РЕШЕНИЕ
№ 1477
гр. Варна, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110203751 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185, представлявано от М.Н., ЛНЧ
**********, депозирана от Г. С. от АК-Ст.Загора срещу Наказателно постановление №
23-0002871/20.05.2024 год. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, с което за нарушение на чл. 40, ал.5, пр.2 от Наредба № 11/
31.10.2002г. на МТС, на осн. Чл99 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то е същото е постановено
при съществени нарушения на процесуалните правни норми. Твърди се , че още при
съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е
спазено изискването по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на този акт в присъствието на
най-малко двама свидетели. В резюме се изтъква , че АУАН № 338719/ 25.03.2024г.
противоречи на всички алтернативно предвидени от закона процесуални изисквания за
съставянето му по чл.40, ал.1, ал.3 и 4 от ЗАНН. Възз. твърди, че не са спазени
императивните реквизити на атакуваното НП залегнали в чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН,
като по-точно не са посочени смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Не
било посочено и взети ли са те предвид при определяне на наказанието. Счита, че този
1
пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се
ограничава правото на защита на жалбоподателя и се затруднява изграждането на
защитна теза. Изтъкват се аргументи и за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от законен или
упълномощен процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки,
преповтарящи съдържанието на жалбата, с добавени аргументи, че НП е издадено от
некомпетентен орган и с искане за отмяната на НП.
В жалбата и в становището се претендира за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален
представител- експерт с юридическо образование, който оспорва жалбата и моли НП
да бъде потвърдено на аргументите посочени в писменото становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 06.03.2024г. в ОО“АА“-Варна постъпил сигнал от „Арда Тур“ ЕООД
гр.Хасково, че дружеството превозвач „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК *********
не спазва маршрутното разписание в гр. Варна по линия Добрич /България/ -Истанбул
/Турция“, като тръгва от гр. Варна в 20:00ч., вместо в определения в маршрутното
разписание час 22:00ч.
По така подадения сигнал на възз. дружество била извършена проверка от
служители на ОО „АА“-Варна, сред които и св.К. К.. В хода на проверката било
констатирано, че превозвача "Нишикли травел" ЕООД, притежава лиценз на
Общността за превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026г. При проверка на
дневника на автогара Варна за дата 28.02.2024г. проверяващите констатирали, че без
основание автобус марка „Ман“, с рег.№ В7637РТ е потеглил от Автогара-Варна в
20:00ч. на 28.02.24г. по маршрут гр.Добрич, Р България – гр.Истанбул , Р Турция ,
вместо в 22:00ч., който час бил утвърден в маршрутно разписание към Разрешително
№ ********** за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно
до 15.11.2027г.
При тази констатация, един от проверяващите инспектори –св. К. счел, че в гр.Варна
, по седалището на дружеството, същото не е осигурило спазването на маршрутно
разписание към Разрешително № ********** за международен превоз на пътници с
автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027г. , с което е извършило нарушение на
чл. 40, ал.5, пр.2 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, Поради това и съставил срещу
дружеството АУАН. Актът бил предявен на упълномощено от представляващия
2
дружеството лице, което се запознало със съдържанието му и го подписало без
възражения. Възражения не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –
гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени
от актосъставителя, като на осн.99 от ЗАвПр на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв..
Наказателното постановление било връчено лично на упълномощеното от
представляващия дружеството лице на 16.07.2024г.. В законоустановения 14-дневен
срок, на 26.07.2024г./видно от пощенското клеймо/, чрез Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, въззивното дружество депозирало жалба, до
РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, заповеди, разрешително за международен превоз на пътници с автомобилен
транспорт, маршрутно разписание, извадка от дневника на Автогара-Варна , сигнал,
извадки от регистър на ОО „АА“, пълномощни и др. които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на
св.К..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно Заповед № РД-08-
107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съдът не споделя
становището депозирано от процесуалния представител на наказващия орган, че
предвид неточно посочените разпоредби на ЗАНН липсва овластяване, респективно
компетентност на Началника на ОО“АА“-Варна да издава НП. Съгласно чл.92, ал.2 от
3
ЗАвПр Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
лица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от
определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени
нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната
община или от оправомощени от него лица. В случая компетентен да издаде НП е
министърът на транспорта и съобщенията, който е овластен от закона да делегира
правомощия на длъжностни лица от структурите, които ръководи. Ирелевантно е, че
при издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по
чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН вместо по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“а“ от
ЗАНН. Така или иначе компетентността на Министъра на транспорта и съобщенията
не произтича от ЗАНН, а от специалния закон -Закона за автомобилните превози,
който му дава права да делегира правомощия. Ето защо и възраженията в становището
на възз. не се споделят от настоящия съдебен състав.
АУАН също е съставен от компетентно лице- ст.инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.И.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Актът е съставен
в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на
съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира
пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно
нарушение е наказан. Използваната от законодателя множествена форма на
съществителното име „свидетели“ не може да се обоснове извод за нередовност на
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради
подписването му от един свидетел. Освен това, чл. 40 ал. 4 от ЗАНН предвижда, че
когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да
се състави и в отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
4
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението вменено на въззивника, посочени са дата и място на
извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП
и това е на територията на гр.Варна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в
жалбата възражение. Липсата на посочване на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства- реквизит на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН е ирелевантно в случая, тъй като
наказан субект е ЮЛ, а не физическо лице , че да се обсъжда въпросът за вината.
Правилно е било прието, че нарушението е извършено на 28.02.2024 г. /датата на
извършване на превоза по маршрута гр.Добрич - гр.Истанбул/. Мястото на
нарушението също е правилно определено и това е не само мястото където е нарушено
разписанието , но и седалището на дружеството, по което е следвало превозвача да
създаде организация и да осигури спазването на разписанието. Как и , по какъв начин
е следвало да се осигури спазването на разписанието е ирелевантно, тъй като възз.
като превозвач разполага с комплекс от мерки по осигуряване задълженията си
вменени му със законите и подзаконовите нормативни актове, касателно
притежаваното от него разрешително. И доколкото мястото на извършване и
установяване на нарушението е на територията на гр.Варна, то предполага и
териториална компетентност на наказващия орган – Началника на ОО"АА" - Варна.
Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда
териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или
определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни
правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-107/29.02.2024
год. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и съобщенията е
делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да издават НП за
нарушения по ЗАвПр без да обвързва тези правомощия с територията на която са
извършени нарушенията.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че
въззивникът е извършил нарушението, за което му е повдигнато обвинение с НП.
5
В конкретния случай, по делото, няма спор, че въззивното дружество е "превозвач"
по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо
или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз
на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Това
не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава лиценз
за международен превоз на пътници.
Според §1 т. 14 от същия закон: "Международен превоз" е всеки превоз на товари
или пътници, при който се преминава през държавна граница. АНО правилно е
приложил Наредба 11/2002 г. МТС за извършеното нарушение, с която в Глава
четвърта „Международен превоз на пътници“, Раздел IП „Превоз по автобусна линия
до държава, която не е членка на Европейския съюз“, законодателят предвижда
задължение за превозвача ,до изтичане на валидността на разрешителното, да осигури
обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание, освен в
случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации. От страна на възз. не са
ангажирани доказателства за наличие на извънредна ситуация, бедствие или авария
наложили по-ранния час на тръгване и респективно неспазването на разписанието.
От събраните по делото доказателства е видно, че възз. не е осигурил спазването на
маршрутното разписание към посоченото по -горе разрешително. Въззивникът не
оспорва факта, че разписанието не е спазено на процесната дата 28.02.24г.. Видно от
представеното Разрешително № ********** за международен превоз на пътници с
автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027г. , е разрешено на "Нишикли Травел"
ЕООД, Република България, да извършва превоз по редовна, сезонна, международна
автобусна линия с маршрут: Добрич-Малко Търново/Дерекьой-Истанбул, на
територията на Р България -Добрич-Варна-Бургас -Малко Търново, и обратно. Видно
от съдържанието на това разрешително, то е валидно при спазване на условията към
него, а във времевия график по маршрута е предвиден час на тръгване от гр.Варна-
22:00ч., всеки ден от седмицата, както и не е спорно, че на 28.02.2024 г. не е било
спазено маршрутното разписание, като вместо в 22:00ч. от гр.Варна, МПС собственост
на превозвача /марка „МАН“ с рег.№ В7637РТ/ е тръгнало в 20:00ч..
При така установената фактическа обстановка, безспорно е налице допуснато от
страна на възз. дружество нарушение, изразило се в не осигуряване спазването на
маршрутното разписание.
От друга страна, приложената от АНО санкционна норма на чл. 99 от ЗАвПр
предвижда санкция за този, който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване
и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари- глоба
или с имуществена санкция 2000 лв. От друга страна съгласно разпоредбата на чл.40,
ал.3 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, разписанието е
6
неразделна част от разрешителното, а в чл.99 от ЗАвтП е предвидено наказание за
всеки, който наруши реда за ползване на разрешителните за извършване на превоз на
пътници и товари. Поради това настоящият състав приема, че деянието, за което на
възз. дружество е наложена административната санкция -а именно не осигуряване
спазването на разписанието не попада под хипотезата на чл.99 от ЗАвПр, тъй като
възз. не е обвинен за това, че е нарушил маршрутното разписание, каквото обвинение
би могло да бъде повдигнато евентуално на водача на превозното средство, който е
потеглил преди заложения в разписанието час, а е наказан за това, че не е осигурил
спазването на това разписани.
Следователно неправилно е ангажирана отговорността на въззивника на
основание чл. 99 от ЗАвПр. В случая се касае за нарушение, което следва да бъде
подведен под общата санкционна норма на на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр предвиждаща
санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на него, какъвто подзаконов акт се явява безспорно Наредба №11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията.
Съдът намира, че след като правилно е посочен нарушеният материален закон, на
който съответства и описанието на нарушението, липсата на прецизност при
цитирането на санкционната норма, може да бъде отстранено посредством изменение
на НП, като се измени правното основание за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на въззивника и размера на наложеното административно
наказание -"имуществена санкция". В контекста на изложеното по-горе,
административно-наказателната отговорност на въззивника следва да се ангажира на
основание чл. 105, ал.1 от ЗАвПр. Изменението на наказателното постановление в
посочения смисъл няма да ограничи правото на защита на наказания субект, доколкото
води до прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение. /В този смисъл е
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, I и II
колегия/.
Нормата на чл. 105 ал. 1 от ЗАвПр предвижда, че за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се
налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв. Поради което и
на възз. следва да бъде наложено наказание имуществена санкция в размер на 200
лева, която е фиксирано от закона и въпросът за нейната справедливост е
безпредметен, тъй като за съда не съществува възможност да го промени.
В случая се каса за ангажирана отговорността на превозвача чрез налагане на
"имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на
7
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като извършеното от възз. административно нарушение по нищо не се
различава от обикновените нарушения от същия вид. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН „За
маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението
наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.“. Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗАНН
„“Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице
или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ От анализът на разпоредбата
на §1, т.4 от ДР на ЗАНН следва, че за да бъде прието приложението на маловажен
случай към конкретно нарушение, трябва да е налице липса или незначителност на
вредните последици или да са налице други смекчаващи обстоятелства. Предвид
формулировката на нарушената и на санкционната разпоредба по настоящото дело се
налага извод, че нарушението е на формално извършване, поради което не следва да се
прави преценка на резултата /наличието на вредни последици и техният размер/ от
него. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които
вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на
изпълнителното деяние. Нещо повече, от подадения сигнал в ОО“АА“-Варна от
конкурентен превозвач и от показанията на св.К. е видно, че това не е изолиран случай
на неспазване на маршрутно разписание.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде изменено чрез
прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
8
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, като съдебното заседание не е продължило повече от обичайното за подобен
род дела, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата /изм. - ДВ, бр. 74 от
2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 8,00 /осем/ лева.
От страна на възз. дружество също се претендират разноски в размер на 300 лева,
но доказателства за тяхната направа не са ангажирани по делото. Съгласно т. 1 от
9
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая липсват
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на възз.
дружество- липсва договор с вписано плащане, липсва банково извлечение, поради
което и искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7 вр. ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002871/20.05.2024 год. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което
„НИШИКЛИ ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185 за нарушение на чл. 40, ал.5, пр.2 от
Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, на осн. чл.99 от Закона за автомобилните превози
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000
/две хиляди/ лева, като прилага закон за по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и за нарушаване нормата
на чл. 40, ал.5, пр.2 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, на основание чл.105, ал.1
от Закона за автомобилните превози НАЛАГА на „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ" ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик №
185 административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185 да заплати на Областен
отдел “Автомобилна администрация “- Варна сумата от 8 /осем/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
10
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11