№ 78
гр. Шумен, 07.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500013 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, действащо чрез пълномощника си адв. В.Г. от САК, срещу
разпореждане № 3291/15.12.2021г. по ч.гр.д. № 20213630103274 на РС –
Шумен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на заявителя и частен
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г.Й.К. с ЕГН ********** за сумата от
202,14 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент. Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната
част за неправилно, незаконосъобразно и преграждащо по – нататъшното
развитие на производството и моли съда да го отметни като такова. Излага, че
не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, тъй като основанието и
размера на така претендираната неустойка е уговорена в договора,
съобразена е с подписаната спогодба с КЗП от 12.01.2018г. (в размер само на
три месечни такси) вземането е надлежно индивидуализирано, не
противоречи на добрите нрави и житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Посочената клауза не е нищожна според жалбоподателя, не
е неравноправна по смисъла на чл.146 във вр. с чл.143 от ЗЗП и счита, че
същата не води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя в ущърб на последния, а напротив
абонатът е получил повече от това от което е престирал по договора.
1
Абонатът сам е избрал да сключи срочен, а не безсрочен договор, с цел
получаване на отстъпки и условия, които следват от срочния абонамент, в
случая закупуване на устройство на преференциални цени, поради което
процесната клауза не водела до заключение за възлагане на необосновано
високи тежести върху потребителя, а възстановявала баланса в отношенията
между страните. Уговорената неустойка, в случаите при които е било
предоставено устройство на преференциални цени, не водела до
неоснователно обогатяване на заявителя, а до загуби на последния, тъй като с
неустойката се претендирала не цялата сума на отстъпката, в случая
130.00лева, а само 97.20лева – представляваща съответната част на
неизпълнението на договора, поради което не се претендира цялата отстъпка
и неправилно заповедния съд е приел, че претендираната неустойка, целяла
заместване на реалното изпълнение. Предвид изложеното моли въззивният
съд да отмени атакуваното разпореждане в частта, с която е отхвърлена
претенцията за сумата от 202.14 лева - представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за основателна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20213630103274 на РС – Шумен е образувано по депозирано
от „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, действащо чрез
пълномощника си адв. В.Г. от САК, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника
Г.Й.К. ЕГН ********** от гр. Ш., ул., вх. , ет. , ап. и наст. адрес: село Л.,
Община Ш., област Ш., ул. №, за парично вземане, както следва: 77.94 лева -
неплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги по
договори за периода от 20.10.2019 г. до 19.12.2019 г. въз основа издадени
фактури № **********/20.11.2019 г., № **********/20.12.2019 г. и 202.14 лв.
- неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент по договорен
абонамент по следните договори: Допълнително споразумение от 03.12.2018
г. за мобилни услуги за ползване на мобилен номер *, Допълнително
споразумение от 25.10.2019 г. за мобилни услуги за ползване на мобилен
номер ** и Допълнително споразумение от 25.10.2019 г. за мобилни услуги за
2
ползване на мобилен номер ***, като вземанията били индивидуализирани в
издадени три броя фактури: фактури №№ **********/20.11.2019 г. ;
**********/20.12.2019г. и **********/20.02.2020г.
С разпореждане № 3291/15.12.2021г. по ч.гр.д. № 20213630103274, РС
– Шумен, е уважил заявлението за сумата от 77.94 лева (седемдесет и четири
лева и деветдесет и четири стотинки) - неплатени месечни абонаментни такси
за потребени мобилни услуги, през периода от 20.10.2019 г. до 19.12.2019 г.,
по издадени фактури № **********/20.11.2019 г. и **********/20.12.2019 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението –
09.12.2021 г. до окончателно плащане, както и сумата 25.00 (двадесет и пет)
лева - държавна такса и 180 (сто и осемдесет) лева - адвокатско
възнаграждение, произтичащи от допълнително споразумение от 03.12.2018 г.
за мобилни услуги за ползване на мобилен номер *, допълнително
споразумение от 25.10.2019 г. за мобилни услуги за ползване на мобилен
номер ** и допълнително споразумение от 25.10.2019 г. за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер *** и е издал Заповед № 1277 от 15.12.2021г. за
изпълнение на парично задължение, като е оставил без уважение искането за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за сумата 202.14 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент по
договорен абонамент.
За да отхвърли заявлението в тази му част, първоинстанционният съд е
приел, че клаузите за така договорените неустойки, поради предсрочно
прекратяване на договора, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, като накърняващи добрите нрави и в противоречие на основния принцип
за справедливост и добросъвестност в облигационните отношения, тъй като
се налагало на потребителя да заплати абонаментни такси без доставчикът да
предоставя услуги по него. По този начин мобилният оператор получавал
облага от насрещната страна каквато би получил, ако договорът не бил
прекратен и с това уговорената в договорите неустойка излизала извън
типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което
водело до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, създавайки условия за нарушаване принципа на справедливост.
Приел е, че в настоящия случай по реда на чл. 410 от ГПК заявителят е
предявил вземане за реално изпълнение – присъждане на възнаграждение по
Договори за предоставени далекосъобщителни услуги, чрез два мобилни
3
телефонни номера и следователно нямал право на компенсаторна неустойка,
тъй като компенсаторната неустойка служела като основа и при частичното
неизпълнение.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните правни излови: С настоящата частна жалба
се атакува разпореждането в отхвърлителната му част, за сумата от
202.14лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги за телефонен № *** и допълнително споразумение от 03.12.2018 г.
към Договор за мобилна услуга с телефонен № ****. Според посочените
клаузи в представените договори, ако Договорът между страните бъде
прекратен преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му в това число и приложимите ОУ,
операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва
да се извърши при прилагате нормата на чл.143 от ЗЗП.
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се
основава на сключен между страните договор за мобилни услуги, по който на
длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той
има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При
това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава
на неравноправна клауза от договора.
При извършената проверка, настоящият състав не констатира
неравноправност на клаузите от договора, на които се основава вземането на
кредитора за заплащане на сумата от 202.14 лева., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на два договора за мобилни услуги за мобилен
номер *** в размер на 139.68 лева (от които 42.48 лева представляваща 3
месечни абонаментни такси и 97.20 лева представляваща неустойка за
4
предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, в
размер на 130.00 лева) и 62.46 лева за мобилен номер ****.
Видно от представените Договори за мобилни услуги и Допълнителни
споразумения към тях, в посочените разпоредби на т. 11 и на т.2а. и 2б. от
раздел ІІІ, ясно е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя, той дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни
абонаментни вноски, а в случаите в които е предоставено устройство за
ползване на услуги дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг) каквато съответства на оставащия срок на договора.
Така договорените, клаузи в достатъчна степен позволяват абонатът не
само да предвиди кога ще дължи неустойка - в случая при неплащане на
месечните абонаментни такси, но и да предвиди максималния размер на
неустойката - 3 месечни абонаментни вноски, още повече, че срокът на
договора е 24 месеца и предвидената 3 месечна неустойка не се явява
прекомерна по смисъла на чл.143, ал.2 т.5 от ЗЗП и неравноправна. Клаузата
би била неравноправна, ако неустойката беше договорена в необосновано
висок размер – например ако не беше ограничена до трикратния размер на
съответните месечни абонаменти. При развалянето на договора, поради
неизпълнението му от страна на потребителя, Търговецът се лишава от
съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави
мобилни услуги за период от приблизително две години, като в същото време
претендира неустойка в размер само на три месечни абонаментни такси и
така договорената неустойка не е необосновано високо обезщетение, а цели
постигане на основните функции на неустойката – превантивна – да
стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна – да осигури
точното изпълнение на договора и обезщетителна – да компенсира вредите,
възникващи за кредитора от неизпълнението на договора. При положение, че
търговецът ще се лиши от повече от 20 месечни абонаментни такси по
договора, съдът приема, че заплащането на обезщетение в размер на три
месечни абонаментни такси не е прекомерно и необосновано високо.
Ето защо приема, че сумата на неустойката по договора в размер на
3месечни абонаментни такси следва да бъде присъдена на кредитора.
Що се отнася до остатъка от стойността на закупеното от потребителя
устройство, който също е предмет на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК,
5
депозирано от "Теленор България" ЕАД, съдът приема следното:
Приложеният по делото договор сочи, че длъжника е закупил устройство –
описано по приложения договор от 25.10.2019 г., на преференциална цена от
19.99лева, при стандартна цена на устройството 149.00 лева именно, защото е
станал страна по договор за ползване на мобилни услуги, предоставен от
кредитора, със срок от две години. Устройството му е предоставено по повод
и поради това, че е избрал "Теленор България" ЕАД за свой доставчик на
мобилни услуги. При положение, обаче, че е променил решението си и е
преустановил изпълнението на задълженията си по договорите, необосновано
е да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за закупуване на
устройства на специални, по-ниски цени. Така уговорената клауза, че
потребителят дължи и съответната част от разликата между стандартната
цена на предоставеното мобилно устройство и заплатената цена при
предоставянето му също не е неравноправна. Независимо дали
предоставянето на мобилно устройство по договора следва да се определи,
като договор за лизинг или като друг договор, кредиторът разполага с
възможността да избере дали да прекрати договора и да поиска обратно
даденото или да прекрати договора и да поиска обезщетение за вредите
съобразно имущественият си интерес. В случая заявителя е избрал втората
възможност, като съдът не може да откаже издаването на заповед за
изпълнение с аргумента, че той е можел да предпочете първата. Ето защо и
тази клауза от договора, също не води до заключение за възлагане на
необосновано високи тежести върху потребителя, а възстановява баланса в
отношенията.
Предвид изложеното съдът заключава, че всяка една от уговорените
неустойки между страните не излиза извън типичните си обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, предвид ограничението в размера им,
не внасят значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, поради което не може да се приеме, че същите са
неравноправни и противоречат на добрите нрави.
Предвид изложеното не е налице пречка по чл.411, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за
уважаване на заявлението досежно претенцията за сумата от 202,14лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги. Ето защо разпореждането в тази част следва да бъде
отменено и вместо него бъде разпоредено издаването на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за посочената неустойка.
Разноски не са претендирани пред настоящата инстанция, затова такива
не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОТМЕНЯ разпореждане № 3291/15.12.2021г. по ч.гр.д. №
20213630103274 на РС – Шумен, в частта, с която е оставено без уважение
искането на „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК ********* за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г.Й.К. с ЕГН
********** за сумата от 202,14 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сграда 6, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Г.Й.К. ЕГН ********** с наст. адрес: село Л., Община Ш., област Ш.,
ул. № за сумата от 202,14 лева (двеста и два лева и четиринадесет
стотинки), от която 139.68 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 25.10.2019г. за мобилен номер *** от които
42.48 лева стойността на 3 месечни абонаментни такси и 97.20лева –
неустойка за предоставено за ползване устройство и 62.46 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 03.12.2018г. за мобилен
номер **** – стойността на 3 месечни абонаментни такси, начислени във
фактура № **********/20.02.2020г..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за издаване на заповед за
изпълнение за посочената сума.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7