№ 167
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000092 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 1463/28.10.2024 г. по т.д. № 1641/2023 г. на СГС, VI-4 състав е
отхвърлен предявения от „Земеделски комбинат - Пелагония“ АД, регистрирано в
Република Северна Македония с ЕДН 4002991112356, в гр. Битоля, ул. „Новачки път“
№ 11, срещу „Агро Бел 2001“ ЕООД, ЕИК *********, с.Брест, община Гулянци, иск с
правно основание чл. 119, ал. 1 от КМЧП, с който се иска да се допусне на територията
на Република България изпълнението на чуждестранно решение – присъда ТСЖ-20/23
на Апелативен съд в Битоля, Република Северна Македония.
Ищецът „Земеделски комбинат - Пелагония“ АД е депозирал въззивна жалба
против първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят
поддържа, че при постановяване на решението решаващият състав не е изяснил
фактическите обстоятелства по делото и не е обсъдил приетите доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност. Направено е искане първоинстанционното решение
да бъде отменено искът да бъде уважен след като въззивната инстанция направи
самостоятелна преценка на фактите.
Ответникът „Агро-бел 2001“ ЕООД, е депозирал отговор на въззивната жалба, в
който излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
1
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Земеделски комбинат – Пелагония“ АД, регистрирано в Република
Северна Македония е твърдял, че е страна по гражданско дело в Република Северна
Македония, по което е постановена присъда N ТСЖ-20/23 от 20.06.2023 г. на
Апелативен съд – гр.Битоля, с която ответникът е осъден да му заплати сумата от 870
047 ЕВРО със законна наказателна лихва в размер на едномесечния курс на Еурибор,
който се увеличава за всяко полугодие с 10 пункта, както и съдебни разноски от 461
333 денара и 159 720 денара, дължими в 8- дневен срок от присъдата. Сочил е, че
ответникът е участвал в съдебното производство чрез упълномощен процесуален
представител, а постановено срещу него решение е влязло в сила и подлежи на
изпълнение на основание чл.117 КМЧП и чл.23 от Договора за правна помощ по
граждански дела, сключен между Република България и Република Северна
Македония. Искал е да бъде признато и допуснато до изпълнение посоченото
чуждестранно решение в Република България.
Ответникът „Агро Бел 2001“ ЕООД е подал писмен отговор, с който е оспорил
иска с възражението, че е недопустим, защото в чуждестранното съдебно решение
било посочено друго наименование на осъдената страна. Липсвали и предвидените в
Договора за правна помощ по граждански дела, сключен между Република България и
Република Северна Македония предпоставки, защото липсвала индивидуализация на
осъденото търговско дружество поради непосочване на ЕИК и ответникът бил
ненадлежно конституиран като ответна страна. Поддържал е, че е налице процесуално
нарушение при провеждане на делото, защото съдебните книжа не достигнали до
посочения в решението адрес – гр.Плевен, Община Гулянци и било налице нарушение
на чл.23 б.“в“ от Договора. Освен това спорът бил висящ пред Върховния съд на
Република Северна Македония, пред който било образувано дело N Рев1-131/23 г., а
това производство било сходно с касационното производство в Република България.
Процесното второинстанционно решение подлежало на изпълнение, но при наличие на
висящо дело пред по-горна съдебна инстанция не следвало да се допуска изпълнение
на решението, защото било необходимо решението да е влязло в сила.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с
довод за процесуална допустимост, произтичаща от съдържащите се данни в
решението на съда Република Северна Македония, от които е ясно, че ответникът е
имал качеството на ищец по това дело. Оспорва да са допуснати процесуални
нарушения, защото ответникът е бил надлежно представляван, а съдебните книжа са
били връчвани на неговия пълномощник. Ответникът участвал в процеса и чрез своя
представител по закон. Ищецът е сочил, че производството е приключило с
окончателен акт на чуждия съд, защото висящото производство пред Върховния съд на
Република Северна Македония било по извънреден способ за отмяна на влязло в сила
съдебно решение, тъй като приложимият Закон за паричната постъпка предвиждал, че
решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа, че
производството пред чуждия съд не е приключило с окончателен акт и продължава да
е висящо.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
2
писмени доказателства. Настоящият съдебен състав е направил и служебна справка в
електронното издание на Официалния вестник на Република Македония на електронен
адрес www.slvesnik.mk, брой 7, г. LXVII, 20.01.2011 г., където е обнародван
Гражданския процесуален закон на Република Македония (Закон за паричната
постапка), като това е обявено на страните в проведеното открито съдебно заседание
по делото, предвид неизпълнението на указанията, дадени до ищеца да представи в
цялост македонския текст, чийто превод е представен пред първата инстанция. От така
събраните доказателства се установява следното:
С присъда N ТСЖ-20/23 на Апелативен съд в Битоля е отменено решението на
основния съд в гр.Битоля ПЛ1-ТС-83/22 от 01.11.2022 г. и ответникът по настоящото
дело „Агро Бел 2001“ ЕООД със седалище в гр.Плевен, община Гулянци, е осъден да
заплати на „Земеделски комбинат – Пелагония“ АД сумата от 870 047 ЕВРО със
законна наказателна лихва в размер на едномесечния курс на Еурибор, който се
увеличава за всяко полугодие с 10 пункта, както и съдебни разноски от 461 333 денара
и 159 720 денара, дължими в 8-дневен срок от присъдата. Направено е удостоверяване
от нотариус в Република Северна Македония, че представеният препис от решение N
ТСЖ-20/23 на Апелативен съд – гр.Битоля съответства на оригинала; поставен е и
апостил. Направено е и удостоверяване на Апелативен съд – гр.Битоля. Върху
присъдата е поставен печат, че решението е „изпълнително“.
Представен е препис от насрещна искова молба, подадена от „Земеделски
комбинат – Пелагония“ АД до основен съд гр. Битоля, срещу „Агро Бел 2001“ ЕООД,
със седалище Република България, с.Брест, обл.Плевен, община Гулянци, ЕИК
*********, разгледана по посоченото дело.
Представен е протокол от 13.12.2021 г. ПЛ1-ТС-188-19 на основен съд Битоля, в
който се сочи, че ответникът се представлява от пълномощник.
Видно от удостоверение по изп.дело N 157/2022 г. на изпълнител с район на
действие Основен съд Битоля и Ресен, длъжникът „Земеделски комбинат – Пелагония“
АД е платил изцяло дълга на взискателя „Агро Бел 2001“ ЕООД, със седалище в
Република България, с. Брест, по изпълнителен документ – решение ПЛ1-ТС[1]188/19
от 07.07.2021 г. на основен съд гр.Битоля.
Видно от решение на Върховния съд на Република Северна Македония N
РЕВ[1]131/23, с него решение N ТСЖ-20/23 от 30.05.2023 г. на апелативен съд в
гр.Битоля е отменено и делото е върнато за повторно разглеждане от втора съдебна
инстанция – по отношение на насрещния иск срещу „Агро Бел 2001“ ЕООД и неговото
осъждане да заплати договорна неустойка от 870 047 ЕВРО в равностойност в
македонски денари.
Според Гражданския процесуален закон на Република Македония (Закон за
паричната постапка), първоинстанционното решение подлежи на обжалване – чл. 368
до 371. Според чл. 372, ал. 1 срещу влязлото в сила решение, постановено на втора
инстанция, страните могат да заявят ревизия в 30-дневен срок от деня на връчване на
преписа от решението. Посочената норма се намира в Глава 25 „Извънредни средства
за защита“. По тази ревизия се произнася Върховният съд на Република Македония.
Според чл. 385 от Гражданския процесуален закон на Република Македония, ако
Върховният съд намери, че са налице основания за това, той може да отмени изцяло
или отчасти решенията на втората и първата инстанция, или само на втората
инстанция, като върне делото за ново разглеждане от същия или друг съдия.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По настоящото дело се иска признаване и допускане до изпълнение на влязло в
3
сила решение на Апелативен съд на гр. Битоля, Република Северна Македония. С него
ответното дружество, „Агро Бел 2001“ ЕООД е осъдено да заплати определена сума
пари на ищеца. Следователно, същото подлежи на признаване и допускане до
изпълнение в Република България по реда на чл. 117 и сл. КМЧП.
Между Република България и Република Северна Македония е в сила договор
за правна помощ по граждански дела, в който се съдържа уредба и на признаването на
съдебни решения, която не се отклонява от разпоредбите на КМЧП. Според чл. 22 от
този договор признаването и изпълнението на съдебни решения се осъществява от
съда на Договарящата Страна, към който е отправена молбата, по начин, установен от
националното законодателство на тази Договаряща Страна.
Формалните предпоставки за признаване и допускане на изпълнението на
постановено от чужд съд решение, от чиито последици на територията на Република
България ще се ползва страната, сезирала съда с иска за екзекватура, са установени в
чл. 21, т. 2 от Договора за правна помощ и в чл. 119, ал. 2 КМЧП. Тези предпоставки
са представяне с молбата за екзекватура на препис от чуждестранното съдебно
решение или съответно акт на друг орган, заверен от постановилия го съд или орган и
на удостоверение от същия съд или орган, че решението е влязло в сила, както и
заверка от МВнР. В случая е представен препис от решение (присъда) N ТСЖ-20/23 на
Апелативен съд в Битоля, на първа страница на което съдът е положил
удостоверително изявление, че същото е изпълнително, като решението е
удостоверено и с Апостил.
Върху решението няма отбелязване, че същото е влязло в сила, но в практиката
на ВКС се приема, че влизането в сила на решението може да се установи и
посредством установяване съответните процесуални правила на държавата по
произход. Доколкото според цитираните по-горе норми на Гражданския процесуален
закон на Република Северна Македония не се предвижда обжалване на
второинстанционните решения от една страна, а от друга само извънредно средство за
отмяна на влезли в сила такива решения, то може да се заключи, че постановеното от
второинстанционният апелативен съд на гр. Битоля решение е влязло в сила от деня на
постановяването му.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК Определение № 457/10.07.2012 г. по ч.гр.д. № 328/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. и
Определение №743/28.12.2015 г. по ч.т.д. № 2415/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., изискването на
чл. 119, ал. 2 КМЧП преписът от решението на чуждестранния съд, заверено от
постановилия го съд, и удостоверението от същия съд за влизането му в сила, да бъдат
заверени от Министерството на външните работи на Република България, има за цел
да гарантира автентичността на решението и представените документи. Това
изискване е изпълнено, когато посочените документи са легализирани чрез
удостоверението Апостил, съгласно чл. ІV от Конвенцията за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със
закон от 38 НС на 25.05.2000 г. и в сила за България от 30.04.2001 г. Следователно
представените от държава, подписала или присъединила се към Конвенцията,
документи с удостоверение Апостил не е необходимо да бъдат заверени от
Министерството на външните работи на Република България.
Въпреки изложеното, пред първата инстанция в хода на процеса е представено
решение на Върховния съд на Република Северна Македония, с което по реда на
извънредната отмяна на влязло в сила решение решението на апелативния съд в гр.
Битоля е отменено и делото върнато за ново разглеждане. Това последващо решение
следва да бъде съобразено от българския съд при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК.
След като влязлото в сила решение, чиято екзекватура се иска, е отменено по
4
извънреден способ, уреден в Гражданския процесуален закон на Република Северна
Македония и това е довело до връщане на делото за ново разглеждане, отпаднали са
всички правни последици на влязлото в сила решение на Апелативния съд в гр.
Битоля, като вече не е налице съдебно решение на чужд съд, влязло в сила и
изпълняемо, което да подлежи на признаване и допускане до изпълнение в Република
България. Ето защо е и безпредметно разглеждане на отрицателните материални
предпоставки за това, уредени в чл. 23 от Договора за правна помощ и в чл. 117
КМЧП.
Горното води до неоснователност на иска за екзекватура на решение (присъда)
N ТСЖ-20/23 на Апелативен съд в Битоля и същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, идентичен с
крайния извод на първата инстанция, въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има въззиваемият.
Той е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, които
жалбоподателят дължи да му възмезди.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1463/28.10.2024 г. по т.д. № 1641/2023 г. на СГС,
VI-4 състав.
ОСЪЖДА „Земеделски комбинат - Пелагония“ АД, регистрирано в
Република Северна Македония с ЕДН 4002991112356, в гр. Битоля, ул. „Новачки път“
№ 11, да заплати на „Агро Бел 2001“ ЕООД , ЕИК *********, с.Брест, община
Гулянци, сумата 1000 лева – разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5