Определение по дело №13/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 131
Дата: 13 януари 2014 г.
Съдия: Румяна Бакалова
Дело: 20141200100013
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 570

Номер

570

Година

13.11.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.13

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Валери Събев

дело

номер

20134100501352

по описа за

2013

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от П. П. против разпореждане № 2303 от 04.10.2013г., постановено по гр. д. № 441/2012г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е оставено без уважение искането на П. за издаване на изпълнителен лист за въвод във владение по отношение на процесния недвижим имот.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е незаконосъобразно. Сочи, че влязлото в сила съдебно решение подлежи на принудително изпълнение. Излага, че по силата на конститутивното решение и след изплащане на остатъка от продажната цена е изключителен собственик на процесния имот. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото да бъде върнато на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия по издаване на изпълнителен лист.

Ответните страни – И. Д. и М. С., заемат становище за неоснователност на жалбата. Развиват съображенията си, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Ответната страна – М. И. С., не заема становище по жалбата.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С влязло в сила решение № 467 от 22.11.2012г. по гр. д. 1088/2012г. по описа на ВТОС е обявен за окончателен сключеният предварителен договор между П. П. от една страна и И. Д., М. С. и М. С. от друга, по силата на който И. С. Д., М. И. С. и М. И. С. продават на П. М. П. част от имот № 453, за който е отреден урегулиран поземлен имот № ХХІІІ в квартал ... по подробния устройствен план на гр. Л., само 300 кв.м., видени в скица № 492 от 14.11.2011 година, площта защрихована със сини линии, срещу цена от 2 000 лв.

П. П. е подал молба с вх. № 27722/23.09.2013г. по описа на ГОРС за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 441/2012г. Въз основа на молбата е издадено и обжалваното разпореждане, с което е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от разпореждането частният жалбоподател го е обжалвал в срок пред настоящата инстанция.

Така постановеното определение е правилно.

Законовите предпоставки за издаване на изпълнителен лист са посочени в чл. 404 – чл. 406 от ГПК и те са: 1.) да е налице подлежащ на принудително изпълнение акт (изпълнително основание), посочен в чл. 404 от ГПК, 2.) този акт да е редовен от външна страна и 3.) да удостоверява подлежащо на изпълнение право.

За да подлежи на принудително изпълнение даден акт, същият следва да притежава изпълнителна сила. Съгласно теорията и съдебната практика искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е конститутивен, а не осъдителен. Т.е. решенението, с което този иск се уважава, не е изпълнително основание за принудително осъществяване на притезанието за сключване на оконачтелен договор, а поражда направо правните последици на обещания окончателен договор. При предварителен договор за продажба (както в настоящия случай) решението е източник на продажбеното отношение.

Същевременно в чл. 108 от ЗС е предвиден ред, по който собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Няма пречка искът по чл. 19, ал. 3 да бъде кумулативно съединен с иск по чл. 108 от ЗС (каквото съединяване не е извършено в настоящия случай).

Ето защо се налага извод, че с решение № 467 от 22.11.2012г. по гр. д. 1088/2012г. по описа на ВТОС ответниците не са осъдени да предадат на ищеца владението върху процесния имот, тъй като съдът не е бил сезиран с такава претенция. Решението единствено замества сключването на окончателния договор, като същият се счита за сключен при изпълнение на условията, предвидени в съдебния акт, но реализирането на правата по този д¯говор следва да се осъществи по друг ред.

При това положение настоящият съдебен състав счита, че не е налице подлежащ на принудително изпълнение акт. Предпоставките за издаване на изпълнителен лист не са налице, поради което обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Предвид нормата на чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК и като се има предвид цената на иска, във връзка с който се иска да се издаде изпълнителен лист, настоящото определение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВАразпореждане № 2303 от 04.10.2013г., постановено по гр. д. № 441/2012г. по описа на Районен съд – Г. О..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

4C614A578A6943B4C2257C21004D1185