Решение по дело №2413/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1540
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Валентин Пушевски
Дело: 20223110202413
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1540
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110202413 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Б. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „Възраждане“ № 7, вх. 2, ет. 5, ап. № 37, депозирана чрез неговия
процесуален представител адв. В. П. от АК – Варна срещу Наказателно
постановление № 22 – 0460 – 000248 от 30.05.2022 г., издадено от Началник
група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя Д.,
на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на
500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца (шест
месеца) за това, че на 30.03.2022 г. в 10:10 часа в община Варна, на път Първи
клас № 9, в посока към кв. „Виница“ до Агро център, управлява собствения
си лек автомобил „Сааб 9 3“, с рег. № В 7633 ТХ, след употреба на алкохол.
Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер
7510 с фабр. номер №ARBB 0011, като уреда отчита 0, 58 промила алкохол с
проба № 07864, като на водача е издаден талон за медицинско изследване
номер 121432 – нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят Д. Б. Д. намира за неправилно и незаконосъобразно
издаденото наказателно постановление, обосновавайки се, че самото то е
1
съставено въз основа на един незаконосъобразен акт за установяване на
административно нарушение, без да посочва някакви допълнителни и
конкретни аргументи в защита на своята позиция.
В проведеното на 07.09.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2413 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Д. не се
явява лично, а се представлява от своя упълномощен процесуален
представител адв. В. П. от АК – Варна, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното
постановление, поставяйки акцент в своята пледоария върху според него
допуснатите нарушения в административно – наказателното производство,
свързани с факта, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление не е отразен резултата от извършеното изследване на кръвта
на водача в Специализираната химическа лаборатория при МБАЛ „Св. Анна
– Варна“ АД.
Въззиваемата страна Началник група към Пето РУ към ОД на МВР – гр.
Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на
проведеното на 07.09.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2413 по
описа за 2022 г. на Варненския районен съд. В депозирани на 23.08.2022 г. в
деловодството на XLIV състав на Варненския районен съд писмени бележки,
изготвени от гл. юрисконсулт Катя Лукова, процесуалният представител на
въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление,
обосновавайки се, че нарушението е категорично установено, както и, че не са
допуснати в хода на административно – наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Въпреки, че преди това бил консумирал неустановено по делото
количество алкохол, в сутрешните часове на 30.03.2022 г. жалбоподателят Д.
Б. Д. привел в движение собствения си лек автомобил „Сааб 9 3“, с рег. № В
7633 ТХ, като се движел с него по път Първи клас № 9, в посока към кв.
„Виница“.
Около 10:10 часа на 30.03.2022 г. жалбоподателя Д. бил спрян за
проверка от полицейски служители на ОД на МВР гр. Варна в близост до
Агро център, като св. П. П. Ц. – мл. автоконтрольор в Пето РУ към ОД на
2
МВР гр. Варна тествал жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 с фабр. номер №ARBB 0011, като уреда отчел 0, 58
промила алкохол с проба № 07864 в издишания от водача въздух.
Бил издаден талон за медицинско изследване на водача Д., осигуряващ
му възможност в рамките на 45 минути да даде кръв за изследване в МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД, като същевременно св. Ц. съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирал
жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят Д. дал кръв за медицинско изследване, като резултата от
изследването бил обективиран в Протокол № 304/ 31.03.2022 г. за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта и възлизал на 0, 57 промила алкохол в кръвта на
жалбоподателя.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 30.05.2022 г. Началник
група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на
АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата
на чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на
жалбоподателя Д. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за
движение по пътищата, като в обстоятелствената част на наказателното
постановление не отразил резултата от проведеното кръвно изследване в
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата
3
предвижда забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В
случая от показанията на техническото средство Дрегер 7510 с фабр. номер
№ARBB 0011 се установява, че в 10:10 часа на 30.03.2022 г. жалбоподателя
Д. е пренебрегнал изпълнението на това свое задължение, доколкото е
управлявал личния си автомобил с концентрация 0, 58 промила в издишания
от водача въздух – поведение, което правилно е било санкционирано от
административно – наказващия орган като нарушение на разпоредбата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
В тази посока е заключението на изготвената химическа експертиза,
обективирано в Протокол № 304/ 31.03.2022 г., което установява, че
концентрацията на алкохол в кръвта на водача в сутрешните часове на
30.03.2022 г. възлиза на 0, 57 промила.
В тази връзка съдът би желал да отбележи едно процесуално нарушение,
което според съда не е съществено, доколкото не е нарушило правото на
защита на санкционираното лице, но все пак за прецизност следва да бъде
поставен акцент върху него.
В обстоятелствената част на наказателното постановление никъде не е
отбелязан резултата от проведеното изследване на кръвта, обективирано в
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол
или друго упойващо вещество в кръвта № 304/ 31.03.2022 г., а именно той е
меродавен за установяване съставомерността на деянието – жалбоподателят
Д. е управлявал МПС под въздействието на алкохол, възлизащ на 0, 57
промила, съгласно проведеното лабораторно изследване на кръвта му, като
административно – наказващия орган се е задоволил да посочи единствено
резултата от тестването на жалбоподателя с техническо средство „Дрегер“.
Безспорно тази непрецизност, този пропуск на административно –
наказващия орган представляват нарушение на процесуалните правила, но
предвид показанията от кръвното изследване възлизащи на 0, 57 промила,
според съда те не са накърнили правото на защита на санкционираното лице
до степен, изискваща безусловна отмяна на наказателното постановление,
доколкото и този резултат представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движение по пътищата.
4
В тази връзка възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. П. биха били основателни, ако резултата от кръвното
изследване хипотетично възлизаше на стойност под 0, 5 промила, при което
поведението на жалбоподателя би било несъставомерно от обективна страна.
В случая обаче при условие, че резултата от извършената химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта е почти идентичен с този от изследването с техническото
средство и по – важното отново попада несъмнено в границите между 0, 5 и 0,
8 промила, според съда възраженията в тази посока са неоснователни.
Факт е, че в сутрешните часове на 30.03.2022 г. жалбоподателят Д. е
управлявал МПС по път Първи клас № 9, в посока към кв. „Виница“ с
недопустима, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение
по пътищата концентрация на алкохол в организма си, поради което и
правилно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Наложените административни наказания „глоба“ и „лишаване от право
да управлява МПС“ са строго предвидени като вид и размер в разпоредбата
на чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, административно –
наказващия орган изцяло се е съобразил с техния вид и размер, поради което
и пред съда не е поставен въпроса за тяхната завишеност респ. евентуална
несправедливост.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 22 – 0460 – 000248 от 30.05.2022 г., издадено от Началник
група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева
(осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
5
Потвърждава Наказателно постановление № 22 – 0460 – 000248 от
30.05.2022 г., издадено от Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр.
Варна, с което на Д. Б. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“ № 7, вх. 2, ет. 5, ап. № 37, на основание разпоредбата на чл.
174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и ‚лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест месеца) за извършено нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Осъжда Д. Б. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“
№ 7, вх. 2, ет. 5, ап. № 37 да заплати на ОД на МВР гр. Варна парична сума в
размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството по НАХД № 2413 по описа за 2022 г. на Варненския районен
съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6