№ 561
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502105 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по жалба на УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, чрез процесуалния
му представител адв. Б. В. срещу Решение №1994/20.04.2023г. по гр.д.№3088/2022г. по
описа на СГС, ГО, I-4 състав.
Изложени са доводи за неправилност на решението по отношение на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди , породи непроведено пълно и главно доказване от
ищеца на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Застъпено е, че не
е верен изводът на съда за реализирани противоправни действия от служители на
дружеството, поради недоказване на механизма и причините за отчупване на парче от
абоката. Изложени са аргументи за предприети правилни действия от медицинския екип
след констатиране на счупването.
На следващо място възразява, че не е налице противоправност на поведението на
служители на ответника, поради изводите на СМЕ, че начинът по който са процедирали
същите е подобен на описан в медицинската литература от израелски лекар, който начин е
възприет като стандарт за действие – поставяне на венозен турникет.
В контекста на горното е изложено оплакване и че не е налице вина у служителите на
УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД. Поддържа че фрактурирането на абоката не се дължи
на немарливо или небрежно поведение на медицинските специалисти при неговото
поставяне или изваждане, а вредоносният резултат е настъпил по независещи от УСБАЛО
ЕАД и негови служители причини, тъй като не могъл да бъде предотвратен, поради липса
на външни белези за дефект на абоката или физическа промяна в ръката на ищеца.
Изложени за възражения за недоказаност на признатите от първоинстанционния съд
болки и страдания, тъй като показанията на разпитаната свидетелка не са от преки
наблюдения, а са опосредени от разказите по телефона на ищеца. Във връзка с това
оплакване се поддържа, че интензитета на болките и страданията е по – малък от възприетия
1
от съда, а състоянието на Б. след констатираното счупване на абоката не е било
животозастрашаващо и не е изисквало спешно оперативно лечение. Според жалбоподателя
вредите не могат да се обосноват и със значими кожни белези, загрозяващи външността,
защото не са доказани такива.
Според пълномощника на жалбоподателя, с оглед на горното, присъденото
обезщетение на неимуществени вреди е завишено и не съответства на критерия
справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика за справедлив размер на
обезщетенията.
По отношение на неимуществените вреди се сочи още, че не е налице и елементът от
фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД – причинно – следствена връзка
между деянието и вредите, тъй като интензивните болки, които е изпитвал ищецът са били
от счупването на кост, а не от отчупването на парче от абоката. Заедно с това белегът от
оперативното отстраняване на последното е причинен от друго лечебно заведение, а не от
служители на ответника.
Жалбоподателят възразява и срещу основателността на иска за имуществени вреди,
като поддържа, че разходите в размер на 400лв. за избор на екип и от 200лв. за КТ –
Дихателна система, бял дроб не са направени във връзка с оперативното отстраняване на
фрагмента от абоката, а разходът от 30лв. за физиотерапия не е доказано, че е за
подобряване на състоянието от процесното увреждане.
Въз основа на изложеното се иска от въззивната инстанция да отмени изцяло
атакувания съдебен акт и да постанови нов по същество, с които да отхвърли, както
главните, така и акцесорните искове за лихви.
Отговор на ВЖ е депозиран от М. Б., чрез пълномощника му адв. Г., в които са
изложени обстойни доводи за несъстоятелност на оплакванията на деликвента. Изложено е
че първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата в съвкупност и е извел обосновани
фактически констатации.
Поддържа, че са правилни изводите на първоинстанционния съд за наличие в
съвкупност на всички елементи на медицинския деликт.
Според ответника по ВЖ адекватно е определен и размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, като обосновано е приет висок интензитет на
претърпените болки и страдания и доказване на същите със свидетелски показания и
заключение на СМЕ.
В отговора на ВЖ е застъпено, че съдът правилно е анализирал доказателствата за
сторени парични плащания във връзка с причинения деликт, поради което възражението, че
не са доказани е неоснователно.
По изложените съображения в отговора, М. Б., чрез пълномощника си адв. Г. иска
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Третото лице помагач на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД изразява становище повтарящо аргументите му от
представеното такова пред СГС, които са в синхрон с оспорването на исковете и
възраженията срещу решението на УСБАЛО „Проф. Б.Бойчев“ ЕАД.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.
Решаващият състав, като обсъди събрания от Софийския градски съд доказателствен
материал, прие за установени възприетите за доказани от него факти, а именно :
Производството е образувано по иск на М. С. Б. срещу „УНИВЕРСИТЕТСКА
СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОРТОПЕДИЯ „ПРОФ.
БОЙЧО БОЙЧЕВ“ ЕАД, при участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, за присъждане
на сумата 40000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 930лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи, претърпени в
резултат на виновното, противоправно поведение на служители на ответника, което станало
2
причина за откъсване и попадане в лявата ръка на ищеца на фрагмент от венозен абокат, при
отстраняването му от ръката след извършване на оперативна интервенция, а впоследствие за
оставане на фрагмента от венозния абокат в ръката, поради неуспешните действия и
бездействия предприети за изваждането и, а в евентуалност, ако се приеме, че причина за
откъсването и попадането на фрагмента от абоката, и впоследствие оставането му в ръката
на ищеца е в неговите качества и своиства – претърпени в резултат на виновното,
противоправно поведение на служители на ответника изразяващо се в неправилният избор
на материала – абокат, търпени за периода от 20.04.2021г., когато е настъпил инцидента, до
29.04.21г., когато частта от абоката е премахната по оперативен път, както и сумата
3744.44лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху обезщетението за
неимуществени вреди и сумата 86.06лв., представляваща обезщетение за забава начислено
върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от 20.04.2021г., когато е настъпил
инцидента, до предявяване на исковете, ведно със законната лихва върху главниците за
обезщетенията за вреди начислена от датата на предявяване на исковете, до окончателното
им изплащане.
По предявните искове СГС е постановил решение, в което е приел, че са доказани
всички елементи на деликта, а именно деяние от медицински служители на ответника,
противоправност на същото, вреди за ищеца под формата на болки страдания и
емоционален дискомфорт, както и причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Първоинстанционният съд е счел, че не е оборена презумпцията за вина от лечебното
заведение, което носи доказателствената тежест за това.
СГС е счел, че отговарящо на справедливостта и на конкретните особености на
настоящия случай е обезщетение в размер на 40 000лв., за какъвто е основателен и подлежи
изцяло на уважаване предявеният иск за неимуществени вреди. Въз основа събраните
писмени доказателства е заключил, че ищецът е извършил медицински разходи по повод
процесния инцидент в общ размер на 930лв., за какъвто е изцяло основателен и подлежи на
уважаване и предявеният иск за имуществени вреди. Поради основателността на главните
искове, като основателни е уважил и акцесорните претенции за обезщетение за забава върху
главниците съответно в размер на 3744.44лв. върху обезщетението за неимуществени вреди
и в размер на 87.06лв. върху обезщетението за имуществени вреди, начислени от датата на
инцидента до датата на предявяване на исковете. Съобразно направеното искане е присъдил
главниците, ведно със законната лихва от датата на инцидента до окончателното им
изплащане.
Апелативният съд установи от представените доказателства, че на 23.04.2021г., след
извършена оперативна интервенция на ищеца в ответното лечебно заведение, при сваляне
на поставения му венозен абокат, медицинският екип е установил, че част от него липсва -
отчупил се е и е останал в пациента. Поради това, веднага е поставен турникет за спиране на
кръвотечението и ограничаване движението на фрагмента. Ищецът е приведен в
операционен блок, където е бил опериран с цел намиране и изваждане на фрагмента от
абокат. Операцията е приключила без фрагмента да е намерен и изваден и без да е
проведена образна диагностика за локализирането му.
Не е спорно между страните, а и от писмените и гласните доказателства се установява, че Б.
е напуснал по свое желание лечебното заведение в деня на инцидента и е направил
консултация в Спешен кабинет на Болница“Токуда“, където му е насрочена планова
операция за 29.04.2021г. В резултат на последната и проведената образна диагностика е
изваден фрагмента от катетъра и формиралите се около него тромботични маси и е
възстановена проходимостта на брахиалната артерия.
От заключението на СМЕ се изяснява, че фрагмент от абоката се е отчупил и е
останал в пациента в резултат на следния възможен механизъм: при поставяне на абокат във
венозен съд проверяването дали е в съда е с изваждане на металния водач и ако абокатът не
е във венозен съд, се огъва и влиза в страничен друг такъв съд, като металният водач може
да го пробие, като продължи търсенето на съд и да го разкъса. От медицинската
документация експертът е установил, че персоналът е разбрал за отчупен фрагмент от
3
катетъра при изваждането му. Сочи, че практически не може да разбере това при престой на
катетър във вена на пациент.
Съгласно СМЕ, чуждо тяло в кръвоносен съд се установява най - успешно с образно
изследване.
Приема, че медицинският екип е реагирал правилно и като е разбрал, че има откъснат
фрагмент от абокат е наложил турникет /стягаща превръзка за недопускане на движение на
фрагмента в съда/. Обосновал е становището си с това, че е налице описан случай на
попаднал в кръвоносен съд фрагмент от турникет в медицинската литература, след който
случай са дадени указания за поставяне на венозен турникет при първо подозрение за
счупване на катетъра, за да се сведе до минимум вероятността от фрагментарна емболия,
когато отчупеният връх на катетъра не се визуализира или палпира.
Експертът пояснява, че в случая е настъпила тромбоза около фрагмента на катетъра,
което е затруднило придвижването му по кръвоносната система. Бързината на придвижване
зависи от това дали кръвоносният съд е прав и достатъчно широк, има ли разклонения.
Възможни са и други усложнения – включително сепсис, перфорация, тромбоза, аритмия и
миокарден инфаркт. Твърди, че откъснат тромб от ръката не може да доведе до емболия.
Заключил е, че с оперативната интервенция в Болница „Токуда“ е изваден фрагмента
от катетъра и тромботичните маси, а изследването на кръвния ток на брахиалната артерия е
показало, че резултатът е проходима брахиална артерия.
Съгласно заключението, оздравителния период е бил около 2-3 седмици след
операцията за изваждане на фрагмента от катетъра. След този период пациентът е
практически оздравял. Заключава, че пациентът е изпитвал силни болки и страдания при
получаване на счупването на фрагмента в китката и впоследствие около седмица след
раздвижването му. Болките в китката са били водещи. Пациента може и да не разбере, че се
е откъснало парче абокат. Съгласно заключението трудно е да се отговори на въпрос дали е
възможно да е налице производствен дефект на катетъра, но това не може да бъде
категорично изключено.
При изслушването му в о.с.з. допълва, че няма правила, няма скорост за движение на
откъснато парченце. Има възможност бързо да се придвижи в кръвоносната система и това
зависи в кой съд е попаднало. Ако съдът е идеално прав и е достатъчно широк, там има
възможност да се придвижи, възможно е да допадне и в съд, който не е идеално прав, а е
нагънат, който има разклонения, като стягането на ръката с турникет пречи да се придвижи
това парче. Локализирането му единствено може да стане с образно изследване. Сочи, че от
ръката принципно тробм не се откъсва, който може да доведе до емболия. Тромбозата е една
от причините за инфаркти и инсулти. Категоричен е, че в условията на спешност както е в
случая, е възможно да не се прави образно изследване, а да се стопира движението на
чуждото тяло в кръвоносния съд с турникет.
Твърди също, че е изпитвал болки, които са били с най – голям интензитет при
получаване на счупването на фрагмента в китката и в последствие около една седмица след
раздвижването му. Пациентът може и да не разбере, че се е откъснало парче от абокат. Това
го разбира този, който вади абоката.
Сочи, че операцията се извършва под анестезия, а проходимостта на съда е
възстановена и пациентът е хирургически здрав. При операция от подобен сорт не остават
остатъчни явления като болки при промяна на времето, както е при счупване.
От показанията на свид. М., която е партньор на ищеца, се установява, че в деня на
изписването му от ответното болнично заведение М. Б. й се е обадил много разтревожен, че
при изваждане на абоката от ръката му, последният се е счупил и той не знае какво се
случва. Обяснил й е, че мед.сестра е вързала ръката му с маркуч, и му е казала да притиска
силно мястото, където е бил абоката и по спешност са го превели в операционна за
операция. Сочи, че след операцията му е било обяснено от болничното заведение, че ще
бъде преведен в специализирано друго такова, но в понеделник, тъй като деня на инцидента
е бил петък и в този ден е невъзможно да го преместят. Установява, че още същата
4
вечер/23.04.2021г./ съпругът й е напуснал УСБАЛО „Проф. Б.Бойчев“ по собствено желание
и е потърсил медицинска помощ в Болница „Токуда“. Твърди, че там му е направен скенер и
му е обяснено, че поради това, че вената в която е попаднал абоката е вързана, случаят му не
е спешен и следва да постъпи в болницата след няколко дни. В периода от 23.04.2021г. до
постъпването в Болница „Токуда“ свидетелката е обслужвала ищеца, тъй като е изпитвал
болки, не е можел да се къпе и да ходи до тоалетната. Твърди, че се е събуждал от силни
болки и е приемал обезболяващи. Сочи, че след случилото се той изпитва страх когато види
игли.
Свидетелката пресъздава свои впечатления, че при постъпването на съпруга й в
Болница „Токуда“ той е бил отчаян, звучал е по телефона безпомощен и тя не е знаела как
да го утеши.
Изложените показания съдът кредитира изцяло, тъй като са логични, последователни
и не противоречат на други доказателства в делото. Не дава вяра обаче на показанията й, че
е усещал как се движи откъснатото парче в кръвоносния съд, както и че ръката му тръпнела
и че продължава да тръпне и към момента, а също и че изпитва слабост в ръката и не може
да я натоварва физически както преди това. Липсват писмени доказателства или заключение
на съдебен лекар, че последица от инцидента е възможно да бъдат такива усещания и
слабост. Нещо повече, вещото лице съдебен лекар е категоричен, че проводимостта на
кръвоносния съд на Б. е напълно възстановена и той е напълно възстановен от оперативната
интервенция и същият не следва да изпитва за в бъдеще болки и/или дискомфорт.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, въззивният състав извежда
следните правни изводи :
При служебната проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира валидност и
допустимост на обжалваното решение.
Спорът, очертан със заявените в исковата молба обстоятелства по фактите за търпени
вреди, като пряка последица от противоправно поведение на служители на ответника при
извършване на определени действия по възлагане на извършването на лечение на М. Б.,
правилно е квалифициран по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. За да възникне обезпечително-
гаранционната отговорност на възложителя, следва да се установи от ищеца
противоправност в сочените увреждащи действия на длъжностните лица, в причинна връзка
с които са настъпили неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки, страдания и
дискомфорт и имуществени вреди под формата на направени разходи за лечение на
последиците от действията на горните служители. Субективният елемент на деликта – вина,
е установен с оборима законова презумпция в чл. 45, ал.2 от ЗЗД. Правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че ищецът е установил елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД при условията на пълно и главно
доказване.
На първо място, е безспорно, че абокат в кръвоносен съд на лявата ръка на ищеца е
поставен от медицинско лице в УСБАЛО „Проф. Б.Бойчев“ за провеждане на оперативно
лечение и същият е отстранен от такова лице след приключване на лечението. При
отстраняването се е отчупил елемент от абоката, който е останал в кръвоносния съд. Както е
посочило вещото лице, това е възможно да се случи, при поставяне на абокат във венозен
съд проверяването дали е в съда е с изваждане на металния водач и ако абоката не е във
венозен съд, се огъва и влиза в страничен друг такъв съд, като металният водач може да го
пробие и като продължи търсенето на съд и да го разкъса. Следователно фрагментът е
попаднал в кръвоносния съд на пациента в резултат на действията на медицинските лица,
работещи при ответника. Следва да се съобрази, че не беше доказано конкретното
медицинско изделия – абокат, да е било дефектно.
Деянието на служителите на ответника се явява и противоправно, тъй като
противоречи на законово установения принцип в чл. 81, ал.2 от ЗЗдравето, че на всеки
български гражданин се осигурява медицинско обслужване от лечебните заведения при
спазване на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската
5
помощ.
Вреди са причинени на М. Б. както нематериални, така и материални.
Първите са се изразили в търпени от него болки с голям интензитет в момента на
отчупването на фрагмента от абоката, и в дните до отстраняването му, които са били
преодолени единствено с обезболяващи лекарства. Заедно с това той е преживял
емоционално напрежение и притеснения за това как ще бъде отстранен той и ще може ли да
възстанови напълно. На следващо място житейски логично е двете наложили се
хирургически интервенции, първата от които безрезултатна, да му причинят негативни
изживявания като страх, несигурност и отчаяние. Заедно с това, във възстановителния
период от 2-3 седмици той отново е изпитвал физическа болка, макар и по – слаба.
Ищецът е изпитвал неудобства в ежедневието си, най – вече между двете
интервенции от 23.04. до 29.04. 2021г., тъй като не е можел да се обслужва сам и за най –
елементарните ежедневни нужди.
Въз основа на събраните писмени доказателства съдът приема, че ищецът е извършил
медицински разходи по повод процесния инцидент за КТ, Дихателна система, бял дроб в
размер на 200лв. и 150лв. за преглед/консултация с ехография.
По отношение на претенцията в размер на 400лв. за избор на екип, 150лв. техническо
и битово обслужване при високотехнологично оборудване и 30лв. индивидуална
кинезетерапия не е доказано, че са във връзка с конкретните физически наранявания в
резултат на останалия фаргмент от абокат в кръвоносен съд в лявата ръка на ищеца.
Първата сума е за избор на екип за плануваната ортопедична оперативна интервенция, а
вторите две нямат отношение към проведеното лечение и възстановителния период във
връзка с отстраняването на същия фрагмент.
От заключението на съдебно- медицинската експертиза се доказа категорично
причинно-следствената връзка между деянието изразило се във формата на действия от
медицински служители, работещи при ответника, и вредите причинени като физически и
психически травми.
Съгласно нормата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В казуса не може да се
направи извод, че тази презумпция, приложима за служителите на УСБАЛО „Проф.
Б.Бойчев“, извършили процесните медицински интервенции по поставяне и отстраняване на
абокат не е оборена от лечебното заведение. Липсват твърдения и доказателства фрагментът
да останал в кръвоносния съд на пациента по друга причина. Не беше установено при
условията на пълно и главно доказване възражението на ответника, че причината за
отчупването е дефект на медицинското изделие. Не е представено нито едно доказателство,
че конкретния абокат е имал дефект, а експертът също категорично не приема, че дефект на
абоката е причина за отчупването на фрагмент. Застъпва становище единствено, че
теоретично е възможен дефект, но не че е установил такъв в казуса.
Спорно в делото е, какъв справедливия размер на обезщетението на неимуществени
вреди, който следва да се индивидуализира с оглед принципа на справедливостта.
Според решаващия състав, обезщетението за Б. следва да бъде определено в размер
на 30 000лв., като над този размер то се явява необосновано. За да направи този извод съдът
съобрази, че към 2021г. той е бил на 40години, т.е. в млада и активна възраст и
оперативните интревенции и възстановителния период са попречили за около 1 месец на
нормалния му живот.
Заедно с това следва да се съобрази, че деликтът е причинен в лечебно заведение,
което следва да отговоря на високи стандарти за компетентност и отговорност към
пациента. В лечебно заведение пациент постъпва, за да се лекува и за да преодолее свой
здравословен проблем и ако поради това му бъде причинен и друг такъв, отговорността на
лечебното заведение следва да е адекватно висока.
На следващо място, отчупването на фрагмент от абоката, макар и хипотетично да е
6
било животозастрашаващо, поради опасността от развитие на емболия и други усложнения,
като сепсис, перфорация, тромбоза, аритмия и миокарден инфаркт, в случая не създавало
реален риск за живота на Б.. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че тези
обстоятелства не са били известни на ищеца към момента на настъпването на деликта, а и не
е разполагал с необходимите медицински познания, за да ги възприеме и да оцени
възможните последици от него.
Пълния размер на претенцията за обезщетение е неоснователна, защото Б. се е
възстановил според СМЕ за около 2-3 седмици, който е много кратък възстановителен
период. Възстановяването на проходимостта на кръвоносния съд е постигнато напълно и не
е необходимо продължаващо лечение. Експертът категорично сочи, че при операции от
подобен род не остават и остатъчни явления, като болки.
За да определи справедлив размер на обезщетението апелативният съд съобрази, че
ищецът не доказа категорично, че от оперативните интервенции е получил значими кожни
белези, загрозяващи външността. Свидетелката М. сочи общо, че белегът е огромен - от
лакътя до под рамото, но не конкретизира дали това е белегът от ортопедичната операция
или от тези за премахване на фрагмента от абоката, както не установява дали е от
вътрешната или от външната страна на ръката или каква е ширината му, за да се прецени до
каква степен е загрозяващ.
По изложените съображения предявеният главен иск, имащ за предмет обезщетяване
на претърпените неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 30 000 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 40 000 лева.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането,
поради което ответникът дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от датата, на която е извършено противоправното деяние - 20.04. 2021г. до
датата на предявяване на иска, която е в размер на 2 808, 33 лв.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди:
Основателността на този иск се обосновава от основателността на главния иск за
сумата от 350лв. Ето защо върху този размер главница, изчислена за периода от датата на
извършеното противоправното деяние - 20.04. 2021г. до датата на предявяване на иска,
мораторната лихва е в размер на 32, 77лв.
По изложените съображения подложеното на въззивна проверка решение на СГС
следва да бъде отменено за присъдените суми над приетите от апелативния съд размери на
обезщетенията за вреди и за мораторни лихви, като исковете бъдат отхвърлени за разликите
над уважените размери.
С оглед изхода от въззивната проверка на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски за уважената част от въззивната му жалба по съразмерност за двете съдебни
инстанции, които възлизат на 1 448, 80лв.
Ищецът е освободен от такси и разноски в производството и с оглед искането за
присъждане на хонорар за защита в полза на адв. Г. Й. Г. на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, на
последния следва да се определи възнаграждение за настоящата инстанция в размер на
2 060лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение №1994/20.04.2023г. по гр.д. №3088/2022г. по описа на СГС, ГО I-
4 състав, в частта в която е осъдил „УНИВЕРСИТЕТСКА СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОРТОПЕДИЯ „ПРОФ. БОЙЧО БОЙЧЕВ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1614, бул. „Н.Петков“ № 56,
представлявано от В. Н. А., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.***, ул. „***“, № **, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Московска“ № 21, вх. Б, ет. 3, адв.
Г. Й. Г. – САК, при участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от Р. Б. и Е. И. – изп.директори, в качеството на трето лице помагач на
страната на ответника, за разликата над сумата от 30 000 /тридесет хиляди/лева до
40000/четиридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за
разликата над сумата от 350/триста и петдесет/лв. до 930/деветстотин и тридесет/лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи, претърпени в
резултат на виновното, противоправно поведение на служители на ответника, което станало
причина за откъсване и попадане в лявата ръка на ищеца на фрагмент от венозен абокат, при
отстраняването му от ръката след извършване на оперативна интервенция, а впоследствие за
оставане на фрагмента от венозния абокат в ръката, поради неуспешните действия и
бездействия предприети за изваждането й, търпени за периода от 20.04.2021г., когато е
настъпил инцидента, до 29.04.2021г., когато частта от абоката е премахната по оперативен
път, както и за разликата над сумата от 2 808, 33 лв. до сумата от 3744.44 /три хиляди
седемстотин четиридесет и четири, 0.44/лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено върху обезщетението за неимуществени вреди и за разликата над сумата от 32,
77лв. до сумата 86.06 /осемдесет и шест хиляди, 0.06/лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от 20.04.2021г.,
когато е настъпил инцидента, до 24.03.2022г., когато са предявени исковете, ведно със
законната лихва върху главниците за обезщетенията за вреди начислена от датата на
предявяване на исковете 24.03.2022г., до окончателното им изплащане и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. С. Б., ЕГН **********, предявени от адв. Г. Й. Г. – САК,
в качеството на процесуален представител против „УНИВЕРСИТЕТСКА
СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОРТОПЕДИЯ „ПРОФ.
БОЙЧО БОЙЧЕВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к. 1614, бул. „Н.Петков“ № 56, представлявано от В. Н. А., при участието на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Р. Б. и Е. И. –
изп.директори, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника за разликата
над сумата от 30 000 /тридесет хиляди/лева до предявения размер от 40000/четиридесет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над сумата
от 350/триста и петдесет/лв. до предявения размер от 930 /деветстотин и тридесет/лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи, претърпени в
резултат на виновното, противоправно поведение на служители на ответника, което станало
причина за откъсване и попадане в лявата ръка на ищеца на фрагмент от венозен абокат, при
отстраняването му от ръката след извършване на оперативна интервенция, а впоследствие за
оставане на фрагмента от венозния абокат в ръката, поради неуспешните действия и
бездействия предприети за изваждането й, търпени за периода от 20.04.2021г., когато е
настъпил инцидента, до 29.04.2021г., когато частта от абоката е премахната по оперативен
път, както и за разликата над сумата от 2 808, 33 лв. до предявения размер от 3744.44 /три
хиляди седемстотин четиридесет и четири, 0.44/лв., представляваща обезщетение за забава
начислено върху обезщетението за неимуществени вреди и за разликата над сумата от 32,
77лв. до предявения размер от 86.06 /осемдесет и шест хиляди, 0.06/лв., представляваща
обезщетение за забава начислено върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от
20.04.2021г., когато е настъпил инцидента, до 24.03.2022г., когато са предявени исковете,
ведно със законната лихва върху главниците за обезщетенията за вреди начислена от датата
на предявяване на исковете 24.03.2022г., до окончателното им изплащане.
8
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПО ОРТОПЕДИЯ „ПРОФ. БОЙЧО БОЙЧЕВ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1614, бул. „Н.Петков“ № 56, представлявано
от В. Н. А., при участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от Р. Б. и Е. И. – изп.директори, в качеството на трето лице помагач на
страната на ответника, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Й. Г. – САК, в качеството на процесуален
представител на М. С. Б., ЕГН **********, сумата от 2060лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат за настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 1
ЗА.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН ********** да заплати на „УНИВЕРСИТЕТСКА
СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОРТОПЕДИЯ „ПРОФ.
БОЙЧО БОЙЧЕВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к. 1614, бул. „Н.Петков“ № 56, представлявано от В. Н. А., при участието на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Р. Б. и Е. И. –
изп.директори, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, разноски за
двете съдебни инстанции по съразмерност, които възлизат на 1 448, 80лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1-месечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9