Решение по дело №3955/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

                                        №.......

         ГР.*, 28.06.2019г.

 

       В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

 

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3955 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане.

Ищецът "*" ЕООДсъс седалище гр.*, чрез пълномощника си адв.Т. от МАК, излага твърдения в ИМ, че е потребител на ел. енергия в недвижим имот, находящ се в гр.*, ул."*" №*, по повод на който е в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия. Сочи, че за имота при ответника е разкрита партида на абонат за ползвана ел. енергия с кл.№* и аб.№*. Твърди, че на основание съставен от "*" АДКП №1502317/22.11.2018г. за техническа проверка на СТИ на ищеца и Справка №50438 B15D за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия в хипотеза по чл.48 ал.1 т.2Б от ПИКЕЕ - при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението, е начислена по партидата му ел. енергия в качеството му на потребител в размер на исковата сума от 3961,50лв. за периода от 25.08.2018г. до 22.11.2018г., съгласно процесната фактура №**********/27.11.2018г., чиято дължимост оспорва и моли съдът да приеме за установено по отношение на ответника че не му я дължи. Изрично оспорва ОУ на двете дружества "**" АД и "*" АД като не приети по надлежния ред и като такива не са влезли в сила за процесното място на доставка. Навежда, че към момента на техническата проверка на СТИ не са били в действие и нормите на чл.47 - чл.51 от ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.98/12.11.2013г./ и в тази връзка при липса на ПИКЕЕ, съставеният КП не може и не е годно документално основание за пораждане правото на корекция за ответното дружество. Навежда, че КП е частен документи и то с невярно съдържание. Оспорва като незаконни начина и методиката, по които е начислена сумата по партидата й.Навежда, че размерът на паричната сума по корекцията е произволно определен. Релевира, че за ищеца не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума. Навежда, че настоящата корекция на сметки чрез процесната фактура е недействителна, съответно нормите в раздел ІХ от ПИКЕЕ са нищожни по договор с клиенти на ел. енергия. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи исковата сума от 3961,50лв. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

            В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Т. от МАК, поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен по съображения, изложени в писмена защита. Релевира възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение.

Ответникът "**" АД със седалище гр.*в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез адв. М. от ВТАК, редовно преупълномощена, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на исковата сума, който оспорва изцяло и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Навежда, че ищецът му дължи исковата сума, представляваща стойността на ползвана и незаплатена от него ел. енергия за исковия корекционен период. Навежда, че процесната фактура №**********/27.11.2018г. е издадена след извършена корекция поради установено неизмерване със СТИ на потребената на процесния адрес ел. енергия. Навежда, че изискванията за осъществяване на техн. проверка и съставянето на процесния КП, разписани в ОУ на "*" АД, са спазени. Навежда, че ищеца е потребявал ел. енергия за определен период от време, без тя да е била отчитана с техническо средство за измерване на ел. енергия, поради осъществено неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение за един адвокат.

            Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен между страните е факта, че между тях, вкл. и през исковия период, съществува облигационно правоотношение по доставка и продажба на ел. енергия при ОУ, по което ответникът е доставчик на ел. енергия, а ищецът - краен клиент и стопански потребител на ел. енергия с адрес на потребление, находящ се в ГР.*, ул."*" №*, с кл.№* за аб.№*, записан на името на ищеца.

 На 22.11.2018г. на основание чл.83 от ЗЕ и ОУ на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на "*" АД е извършена от оправомощени за това служители на "*" АД /понастоящем "*" АД/ техническа проверка на място на СТИ с фабр. №1125 0910 1000 3983, измерващо ел. енергията на процесния адрес на потребление на ищеца, за която е съставен КП №1502317/22.11.2018г., видно от който при проверката е установено наличието на поставен шунт на втори и трети ток към клеморед на токови трансформатори,  втори и трети ток са замостени към нула на нулева шина, посредством стандартен гребен монофазен, като по този начин втори и трети ток не се измерват от СТИ и съответно не се заплащат от абоната. Видно от КП №1502317, извършено измерване при съществуващи елементи е с грешка -24,90%, възстановена е правилната схема на свързване и подменено СТИ. Техн. проверка на СТИ и КП №1502317 са съставени в присъствие на Управителя на ищцовото ЕООД Т. П., в присъствието на представител на полицията Н.Л. и на един свидетел С., който, видно от свид. показания на Л., също е полицай. Разпитан в качеството на свидетел П.П., спец. енергиен контрол в "*" АД, съставил КП №1502317, установи, че, че при техн. проверка на СТИ е констатирана неправилна схема на свързване, като потвърди констатациите в КП, съгласно които втори и трети ток са замостени към нула и ел. енергията по тях не се измерва. Свидетелят П. установи, че СТИ е подменено, поради изтекла метрологична годност, не е предаден в БИМ за експертиза, а е подлежащ на последваща метрологична проверка. Свидетелят Л., който е представител на полицията, установи, че което е удостоверено в КП, това е направено.

Въз основа на извършената техническа проверка на СТИ и издаден КП №1502317/22.11.2018г., "ЕРП Север" АД на 23.11.2018г. е изготвило Справка №50438 В15D за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, извършена в съответствие с чл.48 ал.1 т.2Б от ПИКЕЕ - при наличие  на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението, с която на клиента - ищец по делото, е начислена служебно общо енергия за корекция  по фаза 2 и фаза 3 19800 КвТч. за корекционен период от 25.08.2018г. до 22.11.2018г., общо 90 дни, като при изчисленията е взета предвид 1/3 от пропускателната способност на СТИ.

От ответника на ищеца е издадена фактура №**********/27.11.2018г. за исковата сума в размер на 3961,50лв. за ел. енергия за периода от 25.08.2018г. до 22.121.2018г., която, видно от известие за доставяне е връчена на ищеца на 03.12.2018г.

Видно от Протокол за монтаж/ демонтаж/проверка на директен електромер от 26.03.2013г., процесния СТИ е монтиран на процесното място на доставка на 26.03.2013г. с нулеви показания по дневна, нощна и върхова тарифи.

Видно от Извлечение за фактури и плащания към дата 09.01.2019г. за клиентски №**********, исковата сума от 3961,50лв. не е заплатена.

            По делото е назначена СТЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ инж.Н.Н., което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, не е възможно прец процесното СТИ, при така констатираната неправилна схема на свързване към електроразпределителната мрежа да бъде измерена цялата потребена от ищеца -абонат ел. енергия в периода 25.08.2018г. - 22.11.2018г., както и няма техническа възможност да се определи или изчисли неизмереното количество ел. енергия. Видно от СТЕ, не са налице данни за техн. неизправност или неправомерно вмешателство върху процесното СТИ, а са налице данни за неправилна схема на свързване към електроразпределителната мрежа, съгласно констатациите в КП №1502317/22.11.2018г. Видно от СТЕ, в конкретния случай, при неправилна схема на свързване към електроразпределителната мрежа измервателната схема на СТИ не измерва част от преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия, респ. налице е неотчитане на част от преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия. Видно от СТЕ, както и от разпита на ВЛ в СЗ, коригираното количество ел. енергия не е изчислено математически вярно, защото пропускателната способност на СТИ е 10А, а не както е посочено в Справка за корекция 150А. ВЛ по СТЕ заяви в СЗ, че към датата на техн. проверка СТИ не е метрологично годно, както и че в случая е налице измервателна група на стопански потребител. Видно от разпита на ВЛ в СЗ, не може да се установи периода на неизмерване, защото не може да се установи кога е променена схемата на свързване, както и че при изчисляване при пропускателна способност на СТИ от 10А, корекционната сума е 264,10лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума по процесната фактура е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му, при който, с оглед правната му природа, ответникът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича оспореното му вземане и неговия размер. В тази връзка и по повод твърденията на ответното дружество, същото следваше да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване реда и правилата на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.98/12.11.2013г./, в частност при действието на нормата на чл.48 ал.1 т.2Б от ПИКЕЕ и при правилното й приложение, законосъобразно е коригирана сметката на ищеца, завишена с 19800 кВтч. ел. енергия, и е начислена в правилен размер сумата по процесната фактура, предмет на предявения иск, както и че същата съставлява цена за реално доставена на ищцовото ЕООД и потребена от него ел. енергия именно в рамките на процесния период, за който е начислена - от 25.08.2018г. до 22.11.2018г., каквото пълно и главно доказване по делото от ответника не беше проведено, поради което и предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Безспорно установен по делото е факта, който не е и спорен между страните, че помежду им, вкл. и през процесния период, съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия при ОУ относно процесния обект на потребление с кл.№*, за аб.№*, по което ищецът - стопански потребител, като краен клиент, който купува ел. енергия, е "потребител на енергийни услуги" по смисъла на т.41б. б."а" от ДР на ЗЕ, а ответникът е краен снабдител, доставчик на ел. енергия.

            С измененията на Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно, с влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.), законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, но при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал.2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети такива ПИКЕЕ (обн. ДВ – бр. 98 от 12.11.2013 г.), влезли в сила на 16.11.2013г. Разпоредбите на ПИКЕЕ (обн. ДВ – бр. 98 от 12.11.2013 г.) в цялост са в сила и имат действие до 06.02.2017г., считано от която дата са отменени, с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, по силата на влязло в сила Решение №1500/06.02.2017г. по адм.дело №2385/2016г. на ВАС, V членен състав - І колегия. Считано от 23.11.2018г. с обнародването му в ДВ бр.97/23.11.2018г. е влязло в сила решение №2315/21.02.2018г. по адм.д. №3879/2017г. на ВАС, ІV отд., с което са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, оставено в сила с Решение №13691/08.11.2018г. по адм.д. №4785/2018г. на ВАС, V чл. състав, І колегия.

            Корекционната процедура е сложен фактически състав, който не се изчерпва с техническата проверка на СТИ и обективиране констатациите й в съставяне на КП, а включва и изготвяне на становище от "*" АД за начисление на ел. енергия, съответно и издаване на фактура за начислената корекционна сума. В процесният случай техническата проверка на СТИ и обективиране констатациите й в КП №1502317 са извършени на дата 22.11.2018г., т.е. един ден преди цялостната отмяна на ПИКЕЕ (обн. ДВ – бр. 98 от 12.11.2013 г.), в частност и на чл.48 от ПИКЕЕ, но самата корекция и завишаването на потреблението на ищеца - абонат със служебно начислените му количества от 19800 кВТч. ел. енергия е извършено на база Справка за корекция от 23.11.2018г. и то на основание чл.48 ал.1 т.2Б от ПИКЕЕ, който чл.48 ал.1 т.2Б от ПИКЕЕ е отменен, считано от 23.11.2018г., считано от която дата, както беше посочено по-горе с обнародването му в ДВ бр.97/23.11.2018г. е влязло в сила решение №2315/21.02.2018г. по адм.д. №3879/2017г. на ВАС, ІV отд., с което са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, оставено в сила с Решение №13691/08.11.2018г. по адм.д. №4785/2018г. на ВАС, V чл. състав, І колегия и ПИКЕЕ са отменени изцяло, предвид което корекцията е извършена на отпаднало правно основание, т.е. при липса на законово основание, което обуславя изцяло основателност и доказаност на предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, който следва да бъде уважен изцяло. Доколкото корекционната процедура е сложен фактически състав и включва освен техническа проверка на СТИ и съставяне на КП и съставяне на справка за корекция и издаване на корекционна фактура, то в случая справката за корекция е от дата 23.11.2018г., считано от която ПИКЕЕ са окончателно и изцяло отменени, вкл. и чл.48 ал.1 т.2Б от ПИКЕЕ и ал.2 от ПИКЕЕ, предвид което не следва да се обсъжда дали в процесният случай е осъществен фактическият състав на чл.48 ал.1 т.2Б от ПИКЕЕ. От КП №1502317, потвърждаващите констатациите му свидетелски показания на съставилия го П.П. и от писменото заключение на ВЛ по СТЕ се установи, че в процесният случай се касае до неправилна схема на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа - наличието на мост /шунт/ на втори и трети ток към клеморед на токови трансформатори, като втори и трети ток са замостени към нула на нулева шина, посредством стандартен гребен монофазен, по който начин е налице неотчитане от измервателната схема на ІІ-ра и ІІІ-та фази на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия. Въпреки съществуващите данни за неправилна схема на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа, предвид цялостната отмяна на ПИКЕЕ, вкл. и на чл.48 от ПИКЕЕ, в частност чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ, към датата на провеждане на корекционната процедура, която е сложен ФС, в случая корекцията не може да бъде извършена само въз основа на съставения КП №11502317, макар и да е съставен в присъствие на Управителя на ищцовото ЕООД, и в присъствието на един свидетел /също полицай/ и органите на полицията и да е подписан от тях. Доколкото корекцията в случая е извършена на отменено правно основание /чл.48 ал.1 т.2Б от ПИКЕЕ/, предвид което не е породено право на ответника да коригира сметката на ищеца, е ирелевантно дали КП №1502317 удовлетворява изискванията на чл.61 от ОУ на "*" АД /"*" АД/ и не може да послужи като годно документално основание за провеждането й.  

            Съгласно законовата делегация на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, считано от 17.07.2012г., правото на корекция на ответника в настоящия случай на неотчитане на ел. енергия на ІІ-ра и ІІІ-та фази на СТИ, следва да се регламентира от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, каквито след 23.11.2018г. и цялостната отмяна на ПИКЕЕ(обн. ДВ – бр. 98 от 12.11.2013 г.) и към момента на провеждане на настоящата корекционна процедура не са приети, следователно ответникът не може да извежда свое право на корекция от ОУ на доставчика от 2007г., съответно ОУ на ДПЕЕ, одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г., които, съгласно константната практика на ВКС и с оглед законовата делегация по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, не регламентират в полза на ответника право на корекция само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяна ел. енергия от ІІ-ра и ІІІ-та фази на СТИ, на каквото ответникът се позовава. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е единствено правомощие на законодателя, предвид което след дата 23.11.2018г., считано от която ПИКЕЕ от 2013г. са отменени изцяло, считано от която дата е издадена справката за корекция и проведена корекционната процедура на отменено правно основание, до приемането и влизане в сила на новите ПИКЕЕ, не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия. Към датата на провеждане на корекционната процедура са отменени както ПИКЕЕ, така и ОУ на Е. - П. М. АД и Е. -П. П. АД, одобрени с решение на КЕВР от 2014г. - същите са отменени с решения №798 и №595/20.01.2017г., поради което спрямо потребителите на услугата в действие са ОУ на доставчика от 2007г., обявени на сайта им, съответно ОУ на ДПЕЕ, одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г., при действието само на които е в сила константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, на която се позовава и ищецът в писмената защита, според която коригирането на сметките за вече доставена ел. енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия противоречи на регламентирания виновен характер на договорната отговорност /чл.81 ал.1 и чл.82 от ЗЗД/, поради което е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. При извършена корекция, считано и след 23.11.2018г. и цялостната отмяна на ПИКЕЕ от 2013г., какъвто е процесният случай, за да се ангажира отговорността  на потребителя на договорно основание при прилагане методиката по действащите ОУ /2007г./, е необходимо да се докаже виновно поведение на потребителя - ищец, което да доведе до неизмерване или неточно измерване на ползваната ел. енергия. По делото не е доказано виновно поведение на законния представител на потребителя - ищцово ЕООД, препятствало правилното отчитане. Не е доказано виновно неизпълнение от потребителя на задължението му като абонат и ползвател по чл.16 т.5 от ОУ на електроразпределителното дружество да не променя схемата на свързване на СТИ. Макар и установена по делото неправилна схема на свързване на СТИ, липсват каквито и да било доказателства именно потребителя - ищец да е неин автор, още повече, че видно от КП №1502317, пломбите на корпуса на СТИ са налични и ненарушени, а, според ВЛ по СТЕ намесата в схемата на свързване може да се осъществи само при премахване на пломбите на клемореда на корпуса на електромера и на токовите трансформатори.

             Макар и в случая КП №1502317 да удовлетворява изискванията на чл.61 ал.1 от ОУ на "*" АД /Електроразпределение Север" АД/, липсата на доказателства по делото за виновно неизпълнение от представляващия ищцовото ЕООД на задължението му като абонат и ползвател по чл.16 т.5 от ОУ на електроразпределителното дружество води до извод, че едностранната корекция на сметката на потребителя е действие, лишено от законово основание, предвид което предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за недължимост на исковата корекционна сума от 3961,50лв., като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.

            Оспореното от ищеца вземане за исковата сума е претендирано от ответника, освен като корекционна сума, и като цена за реално доставена ел. енергия и потребена от ищеца през исковия корекционен период. Доколкото сключеният между страните договор за продажба на ел. енергия при ОУ се подчинява на общите правила на договора за продажба /на ел. енергията като движима вещ по смисъла на чл.110 ал.2 от ЗС/, купувачът /потребителят дължи заплащане на продажната цена винаги и само за реално доставена стока.

            В процесният случай по делото липсват каквито и да било доказателства начислените служебно количества от 19800 кВТч. ел. енергия на ищеца да са му реално доставени от ответника и потребени от ищеца и то именно в рамките на корекционният период. Видно от разпита на ВЛ по СТЕ в СЗ не е възможно да се установи кога е променена схемата на свързване на СТИ, от там не може да се установи периода на неизмерване и дали съвпада с исковият корекционен такъв. На следващо място, СТИ към датата на техн. проверка не е било метрологично годно, съответно, видно от СТЕ, няма техническа възможност да се определи неизмереното количество ел. енергия. За да се счете, че служебно начислените на ищеца показания от 19800 кВТч. са реално преминала през СТИ ел. енергия, следва да съществуват данни кога е преминала тази ел. енергия като време, както и в кои часови зони на денонощието, каквито доказателства по делото не са събрани. Тук следва да се има предвид и че процесния СТИ е монтиран на адреса на доставка на 26.03.2013г., т.е. много преди началото на корекционният период. Съдът приема и че ответникът допуска смесване на основанията на претендираното вземане, доколкото от една страна е за служебно начислени количества ел. енергия в резултат на проведена корекционна процедура при това по отменен към датата на провеждането й чл.48 от ПИКЕЕ, което от своя страна изключва претендирането му и като реално доставена и потребена от ищеца ел. енергия, което предполага редовен отчет.

            По изложените по - горе съображения, съдът приема за недоказано в случая както основанието, така и размера на вземането, което ответникът поддържа, че има спрямо потребителя - ищец, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума в размер на 3961,50лв., начислена с процесната фактура №**********/27.11.2018г, следва да бъде уважен изцяло. В случая ответното вземане срещу ищеца е недоказано, освен по основание, и по размер, доколкото, видно от СТЕ, коригираното количество ел. енергия не е изчислено математически вярно, защото пропускателната способност на СТИ е 10А, а не както е посочено в Справка за корекция - 150А. Дори и да се приеме, че корекционната сума следва да се изчисли, съгласно пропускателната способност на измервателната група от 150 А, съгласно справката за корекция, доколкото в случая измерването е индиректно, това не променя извода за основателност на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на исковата сума, доколкото корекцията е извършена при отменено правно основание. Само при установен в своето основание иск, но при липса на достатъчно данни за неговия размер, съдът по реда на чл.162 от ГПК определя размера по своя преценка или взема заключението на ВЛ. Изводът за недоказаност на ответното вземане за исковата сума срещу ищеца по основание, противно на ответните твърдения, изключва приложимост на чл.162 пр.1 от ГПК.

Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на претенцията на ищеца за съдебни разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Основателно е ответното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, доколкото съдът счита, че заплатеното от ищеца адв. възнаграждение за един адвокат от 600лв. е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото, при съобразяване, че се касае по правен спор, по който е формирана трайна съдебна практика и до серийни дела с идентичен предмет, поради което следва да присъди на ищеца по-нисък размер на разноските в тази им част, а именно в минималния, визиран в чл.7 ал.2 т.2 от "Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения" размер от 507,31лв. адв. възнаграждение, с оглед на което ищцовата претенция за съдебни разноски е доказана общо в размер от 665,77лв. /от които 158,46лв. вн. ДТ и 507,31лв. редуциран до минимума размер заплатено адв. възнаграждение/.

Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, която следва да бъде отхвърлена, с оглед на което съдът не следва да се произнася и по ищцовото възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                                    Р Е Ш И:                                                                                                                                                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "**" АД със седалище и адрес на управление гр.*, *, район *, *, бул. * *, с ЕИК *, че "*" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, не му дължи сума в размер на 3961,50 лв. /три хиляди деветстотин шейсет и един лева и петдесет стотинки/, начислена по партида с кл.№*, за аб.№*, за периода от 25.08.2018г. до 22.11.2018г., съгласно издадена фактура №**********/27.11.2018г., за недоставена и непотребена ел. енергия на адрес гр.*, ул."*" №*.

ОСЪЖДА "**" АД със седалище и адрес на управление гр.*, *, район *, ** *, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, сума в размер на 665,77 лв. /шестотин шейсет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на "**" АД със седалище гр.* за присъждане на съдебни разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

 

 

 

                                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................