О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
град Велико Търново, 6.3.2020г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Велико Търново, VІІІ-ми
състав, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:Диана
Костова
като разгледа докладваното от съдия
Костова адм.дело №695 / 2019г. по
описа на Административен съд – Велико Търново за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 145 от АПК във вр. с
чл.186, ал1 т.1 б“а“ и „б“ от ЗДДС ..
Образувано е по жалба на ЕТ“В.П.“ чрез ***Х.Х. ***
офис 3 против Заповед за налагане на
ПАМ №10 513 /4.9.2019г. на, н- к отдел „Оперативни дейности“Велико Търново
„ ГД „Финансов контрол „ при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект и
забрана за достъп до него за 7 дни –магазин за детски обувки , находящ се в гр.
Велико Търново, бул „България“№ 1, стопанисван от жалбоподателя.
От ответник жалба н- к отдел „Оперативни дейности“Велико Търново „ ГД
„Финансов контрол „ при ЦУ на НАП е направено искане за отмяна на определението за даване ход на
делото по същество, обективирано в нарочна молба вх. № 739/21.2.2020г. Мотивите
за това на ответник жалба са, че в последното съдебно заседание е прието като
доказателство препис от оспорваната Заповед с нотариална заверка на подписите,
като при преглед и сравнение с оригинала се установява, че последният не
съдържа зачерквания и подчертавания, единствено е променена датата на запечатване
на обекта, доколкото не е съобразено, че е допуснато предварително изпълнение
на същата. На следващо място счита, че следва да бъде приобщено като
доказателство адм.д. 550/2019г.., предмет на което е допуснатото с разпореждане
от компетентния орган предварително изпълнение на процесната заповед. От това дело става ясно ,че жалбоподателят
притежава копие на Заповедта за налагане на ПАМ от което е видно, че разписката
към нея е с коригирана дата на запечатване, което е доказателство , че
жалбоподателят разполага с препис от оригинала с извършената поправка на датата
на запечатване. Поправката е извършена на 19.9.2019г. в 17,15 часа, като за
предстоящата поправка жалбоподателят е уведомен предишния ден, като е уговорен
час за посещение на търговския обект, с която дата е и нотариалната заверка на
Заповедта т.е. вероятно преди посещението на органите по приходите. От анализа
на изложените факти намира, че се налага извод, че нотариално завереното копие
на заповедта е създадено и представено с цел да се създаде у състава на съда
погрешно убеждение, че е извършена поправка в разписката към заповедта, за
която жалбоподателят не е уведомен.
Жалбоподателят, редовно уведомен
заема писмено становище по молбата като намира ,че същата е недопустима и
неоснователна. Аргументите му за недопустимост на молбата са, че с нея се иска
удължаване на срок за вземане на становище относно валидността на представено
писмено доказателство, което право е преклудирано в последното съдебно
заседание, тъй като ответникът е бил надлежно представляван. На следващо място
намира, че същата е и неоснователна, тъй като преценката на доказателствата
съдът прави с крайния си акт, а именно съдебното решение. Неоснователно е и
искането за прилагане на адм.д. 550/2019г. тъй като предмет на последното е
допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед. Счита за несериозно
твърдението на ответника, че с представянето на нотариално заверено копие на
Заповедта, жалбоподателят цели създаване на погрешно убеждение у съда за
определени факти. Целта на жалбоподателя е доказване на определени факти, като
мотивите за това , същият ще изложи в писмени бележки.
Съдът с оглед становищата на страните и представените
по делото доказателства от фактическа страна намира за установено
следното:Предмет на настоящото производство е Заповед за налагане на ПАМ №10 513
/4.9.2019г. на, н- к отдел „Оперативни дейности“Велико Търново „ ГД „Финансов
контрол „ при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект и забрана за
достъп до него за 7 дни –магазин за детски обувки , находящ се в гр. Велико
Търново, бул „България“№ 1, стопанисван от жалбоподателя. Предварителното
изпълнение на същата е допуснато с разпореждане, което е предмет на адм.д.
550/2019г, като служебно известно на съда е , че същото е отменено и
определението за това е влязло в законна сила. В последното по делото заседание
от 13.2.2020г. съдът е приел като доказателство нотариално заверен препис от
процесната заповед с нотариална заверка от 19.9.2019г. като в този препис като
дата на запечатване на обекта е посочена 4.10.2019г. След като органът е
съобразил, че на заповедта е допуснато предварително изпълнение е поправил
същата на 15.9.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Подадената молба е процесуално допустима, тъй като
определението за даване ход на делото по същество е от категорията на чл. 253
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, т. нар. отменяеми такива, които не преграждат
пътя за защита на жалбоподателя. Следователно всяка една от страните може да
сезира съда с искане за отмяна на това определение, доколкото ГПК не съдържа
специални разпоредби за процедурата т.е. нали тази оттегляемост на
определението следва да бъде по инициатива на страните или служебно съдът да се
произнася. След като е упражнил ответник жалба едно своя процесуално право да
иска от съда отмяна на оттегляемо определение и това е извършено преди
постановяване на съдебното решение, то същата се явява допустима.
По същество същата е неоснователна. Отмяната на
определенията по чл. 253 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е само на посочените в
горната норма основания и това са
изменение на обстоятелствата, пропуск или грешка.
В конкретния казус не е налице нито едно от посочените
основания. Правото на страната да оспори
представено по делото доказателство се преклудира съгласна чл. 193, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК в съдебното заседание, в което е представено, ако
оспорващата страна е надлежно представлявана. След като това право е било
преклудирано на 13.2.2020г. за ответник жалба, то същият не може да иска
изменение на определението с цел да оспори това доказателство. На следващо
място нормата на чл. 253 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК изисква пропускът да е
на съда, при стриктното тълкуване на нормата, а не на една от страните, която е
имала пасивно поведение в процеса. Не са налице нито грешка, нито пропуск от
страна на съда,не се твърди и настъпване на нови обстоятелства, поради което
молбата се явява неоснователна. Искането за присъединяване на адм. д. 550/2019г. е следвало да бъде
направено преди даване ход на делото по същество. Следва да се има предвид, че
предмет на последното е допуснато предварително изпълнение на процесната
заповед, и не представлява преюдициален спор за настоящото производство. Делото
е изяснено от фактическа страна, събрани са всички допустими и относими доказателства
за спора, като обратното твърдение на ответника не е подкрепено с
доказателства. Доказателствената стойност на доказателствата се цени от съда с
акта по същество. Правно ирелевантно е твърдението на молителя, че
жалбоподателят цели да създаде погрешно убеждение у съда, доколкото както
правилно посочва той това е начин да организира защитата си .
На основание изложените съображения
и на основание чл. 253 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК осми състав на
Административен съд – Велико Търново
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № вх. № 739/21.2.2020г.на Началник
отдел „Оперативни дейности“Велико
Търново „ ГД „Финансов контрол „ при ЦУ на НАП е направено искане за отмяна на определението за даване ход на
делото по същество и насрочване на делото в открито съдебно заседание.,
Определението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: