Определение по дело №309/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №411

гр. Варна, 20.06.2019г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 309/19г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Интейк“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. Кр. Т. ***, против определение № 1086/03.04.19г. по в.гр.д. № 538/19г. на ВОС, с което е оставена без разглеждане негова жалба с вх. № 1737/11.02.19г., насочена срещу отказ на ЧСИ Ст. К.-Д., рег. № 718 на КЧСИ, гр. Варна, постановен по изпълнително дело № 20197180400005 за конституиране на дружеството като взискател по изпълнителното дело, обективиран в Постановление № 1924/31.01.19г. на мястото на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД, и производството по делото е било прекратено. Счита се, че определението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че наред с подадената от „Интейк“ ЕООД молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, дружеството е поискало и извършването на изпълнителни действия – налагане на запор в негова полза. Поради това е налице хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като е налице и отказ да се извърши изпълнително действие. Налице е нарушение и на нормата на чл. 429, ал. 1 от ГПК, тъй като дружеството-жалбоподател е правоприемник на взискателя „КНМ Груп“ ЕООД и участието му в изпълнителното производство може да стане единствено след конституирането му с нарочен акт на СИ. Именно отказът за такова конституиране препятства правоприемника да упражни правата си на взискател, а оттам и да иска извършването на изпълнителни действия в своя полза. Поради това и жалбата против такова действие на СИ е допустима, в какъвто смисъл са налице и решения на други окръжни съдилища. В частната жалба се сочи и нарушение на нормите на чл. 99 от ЗЗД, чл. 429 от ГПК и чл. 117 от Конституцията на РБ. Дължимото от СИ действие е единствано извършването на проверка на факта на настъпилото правоприемство въз основа на писмените доказателства, които са му представени. Отказът на съда да провери законосъобразността на извършената от СИ преценка представлява отказ от правосъдие, което оставя без защита правата на правоприемника на взискателя. Развити са съображения, изведени от нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, относно момента на действие на прехвърлянето на вземането – момента на уведомяването на длъжника за извършената цесия. В тази връзка се счита, че вторият договор за цесия, с който „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило вземането на „Пи маркет“ ЕООД, е антидатиран, тъй като уведомяването на длъжника за тази цесия е станало след уведомяването му за прехвърлянето на вземането на „Интейк“ ЕООД, а поради това и нищожен – поради липсата на вземане у кредитора „КНМ Груп“ ЕООД към действителния момент на сключване на втория договор за цесия. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова по съществото на подадената пред ВОС жалба чрез отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ. Претендира се присъждането на разноски за настоящото инстанция.  

В предвидения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Пи маркет“ ЕООД, гр. София, с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделят мотивите на съда, обосновали извода за недопустимост на подадената до съда жалба поради липсата на предпоставките на чл. 435, ал. 1 от ГПК. Счита се, че тъй като жалбоподателят е лице, което претендира да е правоприемник на кредитора, което правоприемство е настъпило в хода на висящия исков процес, но се твърди, че същият не фигурира в акта на съда, то тогава не е налице хипотезата на чл. 429, ал. 1 от ГПК и за него са налице ограниченията на чл. 226, ал. 3 от ГПК. При това положение встъпването му в изпълнителния процес може да стане само с изричното съгласие на носитуля на изпълнителния титул. Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено.

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от длъжника по изпълнението „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна.

Подадената частна жалба е в срок и е редовна, изхожда от страна с правен интерес от обжалването и при наличието на доказателства за надлежно учредена представителна власт за процесуално представителство, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Производството по изп.д. № 20197180400005 по описа на ЧСИ Ст. Д., рег. № 718 на КЧСИ, гр. Варна, е било образувано на 03.01.19г. по молба на „Пи маркет“ ЕООД, гр. София против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна, въз основа на изпълнителен лист издаден на 12.12.18г. въз основа на решение № 61/06.01.15г. по гр.д. № 11052/14г. на ВРС, влаязло в сила на 04.08.15г., с което длъжникът е осъден да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД, гр. Варна сумата от 1462.58 лв., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. „Пи маркет“ ЕООД се е легитимирал като носител на вземането по изпълнителния лист въз основа на договор за цесия, сключен с „КНМ Груп“ ЕООД на 21.10.14г., за което прехвърляне се е твърдяло и уведомяването на длъжника на 20.01.15г.

С молба от 22.01.19г. „Интейк“ ЕООД, гр. Варна е отправило до ЧСИ искане да бъде конституирано като взискател на мястото на първоначалния взискател „Пи маркет“ ЕООД на осн. чл. 429, ал. 1 от ГПК, поради качеството му на частен правоприемник. Представен е договор за цесия от 23.10.14г., с който „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило вземането си за сумата от 1462.58 лв., за което прехвърляне длъжникът е бил уведомен на 28.10.14г. Релевирано е твърдението, че „Пи маркет“ ЕООД се явява мним кредитор за това вземане, изхождайки от нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД относно момента на действие на прехвърлянето спрямо длъжника и третите лица.   

С връченото на 04.02.19г. уведомление, „Интейк“ ЕООД е узнало за постановения по неговото искане отказ на ЧСИ да го конституира като взискател по изпълнителното дело вместо първоначалния такъв.

С молба от 12.02.19г. „Интейк“ ЕООД е представило на ЧСИ по това изпълнително дело издадената на 11.02.19г. по ч.гр.д. № 2011/19г. на ВРС, ІХ с-в обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на бъдещия иск на това дружество за съдебно установяване в отношенията с „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи маркет“ ЕООД, че „Интейк“ ЕООД е титуляр на вземането по изпълнителния лист от 12.12.18г., издаден по гр.д. № 11052/14г. на ВРС, ХХІ с-в в полза на „КНМ Груп“ ЕООД, чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Съобразно изпратените до страните уведомления от ЧСИ на 18.02.19г., се установява че изпълнителното дело е спряно.

В действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на СИ, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. В уредените от законодателя хипотези с чл. 435 от ГПК са изчерпателно изброени случаите, в които взискателят, длъжникът и трети за изпълнението лица могат да обжалват незаконосъобразните действия на СИ. Липсата на оплаквания в посочените от нормата аспекти, води до извода за недопустимост на защитата срещу незаконосъобразност на атакуваните понастоящем действия на ЧСИ. Това е така, защото жалбоподателят не е взискател по изпълнителното дело, а претендира да бъде конституиран като такъв вместо лицето, което е конституирано като взискател при образуване на изпълнителното дело. Обжалваният отказ не попада в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и поради това, че същият не представлява отказ да се извърши искано изпълнително действие.

Действително с нормата на чл. 429 от ГПК са уредени хипотезите на разширяване на субективните предели на изпълнителния лист спрямо субектите, които изрично са посочени в същия като носители на субективните материални права и задължения. В ал. 1 на посочения текст от ГПК са уредени хипотезите на разпростиране действието на изпълнителния лист спрямо наследниците и частните правоприемници на взискателя. С изр. 2 на ал. 1 от чл. 429 от ГПК законодателят е предоставил в правомощията на СИ да преценява приемството в хода на изпълнителния процес въз основа на писмени доказателства /формална проверка от външна страна/. Възникнал спор в тази насока обаче /който се състои в това кой от претендиращите е носител на субективните материални права и задължения поради настъпило правоприемство/ винаги се разрешава от съда /какъвто бъдещ иск е обезпечен по молба на „Интейк“ ЕООД.

В настоящия случай обаче не се твърди настъпило правоприемство в лицето на взискателя /който е „Пи маркет“ ЕООД/ в хода на изпълнителното дело, а на кредитора на вземането /който е „КНМ Груп“ ЕООД/ в хода на исковия съдебен процес. Поради това и на по-силно основание, извършеният отказ не подлежи на проверка чрез обжалване действията на СИ.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1086/03.04.19г. по в.гр.д. № 538/19г. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: