№ 328
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514113 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 21047387/28.06.2021 г. по гр. д. № 46654/2019 г. по описа
на СРС, 167 състав са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК от И. Т. Ч. срещу Р. П. К. искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на следните суми: 5000 лева, представляваща главница по
договор за заем от 01.07.2016 г., 5000 лева, представляваща главница по
договор за заем от 10.07.2016 г., както и сумата от 5000 лева, представляваща
главница по договор за заем от 20.07.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.12.2018 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 07.01.2019 г. по ч.гр.д. № 81669/2018 г. по описа на
СРС, 167 състав, както предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15000 лева, представляваща получени
без основание три суми от по 5 000 лева, предадени от ищеца на ответника на
01.07.2016 г., 10.07.2016 г. и 20.07.2016 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25124213/28.07.2021 г., подадена от И. Т. Ч., в която са изложени
1
съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът
поддържа, че въз основа на събраните по делото гласни доказателства се
установява, че ищецът е предал на ответника суми от по 5000 лева по три
договора за заем, като се установявало и даването на сумите. Поддържа, че не
важи ограничението за събиране на гласни доказателства по чл. 164, ал. 1, т. 3
от ГПК, доколкото всяка от броените суми формирала отделен неформален
(устен) договор за заем, а и ограничението не се отнасяло до установяване на
факта на предаване на сумите. Твърди, че по делото безспорно се установява
предаване на суми, поради което и при условията на евентуалност поддържа,
че същите следва да бъдат върнати, тъй като са получени от ответника без
основание. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявените искове по чл. 240 от ЗЗД, да
бъдат уважени, а при условията на евентуалност да бъдат уважени исковете с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Претендира направените разноски пред
първоинстанционния и въззивния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, подаден от Р. П. К. с вх. № 25164770/16.11.2021 г., с който заявява, че
я оспорва. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и
мотивирано при отразяване на действителна фактическа обстановка. Посочва,
че от събраните по делото доказателства не се установява сключване
твърдените договори за заем, както и не се установявало, че сумите са
предадени на ответника съобразно твърденията на ищеца. Моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена и обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Претендира направените разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 46654/2019 г. по описа на СРС, 167 състав е
образувано по искова молба, подадена от И. Т. Ч. против Р. П. К., с която са
предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
240 от Закона за задълженията и договорите. При условията на евентуалност
са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
2
Ищецът твърди, че на 01.07.2016 г. е сключил договор за заем, по силата
на който е предал лично сумата от 5000 лева в брой на заемополучателя К.,
който е поел задължение да я върне не по-късно от 01.07.2017 г. Твърди, че на
10.07.2016 г. е сключен втори договор за заем, по силата на който е предал на
ответника сумата от 5000 лева срещу задължението да бъде върната не по-
късно от 10.07.2017 г. Трети договор за заем бил сключен на 20.07.2016 г., по
силата на който е предал на ответника сумата от 5000 лева, а той е поел
задължение да я върне не по-късно от 20.07.2017 г. Твърди, че ответникът не
изпълнил задължението си, поради което била издадена заповед за
изпълнение по гр.д. № 81669/2018 г. Моли да бъде признато за установено, че
ответникът Р. П. К. дължи да заплати исковите суми. При условията на
евентуалност, ако не се установи, че между страните са възникнали
облигационни правоотношения по силата на договор за заем, е направено
искане ответникът да бъде осъден да заплати сумите от по 5000 лева (общо
15000 лева), които ответникът е получил на посочените в исковата молба
дати на неосъществено основание. Претендира направените в исковото и
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ответника Р. П. К., с
който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че изложените в
исковата молба твърдения не отговарят на действителните отношения между
страните. Оспорва твърдението, че в периода от 01.07.2016 г. до 20.07.2016 г.
е получавал суми от ищеца, както и че е сключвал договори за заем. Оспорва
и твърдението, че е получил суми от ищеца, с които се е обогатил. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
3
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 81669/2018 г.
по описа на СРС, 167 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК. Основателността на предявения иск е поставена в
зависимост от това въз основа на събраните по делото доказателства да се
установи, че са сключени три договора за заем, по силата на които за
ответника е възникнало задължение да върне предоставените суми, както и че
сумите от по 5000 лева са предадени на заемателя. Следва да се установи и че
е настъпила изискуемост на претендираните взимания. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да
установи посочените обстоятелства.
Неоснователен е доводът на въззивника, че първоинстанционният съд
неправилно е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и е направил
погрешни фактически изводи.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
не се установява, че на посочените в исковата молба дати – 01.07.2016,
10.07.2016 г. и 20.07.2016 г. страните И. Т. Ч. и Р. Петков К. са сключили
договори за заем, по силата на които за ответника да е възникнало
задължение да върне исковите суми. От разпита на свидетеля Ивайло И.ов
Василев се установява, че ищецът е предоставял суми на дружество, в което
съдружник е бил ответника за подготовка и поддръжка на интернет
платформа. Установява се, че през определени периоди от време са
предоставяни суми на ответника, които обаче не съответстват на
претендираните суми с исковата молба. Не се установява също така, че
ответникът е поел задължение за връщане на сумите.
Във връзка с опровергаване на твърденията на ищеца, че сумите са
предадени на Р. К. на посочените в исковата молба дати са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Н.В.В. и Д.Х.Д.. Правилно
първоинстанционният съд е възложил тежестта на ищеца да установи, че
твърдяните суми, а и тези, които се установява от показанията на свидетеля
И.В., са предадени на ответника именно по сключените устни договори за
заем. Съдът е обсъдил всички доказателства – писмени и гласни и е направил
правилния извод, че от тях не се установява предаване на суми от по 5000
лева в изпълнение на задължение по договор за заем.
4
Предвид на изложеното, решението се явява правилно в частта, с която
предявените главни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 240, ал. 1 от ГПК са отхвърлени като неоснователни.
Обжалваното решение е правилно и в частта, с която са разгледани
предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищецът е
предоставил исковите суми от по 5000 лева на посочените дати с оглед
сключване на договор за заем, която да е отишла в патримонума на ответника.
От събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност не се
установява, както бе посочено по-горе, че И. Ч. е предоставил на 01.07.2016
г., на 10.07.2016 г. и на 20.07.2016 г. суми от по 5000 лева, както и не се
установява, че те са получени от ответника К. и са постъпили в неговия
патримониум. С оглед установеното от разпитания по делото свидетел, И. Ч. е
финансирал дейност на дружество, в което съдружник е бил Р. К., поради
което не се установява посочените от свидетеля суми да са получени от
ответника в лично качество.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 167 състав, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1280 лева, представляващи
направени разноски във въззивното производство.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 21047387/28.06.2021 г. по гр. д.
№ 46654/2019 г. по описа на СРС, 167 състав.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, а 3 от ГПК И. Т. Ч., ЕГН-**********,
от гр. София, ж.к. Х., бул. „******* да заплати на Р. П. К., ЕГН-**********,
от гр. София, ж.к. ******* сумата от 1280 лева, представляваща направени
разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6