МОТИВИ: Срещу подсъдимия Д.Г.Р. от
гр.Г. е предявено обвинение за това, че на 02.08.2018 година в гр.Симеоновград,
област Хасково дал дар, представляващ банкнота от 20 лева, на длъжностно лице,
имащо качеството „полицейски орган“ – Я.Г.Я., ***** в група „*****“ към *** към
ОД на МВР-Хасково, за да не извърши действия по служба – да не състави акт за
установяване на извършено от него административно нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП – престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. Той признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае
събирането на доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на тези
факти. С оглед тези негови изявления и установената от съда подкрепа на
направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза,
производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият Д.Г.Р. е роден на *** в с.М.,
общ.Г. Към 02.08.2018 година той живеел в гр.Г. и работел като „***“ в
предприятието на „М. И.“, гр.К..
Възложено му било управлението на автобус марка „Мерцедес Спринтер 412
Д“ с рег.№ ****, с който ежедневно превозвал работници. Маршрутът включвал
дестинацията гр.Гълъбово.-гр.Симеоновград., ул.“А. К.“ №***. На последния адрес
се намирал шивашки цех, до който работниците /шивачки/ следвало да бъдат
транспортирани, а след това върнати в гр.Г.. На 02.08.2018 година след края на работния ден
работниците се качили в управлявания от подсъдимия автобус, който потеглил от
гр.Симеоновград към гр.Гълъбово. Известно време след тръгването на
ул.“Александър Стамболийски“ в гр.Симеоновград в района на кръстовище с
ул.“Тунджа“ автобусът бил спрян чрез подаден от свидетеля Я.Г.Я. сигнал със
стоп-полка. Този свидетел, съвместно със свидетеля Д.А.С., изпълнявал контролна
дейност по спазването на правилата за движение по пътищата и по-конкретно:
проверка на документи, проверка за изпълнението на пътните правилата, на
техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства и на
техните водачи. Свидетелят Я.Я.заемал към този момент длъжността „****“ в група
„*****“ към **** при ОД на МВР-Хасково, на която бил назначен със Заповед № ***
година на Директора на ОД на МВР-Хасково. Свидетелят Д.А.С. към същия момент
заемал длъжността „**** в група „****“ към *** при ОД на МВР-Хасково, на която
бил назначен със Заповед № *** г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
година на Министъра на вътрешните работи служителите, заемащи длъжността „*****“
в ОД на МВР и техните териториални структури разполагали с правомощието да
издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП. Тези правомощия, както и задължението за
изпълнение на дейности по предотвратяване и пресичане на нарушенията по
пътищата, проверката на редовността на документите, които трябва да носят
водачите и изготвянето на документи, свързани с административно-наказателната
дейност, при осъществяване на контрола
по спазване на пътните правила, били регламентирани и в длъжностната
характеристика за заеманата от свидетеля Я. длъжност.
Подаването на сигнал за преустановяване на
движението на управлявания от подсъдимия автобус било провокирано от
констатацията на свидетеля Я., че водачът не е поставил предпазен колан, с
какъвто превозното средство било оборудвано. Към момента на подаване на сигнала
както Я., така и колегата му С. били облечени със служебно облекло, върху което
били поставени характерни обозначителни елементи. С такива бил оборудван и
използвания от двамата полицейски служители служебен автомобил марка „KIA“ с надпис „Полиция“ и
поставена сигнална лампа. След като
подсъдимият спрял автобуса, свидетелят Я. се приближил към него и се
легитимирал като полицейски служител, извършващ контрол по Закона за движението
по пътищата. Я. уведомил подсъдимия за
допуснатото от него нарушение и му съобщил, че то ще бъде констатирано в акт за
установяване на административно нарушение. Същият свидетел поканил подсъдимия
да предостави лична карта, свидетелство за управление на МПС и свидетелство за
регистрация на МПС – част втора. Подсъдимият изпълнил разпореждането,
предоставил документите, а след това Я. му указал да остане до автобуса.
Държейки документите, Я. се отправил към полицейския автомобил, който бил
паркиран на ул.“Тунджа“, а след като стигнал до автомобила, отворил задния му
капак и започнал да попълва текстовата част на формуляр, озаглавен „Акт за
установяване на административно нарушение“ с бланков номер ***. Междувременно с
цел да избегне съставянето на акта за нарушение подсъдимият решил да даде пари
на полицейския служител. Незабелязано от пътниците той взел банкнота от 20
лева, напуснал автобуса и се отправил служебния полицейски автомобил. Когато
стигнал задната част на този автомобил, където Я. попълвал типовия формуляр,
подсъдимият проврял през лявата ръка на Я. въпросната банкнота и се обърнал към
него с думите : „Недей писа! Вземете да се почерпите!“. Думите били възприети
както от свидетеля Я., така и от колегата му С., който се намирал в близост до
автомобила. Свидетелят Я. не прибрал
дадената му банкнота, която останала в задната част на автомобила.
Недвусмислено показал и пред подсъдимия, че отказва да получи парите, след
което уведомил разследващите органи при РУ Харманли за случилото се. По-късно
бил съставен АУАН с бланков № ***02.08.2018 г., констатиращ извършеното от Р.
нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаните по делото свидетели и приложените по делото писмени доказателствени
средства. Информацията от тези доказателствени източници напълно кореспондира с
направените от подсъдимия самопризнания и с възприетите от обвинението фактически
положения. Заради това, признанието на фактите не може да се счита за декларативно, изолирано от доказателствения материал и обслужващо
единствено претендирания диференциран ред за провеждане на съдебното следствие.
Напротив, то изцяло се подкрепя от доказателствата, които обвинението е
посочило в подкрепа на своята теза, илюстрация на което са на първо място еднопосочните и последователни показания на
свидетелите Я.Я.и Д. С.. Разказаното от тези свидетели е конкретно и ясно
относно времето, мястото и начина, при които са извършвали възложената им
работа, като несъмнено именно във връзка с изпълнението на произтичащите от
трудовата им функция задължения е бил проверен автобусът, управляван от
подсъдимия Р.. Точен е разказът на свидетеля Я. и за механизма, по който
подсъдимият се е опитал да му даде дар, провирайки банкнота през лявата му ръка
и отправяйки към него думи, недвусмислено сочещи на нейното предназначение. Казаното
от Р. в момента, в който е насочил банкнотата към свидетеля, което логично е
било възприето от последния като покана да получи парите, по несъмнен начин
обосновават и преследваната от подсъдимия цел
- полицейският служител да пропусне да изпълни възложеното му. Няма повод представените от свидетелите Я. факти да бъдат подлагани на съмнение относно
истинността им, защото те кореспондират не само с признанието на подсъдимия, но
и с показанията на присъствалия на мястото полицейски служител С., който също е
възприел думите на подсъдимия. Това от своя страна изключва както възможната и
предполагаема заради служебните обвързаности манипулация върху показанията на
тези свидетели, така и вероятността от преднамерено уличаване на Р. от страна
на полицейския служител, като липсата на каквито и да е предхождащи между двамата отношения
допълнително потвърждават този извод.
Така установените фактически положения сочат, че от обективна страна
подсъдимият Р. е дал дар на полицейския служител Я. Я., като извършеното пряко
е кореспондирало с преследваната цел –
полицаят да пропусне изпълнение на
служебните си задължения, включващи установяването на извършеното нарушение по
ЗДвП. Полицейският служител е извършвал служебна дейност по повод одобрения
план на специализираната полицейска операция на територията, обслужвана от РУ-Х***
и утвърдения седмичен график за дежурствата на автоконтрольорите за периода
30.07.2018 г. – 05.08.2018 г., съгласно който за времето от 08,30 до 20,30 часа
на 02.08.2018 г. той е бил определен за участие в полицейската операция,
свързана с проверки на моторни превозни средства и контролиране както на тяхната редовност, така
и тази на водачите им с цел предотвратяване на нарушения по пътищата. Безспорно
лицето, на което въпросната сума е била предоставена от подсъдимия, е
длъжностно такова по смисъла на чл. 93 т.1 б.”а” от НК, защото то е изпълнявало
служба в държавно учреждение, а именно: Сектор „***“ към РУ на МВР-Х.. Казаното
дотук обуславя извода, че обективните признаци на престъплението по чл.304 ал.1
от НК следва да се приемат за установени. Същото се отнася и за по-тежко
квалифициращия деянието признак по чл.304а от НК – подкупът е даден на
„полицейски орган“ – **** в Сектор „*****“ в горепосоченото полицейско
управление. Качеството „полицейски орган“ е обусловено от обстоятелството, че
свидетелят е бил назначен в Сектор „****" и към инкриминираната
дата е изпълнявал охранителна и контролна дейност, които съгласно разпоредбите
на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл.30 ал.1 т.2, т.5 и т.8 от ЗМВР, се извършват само
от полицейските органи. Отделно от това, на свидетеля Я. е била възложена и административно наказателна дейност, каквато
осъществяват само полицейски органи
предвид регламентираните в чл. 31, т. 1 от ЗМВР правомощия. Дефиниция на
понятието „полицейски орган“ се съдържа в разпоредбата на чл.57 от ЗМВР, в
която чрез метода на изброяването законодателят е обособил този кръг от
служители на МВР, изхождайки от вида на възложените функции чрез изрично препращане към тях. Препратката е
към разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1-3, т.7 и т.8 от закона, включваща
охранителната, контролната и административно-наказателната дейност, с каквито е
бил натоварен и полицаят Я.. Към момента
на деянието последният е изпълнявал именно полицейски дейности, които заради
носеното облекло с характерни обозначителни елементи и съдържанието на
предприетата документална проверка, несъмнено са станали достояние на
подсъдимия.
Последното като кореспондиращо и
обуславящо субективната страна на престъплението, е показател за формираното
отношение на подсъдимия към обективните параметри на поведението му. Имайки
представи както за длъжностното качество на лицето, на което дава подкуп, както
и за това, че то в момента изпълнява функции, вменени на „полицейски орган“,
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на стореното, предвиждал е
противоправните му последици и искал тяхното настъпване. Ето защо, съдът прие,
че престъплението е извършено при условията на
пряк умисъл, свидетелство за което е и безспорното наличие на представи
относно качество на проверяващия го и характера на предприетите от него
действия, поставящи началото на административно-наказателна процедура, чиито
последици подсъдимият несъмнено е познавал. Съпътстващите извършеното от Р. думи
/“недей писа, вземете да се почерпите“/ илюстрират осъзнатата връзка между
даваната сума и преследваното неизпълнение на задълженията от извършващия
полицейската работа свидетел.
Безспорно в случая деянието е било
довършено. Подсъдимият не само е предприел действията, които са поставили
началото на изпълнителната дейност по чл.304 ал.1 от НК – „даване на дар на
длъжностно лице“, но и е довършил тази
дейност, след като е оставил парите в служебния автомобил и така ги е пренесъл
във фактическата власт на намиращия се там полицейски служител.
Обстоятелството, че последният е отказал да получи сумата не води до извод за
опит да бъде даден дар, защото както вече се посочи, подсъдимият е завършил
фактическата последователност, предизвикала промяна в държателя на парите, а с
това съставомерната изпълнителната дейност е била приключена. Не се касае и за „предлагане
на дар“, защото отправените към полицая думи са следвали, а не предхождали
действието „даване“, заради което казаното от Р. следва да се разглежда
единствено в аспекта на умисъла и преследваната от него противоправна цел.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че извършеното от подсъдимия е съставомерно по чл.304а
вр. 304 ал.1 от НК, за каквото престъпление той беше признат за виновен.
При определянето
на наказанието съдът отчете обществената опасност на извършеното и сведенията
за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващи вината му факти. Р.
е с чисто съдебно минало и добри
характеристични данни, ***, не полага грижи към непълнолетни деца. Той работи,
като съгласно заявеното от него, размерът на трудовото му възнаграждение е в
рамките на минималното за страната. Имотното му състояние на Р. не сочи
стандарт, несъответен на социалния и образователния му статус. Липсват сведения
за противоправна дейност, извън констатираните нарушения на Закона за движение
по пътищата, за които вече е бил санкциониран по административен ред и които са
общо шест на брой, видно от приложената на л.40 от делото справка. Независимо
от този последен несъмнено отекчаващ вината факт, съдът прие, че в случая са
налице многобройни смекчаващи такива – добрата характеристика, семейните и
трудови ангажименти, чистото съдебно минало и направеното още в хода на
досъдебното производство признание на вината, сочат, че наказание „лишаване от
свобода“ дори и в най-ниския предвиден от закона размер, не би било подходящата
санкция, защото не би съответствало нито на тежестта на извършеното, нито на
обществената опасност на самия деец. Ето защо, съдът определи наказанието при
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК и замени предвиденото в чл.304а от НК
наказание „лишаване от свобода за срок до десет години“ с наказание „пробация“.
Прие се на следващо място, че двете задължителни пробационни мерки биха били
достатъчни, за да се въздейства както възпитателно, така и превантивно спрямо Р.
и че за да бъдат постигнати в пълнота тези цели не е необходима друга мярка.
Относно срока на мерките се намери, че
продължителност от „шест месеца“ е съответна на тежестта на извършеното и на очакванията за
настъпване на превъзпитателния резултат, а също и на необходимите генерални превантивни ефекти,
чийто приоритет е наказателното санкциониране. Адекватно допълнение на стремежа
към превъзпитание е кумулативно предвиденото наказание „глоба“, което съдът
реши да наложи, за да разшири санкционния периметър и засили гарантиращите
превенцията механизми. При отчитане на
данните за имотното състояние на подсъдимия /съдържащи се в приложената по
делото декларация и съобщени от самия него/ съдът определи размера на по-лекото
по вид наказание „глоба“ на „двеста
лева“.
На основание
чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а
именно: една
банкнота с номинал от 20 лева със сериен номер БУ2703786.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
Председател: