допуснат от съда запор върху това вземане. В
случай, че ответникът бе изчакал срока за доброволно изпълнение, то към дата
18.03.2011 г. по сметката на ЧСИ е следвало да е налична сумата представляваща
цената на бъдещият им иск от 90 000
лева /срокът за доброволно изпълнение изтича на
22.03.2011 г./. Нареждането на
тази сума един месец по-рано, при липсата на изпълнение на задълженията на
съдения изпълнител е в пряка връзка с
неефективността на допуснатата обезпечителна марка, а след позитивното
съдебно решение и с неговата невъзможност да бъде изпълнено.
Относно правната квалификация на
предявения иск. Приложима е общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД тъй като разпоредбата на чл. 74, а.1 от ЗЧСИ не е специална, а препращаща. Имуществената отговорност на
частните съдебни изпълнители е регламентирана в глава пета „имуществена
отговорност“ като нормите в двете алинеи се отнасят само и единствено до
субектите на отговорността, без да създават каквито и да е допълнителни условия
различни от общата норма в ЗЗД.
Относно
размера на претенцията за
обезщетение съдът намира следното:
Обезщетението
следва да е съразмерно на вредата и когато се претендира имуществена вреда, то
нейното определяне не почива на моралната категория справедливост, а на
конкретни факти.
Обезпеченото вземане по
обезпечителна заповед от 18.03.2011 г. е за следните суми:
16 875 лв.
(шестнадесет хиляди осемстотин седемдесет и пет лева) – на К. Г. Г.;
36 562.50
лв. (тридесет и шест хиляди петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки)
– на Е.К.Г.;
36 562.50
лв. (тридесет и шест хиляди петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки)
– на Г.К.Г.
Присъдените
суми, обаче са:
15 000
(петнадесет хиляди
лева),
ведно със законна лихва от 18.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата
на Е.К.Г., изпълнителен лист издаден на 24.04.2013
г.
39 375 лв.
(тридесет и девет хиляди триста седемдесет и пет лева) – ведно
със законна лихва от 18.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата на Г.К.Г.
6910 лв.(шест хиляди деветстотин и десет лева) разноски във всички инстанции,
изпълнителен лист от 18.12.2013 г.
Целият размер на имуществената вреда
изразяваща се в невъзможността да бъде изпълнено осъдителното решение /парите
не са били налични по сметка, по която е имало актив и по която е следвало да
бъде наложен запор, но поради незаконосъобразно
действие на ответника това е станало безпредметно/, не е в размер на
90 000 лева, а е в размер на 54 375
лева - главница.
Доказана по размер е вреда и в размер на 6910 лева, които представляват разноски в
исковото производство и които са могли да бъдат събрани, при наличие на
запор върху вземане до 90 000 лева.
По претенцията за присъждане на разноски в настоящото производство: Всяка от страните
претендира разноски и не оспорва по размер направените от противната страна.
Ищците представят доказателства за разноски в общ размер на 3028.85 лева.
Ответникът представя доказателство за адвокатско възнаграждение в размер на
2 400 лева. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ищците и
следва да бъде уважена изцяло.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. Г. с ЕГН **********
действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие
Варненски окръжен съд, гр.Варна, ул. „Цар Асен I“, вх. А, ет.1, офис 1, представляван от
адв. К.К. от ВАК с адрес *** при участието на третото лице помагач ЗАД „Алианц Блгария“– гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Е. К.Г. с ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН ********** ***
Сумата
от 24 375 претендирана като част от
обезщетение за нанесени имуществени
вреди, установени в общ размер на 54 375 лева, ведно със законна лихва върху присъдената сума считано от 18.02.2016
г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗДД.
Сумата
от 7436.60 лева претендирана като
част от обезщетение за нанесени имуществени
вреди установени в общ размер на 16 589.33
лева, , на основание чл. 45 от ЗЗД
Сумата
от 3742.17 лева претендирана като
част от обезщетение за нанесени имуществени
вреди установени в общ размер на 6910 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД
ОСЪЖДА Н. П. Г. с ЕГН **********
действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие
Варненски окръжен съд, гр.Варна, ул. „Цар Асен I“, вх. А, ет.1, офис 1, представляван от
адв. К.К. от ВАК с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на Е. К.Г. с ЕГН ********** и Г.К.Г.
с ЕГН ********** *** сумата от 3028.85
лева,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт до страните.
Съдия
при ВОС: